Решение по дело №1518/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      Гр. София, 25.03.2021 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав 

  

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1518 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 173, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът “Е.М.” ЕООД, ЕИК ******, твърди, че ответникът “Т.Г.” АД, ЕИК ******, като ипотекарен длъжник, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 18, том I, рег. № 298, нот. дело № 16/2011 г. от 31.01.2011 г. по описа на нотариус П., с район на действие РС – Харманли, рег. № 463 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Харманли с вх.рег. № 93/31.01.2011 г., акт № 4, том 1, дело № 36, е учредил в полза на ипотекарния кредитор “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД договорна ипотека върху собствения на дружеството недвижим имот – имот № 000324, находящ се в землището на с. Преславец, община Харманли, област Хасково, местност “Зад дингилите”, с площ от 12 984 кв. м., с начин на трайно ползване: животновъдна ферма, категория на земята при неполивни условия: шеста, образуван от разделянето на имот № 000303, ведно с изградените в имота седем броя сгради – хангар № 01 с площ от 838 кв. м., хангар № 02 с площ от 848 кв. м., хангар № 03 с площ от 839 кв. м., хангар № 04 с площ от 839 кв. м., хангар № 05 с площ от 842 кв. м., хангар № 06 с площ от 172 кв. м., сграда с друго предназначение с площ от 15 кв. м., и заедно с всички подобрения и приращения в имота. Твърди, че ипотеката е учредена за обезпечаване на вземанията на ипотекарния кредитор “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД по договор за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., ведно с анексите и допълнителните споразумения към него. Твърди, че съгласно гореописания ипотечен акт и към датата на съставянето му, с договора за кредит ипотекарният кредитор е предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 1 000 000 евро. Твърди, че съгласно сключените към договора за кредит Анекс № 1/22.07.2009 г. и Допълнително споразумение № 1/11.01.2011 г., сумата на усвоената и непогасена главница по кредита е в размер на 990 000 евро и ипотекарнитя кредитор е предоставил на кредитополучателя допълнителни средства в размер на 160 000 евро, като така общият размер на предоставения кредит е в размер на 1 150 000 евро. Твърди, че в гореописания ипотечен акт са възпроизведени съществените уговорки от договора за кредит и сключените анекси и допълнителни споразумения към него - размер на кредита, възнаградителни и санкционни лихви, както и е посочен краен срок за издължаване на всички дължими суми по кредита - 31.03.2011 г. Твърди, че със сключеното между кредитополучателя и кредитора Допълнително споразумение № 2 от 29.09.2011 г. към договора за кредит крайният срок за издължаване на всички дължими суми по кредита е продължен до 31.10.2011 г. Твърди, че до изтичане на посочената дата дължимите суми не са издължени от кредитополучателя на ипотекарния кредитор.

Твърди, че по отношение на кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД е открито производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с Решение № 47/12.02.2014 г. по търг. дело № 211/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Твърди, че след възобновяване на производството по несъстоятелност вземанията на банката към длъжника “Д.Е.С.” ООД са предявени в общ размер на 1 725 076,87 евро, от които главница в размер на 1 149 989,30 евро, договорна лихва в размер на 575 063,79 евро и просрочени имуществени застраховки в размер на 23,78 евро, като същите са включени от синдика в списъка на приетите вземания, който е одобрен от съда по несъстоятелността с определение № 1052/05.08.2015 г.

Твърди, че за събиране на част от посоченото вземане за главница по договора за кредит, на 01.06.2017 г. ипотекарният кредитор “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК против ипотекарния длъжник “Т.Г.” АД. Твърди, че с оглед подаденото заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, с които ответникът ипотекарен длъжник “Т.Г.” АД е осъден да заплати на ипотекарния кредитор “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 42 000 евро, представляваща част от главница в размер на 1 150 000 евро по Договор за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., сключен между заявителя и “Д.Е.С.” ООД, ведно със законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до изплащане на вземането, която сума е дължима от “Т.Т.” АД в качеството му на ипотекарен длъжник и чиято отговорност е ограничена единствено до цената на ипотекираните недвижими имоти съгласно нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Твърди, че му е указано от районния съд да предяви иска за установяване на вземането, предвид подадено възражение от страна на длъжника “Т.Т.” АД, за което на заявителя “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е връчено съобщение на 22.07.2020 г.

Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 29.03.2019 г. е придобил вземането на банката по договора за кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения, разноски и други принадлежности. Твърди, че договорът за цесия е сключен в изискуемата от чл. 171 от ЗЗД писмена форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в имотния регистър по местонахождението на недвижимия имот, предмет на процесната договорна ипотека. Твърди, че длъжникът и ответникът ипотекарен длъжник са уведомени писмено от цедента за прехвърляне на вземанията съгласно чл.99, ал. 3 от ЗЗД.

Твърди, че в хода на производството по несъстоятелност са одобрени частични сметки за разпределение, по които са погасени само дължими лихви по кредита. Твърди, че по образуваното изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист срещу ипотекарния длъжник се провеждат публични продани, които са нестанали.

Претендира да бъде признато за установено съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, че ответникът дължи на ищеца сумата от 42 000 евро, представляваща част от главница в размер на 1 150 000 евро по договор за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., сключен между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и “Д.Е.С.” ООД, ведно със законната лихва върху 42 000 евро за периода от 01.06.2017 г. до изплащане на вземането, която сума е дължима от ответника “Т.Г.” АД в качеството му на ипотекарен длъжник и чиято отговорност е ограничена единствено до цената на ипотекираните недвижими имоти съгласно гореописания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, и което вземане е прехвърлено от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на ищеца “Е.М.” ЕООД по силата на договор за цесия от 29.03.2019 г.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “Т.Т.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че представеният от ищеца ипотечен акт доказва възникване на задължение на “Т.Т.” АД към “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, съответно към ищеца цесионер, за заплащане на сумата от 42 000 евро – част от главница в размер на 1 150 000 евро по договора за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до изплащане на вземането. Сочи, че не е налице яснота в заповедта за изпълнение относно цената на недвижимите имоти.

Оспорва реда, по който заявителят се е снабдил със заповедта за незабавно изпълнение, доколкото заповедното производство е инициирано след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД. Сочи, че вземането на ищеца може да се реализира единствено и само в универсалното принудително изпълнение срещу длъжника “Д.Е.С.” ООД, или по изключение при условията на чл. 638, ал. 3 от ТЗ, която хипотеза в случая не била налице. Сочи, че като заобикаля разпоредбата на чл. 638 от ТЗ и забраните в производството по несъстоятелност, гарантиращи интересите на всички кредитори на несъстоятелния длъжник “Д.Е.С.” ООД, кредиторът тръгва след откриването на производството по несъстоятелност на длъжника “Д.Е.С.” ООД да се снабдява със заповед за изпълнение и изпълнителен лист директно срещу ипотекарния длъжник “Т.Т.” АД.

Сочи, че ищецът няма правен интерес да се снабди с изпълнителен лист срещу ипотекарния длъжник, доколкото съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу третото лице, учредило ипотека върху своя вещ за обезпечение на дълга. Посочените от ответника доводи относно правния интерес от иска, касаят основателността, а не допустимостта на иска, поради което съдът ще се произнесе по същите с акта по същество.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения.

В допълнителния отговор ответникът “Т.Т.” АД поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното заповедно производство е видно, че с определение от 26.09.2017 г. по ч.гр.д. № 10192/2017 г. по описа на Софийски градски съд е отменено разпореждане № 146263/14.06.2017 г. по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, и вместо това е постановено да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК и изпълнителен лист в полза на “Юробанк България” АД за зап­лащане на сумата от 42 000 евро, представляваща част от главница в размер от 1 150 000 евро по Договор за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., сключен между “Юробанк България” АД и “Д.Е.С.” ООД, ведно със законната лихва от 01.06.2017 г., която сума е дължима от “Т.Г.” АД в качеството му на ипотекарен длъжник и чиято отго­ворност е ограничена единствено до цената на ипотекираните недвижимите имоти, пре­доставени като обезпечение за задълженията от договора за кредит съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 18, том I, per. № 298, нот. дело № 16/31.01.2011 г., вписан в Сл. вп. - гр. Харманли с вх. per. № 93/31.01.2011 г., акт № 4, том 1, дело № 36, като делото е върнато на СРС за изготвяне на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителния лист.

С оглед на горното, на 23.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав.

Срещу издадената заповед е подадено от “Т.Г.” АД възражение по чл.414 от ГПК с вх. № 3013452/06.02.2018 г., с пощенско клеймо от 30.01.2018 г.

Видно от представената покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20178740401245 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 874 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Хасково, поканата с подлежащия на изпълнение акт е връчена на длъжника “Т.Г.” АД на 16.01.2018 г. С оглед на това съдът приема, че възражението е подадено от длъжника в законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение съгласно действащата към тази дата редакция на чл. 414, ал. 2 от ГПК (редакцията преди изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.).

С разпореждане от 17.06.2020 г. Софийският районен съд е дал на заявителя указания по чл. 415 от ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 22.07.2020 г.

Настоящата искова молба е депозирана пред Софийски градски съд на 12.08.2020 г. от цесионера “Е.М.” ЕООД, придобил вземането на банката заявител по кредита по силата на договор за цесия от 29.03.2019 г., против ответника “Т.Г.” АД.

Представен е от ищеца и приет като доказателство по настоящото дело договор за цесия от 29.03.2019 г., сключен между цедента “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и цесионера “Е.М.” ЕООД с нотариална заверка на подписите, по силата на който са прехвърлени на цесионера и настоящ ищец вземанията на банката по договора за кредит № 0009/16.01.2008 г., сключен между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и “Д.Е.С.” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения, натрупани лихви и други принадлежности (лист 161 от делото). Същият е вписан в имотния регистър по отношение на ипотекирания недвижим имот – предмет на процесната договорна ипотека, с вх. рег. № 842/16.05.2019 г., акт № 15, том 1 на Служба по вписванията – гр. Харманли.

Представени са по делото от ищеца уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД, връчено на 25.06.2019 г., както и уведомление до ипотекарния длъжник “Т.Г.” АД, връчено на 04.07.2019 г.

Представен е договора за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., сключен между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 евро.

Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от договора за кредит, срокът за издължаване на кредита, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разноски, е 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 16.01.2010 г.

С Анекс № 1 от 22.07.2009 г. страните променят крайния срок на издължаване на кредита на 22.08.2010 г., както и други условия по кредита.

С Допълнително споразумение № 1 от 11.01.2011 г. към договора за банков кредит, страните констатират, че усвоената и непогасена главница по кредита е 990 000 евро; банката отпуска допълнителни средства и размерът на кредита се увеличава със сумата от 160 000 евро; договарят изменение на част от условията по кредита. Страните променят крайния срок за издължаване на кредита – на 31.03.2011 г., като на тази дата кредитополучателят се задължава да погаси всички дължими по кредита суми (включващи главница, лихви, такси, комисиони, разноски).

С Допълнително споразумение № 2 от 29.09.2011 г. страните променят крайния срок за издължаване на кредита на 31.10.2011 г., както и част от условията по кредита.

Представен е по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 18, том I, рег. № 298, нот. дело № 16/2011 г. от 31.01.2011 г. по описа на нотариус П., с район на действие РС – Харманли, рег. № 463 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Харманли с вх.рег. № 93/31.01.2011 г., акт № 4, том 1, дело № 36, по силата на който ипотекарният длъжник и настоящ ответник “Т.Г.” АД е учредил в полза на ипотекарния кредитор “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД договорна ипотека върху собствения на дружеството недвижим имот – имот № 000324, находящ се в землището на с. Преславец, община Харманли, област Хасково, местност “Зад дингилите”, с площ от 12 984 кв. м., с начин на трайно ползване: животновъдна ферма, категория на земята при неполивни условия: шеста, образуван от разделянето на имот № 000303, ведно с изградените в имота седем броя сгради – хангар № 01 с площ от 838 кв. м., хангар № 02 с площ от 848 кв. м., хангар № 03 с площ от 839 кв. м., хангар № 04 с площ от 839 кв. м., хангар № 05 с площ от 842 кв. м., хангар № 06 с площ от 172 кв. м., сграда с друго предназначение с площ от 15 кв. м., и заедно с всички подобрения и приращения в имота, за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., анексите и допълнителните споразумения към него, в размер на 1 150 000 евро, ведно с лихвите, разноските, таксите и комисионните, включително тези, които ще останат дължими или които биха възникнали при последващи изменения, новирания и/или удължаване на сроковете за усвояване, ползване и издължаване на кредита, и/или промяна размера на който и да е от компонентите на лихвата (базов лихвен процент, договорна лихвена надбавка, т.н.) на основание сключени анекси/допълнителни споразумения към договора за кредит.

От служебно извършена справка в Имотния регистър се установява, че ипотеката е подновена на 20.01.2021 г., т.е. в рамките на десетгодишния срок от вписването съгласно чл. 172, изр. второ от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства и от извършена справка в Търговския регистър по партидата на кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД, се установява, че на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност, с Решение № 47/12.02.2014 г. по търг. дело № 211/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Вземанията на банката към “Д.Е.С.” ООД по процесния договор за кредит са включени от синдика в списъка на приетите вземания, одобрен с определение № 1052/05.08.2015 г. по търг. дело № 211/2013 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора.

От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.С. се установява, че общият размер на усвоените средства по кредита с кредитополучател “Д.Е.С.” ООД е 1 181 945 евро и представлява сбора на всички усвоявания без погасяванията, с оглед на това, че кредитът е бил револвиращ и е могло да се усвояват суми многократно до размера на предоставения кредитен лимит (до 1 000 000 евро) до датата на анекс № 1 – 22.07.2009 г.

Вещото лице дава заключение, че към 01.06.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) непогасената просрочена главница е в размер на 1 149 989,30 евро, а към 22.02.2021 г. неплатеният отстатък за главница е в размер на 1 143 307,40 евро с левова равностойност от 2 236 114,91 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството по делото е по предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на “Е.М.” ЕООД против ответника ипотекарен длъжник “Т.Г.” АД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав.

От представената покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20178740401245 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 874 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Хасково, се установява и за това не се спори между страните, че поканата за доброволно изпълнение с приложената заповед за изпълнение е връчена на ответника на 16.01.2018 г. За да се посочи крайният срок за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение, в чл. 414, ал. 2 от ГПК (в действащата редакция преди изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е предвидено, че възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. С връчването на заповедта се приема, че длъжникът е запознат с нея и може да реши дали да подаде възражение или не срещу посоченото в заповедта вземане. В случая възражението е подадено от ответника по пощата с пощенско клеймо от 30.01.2018 г. С оглед на това и предвид нормата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че възражението е подадено от длъжника в рамките на законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта за изпълнение.

Разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че предвид подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането заявителят “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение, е получено от банката на 22.07.2020 г.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е депозирана пред Софийски градски съд на 12.08.2020 г. от ищеца “Е.М.” ЕООД, придобил вземането на банката заявител по кредита по силата на договор за цесия от 29.03.2019 г., против възразилия длъжник “Т.Г.” АД.

Съгласно приетото в т. 10б от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил законоустановения срок за това.

С оглед на горното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК е предявен от кредитора (цесионер) иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим срещу ответника - “Т.Г.” АД.

Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.

В настоящото производство кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си. За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени от ищеца юридическият факт, от който произтича претендираното вземане - съществуването на ипотечното право касателно обезпечените вземания в процесния размер и съответно падеж, по отношение на което е издадена заповедта за изпълнение; съществуване на вземанията (главница, лихви), обезпечени с ипотечния акт, тяхната изискуемост, падеж и размер; съществуването на твърдените отношения за прехвърляне на вземанията по договора за кредит, ведно с обезпеченията, и надлежното уведомяване на длъжника от страна на цедента за прехвърлянето на тези вземания. В тежест на ответника е да установят направените срещу иска възражения и да докаже погасяването или плащането на претендираната от ищеца сума.

В случая се твърди от ищеца, че вземането му е възникнало въз основа на договор за банков кредит, обезпечен с ипотечния акт, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение в процесния размер. С оглед на това следва да бъдат разгледани съществуването на ипотечното право касателно обезпечените вземания, както и съществуването на вземанията, обезпечени с ипотечния акт.

В Решение № 224/19.11.2020 г. по гр.д. № 1025/2020 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О., е прието, че отговорът на въпроса дали договорът за учредяване на ипотека доказва обезпеченото вземане, е винаги конкретен. Условие за действителност на ипотеката е нотариалният акт, с който се учредява, да съдържа индивидуализация на обезпеченото вземане (чл. 170 вр. с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД). Индивидуализацията изисква посочване на страните (кредитор и длъжник), правопораждащия юридически факт и размера на вземането. ............. Ако главният договор е за заем, съдът по иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД следва да тълкува нотариалния акт според критериите, зададени в чл. 20 от ЗЗД, като отчете реалния характер на този договор, но и това, че ипотечният договор може да се сключи заедно, преди или след главния договор, пораждащ обезпеченото вземане. За отговора е без значение, че предявеният иск за главното вземане е предвиденият в чл. 422, а кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул – заповед за изпълнение, издадена по вписания нотариален акт за ипотека (документ по чл. 417, т. 6, предл. 2 ГПК вр. с чл. 173, ал. 3 ЗЗД). Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, при който главният договор е за банков кредит, вземанията по който са обезпечени с процесната договорна ипотека.

В случая с вписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 31.01.2011 г. настоящият ответник “Т.Г.” АД, като ипотекарен длъжник, е учредил в полза на ипотекарния кредитор “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД договорна ипотека върху собствените на дружеството недвижими имоти – имот № 000324, находящ се в землището на с. Преславец, община Харманли, област Хасково, ведно с изградените в имота седем броя сгради и с всички подобрения и приращения в имота, за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., анексите и допълнителните споразумения към него, сключени с кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД, в размер на 1 150 000 евро, ведно с лихвите, разноските, таксите и комисионните, с краен срок за издължаване на всички дължими суми по кредита - 31.03.2011 г. Договорът за ипотека отговаря на изискванията на чл. 167 от ЗЗД и е действителен.

В случая обезпеченото вземане произтича от договор за банков кредит. Договорът за банков кредит е уреден в чл. 430 и сл. от ТЗ, като с него банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Следователно договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, срочен. За да възникне правото на банката да иска връщане на сумата по кредита, следва на първо място сумата да е предоставена на кредитополучателя и усвоена от него, както и да е настъпил падежа на главницата/лихвата по кредита, респ. да са обявени задълженията по кредита за предсрочно изискуеми съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или при неизпълнение на задължения по договора от страна на кредитополучателя. Съгласно чл. 174, изр. първо от ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но до размера на сумата, за която е извършено вписването, т.е. в случая и извършените промени по кредита.

В разглеждания случай от приетите като доказателство по делото договор за банков кредит, анекси и допълнителни споразумения към него, както и от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява усвоеният размер на кредита от страна на кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД, както и настъпването на падежа на същия на 31.10.2011 г. Установява се, че неплатената главница към 01.06.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, е в размер на 1 149 989,30 евро, а към 22.02.2021 г. неплатеният отстатък за главница е в размер на 1 143 307,40 евро, като претендираната част от 42 000 евро е в рамките на установената по делото непогасената главница по кредита.

Вземанията на първоначалния кредитор “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД към кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД по договора за кредит са прехвърлени на ищеца “Е.М.” ЕООД чрез договор за цесия от 29.03.2019 г., ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената лихва. Прехвърлянето на вземането е съобщено на кредитополучателя и на настоящия ответник съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Спазена е изискуемата по чл. 171 от ЗЗД квалифицирана писмена форма на договора за цесия – с нотариална заверка на подписите и договорът за цесия е вписан в имотния регистър касателно имотите по ипотечния акт. С оглед на горното ответникът като ипотекарен длъжник отговаря пред новия кредитор с даденото реално обезпечение.

По изложените съображения неоснователно е възражението на ответника, че с ипотечния акт не се установява възникването на задължението на “Т.Т.” АД към “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, съответно към ищеца цесионер, за заплащане на сумата от 42 000 евро – част от главница в размер на 1 150 000 евро по договора за банков кредит. От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява съществуването на вземането по договора за кредит в претендирания частичен размер и съответно съществуването на ипотечното право, обезпечаващо това вземане.

Неоснователно е и възражението на ответника, че в издадената заповед за изпълнение не е посочена цената на недвижимите имоти, тъй като такова законово изискване не е предвидено.

Неоснователно е възражението на ответника, че кредиторът няма защитим интерес да се снабди с изпълнителен лист срещу ипотекалния длъжник предвид субективните предели на изпълнителния лист срещу главния длъжник по чл. 429, ал. 3 от ГПК. Кредиторът има правна възможност да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ипотекарния длъжник, въз основа на ипотечния акт на основание чл. 417, т. 6 от ГПК, какъвто е разглежданият случай. Тази правна възможност не е поставена в зависимост от снабдяването с изпълнителен лист срещу главния длъжник, чието задължение обезпечава договорната ипотека.

Неоснователно е възражението на ответника относно инициирането на заповедното производство след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя “Д.Е.С.” ООД, в което следвало да се удовлетвори кредиторът ищец. Ограниченията по чл. 638 от ТЗ се отнасят до изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 614, ал. 1 от ТЗ, масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността, както и имуществените права на длъжника, придобити след тази дата. Следователно касае се само до имуществото на длъжника, но не и до имуществото на третите задължени лица, включително лицето, ипотекирало своя имот за обезпечение на дълга на несъстоятелния длъжник. Като аргумент в подкрепа на изложеното следва да се посочи и нормата на чл. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ, която предвижда, че след откриване на производството по несъстоятелност може да бъде образувано гражданско или търговско дело срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. С оглед на изложеното срещу ипотекарния длъжник “Т.Т.” АД няма пречка да бъде проведено заповедното производство, като отговорността на същия като ипотекарен длъжник е ограничена единствено до цената на ипотекираните недвижими имоти съгласно горепосочения нотариален акт.

Ответникът, които носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване/плащане на претендираното вземане, не представи доказателства в тази насока. От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза не се установява намаляването на дължимата главница под претендираната част от 42 000 евро към датата на изготвяне на заключението и следователно не се установява да е налице доброволно плащане на задълженията по заповедта за незабавно изпълнение от страна на ответника или кредитополучателя.

По изложените съображения съдът намира, че с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, ищецът доказа съществуването на вземането си към ответника, предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

Искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, което се установява в настоящия случай. Поради това и с оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск за законната лихва върху главницата от 42 000 евро, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (01.06.2017 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Разноските в заповедното производство:

Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 642,90 лева – държавна такса в заповедното производство.

 

Разноските в исковото производство:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по настоящото дело в общ размер на 2 192,90 лева, от които 1 642,90 лева – държавна такса и 550 лева – депозит за вещо лице.

С оглед горното и изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноси в исковото производство в общ размер на 2 192,90 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, съществуването на вземането на “Е.М.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-6, против “Т.Г.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, в размер на 42 000 евро (четиридесет и две хиляди евро), представляваща част от главница в размер на 1 150 000 евро по договор за банков кредит № 0009/16.01.2008 г., сключен между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и “Д.Е.С.” ООД, и анексите и допълнителните споразумения към договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 42 000 евро за периода от 01.06.2017 г. до изплащане на вземането, като вземането е дължимо от “Т.Г.” АД в качеството му на ипотекарен длъжник и чиято отговорност е ограничена единствено до цената на ипотекираните недвижими имоти съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 18, том I, рег. № 298, нот. дело № 16/2011 г. от 31.01.2011 г. по описа на нотариус П., с район на действие РС – Харманли, рег. № 463 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Харманли с вх.рег. № 93/31.01.2011 г., акт № 4, том 1, дело № 36, и което вземане е прехвърлено от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на ищеца “Е.М.” ЕООД по силата на договор за цесия от 29.03.2019 г., и за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.Г.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.М.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-6 (правоприемник на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД), сумата от 1 642,90 лева (хиляда шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки) - разноски за държавна такса в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35976/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.Г.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.М.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-6, сумата от 2 192,90 лева (две хиляди сто деветдесет и два лева и деветдесет стотинки) - разноски в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :