Р Е Ш Е Н И Е
По ВНЧХД 3581/19 г.
09.01.2020
год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Татяна Асенова,
разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНЧХД№ 3581/19 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитника на подс.В.И.Е. срещу Присъда на СРС,НО,12-ти
състав по НЧХД№ № 18734/2017 г., с което първоинстанционният съд е признал за виновен
както подс.Е. в извършването на престъпление по чл.130,ал.1 от НК ,освободил
го от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК с налагане на
адм.наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв, както и му възложил направените разноски
в размер на 300 лв.Със същата Присъда СРС уважил приетия за съвм.разглеждане
граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 1500 лв , както и разноските в размер на 612 лв.
В
своята ВЖ защитникът изразява недоволството на подзащитния си от така
постановения съдебен акт на първата инстанция.Намира че обжалваната Присъда е незаконосъобразна
и необоснована , а наложеното наказание е завишено.Лаконично се иска от
въззивния съд да оправдае подс.Е. или да намали наложеното наказание и
присъденото обезщетение.Оплакванията си защитата не конкретизира нито по реда
на чл.320,ал.4
от НПК,нито в хода по същество.
В СЗ пред въззивния съд се явява
защитникът без подсъдимия и въвзиваем жалбоподател В.Е..Последният се намира на
неизвестен адрес към момента.Частният тъжител се явява лично заедно с
повереника си.
С
оглед общото желание на страните за даване на ход на делото в отсъствие на
подс.Е. ,съдът даде ход на делото „задочно“ спрямо отсъстващия подсъдим.Преди
да вземе това си решение съдът събра нужните доказателствени материали ,
обективиращи опитите да бъде установен и призован за лично участие в процеса
подсъдимия.
Защитникът на отсъстващия подсъдим и въззиваем
жалбоподател поддържа по същество ВЖ
,като предлага на въззивния съд да я
уважи.В допълнение, защитникът заяви че категорично не е доказано обвинението
,като при противен извод на съда - за виновност на подсъдимия,то да се намали
размера на наложеното наказание.
Повереникът намира депозираната
ВЖ за непоснователна и пледира въззивния съд да я остави без уважение.Съд. акт
на СРС е правилен и законосъобразен.Фактическата обстановка е установена
правилно и се подкрепя от доказателствената съвкупност.Всички доказателства са
категорични относно авторството на подс.Е..Двамата свидетели, единият от
които-очевидец,подкрепят обвинението.Налице е съд.медиц. удостоверение и
Заключ. на СМЕ.Всички доказателства са последователни,непротиворечиви и взаимно
допълващи се.Степента на общ. опасност в
обжалвания съд. акт е преценена правилно и
е наложено справедливо наказание.Налице са всички признаци на
престъплението по чл.130,ал.1 от НК, както от обективна , така и от субективна
страна.Затова предлага съда да потвърди изцяло първоинстанционния съд.
Акт,както в наказателно-осъдителната , така и в гражданско-осъдителната
част.Прилага квитанция за разноските пред въззивната инстанция, които също иска
да бъдат присъдени.
Частният тъжител и гр. ищец подкрепя
казаното от повереника си.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието за установено от фактическа страна следното :
Считано
от 2005 г. Ч.тъж.М.Г. и св.П.С. установили близки отношения и заживели на
съпружески начала.В хода на това съжителство св.С.установила гражданскоправни
отношения с подс.В.Е. по повод покупко-продажба на недвижим имот,соб. На
подсъдимия, който свидетелката желаела да закупи.Имотът бил в гр.София,жк.“********,
а именно ап.№ 38.Преди нотариалното изповядване на сделката в хода на
подготовката за последната С.отгледала подробно имота с оглед получаване на
банков кредит.При оглеждането се установило,че имотът има видео-телефонна
система и блиндирана врата.
С.закупила
имота чрез нотариална сделка , изповядана на 15.08.2017 г.След това страните
отишли на адреса за предаване на владението,но се установило ,че
видео-домофовната система и блиндираната
метална врата липсват.Свидетелката била придружена от ч.тъж./който именно по
повод тази сделка се запознал с подс.Е./.На въпрос на кпувача и ч.тъж. къде са
домофонната система и блиндираната врата подс.отговорил ,че тези вещи не са
предмет на сделката и затова си ги е взел и не смята да им ги предаде.Тъй като
уговорката била всички трайно прикрепени вещи да се предадат на купувача, св.С.изразила
намерение да се обърне към съда ,за да си получи вещите.Свидетелката и ч.тъж.
се разбрали вторият да потърси извънсъдебна договореност с подс. За вещите и
ако това е безрезултатно - да се обърне към съда по надлежния ред.
Предвид
горното , на 04.11.2017 г. Ч.тъж. заедно със своя приятел и колега св.Паскалев
до местоработата на подсъдимия – паркинг на бетонов възел на бул*********.В
един момент двамата видели ,че подс.Е. излиза от обекта и тръгва към спирката.Когато
подс. Обаче възприел ,че там се намира ч.тъжител се обърнал обратно към бетоновия възел.Ч.тъж.Г.
го последвал и като се изравнил с шофьорската врата подс.Е. се обърнал и
запитал ч.тъж. дали има нужда от помощ във връзка с ремонта.Преди да получ
отоговор на въпроса подс.нанесъл юмручен удар в лицето на Г. и се затичал м
посока бетоновия възел.След това нападение ч.тъж. подгонил подс и успял да го
хване дори за дрехата , но Е. успял да се отскубне и да избяга.
Непосредствено
след инцидента пострадалият частен тъжител посетил КСМД и му било издадено
съдебно-медицинско удостоверение.В рамките на заведеното по-късно наказателно
производство била назначена СМЕ ,според чието Заключение на Г. е била причинена
контузия на носа с травматичен оток, както и други описаните в Заключението
увреждания.Последните довели до „временно разстройство на здравето , неопасно
за живота“.
Доказателственият
анализ , извършен от първата инстанция отговаря на процесуалните правила и се
споделя напълно от въззивната инстанция.Приетите за установени фактически
положения напълно се подкрепят от намиращите се по делото доказателствени
източници.Последните са коментирани детайлно и подробно в съответствие с проц.
правила.Основателно е изключено действията на ч.тъж. по иницииране на желание
за разговор с подсъдимия касателно извънсъдебно уреждане на спорни въпроси да
представляват „нападение“ по смисъла на Общата част на НК, което изключва
хипотеза на „неизбежна отбрана“, с оглед чл.12,ал.1 от НК.
Въззивният
съд намира ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал
извършеното престъпление от подс.В.Е. като
такова по чл.130,ал.1 от НК.С горното деяние подс. е осъществил състава
на престъплението , както от обективна , така и от субективна страна.Отделните
елементи от състава на това престъпление както от обективна , така и от
субективна страна са коментирани и анализирани обстоятелствено от първата
инстанция и не е нужно това да се прави отново по съображения от проц. икономия.Достатъчно
е да се каже ,че въззивната инстанция се присъединява към този анализ.
ВЖ е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.За наличието на безспорна
доказаност на обвинението срещу подсъдимия в Мотивите на първоинстнационната
Присъда е направен достатъчен доказателствен анализ.Съдът няма основания да
подлага на съмнение достоверността на възприетото от свидетеля очевидец, още
повече че казаното от св.паскалев се подкрепя и от останалите доказателствени
материали.
Налице
са били материалноправните предпоставки за освобождаване на подс. от
наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК , а в тези случаи съдът е длъжен да приложи чл.78А от НК
Наложеното
адм.наказание на подс.Е.. е правилно индивидуализирано ,като същото е отмерено
в долните граници и е близо до минимума на наказанието „Глоба“.Наложеното
адм.наказание „Глоба“ е в размер на 1500 лв при законови предели от 1000 до
5000 лв.Този размер на наказанието съвсем не е завишен, а отразява правилно
тежестта на правната санкция на фона на степента на обществена опасност на
извършеното.
Гражданският иск е уважен изцяло от
първоинстанционния съд.И в тази част оплакванията във ВЖ за завишено
обезщетение са неоснователни.Предвид невисокия размер на самата искова
претенция с оглед характера и болковата симптоматика на подобно увреждане , които са ноторно
известни, въззивният съд счита че пълното
уважаване на иска в размер от 1500 лв не съставлява завишено обезщетение , а
такова - определено в съответствие с принципа на справедливостта прогласен в чл.52
от ЗЗД.
Извън доводите и аргументите в
депозираната ВЖ/макар същите да не са аргументирани и конкретизирани/,съдът
дължи и служебна проверка в рамките на принципа за ревизионното начало.
В резултат на служебната проверка
не се констатираха съществени проц. нарушения , които да са накърнили правото
на защита на подсъдимия или неговия
защитник, които да наложат отмяна на Присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С оглед горното първоинстанционната
Присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.Доколкото в
хода на въззивното производство частният тъжител и граждански ищец е направил
допълнителни разноски за повереник/в размер на 700 лв , съгласно приложен
договор имащ силата и на квитанция за платен хонорар/,то следва същата сума да
бъде присъдена на тази страна с оглед изхода на процеса.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,12-ти състав по НЧХД№
18734/2017г., тъй като депозираната ВЖ от защитника на подс.В.И.Е. е
неоснователна.
Осъжда подс.В.И.Е. да
заплати на ч.тъж. и гр. ищец разноските в размер на 700 лв, вкл. 5 лв.ДТ за
служ. Издаване на изп. Лист,направени от последния за ангажиране на повереник
във фазата „Въззивно производство“.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: