Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол,
15.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
четиринадесети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 267 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от адв.Д.М. от ВАК, в качеството му на процесуален
представител на К.Е.Д. ***, срещу Наказателно постановление № 18-0305 -
000498/08.10.2018г. на началника на РУП към ОДМВР Плевен, РУ Никопол, с което на жалбоподателя са наложени следните
наказания:
1/ на
основание чл. 183, ал.3, т.5, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 30лв.;
2/ на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00лв.
3/на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв. и ;
4/
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв., а на основание Наредба № Iз – 2539 на
МВР са и отнети общо 5 точки.
Жалбоподателят в депозираната жалба оспорва констатациите в акта –
твърди че е говорила по мобилният си телефон, но не по време на движение, а в
паркираният от нея автомобил, както и че
автомобилът и бил паркиран на 50 м. от дом и, където няма знак
паркирането забранено, и и в тази зона паркирали всички живущи в зоната и
служители на съдебната система.Не оспорва, че не е носела в себе си свидетелството си за управление и
талона към него, като развива доводи, че се е намирало в другата и дамска чанта
и т.н….
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление,
изцяло.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Д.М., поддържа жалбата и ангажира гласни доказателства,
различни от изложените в писмената жалба.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата и не
изпраща процесуален представител в с.з.
След като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено следното:
Полицейски наряд от РУ Никопол, в
чийто състав били св. Н.Е. и св.З.Аледжищков, констатирали, че на
03.10.2018г., около 11.47ч., в ***, жалбоподателката управлявала
т.а. ***, с рег. № ***, като не се съобразява с пътен знак „Г1“
/движение само напред след знака/, като навлязла по път с еднопосочно движение/
в обратната посока/ по ул.***. Свидетелите констатирали още, че жалбоподателката,
по време на движението на автомобила използва
и мобилен телефон, без участието на ръцете, както и че не представя
СУМПС и КТ към него.
Извършеното деяние било квалифицирано от контролния орган като
административно нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП, на чл.104А от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП .Бил съставен
АУАН серия Д, бл. № 07211830 на 03.10.2018г., от Н.В.Е., /мл.автоконтрольор
при ОДМВР Плевен, РУ Никопол в
присъствието на св. З.А. А., и в
присъствието на нарушителя К.Д..Същата подписала АУАН с отбелязването „имам възражения“ . Писмени такива
не са депозирани в 3 –дневният срок, поради което въз основа на така съставения АУАН и след преценка на
всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което за
нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30лв. на основание
чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП; за нарушение на чл.104А от ЗДвП и е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6, пр.1 от ЗДвП; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП; за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, а на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са и отнети общо 5
точки.
Същото е връчено на
нарушителя на 22.10.19г. и обжалвано в законоустановения
срок, пред НРС.
В
хода на съдебното производство, по делото са приети като доказателства
материалите съдържащи се в административнонаказателната
преписка по обжалваното НП, както и
изисканите по искане на
жалбоподателя, заверени копия на графици за дежурства и наряди на полицейският патрул и
представените от жалбоподателя, разпечатка на електронна Фактура № ********** на името на „Въбелгум“ ЕООД и на
Приложение Б към същата фактура за периода от 14.09.2018г. – 13.10.2018г. за
телефонен номер 359886220217, издадени от А1 България..
По делото са разпитани две групи
свидетели, тези на административно наказващият органи и тези доведени от жалбоподателката.
Първата група свидетели – тези на АНО, св.Е. и
св.А., посочват, че са се намирали в полицейският патрул, паркиран до офиса на
„Дурум България“, в непосредствена близост до кръстовището
на ул. ***, със северната част на сградата на съдебната палата, която се намира
на пл.Европа № 14.Свидетелите установяват също, че ул. ***, е еднопосочна
улица, в зоната от Община Никопол до края на улицата, в посока, гр.Плевен,
както и че в обратната посока на улицата, по която която
жалбоподателката е навлязла, има знак Г1 сочещ
движение само напред след знака. Свидетелите установяват и това, че автомобила
управляван от жалбоподателката се е движил по ул.*** в посока към Община
Никопол и същият е дошъл от дясната им страна, т.е от ул.***, в посока Община
Никопол, преминал е през кръстовището в близост до което е бил паркиран
патрулният автомобил, като автомобила на жалбоподателката
е спрял в дясно на посоката си на движение, до сградата на съдебната палата,
срещу павилиона за закуски на тази
улица. Тези свидетелите посочват
също, че при преминаването на автомобила, пред тях, видели, че жалбоподателката шофира същият, държейки с ръка, телефон до
ухото си. След като същата спряла до сградата на съдебната палата, / северната
и част, която е и късата страна на сградата, която е с правоъгълна форма/,
полицейските служители отишли до автомобила и и се представили, каза ли и какво нарушение е извършила и и поискали
документите на автомобила СУМРС и КТ на същият , които тя не им предоставила.
Тези свидетели установяват също, че жалбоподателката
възразила, с думи, в смисъл, че в Никопол,
всеки си кара както иска.
Втората група свидетели – тези доведени от
жалбоподателката, а именно баща и Е.М.Ж. и св.О.Л.Б.,
пътувал във автомобила, който е и
работник във семейната фирма на жалбопадетлката,
при съдебното разглеждане на делото сочат, че
жалбоподателката е управлявала автомобила,
по улицата, непосредствено намираща се пред сградата на съда, в посока към кръстовището и с ул.*** и офиса на „Дурум България“, като посоката и на движение е по улица
срещу патрулният автомобил, а не се е движела по улицата, в посока от дясно на
ляво, на патрулният автомобил, т.е. не е
навлязла в еднопосочната улица, където е поставен знака Г1, а улицата, преди
нея, която е непосредствено пред входа на съдебната сграда, и където няма
забранителен знак, според жалбоподателя, след което водача е завил на дясно и е
паркирал, срещу павилиона на кебапчията,
към когото е пътувала жалбоподателкта и спътника и за
да купят храна за обяд за работниците от
фирмата им. Тези свидетели, не сочат да са възприели, забранителен знак по тази
улица.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото доказателства: писмени и гласни такива, както и от казаното от жалбоподателя в с.з., и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, съдържащи се в АН преписка.
С
най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетели на АНО – Е. и А.. Съдът
кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви
и логични. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения
с нарушителя и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се
считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Показанията на св.Ж. и на св.Б., съдът не кредитира с доверие само в
частта в която, същите сочат, че автомобила управляван от жалбоподателката
е премира по улицата непосредствено пред съдебната сграда, и се е движил в
посока срещу кръстовището и патрулният автомобил, а не че същият е преминал по
ул.***, навлизайки в еднопосочно
движение, и преминавайки от дясната страна на патрулният автомобил, а не по
улицата срещу полицейският автомобил, т.к. те са в противоречие със останалите
събрани по делото доказателства.
Това е така, защото, служебно е известно на председателя на състава в
качеството му и на административен ръководител на РС Никопол, че зоната около,
сградата на съда не е общодостъпна зона, а същата представлява, обособена зона за сигурност, с контролиран и
ограничен достъп. Поради тази причина, улицата непосредствено пред входа на
съда, по която твърди, жалбоподателката че се е
движила, на процесната дата, не е предназначена за
преминаване, на МПС. Т.н. улица е еднолентова и
еднопосочна и е предназначена да обслужва нуждите на съда, във връзка са
работата му - поради което и
преминаването по нея е абсолютно
невъзможно. По тази улица се паркират
единствено и само служебни коли, както и
тези на съдебна охрана Плевен, което се установява и от поставената обозначителната табела,
съгласно която, цитирам: „От 9.00 до 16ч. е разрешено само за МПС на МП
и НП.“В този смисъл изложеното в т.3 от жалбата, че в тази зона“ паркират
служителите на съдебната система на РС Никопол“ е абсолютно разрешено, и
преминаването на каквито и да е други МПС извън служебните е невъзможно, именно
поради факта, че в тази зона, ежедневно има паркирани служебни автомобили и
такива на органите на Съдебна охрана Плевен по повод работата им.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
В случая от
събраните доказателства се установява, че К.Д. е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, движейки се с управлявания от нея товарен
автомобил с рег. № ***, в гр.Никопол, по ул.*** в посока ул.Дунав, като навлиза
в еднопосочно движение, в нарушение на пътен знак Г1/движение само напред след
знака/. По време на движение, използва мобилен телефон без наличие на
устройство, позволяващо и използването на телефона без участието на ръце. Приложените по делото разпечатка на
електронна фактура на името на семейната и фирма, и Приложение Б към нея,
не са надлежно заверени нито от
страната, нито от нейният процесуален представител по делото, при което съдът
не би могъл да ги цени като годни доказателства.Дори и да са заверени от същите
по никакъв начин не установява, че
посоченият, чрез подчертаване от
страната телефонен номер е бил ползван на процесната
дата и час от жалбоподателката.
Несъобразявайки поведението си с
предписанията на пътните знаци, както и със забраната да не използва мобилен телефон без наличие на устройство,
позволяващо и използването на телефона без участието на ръцете и, жалбоподателката
безспорно е осъществил състава на вменените и нарушения по смисъла на чл.6, т.1, и на чл.104А
от Закона за движение по пътищата.
Предвид обстоятелството, че при извършената проверка е установена и
че същата не представя свидетелство за регистрация на
МПС и контролен талон към него, на проверяващите органи, правилно е ангажирана
и отговорността и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и предл.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП вменява задължение на всеки водач на моторно превозно средство
да носи свидетелство за управление на мотор но превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Свидетелските показания на водения
от жалбоподателя свидетели – нейният баща Е.Ж. и работника във фирмата и, св.
О.Б., съдът не кредитира с доверие, в частта относно, вмененото и нарушение по
пункт 1-ви в НП, доколкото същите са в
противоречие със събраните по делото доказателства, като съдът отчете и тяхната
заинтересованост.
По отношение, на другите три
нарушения за които жалбоподателката е санкционирана,
тези свидетели, не изнасят данни в с.з. Въпреки, че жалбоподателката
е подписала НП с изявлението, имам възражения,
такива не са направени, в
предвидения от законодателя допълнителен тридневен срок. В с.з., а и според св.Е./виж
о.с.з. от 31.01.2019г.8 и А./виж
о.с.з. 20.11.2018г./ , и в
сезиращата съда жалба, възраженията и са в смисъл, че в „тази зона паркират
всички живущи и служителите на съдебната система на РС Никопол“, са абсолютно
несъстоятелни. От друга страна, със
свидетелски показания, на Е.Ж. и О.Б. се въвежда изцяло нова фактическа
обстановка, която не се подкрепя както от събраните по делото доказателства,
така и от изложеното от санкционираното лице в неговата жалба
Доколкото наложените на жалбоподателят глоби са определени в конкретен размер, посочен от закона, същите
не подлежат на изменение при съдебния
контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0305 - 000498/08.10.2018г. на началника на
РУП към ОДМВР Плевен, РУ Никопол с което на К.Е.Д. с ЕГН
**********, за нарушение на:
1/
чл.6, т.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30лв. на основание
чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП;
2/за
нарушение на чл.104А от ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание
чл.183, ал.4, т.6, пр.1 от ЗДвП;
3/ за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП;
4/ за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са и отнети общо 5
точки, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: