Решение по дело №587/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на О.А.Ю. ***, с ЕГН **********, против Решение №58/03.02.2023г., постановено по АНД №3270/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №02-37/24.03.2022г., издадено от началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ Бургас, ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА, с което на Ю., за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, във вр. с т.4.1 от заповед №РД 09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите и на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява. Постъпило е становище по касационната жалба с искане решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение №58/03.02.2023г., постановено по АНД №3270/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, е потвърдено наказателно постановление №02-37/24.03.2022г., издадено от началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ Бургас, ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА, с което на Ю., за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, във вр. с т.4.1 от заповед №РД 09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите и на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500 лева.

За да постанови решението, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН. По същество е приел, че установеното деяние е доказано и съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране на отговорността на лицето на посоченото правно основание. Наложеното административно наказание съдът е преценил за правилно определено по вид и размер в минималния установения от законодателя такъв и предвид липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Административнонаказателната отговорност на Ю. е ангажирана за това, че на 17.10.2012г. в 12.30 часа в ЗМ Узунгерен, езеро Узунгерен при посочени кординати, е установено лицето да извършва любителски риболов в обект по чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА извън периода на забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА, по време на забраната, наложена със заповед РД-09-69/01.02.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като използва един брой въдица с една кука, в работно положение, като не е установен улов. Няма спор, че на посоченото в наказателното постановление място не е имало указателни табели във връзка със забраната за риболов. Страните не спорят по тези факти. Фактите са установени правилно от първоинстанционния съд въз основана на преценка на доказателствата по делото.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно с възраженията на жалбоподателя съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, при постановяването на своето решение. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Не е налице твърдяното от жалбоподателя несъответствие в правната квалификация на административното нарушение, посочена в АУАН и в НП. И в двата акта е посочено, че Ю. е извършил нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. Действително в НП е допълнена и т.4.1 от Заповед №РД-09-69/01.02.2019г., но това не е съществено процесуално нарушение. Същественото в случая е това, че е налице единство е относно приетите за установени обстоятелства. По този начин за привлеченото към отговорност лице е било ясно в какво е обвинено и е могло да осъществи в пълнота защитата си. Допълнението в правната квалификация, направено от АНО при издаването на НП не може да се разглежда като съществено процесуално нарушение, доколкото това е извършено при запазване на установената с акта фактическа обстановка, като в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че защитата на касатора е насочена срещу словеството описание на нарушението, а не срещу правната квалификация. Доводите на Ю. за изменена фактическа обстановка при издаването на наказателното постановление са неоснователни, което се установява при съпоставяне на съответните текстове в акта и постановлението. АНО не е установил различна фактическа обстановка, поради което не е имало процесуална необходимост от съставяне на нов АУАН.

Съдът не споделя възражението на касатора за непълна и неясна фактическа обстановка. В текста на наказателното постановление ясно е посочено, че при извършената проверка Ю. е използвал един брой въдица с кука в работно положение, което е риболов по смисъла на §1 т.26 от ДР на ЗРА, независимо от това дали има или не реализиран улов.

Несъстоятелни са и възраженията на касатора, свързани с описание на нарушения и съставомерност на осъществен риболов във връзка със заповеди на министъра, налагащи ограничения и забрани за риболов, които заповеди не са посочени в наказателното постановление. В процесния случай от значение за търсената отговорност е единствено забраната, произтичаща от посочената в НП заповед № РД-09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите.

В настоящия случай правилно АНО е приел за приложима разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗРА, съгласно която се наказва с глоба от 1500 до 3000лв. лице, което извършва риболов в период на забрана, установена със заповед на министъра по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА. В случая такава забрана е налице за мястото, където е констатиран риболова, установена надлежно с цитираната в наказателното постановление заповед на министъра № РД-09-69/01.02.2019г. Наказателното постановление е законосъобразно и правилно е било потвърдено от първоинстанционния съд.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

От страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено в хипотезата на чл.63, д от ЗАНН в размер на 80,00 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, петнадесети касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №58/03.02.2023г., постановено по АНД №3270/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА О.А.Ю. ***, с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване

	Председател:
	Членове: