Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1977 11.12.2015 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На втори декември две хиляди и петнайсета година
В публично
заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: М.Е.
Прокурор:
Валентина Чакърова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело
номер 2737 по описа за 2015 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба от К.Х.Н.,
с ЕГН **********, с адрес *** ...., ж. к. ...., бл. ...., вх. ..., ет. ..., ап.
...., чрез пълномощника адвокат Л.С. ***, против Н.А.К., с ЕГН **********, с последно известен постоянен и настоящ адрес
*** ...., с която моли съда да постанови решение, с което да лиши ответника от родителски права по
отношение на роденото от съвместното им съжителство детето- Х. Н. К., родено на *** г., с ЕГН **********.
Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Искът е
процесуално допустим и е с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния
кодекс/СК/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен
ответник, като исковата молба съдържат задължителните реквизитите по чл. 127 и
чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Ответникът К.,
въпреки постановеното от съда изслушване като родител, по реда на чл. 132, ал.
2 от СК, не се явява. Служебно назначеният му процесуален представител, по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, моли, съдът да се произнесе по справедливост и в
интерес на детето Х. К.. Навежда доводи, че за лишаването от родителски права
като крайна мярка в отношенията между детето и родителя, предпоставка е
родителят дълго време да не е плащал издръжка и да не се е интересувал от
детето и трайно такова поведение в съдебната практика се приема, ако са изтекли
повече от 10 години. Признава правото на детето да живее в нормална среда,
която да бъде достатъчно добра за неговото физическо и духовно развитие. Не
ангажира доказателства.
Д „СП”-Бургас, представя по делото
социален доклад, изх. № ............ от .........2015 г., за засегнатите от
производството права и законни интереси на детето Х. К.. Изразява мнение, че малолетното
дете Х. не познава своя баща, отглежда се в семейна среда от майката,
подкрепяна от своята майка, двете осигурили всички потребности на детето към
настоящия момент.
Представителят на Районна прокуратура-Бургас
изразява мнение, че искът за лишаване от родителските права, на основание чл.
132, ал. 1, т. 2 от СК е основателен. Налице са предпоставките трайно
неполагане на грижи и недаване на дължимата издръжка. Позовава се на фактите и
обстоятелствата, че ответникът К. никога не е проявявал интерес към детето си,
какъвто се очаква от един баща, не е участвал в ежедневието на детето, в
неговото отглеждане, възпитание, не участва в неговата издръжка, като това му
поведение е трайно и постоянно във времето. Не се очаква някаква промяна
занапред. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че конститутивният иск е основателен,
поради следното:
Страните по делото нямат сключен
граждански брак. От приетото като доказателство по делото удостоверение за
раждане от *** г., издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при
община Бургас, въз основа на акт за раждане № ..... от ......2005 г., съдът
установява, че те са родители на малолетното дете Х. Н. К., родено на *** ***.
Твърденията в исковата молба за предходно съжителство на страните в гр. Бургас,
в дома на родителите на ищцата Н., от декември 2004 г. до началото на септември
2005 г., се подкрепя от събраните по делото показания на свидетелите М. С.-съседка
и дългогодишна приятелка на семейството и Д. Н., майка на ищцата по делото,
последните ценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед вероятната им
заинтересованост от изхода на делото. Преди да се роди детето, по време на
бременността на майката, ответникът К. ненадейно напуснал дома им, като си
оставил личните вещи, включително и дрехите. Изключил си мобилния телефон.
През 2006 г. ищцата Н. предявила иск
за установяване на произхода на детето Х., по който е било образувано гражданско дело № ....../2007
г. по описа на Окръжен съд-гр. Бургас, по което е постановено приетото като
доказателство по делото решение № ........ от .........2007 г., влязло в сила,
с което съдът е приел за установено по отношение на ответника К., че е биологичен баща на роденото от ищцата К.Н. на .....2005
г. дете Х. К. Н., с ЕГН **********. Предоставил е упражняването на родителските
права по отношение на детето на майката, при режим на лични отношения на детето
с бащата всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа, в
присъствието на майката и месечна издръжка, която да заплаща за детето от 80.00
лв. Постановил е промяна в бащиното и фамилно име на детето, след която от Х. К.
Н. то да се именува Х. Н. К..
След
настъпването на раздялата ищцата Н. преустановила контактите си с ответника К.,
с малки изключения-веднъж във връзка с произхода на детето Х. той дошъл в дома й, а след
година и половина или две, за да види детето, за половин час, видно от
показанията по делото на свидетелката Н.. Състояла се и среща, при която ответникът
К. й поискал пари в заем, видно от показанията по делото на свидетелката С..
Детето Х. е единствено дете на
ищцата Н. и тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му,
подкрепяна от своята майка-свид. Д. Н., с която съжителстват и която е
собственик на жилището. Осигурени са здравните му потребности-всички
задължителни имунизации са поставени, няма хронични заболявания. През учебната
2015/2016 г. детето Х. е ученик в ....... клас на ОУ „.........” гр. Б., посещава
занималня, в която добре успява да се подготви по всички предмети за училище.
През летния сезон майката работи като администратор е хотел в к.к. Слънчев
бряг, а през зимния сезон работи в чужбина-Кипър, Англия, откъдето редовно
изплаща необходимите средства за детето Х. В периода на отсъствието бабата по
майчина линия полага непосредствените грижи за детето.
Към настоящия момент ответникът К.
не посещава дома на детето Х., не му се обажда по телефона, не му изпраща
подаръци. Не плаща горепосочената издръжка за детето, постановена от съда. От
навършването на 2-годишна възраст от детето Х. ответникът К. не е плащал
издръжка, което съдът установява от показанията на свидетелката Н. по делото,
които кореспондират и на показанията на свидетелката С.. Детето не го познава,
видно от социалния доклад на Д „СП”-Бургас, изслушването му от съда и
кореспондиращите им свидетелски показания по делото. Пред съда детето обяснява,
че е виждало своя баща само на половин снимка. Майката му е разказвала, че бащата
е идвал веднъж да го види, когато е бил на 7-8 месеца и оттогава не е издал. Роднините
на детето по бащина линия-баба и дядо, които живеят в гр. Н. З. също не се
интересуват от малолетния Х., отказали са контакта и с неговата майка, видно от
свидетелските показания по делото. Детето не познава и тях. То е травмирано от
отношението на бащата към него и това се проявява в нежеланието му да говори за
бащата, в нежеланието му близките и околните да му говорят бащата. При изслушването
пред съда заявява, че не иска да се вижда с бащата, дори и в присъствието на своята
майка или упълномощено от нея лице, защото не го познава. Видно от социалния
доклад по делото, по време на разговора за изготвянето му, детето е държало
ръцете си между краката и избягвало зрителния контакт. От непосредствения
контакт на съда с детето е видно, че то е изключително чувствително, но
интелигентно, умно и контактно. Поведението му е белязано с привкус на ранимост
и достойнство. Свидетелските показания по делото, съответстват на обясненията на
детето пред съда, че няма затруднения с подготовката в училище. Детето Х. е
отличник. Има приятели, дома му посещават съученици. Единствено се налага
майката да го подпомага в подготовката по английски език. Между детето и
майката има изградена силна емоционална връзка, тя е първият човек на който
детето разчита в живота си.
Предвид
изложеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице предвиденото от
законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на
ответника К., по смисъла на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Неоснователни са
възраженията на ответната страна, че за трайно такова поведение съдебната
практика приема повече от 10 години, за да се приеме наличието на материалния
състав. Дори такава конкретна практика да съществува тя има инцидентен, а не
задължителен характер. Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е
предвидил специална закрила и във всички производства, с които се засягат
неговите права и законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по
най-добрия начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на детето/. В общ смисъл наречието
трайно означава продължително, неизменно, издръжливо. Легално определение на СК
и Закона за закрила на детето за процесното трайно установяване на
кумулативните факти-неполагане
на грижи и недаване на издръжка няма. По аналогия на закона съдът
го извлича от чл. 20, ал. 1 от Закона за
управление на етажната собственост, където за дълготрайно отсъствие се приема
отсъствието за една календарна година и по аргумент от § 2 от Допълнителните
разпоредби на СК, където при легалното определение за повторно нарушение
законодателят отново е приел срок от една година. Нарушението на родителското
задължение за осигуряване на грижи и даване на издръжка за срок повече от една
година е социално оправдано и справедлива да се приеме за трайно/чл. 12 от ГПК/, тъй като Република България като страна по Конвенция за правата на
детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се е
задължила да осигури на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за
неговото благосъстояние/чл. 3, т. 2 от Конвенцията/. Нормите на чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 на
този норматимен акт вменява на родителя/родителите или другите лица, отговорни
за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение
във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са
основна грижа на родителите. В този
аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на
Пленума на Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното
съдържание на мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на
целесъобразност и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето,
който е обективна категория. Ето защо, съдът приема, че по делото са събрани
достатъчно доказателства относно релевантните по делото факти, че ответникът К.
не търси контакт със сина си Х., трайно не полага грижи за него и не му е плащал
издръжка. Налице е трайно дезинтересиране на бащата от детето и пренебрегване
на родителския дълг, в период от 8 години. Касае се до виновно поведение на
родителя К., който без основателна причина не изпълнява родителските си
задължения. Произволно и укоримо се е самоосвободил от родителската си функция.
Затова и формалното притежаване на родителските права е станало неоправдано и
нецелесъобразно за интересите на детето. В този смисъл е задължителната съдебна
практика по чл. 290 от ГПК. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на
финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно
поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се
възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина,
не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и
емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не
изпълнява своя родителски дълг/решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1125/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева/. Съвкупността от
стъпки от страна на родителя, с оглед осигуряването на правилно психофизическо
развитие на детето, в никакъв случай не могат да се сведат до обикновено
виждане на детето. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко
следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето,
за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и
практически да покаже грижата си/решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 4468/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
С горното, като основателен и
доказан, искът за лишаване на ответника К. от родителски права по
отношение на малолетното детето Х. следва да бъде уважен, при режим на лични
отношения между бащата и детето/чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК/, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 12:00 часа, на
избрано от майката подходящо место, в присъствието на майката или упълномощено
от нея лице, с което се изменя определеният режим с решение № ......./..........2007
г., постановено по гражданско дело № ......../2007 г. по описа на Окръжен
съд-гр. Бургас. Упражняването на родителските права върху детето е предоставено
на майката, с посоченото решение. При нея е определено и местоживеенето на
детето. В тежест на ответника Борисов, следва да бъде възложено заплащането на
месечна издръжка на детето Х., в размер на 105.00 лв., предвид предстоящото
увеличение от 01.01.2016 г. на минималната работна заплата за страната от
420.00 лв., а в останалата част издръжката му следва да се осигурява от
майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето/чл. 134 от СК/, с което се изменя и увеличава издръжката по
гражданско дело № ......../2007 г. по описа на Окръжен съд-гр. Бургас.
Предвид изхода на делото, претенцията
на ищцовата страна по чл. 78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по
делото разноски се явява основателна и следва да бъде уважена, съобразно
събраните по делото доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в
размер от 735.00 лв., от които 80 лв.-държавна такса за производството, 05.00
лв.-държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 300 лв.-възнаграждение
за особения представител на ответника К., по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и
350.00 лв.-адвокатско възнаграждение. В негова тежест, съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде възложено и заплащането на държавната
такса за производството върху увеличения размер на издръжка за детето от 36.00
лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ЛИШАВА Н.А.К., с
ЕГН **********, с последно известен постоянен и настоящ адрес *** ......., ОТ
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Х. Н. К.,*** на ........2010 г., с ЕГН **********.
ИЗМЕНЯ определеният РЕЖИМ
НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с решение № ...../.......2007 г., постановено по
гражданско дело № ....../2007 г. по описа на Окръжен съд-гр. Бургас, между малолетното
дете Х. Н. К., родено в гр. Б.
на .......2010 г., с ЕГН ********** и бащата Н.А.К., с ЕГН **********, като го НАМАЛЯВА, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от
10:00 часа до 12:00 часа, на избрано от майката К.Х.Н., с ЕГН **********, подходящо
место, в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, което да
упражнява надзор над детето.
ИЗМЕНЯ определеният РАЗМЕР
НА МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА с решение № ........./.........2007 г., постановено по
гражданско дело № ....../2007 г. по описа на Окръжен съд-гр. Бургас, като го УВЕЛИЧАВА от 80.00 лв. на 105.00 лв. и ОСЪЖДА Н.А.К., с ЕГН **********, с последно известен постоянен и настоящ
адрес *** 22, да заплаща на малолетното си дете Х. Н. К., родено в гр. Б. на .........2010
г., с ЕГН **********, месечна издръжка, в размер на 105.00 лв.(сто и пет лева), чрез неговата майка
и законен представител К.Х.Н., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. ........,
бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., считано от предявяването на
иска-30.04.2015 г. до настъпването на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Н.А.К., с
ЕГН **********, с последно известен постоянен и настоящ адрес *** ...., да
заплати на К.Х.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** ...., ж. к. ......., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. .....,
направените по делото разноски, в размер на 750.00 лв.(седемстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА Н.А.К., с
ЕГН **********, с последно известен постоянен и настоящ адрес *** 22, да
заплати държавна такса за
производството, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд-Бургас, в размер на 36.00 лв.(тридесет и шест лева).
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, в частта на издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала:
М Е