Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов
в.гр.дело №14128 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №33197 от 06.02.2019г.,
постановено по гр.дело №76019/2016г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът „Т.“ЕООД с ЕИК**** дължи на
ищеца „В.0.“ЕООД с ЕИК****, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 1325лв.- неплатени
задължения за предоставена услуга хотелско настаняване, за които са издадени
Фактури №581/31.01.2016г., №594/26.03.2016г. и №599/17.04.2016г., ведно със
законната лихва от 09.09.2016г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№50992/2016г. по описа
на СРС, 82 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 556,50лв. разноски в исковото производство и 326,50лв.
разноски в заповедното производство.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Т.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че от събраните
по делото доказателства не се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните. Твърди, че свидетелските показания са противоречиви и нелогични.
Вземането не било установено по размер. Моли решението на СРС да бъде отменено,
а иска- отхвърлен. Претендира разноски.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и
излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави следното:
Между страните по делото не се спори,
както правилно е отбелязал и първостепенният съд, че до края на 2015г. между
тях са съществували трайни търговски отношения по неформален договор за
предоставяне на хотелско настаняване от страна на ищеца в къща за гости „Искра“
в гр.Кърджали, при единична цена за нощувка на човек в размер на 20 или 25 лева,
в зависимост от сезона. При това положение от събраните по делото писмени
доказателства (фактури, осчетоводени от ищеца и регистър за настанени туристи)
и показанията на разпитаните свидетели може да се направи обоснован извод, че
ответникът е продължил да ползва услугите на ищеца за хотелско настаняване и на
посочените в процесните фактури дати. Процесните фактури са получени от същия
служител на ответника, получил и фактурите за предходни периоди, като са редовно
осчетоводени от ищеца.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
Ответникът по жалбата има право на всички
сторени разноски във въззивната инстанция в размер на 340 лева съгласно
представените документи и списък по чл.80 от ГПК. Възражението на въззивника
относно размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
последното е към минимално предвиденото в Наредба №1 на ВАдвС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №33197 от 06.02.2019г., постановено
по гр.дело №76019/2016г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в.
ОСЪЖДА „Т.“ЕООД с ЕИК**** да
заплати на „В.0.“ЕООД с ЕИК**** сумата от 340лв. (триста и четиридесет лева)- разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/