Решение по дело №80/2019 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,12.11.2019  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

и в присъствието на прокурора:БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №80  по описа за2019 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от „И. 717”ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление в гр.Б.,представлявано от управителя М.С.Ж.,с ЕГН**********,срещу наказателно постановление №62 от 22.08.2017г.на Директора на Регионална Здравна Инспекция-Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е постъпила  в Районен съд-Балчик с Рег.№1429 на 10.04.2019г.по пощата,ведно с цялата административна преписка изпратена от административно-наказващия орган

 Жалбоподателят твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и  неправилно.Твърди,че описаните деяния в АУАН и наказателното постановление са с ниска степен на обществена опасност.Моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като неправилно и  незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован,не се явява представлява се в съдебно заседание от процесуален представител,адвокат В.И. от ДАК.От името на подзащитното си дружество,адвокат И. заявява в съдебно заседание ,че поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.Процесуалният представител прави искания за събиране на доказателства.

            Възиваемата страна,редовно призована  се представлява в с.з.от главен юрисконсулт Д.В..

Процесуалният представител на възиваемата страна,оспорва изцяло жалбата ,като неоснователна и недоказана.Твърди,че издаденото наказателно постановление е законосъобразно,правилно и обосновано и като такова моли съда да го потвърди,изцяло.

По делото,като свидетели са разпитани П.С.Г.-актосъставител и Я.И.Б..

По искане на защитата на дружеството-жалбоподател е разпитан,като свидетел Ж.С.Ж..

            Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            Дружеството-жалбоподател е  открило и въвело в експлоатация обект с обществено предназначение-Стаи за гости”И.”,находящи се в гр.Б..

            По повод извършване на регулярен санитарен контрол,на 26.07.2017год.е извършена проверка на гореописания обект с обществено предназначение-стаи за гости „И.”.Проверката е извършена от  свидетелката П.С.Г..

            При проверката е констатирано,че дружеството-жалбоподател е въвело в експлоатация обекта с обществено предназначение,без да уведоми за това РЗИ-Добрич.

            С оглед на това,свидетелката Г. приема,че дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба№9 от 21.03.2005 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,контролирани от Регионалните здравни инспекции(Обн.ДВ.бр.28/2005,Изм.Дв.бр.38/2011),във вр.чл.36 ал.1 от Закона за здравето.

Свидетелката Г. съставя АУАН на 31.07.2017год.,който е връчен на представител на дружеството-жалбоподател на същата дата.

            Въз основа на образуваната административна преписка,Административно-наказващия орган издава наказателно постановление№62 от 22.08.2017г.,с което на дружеството-жалбоподател,за гореописаното административно нарушение,е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2000лв.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства и писмените такива.

                        При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата :

Наказателното постановление е връчено на  дрежуството-жалбоподател на 25.03.2019г. Жалбата е получена в РЗИ-Добрич с вх.№97-00-68 на 29.03.2019г.Спазен е предвидения в закона седемдневен срок от връчването на наказателното постановление.

С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

            Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Регионална Здравна инспекция-Добрич.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

            От събраните доказателства по категоричен начин се установява,че в действителност е допуснато,визираното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение.

От събраните доказателства се установява,че процесният обект с обществено предназначение ,действително е въведен в експлоатация,без да бъде уведомен РЗИ-Добрич,но видно от представеното удостоверение за вписване в регистъра и уведомление за откриване на обект с обществено предназначение,дружеството-жалбоподател е положило усилия да изправи допуснатото нарушение.

Уведомлението е подадено от представляващата дружеството,още на 31.07.2017год.,а самото удостоверение е издадено на 25.08.2017год.Т.е. по време на самото административно производство пред административно-наказващия орган орган,дружеството-жалбоподател е предприело необходимите действия.

На следващо място ,видно от събраните доказателства, и от текста на самото обжалвано процесно наказателно постановление,процесното административно нарушение е констатирано за първи път.

            Гореизложените обстоятелства обуславят ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние,което би следвало да бъде установено в хода на административното производство да е било взето в предвид от административно-наказващия орган.

            При анализа на обжалваното наказателно постановление,съдът достига до извода,че,административно наказващия орган,необосновано  не е обсъждал,дали са налице условията на чл.28 от ЗАНН.

При служебна проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление,съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в следното:

 Наказващият орган не е изпълнил задължението по чл.53 ал.1 от ЗАНН преди да издаде наказателното постановление,да провери налице ли са или не основанията за прилагане на чл.28 от същия закон.Съгласно ТР № 1/12.12.2007г./ на ВКС при извършване на преценка относно наличието на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН,наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,като отграничи „маловажните случаи” на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 от ЗАНН.

В процесния случай в наказателното постановление изобщо липсват данни за съображения и мотиви,защо наказващия орган не счита за приложима посочената привилегия на закона,при наличие на обективни предпоставки в тази насока/нарушението е първо по ред,безспорна липса на данни за извършени предишни нарушения,изправяне на нарушението още в хода на адмиистративното производство.Не е обсъден фактът,че липсват вредоносни последици от деянието.Липсата на мотиви в наказателното постановление относно не прилагане на чл.28 от ЗАНН,представлява липса на предмет за проверка по законосъобразност от страна на съда,което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

            Според съда,в конкретния казус е налице класически случай на наличие на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Основният правно релевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на АНО по отношение на преценката: има ли извършено нарушение на текста,посочен в АУАН и НП и налице ли са основанията за ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционираното лице.При служебна проверка за правилността на наказателното постановление чрез извършване на проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН,предписващ освобождаване от административно наказателна отговорност при установена маловажност на деянието,преценката за приложението на този текст подлежи на съдебен контрол/ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС/.Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци,касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението и с други сходни и типични за деянието хипотези,административни нарушения извършени от нарушителя,постигане целите на наказанието,въпреки освобождаването от административно наказателна отговорност,отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното,имотното състояние,възраст и пр.В конкретния случай съдът установява липса на вредоносни последици от нарушението/ макар тези последици да не са съставомерни за квалификацията на деянието,то те са правно релевантни за окачествяването му като маловажно/.По делото липсват доказателства за противо правни последици от допуснатите административни нарушения. По делото липсват доказателства жалбоподателя до настоящия момент да има наложени административни наказания за такъв вид дейност.

 В конкретния казус,административно-наказващия орган е могъл само да предупреди дружеството-жалбоподател,а не да му налага имуществена санкция, с наказателно постановление.

            С оглед изложеното,съдът приема,че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва изцяло да бъде отменено.

            В чл.28 от ЗАНН е предвидено,че за „маловажни случаи” на административни нарушения,наказващия орган може да не наложи наказание,като предупреди нарушителя устно или писмено,че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.При тълкуване на съответната норма следва да се съобразят целите и същността на административно наказателното производство.

Според настоящия съдебен състав са налице условията на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното,съдът счита,че обжалваното наказателно постановление,следва да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №62 от 22.08.2017г.на Директора на Регионална Здравна Инспекция-Добрич,с което за констатирано на 26.07.2017г.административно нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба№9 от 21.03.2005 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,контролирани от Регионалните здравни инспекции(Обн.ДВ.бр.28/2005,Изм.Дв.бр.38/2011),във вр.чл.36 ал.1 от Закона за здравето,на„И. 717”ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление в гр.Б.,представлявано от управителя М.С.Ж.,с ЕГН********** ,е  наложено  административно наказание,на основание чл.211 ал.3 от Закона за здравето,а именно ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ,в размер на 2000лв.(две хиляди лева),като незаконосъобразно.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :