Р Е
Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
18.Февруари.2021година
Номер
260066 гр. Перник
Пернишки районен съд
01- Н. състав
На 18.ІІ.
година
2021г.
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валери Ненков
ЧЛЕНОВЕ :
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар:
Цветелина
Малинова
ПРОКУРОР
Като разгледа докладваното от
Председателя ЧНД № 01176/20год. по описа
на съда за
2020година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по Жалба на М.Г.М.-ЕГН ********** адрес ***,
против Заповед за задържане на
лице с рег. № 313з-1292/11.VІІ.2020г. изд. от Д.Л.В.-мл. Автоконтрольор-Сектор
„ПП“ –ОД-МВР-Перник.
Със процесната
заповед е наредено задържане на жалбоподателя М.Г.М.-ЕГН **********
за срок от 24часа в помещение за задържане
при 01-РУ-ОД на
МВР-Перник.
В жалбата се излагат
съображения, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена при
съществени нарушения. Прави се искане за отмяната й.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован,НЕ се явява лично изпраща адв.Ал.В.-ПАК.
Последния поддържа жалбата на изложените в нея основания. В хода на устните
състезания пледира за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– Д.Л.В. се НЕ се явява лично изпраща
гл.ЮК. З.В.. Оспорва жалбата. Пледира,
че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и законосъобразна,
поради което прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна. Не
претендира присъждане на разноски.
По
допустимостта:
В Заповедта предмет на
съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба. С оглед на това и съгласно чл.140 ал.1 от АПК се приема, че жалбата е постъпила в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално
допустима и като подадена от лице, пряко
засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по
същество.
Районен съд-гр.Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и
направи проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК на законосъобразността на
оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени
следните обстоятелства по делото.
По фактите:
От данните по делото се установява, че на 11.VІІ.2020г.
в гр.Перник /ул.“Емануил Васкидович“/, чрез
използване на технически средства е извършено приготовление за отнемане на
чужди движими вещи от помещение-Фитнес „Екстрим джим“,без съгласието на МОЛ при „Голдънфит“ЕООД
с намерение противозаконно да бъдат присвоени- престъпление по чл.195 ал.5 вр. ал.1т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.17 ал.1 НК.
До РП-гр.Перник е изпратено Уведомление за започване на
Досъдебно производство № 388/2020г. по описа на 02-РУ-МВР-Перник/Пр.Преписка рег.
№ 2256/2020г./ на производство към момента и НЕ приключило-предстои привличане
на обвиняеми, по което съпричастен от кръга на лицата подозирани за извършване
на престъплението е и жалбоподателя М.Г.М.-ЕГН **********/едно от
четирите лица забелязани в района на престъплението и едно от трите задържани
такива и изхвърлило черни ръкавици/,разпитан към настоящия момент,
като свидетел /Постановление на
РП-Перник-л.45/.
След
провеждане на поредица от оперативно издирвателни
мероприятия и следствени действия при които са открити метална стълба,колан с тресчотка,черни ръкавици са задържани лицата: М.Г.М.-ЕГН **********, К.М.М.и Т.Д.Б./Докладна
записка-л.46/.
На 11.VІІ.2020г. е образувано Досъдебно производство № 388/2020г. по описа на 02-РУ-МВР-Перник/Пр.Преписка рег.
№ 2256/2020г./ на РП-Перник.
На 11.VІІ.2020г. в 03,30ч. със Заповед за задържане на лице с рег. №
313з-1292/11.VІІ.2020г. изд. от Д.Л.В.-мл. Автоконтрольор-Сектор
„ПП“ –ОД-МВР-Перник на осн. чл.72 ал.1 т.1 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е задържан жалбоподателя М.Г.М.-ЕГН **********.
С ПРОТОКОЛ ЗА ЛИЧЕН ОБИСК НА ЛИЦЕ-л.13 при
задържането са иззети недопустимите вещи,в последствие върнати на същия.
Попълнена
е Декларация-л.12 от 11.VІІ.2020г. /при задържането/ от
жалбоподателя,относно здравния статус на същия
в която собственоръчно е отразено,че няма проблеми от здравен характер.
На 12.VІІ.2020г. в 02,30ч. задържания
е ОСВОБОДЕН, видно от Книга на
задържаните лица и процесната заповед.
Към
настоящия момент досъдебното производсдтво не е
приключило, видно от Постановление на РП-Перник-л.45.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка, приета, като годно доказателство.Приетите
в съдебното производство доказателства си кореспондират и
установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги
кредитира.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
ОТ правна страна:
Със Заповед за задържане на лице с рег. № 313з-1292/11.VІІ.2020г. изд.
от Д.Л.В.-мл. Автоконтрольор-Сектор „ПП“
–ОД-МВР-Перник е задържал жалбоподателя на осн. чл.72 ал.1 т.1 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
за срок от 24часа в помещение за временно задържане при 02-РУ-ОД на МВР-Перник .
От
Удостоверение УРИ № 313р-10829 от 19.08.2020г. се установява, че издателят на
заповедта Д.Л.В., към дата на издаването й
заема длъжност мл.
Автоконтрольор-Сектор „ПП“–ОД-МВР-Перник и същият има качество на
полицейски орган, по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР. В случая компетентността на
полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл.72 ал.1 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат
лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление; 2. което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба; 3. което
показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред
или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи
самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като
обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане,
както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в
изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със
закон.(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за
настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична
сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.(3) Когато
задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за
основанията за задържането му на разбираем за него език.(4) Задържаното лице
има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище
на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи
на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс
пред съответния административен съд.(5) От момента на задържането си лицето има
право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от
защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения,
когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.(6) За задържането съответният
орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.(7)
Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за
задържането е отпаднало.(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в
специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.(9) Редът за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра
на вътрешните работи./
Въз основа на това следва, че заповедта е
издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл.146 т.1 от АПК. /чл.
146. Основанията за оспорване на
административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на
установената форма;3. съществено нарушение на административнопроизводствени
правила;4. противоречие с материалноправни
разпоредби;5. несъответствие с целта на закона./
Оспорвания процесен
акт е в изискуемата форма за действителност. Съгласно разпоредбата на чл.74
ал.1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1
се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта;2. фактическите и правните основания за
задържането;3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;4. датата и часът на
задържането;5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;
6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането;б) на
адвокатска защита от момента на задържането;в) на медицинска помощ;г) на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;д) да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи
на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните
работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да
избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и
с които желае да осъществи връзка;е) да ползва преводач, в случай че не разбира
български език.(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с
правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си
по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от
полицейския орган и от задържаното лице.(4) Отказът или невъзможността на
задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един
свидетел.(5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.(6) Копие от
заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис./, задържането на лицата по
чл.72 ал.1 от ЗМВР се извършва с ПИСМЕНА заповед.
Оспорената заповед има съдържанието
посочено в чл.74 ал.2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата
на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването
на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен
за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да
обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в заповедта и правно основание за
задържането–чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Възраженията в жалбата, че заповедта е
издадена без да са посочени фактическите обстоятелства се приемат за неоснователни.
Относно фактическите основания и по
силата на Тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК, оспорената
заповед НЕ страда от порок на формата, защото, мотивите на акта са изложени в административната
преписка.
В настоящия случай такива се съдържат
най-вече в: Уведомление за започване на Досъдебно
производство № 388/2020г. по описа на 02-РУ-МВР-Перник/Пр.Преписка
рег. № 2256/2020г./ на РП-Перник затова,че на 11.VІІ.2020г. в гр.Перник
/ул.“Емануил Васкидович“/, чрез използване на
технически средства е извършено приготовление за отнемане на чужди движими вещи
от помещение-Фитнес „Екстрим джим“,без
съгласието на МОЛ при „Голдънфит“ЕООД с намерение
противозаконно да бъдат присвоени- престъпление по чл.195 ал.5 вр. ал.1т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.17 ал.1 НК.
Установяването и задържането на лицата в
района на местопроизшествието ведно с иззетите вещи/изхвърлени черни ръкавици
от лицата,метална стълба,колан с тресчотка/ е довело
до основателно съмнение, че жалбоподателя е съпричастен към предмета на
досъдебно производство.
С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл.146 т.2 от АПК.
При издаването на заповедта са спазени
процесуално правните разпоредби на ЗМВР.
Жалбоподателят към момента на задържането е
пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си.
След задържането на оспорващия от самия него
е попълнена и подписана Декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и са му разяснени
правата по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР и чл.74 ал.2 т.6 от ЗМВР.
Същата, като НЕоспорена
се цени в цялост и въз основа на нея се приема, че съшият е запознат с правата си, НЕ е поискал преглед
от лекар, посочил е, че не желае да се уведоми член от семейството му за
задържането, НЕ е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната
помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова
сметка,отразено “НЕ ЖЕЛАЕ”-следва собственоръчен
подпис.
По делото липсват доказателства, че жалбоподателя е
поискал адвокатска помощ и такава му е отказана.
Административно
производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в условията на чл.146 т.3 от АПК.
Оспорваната заповед е и материално
законосъобразна. В разпоредбата на чл.72 ал.1 от “Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) са посочени основанията, при наличието на
които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато
има данни, че лицето е извършило престъпление.
По правната си същност, мярката „Задържане за
срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл.72–чл.75 от “Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява принудителна
административна мярка/ПАМ/–административното разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
Предпоставка за 24-часовото задържане е
наличието на данни от които може да се направи
обосновано предположението, че задържаното лице е извършило или е съпричастно
към процесно противоправно
деяние, което законодателят определя, като престъпление. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване.
Следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за
срок до 24часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а НЕ с
наличието на вече доказано такова.
Задържането с правно основание чл.72 ал.1 т.1
от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/,като
принудителна административна мярка(ПАМ),се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност.
От доказателствата по делото е видно, че са
съществували данни, според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на
конкретно престъпление, за което е било образувано Досъдебно производство № 388/2020г. по описа на 02-РУ-МВР-Перник/Пр.Преписка рег.
№ 2256/2020г./ на РП-Перник.
С оглед на това, към момента на издаване на
оспорваната заповед са налице достатъчно ДАННИ за
извършено престъпление по чл.195 ал.5 вр. ал.1т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.17 ал.1 НК
за което е образувано Досъдебно производство № 388/2020г. по описа на 02-РУ-МВР-Перник във връзка с
което и с оглед изясняване на евентуална съпричастност на лицето, към това
престъпление е приложена оспорената в настоящето производство принудителна административна мярка, по
смисъла на чл.72 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/.
Закона говори за задържано лице по отношение,
на което има ДАННИ, а НЕ доказателства за извършено от него престъпление.
Поради тази причина дори това досъдебно производство да бъде прекратено, респ.
да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са ирелевантни
за настоящето производство.
Към дата на издаване на заповедта за
задържане са били налице материално правните предпоставки за издаване на
заповед с такова съдържание. За прилагане на процесната
ПАМ, НЕ е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават
жалбоподателя в извършването на престъпление по чл.195 ал.5 вр.
ал.1т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.17 ал.1 НК.
За целите на
задържането по реда на чл.72 от чл.72 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/ наличието на такива
категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не
са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите,
а с оглед тяхното изясняване.
Задържането е
извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт–закон и в този
смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е
необосновано и в нарушение на “Европейската конвенция за правата на човека”
ЕКЗПЧОС.
Основната цел на задържането на лица по чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР, като принудителна мярка е свързана с осигуряването на
възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността
съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят
разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване
или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване.
Лицето е освободено в рамките на предвидения
в ЗМВР максимален период-24часа-задържан е 11.VІІ.2020г. в 03,30ч. и е ОСВОБОДЕН
на 12.VІІ.2020г. в 02,30ч. т.е.
освободен е в рамките на предвидените от законодателя 24часа, като органът е
извършил необходимите процесуални действия във връзка с Досъдебно
производство № 388/2020г. по описа на
02-РУ-МВР-Перник. С оглед на това, законосъобразно, ответникът по оспорването е
издал оспорената заповед.
Не са налице предпоставки за отмяна на
заповедта в условията на чл.146 т.4 от АПК.
Заповедта е издадена и е в съответствие с
целта на закона-да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се
ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления,
в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството.
Мярката е приложена в съответствие с
предвиденото в ЗМВР основание на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура.
Няма допуснато нарушение на
нормите на чл.5 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл.5 т.1 от “Европейската конвенция за
правата на човека” ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен
в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона.
В чл.5 § 1 се изисква на първо място
задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да
бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно
препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед
съответства и на целта на закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл.6 ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането
на принудителната административна мярка е оправдано, защото в случая са били
налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо
от презумпцията за НЕвиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода.
Изведените
от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането
на чл.5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай,
сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
В тази връзка е съдебната практика обективирана в дела на ВАС/Решение № 6138 от 20.05.2016г.,
постановено по АД № 13194/2015г. на ВАС, Решение № 8909 от 07.07.2017г. по АД № 5864/2016г. на ВАС, Решение № 2317 от 23.02.2017г.
по АД № 14275/2015г. на ВАС.
С оглед на изложеното състава приема, че
оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административно производствените правила и при
точно позоваване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона се явява правилен и законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не
се дължат разноски. Ответната страна не претендира разноски и
съдът, НЕ дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание
чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдия
при Районен съд-гр.Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ Жалба на М.Г.М.-ЕГН ********** адрес ***, против Заповед за задържане на лице с рег. № 313з-1292/11.VІІ.2020г. изд.
от Д.Л.В.-мл.Автоконтрольор-Сектор „ПП“
–ОД-МВР-Перник.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, пред Административен
съд-Перник в 14-четиринадесетдневен срок от връчването му.
СЪДИЯ:…………………………………
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
ВС