№ 289
гр. Сливен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230106416 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ срещу Община Сливен, с която е предявен регресен
осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.07.2024 г. в гр. Сливен, при извършване на ляв
завой от ул. „Елисавета Багряна“ по ул. „Сава Доброплодни“, при управление
на лек автомобил марка Мерцедес, модел „GLE Class Body W 166”, с рег. №
.............., водачът М. К. С. преминал през разкопана част от пътното платно на
ул. „Сава Доброплодни“, в резултат на което били повредени предната дясна
гума и предната дясна джанта на процесния автомобил. Между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил имало сключена
застраховка „Каско стандарт“, валидна от 24.11.2023 г. до 23.11.2024 г. Ищецът
твърди, че за имуществените вреди на застрахования автомобил била заведена
щета от собственика, стойността на щетата възлизала на 440,79 лв., като
застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в този размер. Твърди,
че пътят, на който е настъпило ПТП, е общински и ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да
поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за
обезопасяването на опасности по него. На изложените основания ищецът
моли за уважаване на предявения осъдителен иск, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
1
окончателното й изплащане и претендира заплащане на направените по
делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Оспорва валидността на застрахователното правоотношение, механизма на
ПТП, оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер, оспорва
наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и
настъпилите вреди. Излага, че за ПТП не са били уведомени органите на
полицията, нито е регистрирано обаждане на тел. 112, като декларираните от
водача обстоятелства не отговарят на действителността, нито пък водачът е
бил проверен за употреба на алкохол. Оспорва и твърдението, че Община
Сливен носи отговорността за обезопасяване на извършваните ремонтни
дейности. Излага, че ремонтните дейности по ул. „Сава Доброплодни“ са
извършвани от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, поради което
отговорността за наличието и необезопасяването на неравности на пътното
платно следва да се носи от тях. Евентуално релевира възражение за 95 %
съпричиняване на вредите от страна на застрахованото лице, тъй като същото
е управлявало МПС с несъобразена скорост и при липса на достатъчно
съобразителност и внимание. На изложените основания моли за отхвърляне
на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.
С Определение от 10.02.2025 г. по делото „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД е конституирано като трето лице - помагач на
страната на ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт, чрез който моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и претендира направените по делото разноски.
Третото лице - помагач на страната на ответника - „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция и моли да бъде отхвърлена.
2
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответната Община Сливен да
заплати на ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ сумата
от 440,79 лв. /четиристотин и четиридесет лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща изплатеното по застраховка „Автокаско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2024 г. от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на разкопана част на пътното платно от длъжностни лица,
чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен и
недоказан.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който са настъпили щети по застрахования
автомобил в размер на 440,79 лв., като на собственика на автомобила е
заплатено обезщетение в посочения размер от ищцовото дружество.
Недоказано при условията на пълно и главно доказване обаче остана в
производството обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника.
Ищецът твърди, че щетите по застрахования автомобил са настъпили
3
при попадането му в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
От събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че
процесният механизъм на ПТП, изрично оспорен от ответника, не е доказан по
безспорен и категоричен начин.
На първо място, в случая липсва съставен от органите на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен Протокол за ПТП с материални щети, от
който да се установява механизмът на ПТП.
На следващо място, ответникът е оспорил истинността на представени
от ищеца писмени документи, а именно Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 03.07.2024 г., Декларация за настъпване на
застрахователно събитие и Протокол № 7795-17201038028, в които е посочен
процесният механизъм на ПТП и настъпилите щети по застрахования
автомобил.
Във връзка с направеното оспорване, с Определение № 473/10.02.2025 г.
по делото, съдът е задължил ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
представи оригиналите на посочените документи и му е указал на основание
чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви дали ще се ползва от тях. В указания срок, а и до
приключване на съдебното дирене, ищецът не е заявил дали ще се ползва от
документите и не е представил оригиналите им за проверка на оспорената им
истинност. Ето защо, посочените документи не представляват годни писмени
доказателства, от които съдът да може да установи релевантни факти от
предмета на доказване в производството.
Наред с това, от показанията на разпитания по делото свид. М. С., които
съдът кредитира изцяло като непосредствени, добросъвестни и логични, се
установява, че същият е знаел за наличието на неравност на пътното платно,
която е съществувала от дълго време и която водачите на МПС са избягвали
чрез заобикалянето й. За процесното ПТП водачът споделя, че е преминал през
тази неравност, тъй като не е могъл да я избегне поради наличие на насрещно
движещ се автомобил, като е преминал с изключително ниска скорост от
около 5 км/ч. Самият свидетел споделя, че щетата по гумата, която била
„срязана странично по борда“ е видял едва след като е спрял пред гаража си, а
автомобилът не е подал системно съобщение за наличие на проблем с
налягането, защото гумата не е била спукана и не е губела налягане.
Свидетелят предполага, че срязването на гумата е настъпило именно при
4
преминаването през процесната неравност на пътното платно, но
предположението на свидетеля, неподкрепено от други събрани по делото
доказателства, не доказва при условията на пълно и главно доказване
твърдения механизъм на настъпване на ПТП, което да се дължи на виновно и
противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответната Община
Сливен, за да може да ангажира отговроността й по предявения иск.
Не на последно място, от заключението на допуснатата по делото
съдебно - автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че водачът на автомобила
е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди
описаната неравност или намаляване на скоростта за преминаване с безопасна
скорост през нея. Посоченото обстоятелство, преценено в съвкупност с
показанията на свидетеля С., че е преминал през неравността с изключително
ниска скорост от около 5 км/ч., допълнително разколебава възможността
щетите по застрахования автомобил да са настъпили по твърдения в исковата
молба механизъм.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответната
Община Сливен разноски в размер на 200,00 лв. - заплатен депозит за
експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът следва да осъди ищеца да
заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение като съдът намира, че
следва да определи размер около средния, предвиден в чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 200,00
лв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответната Община Сливен разноски в
общ размер на 400,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
5
ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 срещу ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 440,79 лв. /четиристотин и
четиридесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 03.07.2024 г. от виновно противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на разкопана част на
пътното платно от длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на ОБЩИНА -
СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
бул. „Цар Освободител“ № 1 сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Шести септември“ № 27.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6