№ 146
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20241110201783 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба на Г. К. С., действащ чрез процесуалния си представител адв.П. Х.
от АК – В.Търново, срещу Наказателно постановление № BG06092023/5800/Р8-
1183/15.12.2023г. На Директора на Национално тол управление към Агенция Пътна
инфраструктура, с което му е наложено административното наказание глоба в размер на 1
800 лева за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, извършено на 06.09.2023г.
В Жалбата се настоява за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се напровилно приложение на материалния закон, като деянието е подведено към
чл.179, ал.3а от ЗДвП, вместо към разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП (която в жалбата се
твърди да е санкционна норма), е действително нарушената разпоредба според
жалбоподателя е тази по чл.139, ал.7 от ЗДвП, която съставлявала самостоятелно нарушение.
Като не е поддвел дееца към отговорност по чл.139, ал.7 от ЗДвП, АНО бил нарушил
правото на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява.
Твърди се, че в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, да не е посочено
минималното необходимо според чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН съдържание на АУАН, а именно –
не били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Тази непълнота била
допусната и при изготвяне на обжалваното НП, въпреки изричното изискване на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН в тази насока.
Настоява се и за маловажност на случая, т.е. за приложение на чл.28 от ЗАНН, защото все
пак има две закупени маршрутни карти за процесното превозно средство – за деня на
пътуването, но началният час на маршрутните карти е два часа след извършване на
нарушението – обстоятелство, което значително снижава обществената опасност на
1
деянието.
Моли се за отмяна на атакуваното НП и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
В съдебното заседание жалбоподателят и неговият процесуален представител, резовно
призовани, не се явяват. Постъпила е Молба от процесуалния представител на
жалбоподателя, с което се извинява за неявяването – поради служебна ангажираност по
друго дело, дава се съгласие за провеждане на заседанието в отсъствие на страната, отново
се изнасят основанията за отмяна на обжалваното НП, изнесени вече в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с предоставения от АНО доказателствен материал – съдържащ се в
административнонаказателната преписка: АУАН № BG06092023/5800/Р8-1183, съставен на
06.09.2023г от Л.А.В. – старши инспектор в МП Калотина, ТД Митница-София (връчен
лично на нарушителя на датата на съставянето му), две маршрутни карти пътен лист за
товарен автомобил влекач Волво с ДК№ *** с полуремарке Кроне с ДК№ *** за дата
12.08.2023г., разпечатка от информационната система на АНО с приложена фотоснимка, по
категоричен начин се установява, а и не се спори, че на 12.08.2023г., в 11,52 часа в София,
Столична община, товарен автомобил влекач Волво с ДК№ *** с полуремарке Кроне с ДК№
***, управляван от жалбоподателя, се е движил по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа - по път А-6, отсечка 60+705 в посока нарастващ километър тол-секция 10191 –
в София град, в района на Чепинци, без да заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП
такса (за превозни средства над 12 тона).
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Оспорва се правната
квалификация на нарушението, като се настоява то да е по чл.139, ал.7 от ЗДвП, а не по
чл.179, ал.3а от ЗДвП. Настоява се и за непосочени в АУАН и в обжалваното НП на
обстоятелствата, при които да е било извършено нарушението. Алтернативно се настоява за
приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че за влекача и полуремаркето
все пак са закупени маршрутни карти, макар и близо два часа, след извършване на
нарушението.
Съдът намира, че АНО правилно е преценил, че установената фактическа обстановка е
подведена към състава на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП, защото разпоредбата на
чл.139, ал.7 от ЗДвП (Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.) не съставлява самостоятелно нарушение. А не
съставлява самостоятелно нарушение, защото не съдържа санкция.
По доводите, изнесени в Жалбата:
Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП не съдържа наказание за низпълнението на
2
предписаното в нея дължимо поведение. Наказателните правни норми съдържат само
диспозиция и санкция. Тези две части на правната норма могат да бъдат, според ползваната
законодателна техника при приемането им, посочени в една разпоредба, но могат да бъдат
посочени и в различни законови разпоредби, а напоследък – дори и в различни законови
актове. За да бъде едно деяние нарушение, то следва, съгласно разпоредбата на чл.6 от
ЗАНН не само да нарушава установения ред на държавното управление, не само да е
извършено виновно, но и да е обявено за наказуемо с определено административно
наказание. Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП не посочва какво наказание да се налага при
неизпълнение на предписаното от нея поведение, поради което не може сама по себе си да се
разглежда като нарушение.
Разпоредба би имала значение към настоящия случай само по отношение на вината - на
отношението на субекта към общественоопасното деяние, но не и самостоятелно значение,
за каквото настоява жалбоподателят и откъдето да се изведе неправилно приложение на
материалния закон.
Затова, след като разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП не е част от фактическия състав на
нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП, правилно АНО не е включил същата в обхвата на
обвинението.
Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП има значение само установени вече извършени
обективни елементи на фактическия състав на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП и
налагащото се определяне на формата на вината – субективното отношение на дееца към
извършеното и неговия общественоопасен резултат. Тази разпоредба в настоящият случай
вменява на водача алтернативно посочени от законодателя задължения: или сам да закупи
маршрутна карта за предстоящо ползване на платен път, или да се увери, че трето лице вече
е изпълнило това негово задължение. И в двата варианта се дължи действие – или сам да
закупи, или да предприеме действия по проверка дали трето лице е изпълнило това му
задължение. При умишлено извършените изпълнителни деяния въпроса за
изпълнението/неизпълнението на задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП не стои: при тях
деецът предварително знае, че нито той самият, нито трето лице, е закупил маршрутна карта;
деецът в случая желае настъпването на общественоопасните последици – вреда за бюджета
на тол-системата и спестени разходи.
При небрежността като форма на вината, какъвто е настоящият случай, видно от
приложения към материалите по преписката и приет като доказателство както от АНО, така
и от настоящия съд Пътен лист, процесното МПС е тръгнало по маршрута – от София и е
пристигнало в крайната точка В.Търново, в 17,06 часа. Според разписката за маршрутна
карта № 23081287385226, същата е съставена в 14,41 часа на 12.08.2023г., т.е. докато
процесното МПС все още не е пристигнало в крайната томчка на маршрута си. Според
посочените в Маршрутната карта географски координати (общодостъпни и онагледени с
3
инкорпорираната в маршрутната карта географско изображение), с тази карта се заплаща
движението от географски координати 42.760156, 23.268299 (отговарящи на пътен възел
Ломско шосе в гр.София) и с нея се заплаща ползването на платената пътна мрежа до
географски координати 43.040229, 24.532180 (отговарящи на пътен възел с.Микре, който е
част от маршрута София–В.Търново).
Обстоятелството, че с тази маршрутна карта се покрива вече изминато разстояние от София
до с.Микре означава за съда, а би следвало и за АНО, че водачът едва в района на с.Микре е
съзнал, че се движи без маршрутна карта и е направил необходимото да закупи такава.
Обстоятелството, че още докато е на път, преди пристигането си във В.Търново в 17.06 часа,
а именно още в 14,41 часа е заплатил вече изминатото без маршрутна карта разстояние пък
означава за съда, а би следвало да се отчете и от АНО, като сигурен белег, че водачът не е
действал с умисъл за извършване на нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Към момента на
извършване на това деяние той не е знаел, че се движи по платената пътна мрежа без
валидно издадена маршрутна карта – например защото е забравил да закупи такава или пък
защото е смятал, че трето лице ще закупи картата – предоверил се без да провери това
обстоятелство, но при всички положения не е изпълнил нито една от двете алтернативи за
изпълнение на задължението си по чл.139, ал.7 от ЗДвП, коментирани по-горе.
Водачът не е желаел да се движи без маршрутна карта, респ. без да е заплатил движението
си по платената пътна мрежа, поради което в момента, в който е осъзнал това обстоятелство,
веднага и по своя воля, без да са налице доказателства за противното, е предприел
необходимото за издаването на такава карта за вече изминатото разстояние. Не е желаел да
ощети бюджета на тол-системата.
Макар и да не е извършено умишлено, деянието съставлява нарушение, защото е извършено
при форма на вината непредпазливост. Тук идва ролята на разпоредбата на чл.139, ал.7 от
ЗДвП, която вменява на водача задължението още преди да потегли по платената пътна
мрежа да се увери, че предстоящото ползване на пътя вече е заплатено. За разлика от
умишлено извършеното нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, при което водачът е проверил,
изпълнил е задължението си по чл.139, ал.7 от ЗДвП, вследствие на което знае, че не е
заплатено предстоящото ползване пътя, но понеже не желае да плаща, формира воля да
настъпят неблагоприятните общественоопасни последици и извършва нарушението,
потегляйки, без да е платил, в настоящия случай, а по принцип, при непредпазливо
извършените нарушения по чл.179, ал.3а от ЗДвП водачън не знае, че престоящото пътуване
не е заплатено, че няма издадена маршрутна карта за него. А не знае, защото не е изпълнил
задължението си по чл.139, ал.7 от ЗДвП преди потегляне да провери това обстоятелство и
така при форма на вината непредпазливост (в случая небрежност – не съзнава, но е бил
длъжен от разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП) да узнае, че предприема пътуване по платен
път, без предварително да е заплатено ползването на пътя, откъдето настъпват
общественоопасни последици - вреда за бюджета на тол системата.
Предвид гореизложеното, съдът се солидаризира с АНО, че нарушение по чл.179, ал.3а от
ЗДвП е извършено, при това виновно.
4
Като взема предвид обстоятелствата: че в момента на осъзнаване на обстоятелството от
страна на водача, че се движи без маршрутна карта, водачът е демонстрирал, че не желае да
причинява вреда на бюджета на тол системата, че не желае умишлено да бвърши
нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП – обстоятелство, снижаващо степента на обществена
опасност на нарушението;
че със закупуването на маршрутна карта преди приключване на курса, за бюджета на тол-
системата не е настъпила реална вреда, защото със закупената маршрутна карта, в чийто
маршрут е включено и местопроизшествието, причинените с деянието вреди за тол-
системата са възстановени веднага, по инициатива на жалбоподателя;
че след като вече е заплатен изминатия без маршрутна карта път, претенцията за повторно
плащане на този изминат и вече платен път се явява неоснователна, а потвърждаването на
НП в тази му част би се явило явно несправедливо,
съдът намира, че следва че да отмени обжалваното НП, като предупреди водача, че при
повторно извършване на нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП в едногодишен срок от влизане
в сила на това Решение, ще му бъде наложено административно наказание.
Жалбоподателят претендира въззиваемата страна да му заплати направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Основанието и размерът се
доказват от приложения Договор за правна помощ и инкорпорираната в него разписка за
плащането на тази сума.
Въпреки че съдът намери жалбоподателя за виновен в извършване на вмененото му
нарушение (макар и при форма на вината непредпазливост), само поради обстоятелството,
че АНО още преди издаване на обжалваното НП е знаел, че са налице множество основание
за приемане на случая за маловажен и да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, но не го
е направил, а вместо това е претендирал повторно заплащане, въпреки доказателството –
обсъжданата по-горе маршрутна карта, намира, че претенцията на жалбоподателя за
възстановяване на направени разноски за адвокатско възнаграждение за основателна. Съдът
служебно се занима и с размера на тези разноски, за които определящ е размерът на глобата,
която се отменя, сложността на делото и реалното участие на процесуалния представител на
жалбоподателя в делото.
В настоящия случай глобата е в размер на 1800 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
препраща към АПК. Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл. 36, ал.2, вр.ал.1 от
Закона за адвокатурата, вр.чл.12, вр.чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за процесуално
представителство е определен на 600 лева, колкото се претендират – поради което съдът не
следва да излага повече мотиви в тази насока.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG06092023/5800/Р8-1183/15.12.2023г. на
Директора на Национално тол управление към Агенция Пътна инфраструктура, с което на Г.
К. С. е наложено административното наказание глоба в размер на 1 800 лева за нарушение
по чл.179, ал.3а от ЗДвП, като предупреждава нарушителя Г. К. С., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Национално тол управление към Агенция
Пътна инфраструктура да заплати на Г. К. С. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
За Решението да се съобщи на страните.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6