Решение по дело №6658/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 28.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                    Богдан Русев

 

при секретаря А.Л.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………………съдия Михайлов …..в.гр.дело №  6 658 по описа

за 2016 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от К.В.К., с която обжалва решение № 3 101 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д. № 61 825/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128 състав. Твърди че, за обоснове прекъсването на давността съдът е приел, че молбата за продължаване на изпълнителните действия от 16.05.2011 г. я прекъсва. Твърди, че разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ предоставя възможност, а не З.ължение. В тази връзка твърди, че ЧСИ е преценил, че не следва да извършва изпълнителни действия. Инвокира твърдения за липса на изпълнителни действия от момента на налагането на запор в НОИ – 26.07.2009 г., до момента на неговото изпълнение 28.07.2014 г. Твърди, че дори да се приеме, че е налице овластяване, то ЧСИ не е избрал способ на изпълнение повече от 2 години, което предпоставя перемирането на изпълнителното производство. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск, като претендира и разноски.

                        Ответника по въззивната жалба ЧСИ Н.К. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че съдът е постановил З.ълбочен съдебен акт, съобразно които не е установено противоправно поведение на ответника, не е изминал период по.-голям от 2 години, по силата на които да се е прекратило производството.  Инвокира доводи за налагането на запора и неговата продължителност, както и че същият е започнал да се изпълнява от м.юни 2015 г. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски.

                        Третото лице помагач ЗАД „Б.В.и.г.“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същото е законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от решение № 3 101 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д. № 61 825/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128 състав, че съдът е предявения от К.В.К. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 800 лв., представляваща неоснователно събрани по принудителен ред сума от пенсията на ищеца за м.юли, август, септември, октомври и ноември 2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.11.2014 г., до окончателното плащане на дължимото и е осъдил К.В.К. да заплати на Частен съдебен изпълнител Н.И.К., с рег.№ 789 от КЧСИ и район на действие района на СГС сумата от 310.00 лв., представляваща направени от последната разноски по делото.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № 20097890400103, образувано пред ответника ЧСИ, въз основа на изпълнителен .лист от 17.06.2009 г., издаден по гр.д.№ 9 725/2005 г. по описа на СРС, 74 състав и молба на „Г.Ф.“ от 13.07.2009 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 20.07.2009 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенсията на ищеца, както и че е изпратено второ запорно съобщение от 03.08.2009 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 13.08.2009 г. е получен отговор от НОИ, в които е отразено, че не може да бъде наложен запор предвид разпоредбата на чл.508 от ГПК, както и че ответникът е поставил резолюция от 19.08.2009 г. - „за опис на дв.в.” върху същото.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 20.08.2009 г. е изпратена призовка до ищеца - дължник по изп.дело, за принудително изпълнение, чрез опис на движими вещи, които е насрочен за 13.10.2009 г., както и същият е отменен с разпореждане на ЧСИ от 08.10.2009 г. поради необходимостта от извършване на справка за адресна регистрация на длъжника.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 16.05.2011 г. е подадена молба от вискателя по изп.дело „Г.Ф.”, до ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия, която е отразена в регистъра на ЧСИ на 16.05.2011 г.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 19.04.2013 г. е изпратено ново запорно съобщение до НОИ, по което не е наложен запор по посочени в писмо от 25.04.2013 г. съображения, както и че на 30.10.2013 г. е наложен запор върху движима вещ на ищеца, а именно МПС марка Опел, модел „Аскона“, с рег.№ *****, след изпратено запитване до СДВР за притежаваните от ищеца МПС-та.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 31.05.2014 г. е наложен запор върху пенсията на ищец, които е изпълнен от НОИ. От представеното от ищеца извлечение от сметка в „Б. ДСК” АД, се установява размера на преведените суми в изпълнение на наложения запор.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 03.10.2014 г. ищецът е подал молба за прекратяване на делото, която е оставена без уважение. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след изплащане на задължението, изпълнителното производство е прекратено с постановление от 04.06.2015 г.

                        От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил иск, с правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ в размер на 800 лв.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е  от оправомощени лица и в установените срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

                        Със същото решение № 3 101 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д. № 61 825/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128 състав, че съдът е предявения от К.В.К. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 800 лв., представляваща неоснователно събрани по принудителен ред сума от пенсията на ищеца за м.юли, август, септември, октомври и ноември 2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.11.2014 г., до окончателното плащане на дължимото и е осъдил К.В.К. да заплати на Частен съдебен изпълнител Н.И.К., с рег.№ 789 от КЧСИ и район на действие района на СГС сумата от 310.00 лв., представляваща направени от последната разноски по делото.

           Релевираните от жалбодателя, ищец в първоинстанционното производство, доводи са свързани с допуснати нарушения при преценката на доказателствата, изразяващи се в невъзприемане за доказано твърдението, че изпълнителното производство е прекратено по силата на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което извършените след прекратяването действия са незаконосъобразни и обосновават наличието на противоправно поведение от страна на ответника.

           С разпоредбата на чл.441 законодателят е предвидил отговорността на съдебния изпълнител, за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразни действия при осъществяването на принудителното изпълнение, която се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД. По своята същност на обезвреда подлежат онези вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално назаконосъобразното действие или бездействие. Съдебния изпълнител не отговаря за материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуването на изпълняемото право. За да бъде проведен успешно иск за обезщетение, следва да се установят по безспорен начин наличието на следните факти, представляващи правила за деликтна отговорност: да е налице действие  или бездействие, да е налице вреда, причинна връзка между действието и бездействието. Вината се презюмира, съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, като не е необходимо вредите да са причинени умишлено. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълното и главно доказване наличието на тези предпоставки, с оглед успешното провеждане на така предявеният иск.  В конкретния случай, в исковата молба са наведени твърдения за извършени неправомерни действия от страна на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор и изпълнение върху суми, които са несеквестируеми.

    Така наведените доводи за незаконосъобразност съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).

 В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. В конкретния случай правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице изтичането на срок по-голям от 2 години между извършваните изпълнителни действия, поради което не е налице перемция, обосноваваща неправомерни действия от страна на ЧСИ. В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд, като правилни и законосъобразни.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е законосъобразно на въведените с въззивната жалба основания, поради което следва да се постанови решение, с което да се потвърди.

По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от страна на ответника съдът намира, че същото е основателно и по делото са представени доказателства за неговото изплащане. Ето защо въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляващи разноски за адвокатска защита.

                        Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 101 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д. № 61 825/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128 състав, 32 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Частен съдебен изпълнител Н.И.К., с рег.№ 789 от КЧСИ и район на действие района на СГС, с адрес гр.С., ул.”***” № **, ап* сумата от 300 /триста/ лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Б.В.и.г.“ АД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

                                                                                                                     

 

 

 

   2.