Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 28.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в открито
съдебно заседание на 26.01.2022 год., в състав:
СЪДИЯ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 755/2020 год. по описа на СОС, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.Х.К. *** срещу С.Т.Л. ***.
Ищцата твърди, че с ответника са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с одобрено споразумение по чл. 51 от СК с решение по гр.д. № 73755/2017 год. на СРС, влязло в сила на 29.01.2018
год.. Като съпрузи през 2002 год. страните заминали на работа към Министерство
на външните работи с мандат Република Т. – гр. А. с период 2002 -2005 год.
Двамата работили в посолството на Р. България в гр. А. – ответникът като готвач
със заплата 1200 щатски долара, а ищцата – като технически сътрудник със
заплата 200 щатски долара. През 2003 год. се родила дъщерята на страните Т. Л..
След раждането на детето ищцата продължила да работи и да се грижи за
домакинството, като през лятото на 2003-2004 год. по време на отпуските им и
пътуванията в България страните внесли спестените до този момент от двамата
пари в „У. Б.“ АД по сметката на бившия й съпруг. Останалата спестена сума
внесли при окончателното им завръщане през м. август 2008 год. /съгласно
направеното уточнение на исковата молба от пълномощника на ищцата адв. К. в
о.с.з. на 30.09.2021 год./. През същата година двамата заедно с детето заминали
на работа към Министерство на външните работи с мандат М. – гр. М. с период
2005-2008 год. на същите длъжности, със заплати, както следва: ищцата – 350
щатски долара, а ответника – 1500 щатски долара. През целия период продължила
да полага и грижи за детето и домакинството. По време на този мандат също
успели да спестят пари, които внесли по сметката на ответника по време на
отпуската им в България през 2008 год. В края на мандатите им и след
окончателното прибиране в България спестените пари по сметката на бившия й
съпруг в „У. Б.“ АД възлизали на 35 000 щатски долара, на безсрочен влог.
Впоследствие на страните се родили още две деца и уговорката била тези пари да
се използват за нуждите на децата и семейството. След развода и понастоящем
децата живеят при ищцата, която има нужда от парични средства за тяхното
отглеждане и обучение, но въпреки поканите ответникът не й предоставил част от
спестените парични средства. С оглед обстоятелството, че при действието на
новия СК паричните влогове са изключени от режима на СИО и се считат лична
собственост на съпруга, на чието име са придобити, претендира дял от стойността
на личното имущество /вземане/ на другия съпруг, на основание чл. 30, ал. 1 от СК. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че е
собственик на ½ от средствата по влога в банковата сметка на името на
ответника, в размер общо на 35 000 щатски долара, както и да осъди ответника да
й заплати половината от сумата - 17 500
щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018 год. до
окончателното изплащане, като за периода до датата на подаване на исковата
молба претендираната мораторна лихва върху главницата възлиза на 1800 щатски
долара /съгласно уточняваща молба от 18.01.2021 год./.
В писмения отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявените искове с възражението, че не притежава
влог в „У. Б.“ АД в размер на 35 000 щатски долара. Сочи също така, че не е
налице принос на ищцата в придобИ.ето на никакви негови лични имущества.
Твърди, че през времетраенето на брака осигурявал изцяло издръжката на
семейството, заплащал е разходите по жилището, като е полагал наравно с ищцата
и грижи за децата. Оспорва изцяло и иска за заплащане на мораторна лихва. При
условията на евентуалност, ако съдът уважи главния иск, моли съда да приеме за
неоснователен акцесорния иск за мораторна лихва, тъй като към 30.01.2018 год. претендираното
вземане не е изискуемо. Същото е предявено едва с исковата молба по настоящото дело, откогато може да тече и
мораторна лихва при условие, че претенцията за главница бъде приета за
основателна.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представената трудова книжка на ищцата № 365965, издадена от „Р.-СМ“ ЕООД на 01.11.2001
год., през периода 01.11.2001 год. –
01.07.2002 год. В.Х. Л.е заемала длъжността „сервитьор“; на 01.08.2002 год. е
назначена в Министерство на външните работи на длъжността „изпълнител“, а
впоследствие – на длъжността „технически сътрудник“ - от 27.12.2005 год. до
01.09.2008 год., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл. 325, т. 3 от КТ. През следващите години ищцата е работила при различни
работодатели и на длъжности както следва: длъжността „фотограф-оператор“ в ЕТ „Ф.
В. М.“, гр. С.; „шивач“ в „Д.с.“ ООД; „обслужващ кулинарен щанд“ в „И.-73“
ЕООД, гр. С.. Според трудова книжка на ищцата № 174035, издадена на 05.12.2013
год. от „Т.777“ ЕООД, гр. С., същата
заема длъжността „барман“, считано от 05.12.2013 год., като няма вписано
прекратяване на трудовото правоотношение.
Според
показанията на св. В.К. – майка на ищцата, след сключване на гражданския им
брак страните заминали да работят в чужбина на мисия към Министерство на
външните работи, като първоначално живели и работили в Т. - през 2002 год. заминали
за гр. А., където останали 3 години, след което заминали на мисия в гр. М., М..
Преди да се оженят също работили заедно. В Т. ответникът заемал длъжността
„главен готвач“, а ищцата била личен асистент на посланика на България г-н С.С..
По време на престоя и работата в Т. и двамата получавали възнаграждение от
Министерство на външните работи. През 2003 год. се родила дъщерята на страните Т.,
като до раждането ищцата непрекъснато работела. След това ползвала отпуск по
майчинство, като в А. ходили да й помагат - първоначално бабата на ищцата, а
по-късно – свидетелката /нейна майка/. По време на отпуска за отглеждане на
детето ищцата непрекъснато се грижела за семейството и домакинството. През 2005
год. страните се завърнали в България, като ищцата си дошла няколко месеца
преди ответника заедно с детето, а впоследствие се прибрал и той. През тези
месеци грижи за детето полагала ищцата. Два месеца след завръщането им в
България страните отново заминали на мисия за М., където пребивавали до 2008
год., като през месец септември окончателно се завърнали в България. През
тригодишния им престой в М. детето посещавало детска градина, а страните
работели в посолството. Ищцата водела детето на детска градина и основно
тя се грижела за семейството и
домакинството. Свидетелката била за период около 40 дни в М., за да помага на
дъщеря си, тъй като детето нямало навършени 2 години. Ищцата работела в
кафенето на посолството, като работният й ден приключвал около 16 ч., след
което вземала детето от градината и се прибирали. Двамата съпрузи спестявали
парични средства по време на мисиите с цел да ги вложат впоследствие в
образованието на децата си. Свидетелката знае също така от самия ответник, че той
внесъл голяма сума пари в банка, след завръщането им в България през 2008 год.
Дъщеря й също споделяла, че внесената сума е от спестени парични средства по
време на мисиите им. След завръщането им в България през периода 2008 год. –
2017 год. страните живели в гр. С., като и двамата започнали работа –
ответникът като готвач, а ищцата – в шивашко ателие на пълен работен ден, както
и допълнително в салон за красота. Същевременно полагала грижи за децата, тъй
като през 2014 год. им се родили още две деца. През периода 2014-2017 год.
ищцата ползвала отпуск за отглеждането им. Когато ищцата след развода поискала
от ответника половината от сумата по влога, последният заявил, че няма
пари.
Съгласно
показанията на св. Е./без родство със страните/, която има лични наблюдения
върху семейния живот на страните и познава ответника от дете /неин съученик/, а
ищцата – от 2001 год., първото дете на страните се родило, докато двамата
живеели и работели в Т.. Впоследствие се преместили в М.. И двамата съпрузи
спестявали парични средства от трудовите възнаграждения, които получавали от работата им към посолството. Свидетелката
не може да каже какви са били точно доходите на всяка от страните, но знае, че
спестените пари били предназначени за нуждите на семейството. Страните никога
не са се разделяли и се разбирали прекрасно. Ищцата полагала всички необходими
грижи за семейството и домакинството, като самият ответник споделял колко добра
домакиня и майка е тя. Съпрузите споделяли със свидетелката, че спестяват пари
за къща и др., тъй като планирали да
имат повече от едно дете. След прибирането им от чужбина ищцата започнала
работа на две места – в салон за красота и в лавка в училище. Ответникът също
работел. Не знае какви инвестиции са правили страните.
Според
свидетеля П./без родство със страните/ - приятел на семейството от 2000 год.,
страните имали прекрасен брак и били отговорни родители. При първото им
пребиваване в чужбина се родила дъщеря им, като по това време и двамата
работели. По времето, когато се родили другите им две деца – близначки,
ответникът работел в сферата на хранителната промишленост и имал натоварен
график – работел на смени, но също помагал в грижите за децата. Мисиите им в
чужбина били с цел да спестят пари за нуждите на семейството.
Свидетелят
Р. /приятел на ответника още преди сключването на брака/, твърди, че ищцата
винаги е работела, с изключение на периодите, когато ползвала отпуск по
майчинство. Ответникът също работел, като и двамата полагали грижи за
семейството. Не може да каже някой от двамата съпрузи да е имал по-голям принос
в грижите за семейството.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. С. от
30.11.2021 год. първата дата, на която са открити сметки с титуляр – ответника
в „У. Б.“ АД е 17.08.2005 год., както следва: открита банкова сметка ***-месечен
стандартен депозит на физически лица в лева, както и открита банкова сметка ***-медечен
стандартен депозит на физически лица в щатски долари с титуляр-ответника. На същата дата по банковата сметка в щатски
долари е постъпила сума в размер на 12 000 щатски долара с основание „срочен
депозит 065073072000043“. На 06.06.2006 год. по същата банкова сметка ***лара с
основание „срочен депозит 065073072000048“. На 13.08.2007 год. по същата
банкова сметка ***ума в размер на 12000 щатски долара с основание „С.Л. –
депозит“. Общо внесените суми от ответника по депозити в щатски долари възлизат
на 30 000 щатски долара. Натрупаните наличности от внесените суми като депозити
в щатски долари от ответника с включени лихви към датата на изтегляне на парите
на каса от ответника – 11.10.2017 год. са в общ размер на 35 410,21 щатски долари
с левова равностойност 58706,59 лева, съгласно колони 16-18 в приложение № 1
към заключението.
В о.с.з. на
09.12.2021 год. пълномощникът на ищцата е уточнил, че претендираната сума
представлява половината от натрупаните средства по срочния депозит в щатски
долари – внесените суми в размер общо на 30 000 щатски долара и натрупаните
лихви. Искът не е изменен /увеличен/ в хода на производството по делото.
От
представената по делото справка от Министерство на външните работи се
установява следното: С.Л. е бил в трудово правоотношение с МВнР в периодите
24.07.2002 год. – 31.07.2005 год. и 31.08.2005 год. – 31.08.2008 год. на
длъжност „изпълнител“, като през тези периоди е бил дългосрочно командирован в
Дипломатическите представителства на Република България в А., Република Т.
/през първия период/ за изпълнение на функциите на готвач и в М., Руска
федерация /през втория период/ за изпълнение на функциите готвач; В. Л.е била в
трудово правоотношение с МВнР в периодите 01.08.2002 год. – 01.08.2004 год. и 27.12.2005
год. – 31.08.2008 год. на длъжност „изпълнител“, като през тези периоди е била
дългосрочно командирована в Дипломатическите представителства на Република
България в А., Република Т. /през първия период/ за изпълнение на функциите на чистач
и в М., Руска федерация /през втория период/ за изпълнение на функциите
технически секретар. Видно от приетите по делото справки - таблици за
получените доходи от страните, ответникът С.Л. е получавал средномесечни
възнаграждения от дългосрочни командировки, както следва: 1240 евро през 2002
год.; 1230 евро – през 2003 год.; 1208 евро – през 2004 год.; 1226 евро – през
първата половина на 2005 год.; 1328 щатски долари – през втората половина на
2005 год.; 1195 евро средномесечно – през 2006 год.; 1398 евро – през 2007 год.
и 1586 евро – през 2008 год., а ищцата В. Л.е получавала следните трудови
възнаграждения от дългосрочни командировки: средномесечно 298 евро – през 2002
год.; 282 евро – през 2003 год.; 328 щатски долара – през 2006 год.; 614 щатски
долара – през 2007 год. и 779 евро – през 2008 год. През целия период на
дългосрочните командировки ответникът е получил общо 12 404,87 лева –
нетен доход от заплата и общо на 50 130,66 евро и 36 443,20 щатски
долара - възнаграждения от командировки, а ищцата В. Л.е получила 7 676,19
лева – общо нетен доход от заплата и общо 6 588,23 евро и 11 371,20
щатски долара възнаграждения от командировки.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
В практиката на ВКС - решение № 264 от
21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г., IV г. о. и др. е дадено тълкуване,
че по сега действащия СК паричните влогове са изключени от режима на съпружеска
имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са
придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат
на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4,
ал. 1 от ПЗРСК правилата на този кодекс относно имуществените отношения
между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по
заварени бракове. Това означава, че след влизането на действащия СК в сила
паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са
придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската
имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл.
19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на паричните влогове са
неприложими установените в чл.
21, ал. 2 и чл.
29, ал. 3 от СК правила относно съпружеската имуществена общност. В случай,
че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на
наличните по него средства той разполага с възможността да защити правата си по
реда на чл.
30 от СК.
Предмет на доказване в исковото
производство с правно основание чл. 30 от СК е личният принос на ищцата за придобИ.ето на имуществото, представляващо
лична собственост на другия съпруг, за половината от чиято парична
равностойност претендира.
Приносът
на съпругата – ищец към имуществото и вземанията не се предполага, а подлежи на
установяване при условията на пълно и главно доказване. Доказването на всеки
един от правно релевантни факти е в тежест на страната, т.е. в тежест на
съпруга-несобственик. Презумпцията на чл.
21, ал. 3 СК в случая е неприложима. Съпругът, който твърди
"принос" в придобИ.е на личното имущество трябва да установи по
несъмнен начин този принос. За да бъде успешно проведен иск с правно основание чл. 30 от СК, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. да е съществувал
брак и този брак да е прекратен поради развод; 2. по време на брака единият
съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на
професията му или на занаят, или да има вземания, вкл. произтичащи от дялове
или акции в търговски дружества; 3. придобитите имущества, предмет на заявения
иск, да са на значителна стойност; 4. претендиращият дял от стойността на
личното имущество съпруг да е допринесъл за придобИ.ето с труда си, със
средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. В този
смисъл постановените по реда на чл. 290
от ГПК Решение № 249 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г., II г.
о., Решение № 551 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2009 г., II г. о.,
ГК.
В
настоящото производство първите три условия са налице – бракът между бившите
съпрузи е прекратен с одобрено споразумение по чл. 51 от СК с решение по гр.д.
№ 73755/2017 год. на СРС, влязло в сила на 29.01.2018 год., откогато и страните
са фактически разделени. В конкретния случай спорният въпрос се свежда до
приносът на ищцата във вложената в банкови сметки сума в размер общо на
30 000 щатски долара, която към момента на изтеглянето им на каса от
ответника на 29.08.2017 год. възлиза общо на 35 410,21 щатски долара с левова
равностойност 58 706,59 лева. С оглед размера на
сумата и изложените от ищцата твърдения за спестяването й в един сравнително
продължителен период от време, следва да се приеме, че същата представлява
вземане със "значителна стойност“.
Разпореждането от страна на
ответника с получените парични средства чрез изтеглянето им от разкритата
банкова сметка ***. По предявения облигацонен иск, почиващ на принципа на
неоснователното обогатяване, ответникът дължи съответна част от стойността на
придобитите вещи/вземания, като законът не поставя като изискване вещите и
вземанията, предмет на иска, да са налични към момента на предявяване на
претенцията /вж. в този смисъл определение № 60337 от 09.09.2021 год. по гр.д.
№ 1162/2021 год. на ВКС на РБ, II г.о. и др./.
След като анализира събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищцата доказа и
наличието на четвъртата предпоставка от фактическия състав, необходим за
уважаване на предявения иск, а именно - принос във
формирането на сумата по банковия депозит. Според установената практика на
Върховния касационен съд /Решение № 237/27.08.2011 г. на ВКС по Г. д. №
931/2010 г, 1 го. и решение № 136/11.07.2016 г. на ВКС по Г. д. № 607/2016 г, I
го. /, на никоя от проявните форми на
принос /осигуряване на доходи, работа в домакинството и грижа за децата/ не
трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите
в брака е с взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за
отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че по време на брака и през периода
на натрупване на сумата по депозитната сметка /2005-2007 год./ и двамата
съпрузи са били в трудови правоотношения и са получавали трудови възнаграждения,
като според показанията на разпитаните по делото свидетели всеки от съпрузите спестявал
парични средства, които били предназначени за нуждите на семейството. Независимо,
че през целия период на командироването в чужбина общите приходи на ищцата по
трудовото правоотношение с МВнР са били значително по-ниски от тези на
ответника, по делото се доказа несъмнено приноса на същата, изразяващ се както
в спестяването на средства, така и в грижи за децата и домакинството. До
раждането на дъщерята на страните през 2003 год. ищцата непрекъснато
работела, а след това две години ползвала отпуск за отглеждане на детето, като основно
тя се грижела за семейството и домакинството. През 2005 год. ищцата се
завърнала в България няколко месеца преди ответника, като през това време
грижите за детето полагала само тя. По време на мисията в М. детето посещавало
детска градина, а страните работели в посолството, но грижите за децата и дома
падали основно върху ищцата – тя водела и вземала детето от детска градина и отново
се грижела за семейството и домакинството. Установи се по делото, че и двамата
съпрузи спестявали парични средства по време на мисиите именно с цел да ги
вложат впоследствие в образованието на децата си, т.е. общата воля на страните
е била спестените средства да бъдат за нужди на семейството, като никога не са
ги възприемали за лични средства само на ответника. След завръщането им
окончателно в България през м. август 2008 год. ищцата продължила да работи на
две места - в шивашко ателие и в салон за красота. Същевременно полагала грижи
за дома и семейството, като през 2014 год. им се родили още две деца, за отглеждането
на които до 2017 год. ищцата ползвала отпуск. Този период също следва да бъде
взет предвид, независимо че сумата по влога е била натрупана преди това, тъй
като именно благодарение на личните усилия на ищцата и полаганите от нея
отлични грижи за децата и семейството същата е допринесла сумата по влога да се
съхрани през целия период до изтеглянето й на каса от ответника /непосредствено
преди развода/, а не да се разходва за различни нужди /като напр. детегледачки,
закупуване на готова храна, лечение и др./, и то именно с цел да остане за
децата и семейството. Самият ответник споделял със св. Е.колко добра и
спестовна домакиня и майка е ищцата. Св.
П.също свидетелства, че мисиите на страните в чужбина били именно с цел
да спестят пари за нуждите на семейството, а свидетелят Р. сочи, че и
двамата съпрузи са имали еднакъв принос
в грижите за семейството.
Разгледани в тяхната съвкупност,
събраните по делото доказателства установяват, че ищцата е имала равен принос с
този на ответника в придобИ.ето и натрупването на процесната сума по банковия
депозит, тъй като независимо от по-ниското й възнаграждение същата е полагала не
по-малко усилия от ответника за просперитета на семейството, като е работила
непрекъснато /с изключение на отпуските за отглеждане на дете/, родила е три
деца, за които се е грижила преимуществено в първите години от живота им, като
през цялото време е спестявала и е полагала и грижи домакинството.
При така установеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 30 СК
и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 17 500 щатски долара – половината от сумата по депозита, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Тъй като паричното задължение не е с определен срок, ответникът е
изпаднал в забава от момента на подаване на исковата молба /липсват
доказателства за отправена преди това покана/, съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД, поради което ответникът дължи законна лихва върху главницата, считано
от 18.01.2019 год. до окончателното изплащане. В останалата част искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата и сумата 1450 лева, представляваща направените по делото
разноски /за държавна такса и експертиза/, съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Т.Л. ЕГН ********** *** да заплати на В.Х.К. ЕГН ********** *** сумата 17
500 щатски долара, представляваща 1/2 част от средствата по депозитна
сметка в „У. Б.“ АД, открита на 17.08.2005 год. с титуляр ответника С.Л.,
изтеглени на 11.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.01.2019 год. до окончателното изплащане, по предявените искове с
правно основание чл. 30, ал. 1 от СК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на
В.Х.К. *** срещу С.Т.Л. *** за заплащане на сумата 1800 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху главницата
в размер на 17 500 щатски долара за периода от 30.01.2018 год. до
18.01.2019 год. /датата на подаване на исковата молба/, с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Т.Л. ЕГН ********** *** да
заплати на В.Х.К. ЕГН ********** ***
сумата 1450 лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: