Р Е Ш Е Н И Е

 

3096/13.7.2020 г., гр.Варна 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,   гражданско отделение, 14  състав  в открито  съдебно заседание, проведено на 07 юли  2020 година  в състав:

 

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

     при участието на секретаря Кичка И.  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19823 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

       Производството е образувано по молба с която е предявен  иск с пр.осн.чл.143, ал.1 СК за осъждане на ответника Н.М.Ц. с ЕГН ********** да заплаща  в полза на малолетното дете С.Н.Ц.,  родено на *** г.,  чрез неговата  майка и законен представител Д.Б.К.  с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от подаване на молбата – 05.12.2019 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж първо число на месеца за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен и  ответникът  да му заплати  разноски за производството. 

      Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че ответникът е баща на детето и от фактическата раздяла на родителите през м. юни 2019 г. бащата си тръгнал и от тогава майката няма информация за него. Същият не се е обаждал и не е изпращал съобщения. Разбрала от трети лица, че дължал пари на работодателя си и това е причината да напусне работата и семейството си. До момента бащата не се е интересувал от сина си и не е предоставял  средства за неговата издръжка. За майката е непосилно да се грижи сама за детето, тъй като нейните доходи са само от социална помощ за отглеждане на дете. Не знае дали бащата работи и къде се намира.

       

 

 

    

        В срока по чл.131 ГПК ответникът  е представил отговор на молбата чрез назначения му представител по чл.47, ал.6 ГПК. Счита, че предявеният иск е допустим, но завишен по размер. Няма доказателства по делото, че бащата работи и може да осигури на детето издръжка в претендирания размер.

        Заявява, че няма данни, че същият е в добро здравословно състояние, както и че няма задължения за издръжка към други лица. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за процесуалния му представител.

        В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли да се уважи.

        Ответникът чрез процесуалния си представител  поддържа отговора.  

        Дирекция “Социално Подпомагане” Варна, отдел „Закрила на детето” не изпраща представител в съдебно заседание.  

       Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установени следните обстоятелства: 

              Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2410 от 27.12.2018 г., издадено от  Община Варна, ответникът Н.М.Ц. с ЕГН **********  е  баща на детето С.Н.Ц., родено на *** г. 

      От служебна справка НБД „Население“ се установява, че ответникът по иска Н.М.Ц. има едно дете – син С.Н.Ц.. 

      От разпита на свидетелката Йорданка К., която е леля на детето се установява, че след 6-месечната възраст на детето, неговият баща не полага никакви грижи и не дава средства за издръжка.  След напускане на жилището на сестра й не е търсил детето. В началото на годината  ответникът е влязъл в жилището без да се обади и е откраднал таблета на детето и сумата от 200 лева заедно с портмонето на майката. През лятото на 2019 г. е взел  вещи на  сестра й от жилището без нейно знание. Негов работодател го е търсил на телефона на дъщерята на свидетелката защото му е  откраднал служебни пари и е изчезнал. За детето в момента се грижи сестра й, но тя започнала работа защото няма средства,  а майчинските не са достатъчни.  На месец разходите за детето са над 200 лева.  Сега бабата на детето по майчина линия помага на майка му в ежедневните грижи за него, семейството на свидетелката и родителите им помагат на майката финансово.  Родителите на бащата не се интересувата от него.

 

 

 

 

 

 

Преди Нова година изпратили един колет с 3-4 шоколада. Детето няма лятна количка защото майката няма възможност да купи. Същата струва 500-600 лева. 

      При така установеното от фактическа страна,   въз основа на закона и по вътрешно убеждение,  съдът изведе следните правни изводи: 

      Законодателят е обусловил основателността на претенцията за определяне на  издръжка от обстоятелството, че всеки родител на ненавършилите пълнолетие деца е длъжен да ги издържа.

     Императивните разпоредби на  чл.143, ал.1 и ал.2 ГПК сочат, че  всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.  Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и  могат да се издържат от имуществото си.

     Ответникът не оспорва твърденията и не представя доказателства, че въобще не е плащал издръжка в полза на сина си от раздялата с майката и напускане на съвместно обитаваното жилище.   Предявеният иск за издръжка, дължима от бащата в полза на детето от подаване на молбата 05.12.2019 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката е основателен и следва да се уважи  като издръжката е платима  на първо число на месеца за който се дължи.   

              По отношение размера на претендираната издръжка съдът намира следното:

              В настоящия случай се претендира издръжка в полза на  малолетното дете на ответника в размер към  минималния такъв, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК и при определянето й  следва да се съобразят нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който дължи издръжка.

       Ответникът  не е ангажирал доказателства за наличието на  задължения за издръжка към  лица, имащи право  на издръжка от него на основание чл.140 СК и по реда на чл.141 СК. Даването на издръжка към други физически  лица от  посочените в чл.141, т.1-6 СК  не освобождава ответника  от задълженията му по чл. 143, ал.2 СК към ненавършилото пълнолетие негово дете, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. 

 

 

 

 

 

 

 

              От извършената служебна справка в НБД „Население“ се установява, че ответникът по иска Н.М.Ц. няма други деца освен малолетното дете  С.Н.Ц., родено на *** г.   

              Предвид изложеното, като взе предвид нуждите на детето С., родено на *** г.  и след  преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че необходимата месечна издръжка  за него е в размер на 280 лева от които бащата  следва  да  заплаща 200 лева. Настоящият състав намира, че бащата следва да участва с по-голям дял в издръжката на сина си,  тъй като  майката участва в издръжката  като предоставя  ежедневни грижи както за храна и облекло, така и за отопление, медикаменти и други необходими текущи разходи. Размерът на   издръжка, която съдът определя е съобразен с императивната норма на чл.142 СК. Предявения иск е изцяло основателен и  доказан по размер. Издръжката се дължи, считано от подаване на молбата - 05.12.2019 г., на падеж 1-во число на месеца, за който се дължи същата.

             Задълженото лице дължи лихва за забава върху главницата за всяка закъсняла вноска в размер на законната лихва.

 

 

     Дължима държавна такса за производството:

     На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22/28.02.2008 г. в сила от 01.03.2008 г., ответникът следва да  заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на  288 лева.

 

      По разноските:

      По молбата на законния представител на ищеца с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати разноски за производството за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева.

 

 

      На осн.чл.23, т.6 от НЗПрП в  сила от 01.01.2006 г., приета  с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. съдът определя дължимото възнаграждение на особения представител на ответника – адв.Е.Ж.  в размер на 100 лева, което следва да се заплати от бюджета, на  осн.чл.83, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

  

 

 

     Мотивиран от  изложеното, съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

     ОСЪЖДА Н.М.Ц. с ЕГН ********** да заплаща  в полза на малолетното дете С.Н.Ц.,  родено на *** г.,  чрез неговата  майка и законен представител Д.Б.К.  с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от подаване на молбата – 05.12.2019 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж първо число на месеца за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата,   на осн.чл.143 СК и чл.86 ЗЗД. 

 

 

            ОСЪЖДА   Н.М.Ц. с ЕГН **********   да заплати  държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна в размер на 288.00 /двеста осемдесет и осем/ лева,  на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

 

           ОСЪЖДА Н.М.Ц. с ЕГН **********   да заплати на Д.Б.К.  с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на С.Н.Ц.,  родено на *** г. разноски за производството в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

 

           ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат Е.И.Ж. ***, вписана под № 4526 в НРПрП за осъществено процесуално представителество по чл.47, ал.6 ГПК на ответника по иска Н.М.Ц. с ЕГН **********   в размер на 100 /сто/ лева, което да се изплати от бюджета, на осн.чл.83, ал.3 ГПК, вр.чл.23, т.6 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 01.01.2006 г.  

 

           Постановява предварително изпълнение на решението, на осн.чл.242 ГПК.

 

 

           

 

 

 

           Решението  може да се  обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му - 13.7.2020 г

 

 

 

                                         Районен съдия: