№ 4259
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502801 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „ИНВЕСТБАНК"АД, с ЕИК***********, гр. Варна,
чрез процесуален представител адв. Й. Д., въззивна жалба срещу Решение №
262318/19.07.2021 г. постановено по гр.д.№7017/20 г., по описа на ВРС, в частите, с които
жалбоподателят е осъден да заплати на В. К. К. следните суми: 1326,20 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за медицински консумативи и медикаменти, болничен престой и оперативни
разходи, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от
същото събитие под формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 03.12.2019 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания,
вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и в частите, с които е осъден да заплати на адвокат Е.Е. сумата от 428.47 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр чл.
38, ал. 1 от ЗА, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд
Варна сумата от 349, 29 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
1
исковете и сумата от 144.70 лева – разноски за експертизи.
Въззивникът изразява становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, на
съдебния акт. На първо място сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
претендираните вреди са последица от трудовата злополука, както и че са търпени за период
от около три месеца, тъй като посочените изводи били в противоречие със събраните по
делото доказателства. Счита, че с изтичане на болничния от 14 дни са приключили
претендираните вреди от трудовата злополука, като на 17.12.2019 г. и 18.12.2019 г. К. е била
в платен отпуск, поради което отговорността на работодателя следвало да бъде за периода от
03.12.2019 г. до 16.12.2019 г. Плановата операция и издадените след това болнични листи не
следвало да се вземат предвид, тъй като не са във връзка с трудовата злополука. Оспорва
още извода на съда, че не може да се изключи отговорността на работодателя, поради
обстоятелството, че е застраховал отговорността си за вреди в резултат на трудова
злополука, тъй като се базирал на необсъждане на събрани по делото доказателства относно
сключена застраховка „България Здраве“, от която ищцата не се е възползвала.
Немотивирано и неправилно първоинстанционният съд приел, че процесното падане е
наложило хирургична интервенция, която по същността си не била операция. От
изготвената повторна СМЕ и от отговорите на зададените към вещото лице въпроси, в
проведеното на 23.06.2021 г. съдебно заседание, се установило, че В.К. е с хрущялна увреда
на дясно коляно от 2016 г., т.е. с вътреставни увреждания и с данни за малък ставен излив,
както и с руптура на тялото на медиален мениск. Сочи, че са неоснователни и изводите на
съда относно възстановителния период, както и че същият е по-дълъг от обичайния за
подобни случаи. На следващо място оспорва като неправилен извода на съда относно
справедливия размер на обезщетението, като твърди, че от доказателствата по делото не се
установяват вреди в присъдения размер. Въззивникът твърди още, че първоинстанционния
съд неправилно е приел, че иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под
формата на разходи за лечение е основателен, поради неправилната си преценка относно
оспорените от страната доказателства. Твърди ,че иска за заплащане на имуществени вреди
от неполучено трудово възнаграждение е неоснователен, тъй като от приложените писмени
доказателства се установявало по безспорен начин, че К. е ползвала болничен лист за
трудовата злополука само за периода от 03.12.2019 г. до 16.12.2019 г., на 17 и 18.12.2019 г.
тя е била в отпуск, а болничните от 19.12.2019 г. са с причина общо заболяване. В
заключение счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК, тъй
като не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, съда не е извършил
преценка на фактическите констатации, не е изложил мотиви защо приема едни
доказателства, а други не, не е отговорил на доводи и възражения на страните, кои
обстоятелства от делото се намират за установени и доказани и кои не. Сочи и нарушение на
състезателното начало и равенство на страните, тъй като не е допуснал доказателства на
„Инвестбанк“ АД, относими към предмета на делото. Оспорва произнасянето на
първоинстанционния съд и по отношение на разноските, като последица от изхода на спора.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете с присъждане
2
на разноски. Отправя доказателствено искане за допускане на СМЕ, която да даде
заключение дали ищцата е страдала от хипертонична болест, откога датира заболяването и
какви медикаменти е приемала.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от В. К. К. срещу
Решение № 262318/19.07.2021 г. по гр. дело № 7017/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с
която е отхвърлен иска на жалбоподателката за разликата над 6 000 лева до претендирания
размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и физически и психически страдания, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението
В насрещната жалба се излага становище за неправилност и необоснованост на
решението в посочената част. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ако ищцата е
нямала предходно скъсан мениск блокаж на коляното не би настъпил, а от там, и че не би се
наложила оперативна интервенция. Счита, че определеният от съда размер на
обезщетението е занижен и не отговаря на изискванията за справедливост, поради което
моли за отмяна на решението в тази част и уважаване на иска до размера от 12 000 лева.
Депозиран е отговор от „Инвестбанк“ АД в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, с който се
излагат твърдения за нередовност, и евентуално неоснователност на насрещната жалба,
поради неправилност на изложените в нея твърдения, касаещи предходно скъсания
минискус и определения по справедливост размер на обезщетението, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение. Поддържа искането си за допускане на експертиза.
Въззивната и насрещната въззивна жалби са депозирани в законоустановения
двуседмичен срок и съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба и с отговора на насрещна въззивна жалба „Инвестбанк“ АД отправят
доказателствено искане за провеждане на СМЕ, която да даде заключение дали В.К. е
страдала от хипертонична болест, откога датира заболяването и какви медикаменти е
приемала. Настоящия въззивен състав намира, че поставените въпроси не са релевантни към
предмета на спора, доколкото обстоятелството дали ищцата е страдала от посоченото
заболяване е напълно неотносимо към претендираната трудова злополука. С отговора на
исковата молба, а и в развитие на производството пред първа инстанция ответникът не е
релевирал възражение за съпричиняване, а и сочената хипертонична болест не може да бъде
съотнесена към такова, тъй като по смисъла на чл. 201, ал. 2 от ГПК отговорността на
работодателя може да бъде намалена единствено при допусната груба небрежност от
работника, а конкретни твърдения за такава не са изложени. Поради изложеното
доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „ИНВЕСТБАНК"АД, с
ЕИК***********, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Й. Д., срещу Решение №
262318/19.07.2021 г. постановено по гр.д.№7017/20 г., по описа на ВРС, в частите, с които
жалбоподателят е осъден да заплати на В. К. К. следните суми: 1326,20 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за медицински консумативи и медикаменти, болничен престой и оперативни
разходи, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от
същото събитие под формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 03.12.2019 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания,
вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и в частите, с които е осъден да заплати на адвокат Е.Е. сумата от 428.47 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр чл.
38, ал. 1 от ЗА, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд
Варна сумата от 349, 29 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
исковете и сумата от 144.70 лева – разноски за експертизи.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба от В. К. К. срещу Решение №
262318/19.07.2021 г. по гр. дело № 7017/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е
отхвърлил иска на жалбоподателката за разликата над 6 000 лева до претендирания размер
от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и физически и психически страдания, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2801/2021г. на 18.01.2022 г. от 9:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ „Инвестбанк“ АД отправеното доказателствено искане
за провеждане на СМЕ, която да даде заключение дали В.К. е страдала от хипертонична
болест, откога датира заболяването и какви медикаменти е приемала.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват
Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-
изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №
12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5