Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на прокурор Силвиян
Иванов от Окръжна прокуратура Варна, изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1558/2018г.
Производството е по чл.172, ал.5
от Закон за движение по пътищата, във връзка с чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП,
както и по реда на чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по жалба на Р.К.К.
ЕГН **********, чрез адв.В.В., срещу принудително преместване на автомобила му
без негово знание и съгласие, извършено на 13.05.2018 г. от служители на
„ТЕТ-61“ ЕООД на територията на КК „Златни пясъци“ и въз основа на искова молба
за присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 74 лв. и неимуществени
вреди в размер на 500 лв.
Жалбоподателят твърди, че
принудителната мярка е нищожна. В условията на евентуалност оспорва мярката,
като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила – преди
да бъде репатриран автомобила, служителите не са били уведомили Районното
управление на МВР, че са преместили паркираното превозно средство. В жалбата се
твърди, че К. е паркирал на паркомясто, в съответствие с разпоредбите на ЗДвП,
имало е разграфени паркоместа, като не е имало поставен знак, забраняващ
паркирането или престоя. Паркираният от К. автомобил не е затруднявал и пречел
на движението на други превозни средства. При завръщане на мястото, където е
паркирал автомобила си, жалбоподателят е
установил, че той липсва и е подал сигнал до V РУ на МВР за „изчезналия“
автомобил, като след извършена справка служителите са го уведомили, че
автомобилът е бил принудително репатриран на наказателен паркинг. Твърди се че
при посещение на паркинга, служителят – касиер, се е държал грубо и не е
представил никакви доказателства, че автомобила е бил паркиран в нарушение на
ЗДвП. Жалбоподателят е заплатил такса 74 лв., за което му е бил издаден касов
бон и е подписал декларация, че е получил превозното средство. Случилото се е
предизвикало в него огорчение, почувствал се е разстроен и е изпаднал в
депресия, което му е попречило да изпълнява задълженията си, като ръководител
на търговски екип, както и в семейството. Иска отмяна на принудителната
административна мярка, наложена от служители на „ТЕТ-61” ЕООД, както и
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 74 лева и за
неимуществени вреди в размер на 500 лева. Претендира присъждане на съдебни
разноски в общ размер от 800 лева, от които 500 лева – адвокатско
възнаграждение за оспорване на ПАМ и 300 лв. за иска по ЗОДОВ, 10 лева държавна
такса.
Депозирани са писмени бележки от
жалбоподателя, в които излага съображения за нищожност на принудителната
административна мярка, лицата приложили мярката не са служители на собственика
на пътя „Паркстрой-Златни Пясъци“ ООД, към момента на оправомощаването –
28.03.2018 г., същите не са служители и на „ТЕТ-61“ ЕООД. ПАМ е наложена в
нарушение на материалния закон. Ответникът не е доказал, че автомобила е бил
паркиран на място обозначено със забранителен знак, както и от снимковия
материал не може да се установи този факт, недоказан остава факта, че
автомобила е създавал пречки за преминаването на другите участници в
движението, както и че липсва опасност за тях. От представения Генерален план
за организацията на движението се вижда, че няма знак забраняващ паркирането,
както и че липсва маркировка М14.
Ответната страна – „ТЕТ-61“ ЕООД,
оспорва жалбата и двата иска като неоснователни и недоказани. Твърди се, че
принудителната административна мярка е наложена от компетентни органи, на които
изрично са били предоставени права по репатриране на превозни средства, от
дружеството собственик на пътя.
Контролираща страна – Окръжна
прокуратура Варна намира наложената принудителна административна мярка за
незаконосъобразна. Не споделя твърденията за нищожност на мярката. Счита, че
ответникът не е успял да докаже, че жалбоподателят е паркирал в нарушение на
чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, като не става ясно за коя от трите хипотези е
наложена мярката. В деня на налагане на принудителната мярка няма данни да е
бил поставен пътен знак В 27 и маркировка М 14. Изразява становище за
основателност на исковата претенция, тъй като обезщетение се дължи само за вреди, които са пряка непосредствена
последица от незаконосъобразния акт на ответната страна.
Съображения по допустимостта на
оспорването:
На основание чл.171 т.5 от ЗДвП
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач представлява принудителна
административна мярка /ПАМ/, която по своя характер е преустановителна. Предвид
нормата на чл.172 ал.5 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. По своята същност те представляват
индивидуален административен акт. Подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването. В случая, Р.К.К. е разбрал за наложената ПАМ на 13.05.2018 г.,
като на 28.05.2018 г. е предявил жалбата и иска си. Четиринадесетдневният срок
изтича на 27.05.2018 г., който е почивен ден, затова жалбата е била подадена на
следващия работен ден – 28.05.2018 г. Исковата молба е подадена преди изтичане
на погасителния давностен срок от 5 години по чл.110 от Закона за задълженията
и договорите. Във връзка с това, жалбата и исковата молба срещу принудителното
преместване и обезщетение са подадени в законоустановения срок, от лице с
правен интерес от оспорване и пред компетентния административен съд, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Въз основа на приобщените
доказателства от административно дело №1558/2018 г. на Административен съд –
Варна, съдът установява следното от фактическа страна:
І. По отношение на принудителната
административна мярка:
На 13.05.2018 г. жалбоподателят
заедно със семейството си и техен познат е паркирал своя лек автомобил „Нисан
Кашкай” с рег.№ **** НС в к.к.”Златни пясъци” в „уширение“ на пътното платно /“отбивка“/
пред офиса на кабелна телевизия, в близост до параклиса. По-късно на същото
място пристигнали служителите на „ТЕТ-61” ЕООД – А. Й. и Г. А., които
принудително преместили автомобила без знанието и съгласието на неговия
собственик и го закарали на наказателен паркинг „Ривиера”, за което съставили
констативен протокол /без номер/ от 13.05.2018 г., в който отразили, че
превозното средство е било паркирано в нарушение на установените правила за
движение в к.к.“Златни пясъци“, пред кабелна телевизия, върху маркировка М 14
от ЗДвП, в зоната на знак В 27 от ЗДвП. За принудителното преместване на
наказателния паркинг, собственикът на автомобила е заплатил 74 лева, за което
му е бил издаден касов бон от „ТЕТ-61” ЕООД/ на л.6 от делото/.
От събраните доказателства става
ясно, че: Автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на ПИ с идентификатор
10135.513.441 и ПИ с идентификатор 10135.513.442, по КК на курортния комплекс, собственост на
„Паркстрой –Златни пясъци” ООД. Правото на собственост на „Паркстрой – Златни
пясъци” ООД върху алеи, паркинги и зелени площи на територията на курортния
комплекс се потвърждава от представените от дружеството и приети по делото,
като доказателства писмени документи, които изследвани в хронологичен ред
установяват следното: Правото на собственост на земята на територията на
курортния комплекс „Златни пясъци” първоначално е принадлежало на държавно
предприятие „Златни пясъци” ЕАД, съгласно АДС № 1216/11.06.1998 г./л.28 от
адм.преписка/. Като собственик на земята дружеството е притежавало и
собствеността върху елементите от техническата инфраструктура като алеи
/улици/, паркинги и зелени площи, които са в границите на територията на
комплекса. В последствие тези имоти са били включени в имуществото /капитала/
на новоучредено дружество „Златни пясъци Сервиз” АД. Апортната вноска е вписана
с решение на ВОС по ф.д. № 4399/1999 г./л.34 от адм.преписка/. С решение на ВОС
от 30.08.2001 г. по ф.д. № 2259/2001 г./л.62 от адм.преписка/ е вписано ново
търговско дружество с фирма „Голдън Сървиз” ООД
по реда на преобразуване по ТЗ чрез отделяне от „Златни пясъци Сервиз”
АД, като в имуществото на дружеството е
преминало правото на собственост върху обектите от техническата инфраструктура
в курортния комплекс – земя, паркинги, алеи, тротоари и пътеки. По същия начин
с решение на ВОС от 03.12.2002 г./л.80 от адм.преписка/ това имущество е
внесено в капитала на новообразувано търговско дружество „Паркстрой –Златни пясъци” ООД, в чиято собственост
преминават част от техническата инфраструктура на курортния комплекс в частта и на алеи /улици/, паркинги и зелени
площи. Видно от извадка от КК, издадена от СГКК – Варна и извадка от
кадастрален регистър /л.73 от делото/ ПИ
с идентификатор 10135.513.441 и ПИ с
идентификатор 10135.513.442 са
собственост на „Паркстрой –Златни пясъци” ООД. Следователно, собственик на пътя
е „Паркстрой – Златни пясъци” ООД.
Видно от съдържанието на
представения договор № 06/28.03.2018 г. /л.8 от адм.преписка/ „Паркстрой
–Златни пясъци” ООД е възложило на „ТЕТ – 61” ЕООД дейността по преместване на
паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата пътни превозни
средства, създаващи опасност или затрудняващи преминаването на другите
участници в движението, както и на ППС, паркирани в парцели за озеленяване, по
пешеходни алеи или по тротоари в съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП за срок от 06.04.2018 г. до 30.09.2018 г. Такова е и съдържанието на
представената заповед № 05/28.03.2018 г. , в която в т.1 е посочено, че тази дейност следва да се
извършва от служители на „ТЕТ – 61” ЕООД, които управляват техническо средство
тип „Паяк”. Със заповед №06/28.03.2018 г. дружеството „Паркстрой – Златни
пясъци“ ООД, като собственик на основната част от алеите/пътищата в к.к.Златни
пясъци, оправомощава А. С. Й. на длъжност „водач открита платформа с повдигащо
устройство“ в „ТЕТ-61“ ЕООД и Г. Г. А. на длъжност „оператор открита платформа
с повдигащо устройство“ в „ТЕТ – 61“ ЕООД, да вземат решение за налагане на ПАМ
по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, след преценка за наличието на предвидените в
същата норма предпоставки. Да извършват действия по фактическото преместване на
неправилно паркирани МПС от местата на нарушение до наказателния паркинг на
фирмата. Възложените функции са със срок от 06.04.2018 г. до 30.09.2018 г. С
оглед на това, принудителната административна мярка е наложена от оправомощен
от собственика на пътя длъжностни лица, поради което „ТЕТ-61“ ЕООД се счита за
компетентен орган, и оплакването за нищожност се явява неоснователно.
От страна на ответника в производството пред
съда бе представена справка рег.№460000-1635/28.08.2018 г. с която се
удостоверява, че служители на „ТЕТ-61“ ЕООД изпълнили законовото си задължение
по чл.168 от ЗДвП и са уведомили на 13.05.2018 г. в 14.30 ч. ОДЧ при Пето РУ
Варна за репатрирането на процесния автомобил „Нисан Кашкай“ рег.№ В **** НС.
Във връзка с разпределяне на
доказателствената тежест и установяване на материалната законосъобразност на
наложената принудителна административна мярка, съдът с определение от съдебно
заседание, проведено на 03.10.2018г. е дал възможност на ответника да представи
доказателства, че към 13.05.2018 г. на мястото, където е бил паркиран и
съответно репатриран автомобила са съществували пътни знаци, които от една
страна са забранявали паркирането, а от друга са указвали на принудително
преместване и е съществувала маркировка, която да забранява паркирането. Във
връзка с това указание са представени: свидетелство за регистрация част І,
доказваща собствеността на процесното превозно средство, справка
рег.№460000-1635/28.08.2018 г. от ОД на МВР Варна, V РУ, регистър за
репатрирани автомобили, извадка от Генералния план за организация на
движението, сигнално писмо от 10.04.2018 г., извадка от КККР за процесния имот,
в който е бил паркиран автомобила на жалбоподателя, както и извадка регистъра
на недвижимите имоти. От община Варна е представена извадка от одобрен
Генерален план за организация на движението на територията на к.к.Златни
пясъци.
Според
констативен протокол от 13.05.2018 г., с който е наложена принудителната
административна мярка, процесния автомобил е бил паркиран пред кабелната
телевизия в нарушение на установените правила за движение в к.к.Златни пясъци,
на място обозначено с неподвижен пътен знак В 27 и върху маркировка М 14. В
случая според представената от ответника извадка /л.48 от делото/ се вижда, че
има поставен пътен знак В 27 на кръстовището след КПП на комплекса. Въпросното
място, където е бил паркиран автомобила на Р.К. не е част от пътното платно и
представлява „уширение“ извън очертанията на пътя и видно от картата се намира
по-близо до следващото кръстовище. Пътен знак В 27 „Забранени са престоя и
паркирането“ е от група „В“, въвеждащи забрана или за отмяна на въведена
забрана. Съгласно чл.49 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата, пътните знаци за
въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от
пътя, за които се отнася тази забрана. Видно от извадката от Генералния план за
организация на движението на територията на к.к.“Златни пясъци“, непосредствено
до отбелязаното процесно място липсва пътен знак В 27. Такъв има след
процесното „уширение“ в еднопосочната улица, започваща след него. Съгласно
чл.10 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
пътният знак е валиден за цялата широчина на всички пътни ленти,
предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака,
но автомобилът на жалбоподателя не е бил паркиран върху пътната лента, което не
се твърди и не се оспорва от страните. От на сигнално писмо от 10.04.2018г. от
началника на Пето РУ – Варна до прокуриста на „Паркстрой“ ООД в к.к.“Златни
пясъци“ става ясно, че на кръстовището до кабелната телевизия /процесното
място, от където принудително е бил преместен автомобила на Р.К./ няма поставен
пътен знак В 27. Същото обстоятелство се установява и от извадката от
Генералния план за
организация на движението на територията на к.к.Златни пясъци, представен към
писмо с вх.№ 20260/22.1.2018г., където на лист 88 от делото е видно, че след
ресторант „Воденицата“ посока кабелната телевизия има пътен знак В 27 на самото
кръстовище след ресторанта. От извадката от същия генерален план на лист 87 от
делото е видно, че има пътен знак В 27 на улицата отдясно на хотел „Явор 1“ и
пред самия хотел, като е отбелязан начина и посоката на поставянето им. Съгласно
чл.9 от Наредба № 18 от 23 юли
2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и другите средства за
сигнализиране се поставят отдясно на платното за движение, с лицевата си страна
срещу посоката на движение и са валидни за цялата широчина на всички пътни ленти,
предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака
/предвид чл.10 от същата наредба/. Тоест, пътен знак В 27 поставен на улицата,
започваща отдясно на процесното място, важи за тази улица. Пътен знак В 27
поставен пред хотел „Явор 1“ има действие непосредствено за района на хотела.
Тези два знака нямат действие за уширението пред кабелната телевизия, от където
е репатриран автомобила на Р.К..
Разпитаният в съдебно заседание на
31.10.2018 г. Г. Г. А., споделя, че автомобилът е бил неправилно паркиран на
маркировка М 14, както и е бил паркиран в зоната на действие на знак В 27,
който е бил поставен в началото на улицата, с табела, която указва, че се
репатрират автомобилите с паяк. Констатирали са, че автомобилът е бил
неправилно паркиран и са го репатрирали до наказателния паркинг. Няма
разграфени паркоместа, има маркировка М 14 и автомобилът е бил спрян върху тази
маркировка. Решението, кой автомобил да бъде репатриран, го вземат свидетелят и
колегата му. Има видеонаблюдение на камиона, което обхваща кабината и около
камиона. От долната страна на хотел „Грийн Парк“, пътя от КПП се тръгва надолу,
в посока хотел „Мелия“, като в началото
на улицата срещу има знак В 27, който е поставен по посока на движението,
улицата е двупосочна. Пътят продължава надолу, прави десен завой, веднага след
десния завой има знак В 27, който отговаря за дадената ситуация. От едното
кръстовище до другото кръстовище си има знак, който важи до другото кръстовище.
На всяка пресечка си има знаци. Знакът
забраняващ паркирането е на около 100 м от автомобила. От долната страна на знака В 27 има табела,
която показва, че има „паяк“, с който се репатрират неправилно паркираните
автомобили. На въпрос на прокурора, свидетелят дава показания, че действието на
знак В 27 – срещу хотел „Мелия“, е до
края на улицата, до следващото кръстовище.
Към месец май от мястото, където е бил репатриран автомобила е имало
маркировка М 14 – жълта начупена линия.
Съгласно чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализацията на
пътищата с пътна маркировка, пътната маркировка се
нанася в населените места и селищните образувания - съгласно проект, разработен
въз основа на генералния план за организация на движението. От извадката на
приложения генерален план за организация на движението на територията на
к.к.“Златни пясъци“ не се вижда предвидена пътна маркировка М 14 в района на
кабелната телевизия. Дори и да съществува на място, тя ще е поставена в
нарушение на цитираните нормативни правила.
Показанията на свидетеля Г. А. не
се потвърждават от приложената снимка, тъй като от нея не се вижда ясно дали
автомобил с рег.№ В **** НС действително е паркиран върху жълта маркировка М
14, защото същата се вижда, че е разположена зад него. Свидетелските показания
бяха опровергани и от представените писмени доказателства, изготвени във връзка
с организацията на движение на територията на к.к.“Златни пясъци“.
От Генералния план за организация на движението
на територията на к.к.“Златни пясъци“ и останалите писмени доказателства, може
да се направи категоричния фактически извод, че в непосредствена близост /така
както изискват правилата за поставяне на пътните знаци, според цитираната
наредба/ до мястото пред кабелната телевизия липсва поставен знак В 27, в чиято
зона на действие да е бил паркиран
автомобила на Р.К., както и не е предвидена в генералния план за организация на
движението пътна маркировка М 14 „Очертава площ, забранена за паркиране на
пътни превозни средства“, така както изисква чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализацията на
пътищата с пътна маркировка. В допълнение, липсват в писмените доказателства
данни, че на въпросното място пред кабелната телевизия е имало табела, указваща
принудително преместване на паркирани автомобили с техническо средство тип
„паяк“.
ІІ. По отношение на исковете за
неимуществени и имуществени вреди:
Принудителното преместване на
автомобила до наказателния паркинг е струвало на собственика му 74 лева, което
представлява материална вреда, пряко произтичаща от незаконосъобразната
принудителна административна мярка, поради което подлежи на обезщетение.
Разпитаната в съдебно заседание на
31.10.2018 г. Е. Л. К.свидетелка, споделя, че са минали през хотел
Интернационал, през хотел Адмирал, и са стигнали до „широко място“, където е
имало спрени автомобили, било е разграфено с бели линии. Между два от
автомобилите е имало свободно място, на което са паркирали. Не си спомня да са
видели знаци, които да забраняват паркирането и престоя. След около час са се
върнали на мястото, където са били паркирали и са установили, че автомобила го
няма. Отишли са в полицията да го търсят, където служители след справка по
телефона, са установили, че автомобила не е бил откраднат, а се намира на
наказателния паркинг на хотел „Ривиера“. При посещение на наказателния паркинг
на хотел „Ривиера“ са видели, че автомобила им е там. При опит да получат
отговор защо им е бил репатриран автомобила, на кого е попречил, не са получили
такъв. Според свидетелката разговора е загрубял, като служителят на паркинга е
започнал да употребява неприятни епитети спрямо съпруга ѝ. Съпругът
ѝ не е отвърнал на обидните думи. Получили са си автомобила след
заплащане на исканата сума. Свидетелката споделя, че в резултат на
репатрирането на автомобила, против знанието и съгласието на съпруга ѝ,
се е изнервил, като е станал мълчалив, груб, което състояние е продължило цяла
седмица. С автомобила семейството ходи на работа, водят и връщат детето от
училище.
Разпитаният в съдебно заседание на
31.10.2018 г. П. Х. И., споделя, че към 13.05.2018 г. е работил на паркинг
„Ривиера“, като работник паркинг. Паркингът се използва за съхранение на
репатрираните автомобили, а също и като платен паркинг. Част от задълженията на
Иванов са да наблюдава касиера, както и работата на хората, които са на
техническото средство и хората работещи на платения паркинг. Свидетелят е бил
на работа на въпросната дата, като твърди, че със сигурност не е имало скандал
в него ден.
При съпоставка на показанията на
двамата свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото, предвид
родствената и служебната обвързаност на всеки от тях поотделно със страните по
делото, съдът установява, че дори и да се е получила конфликтна ситуация, тя е
възникнала на наказателния паркинг, а не при самото принудително преместване на
автомобила и е протекла между ищеца от една страна и служителя на наказателния
паркинг, т.е. не е възникнала с длъжностните лица, извършващи репатрирането,
поради което неимуществената вреда не се намира в пряка и непосредствена връзка
с незаконосъобразната принудителна административна мярка и по тази причина не
подлежи на обезщетяване.
Варненският административен съд,
ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка
на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК въз основа на представените от страните доказателства, установява следното:
Съображения относно
компетентността на длъжностните лица, наложили принудителната административна
мярка и валидността на акта:
Съгласно разпоредбата на чл.168
ал.1 от ЗДвП длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. По делото е приложен договор №06/28.03.2018 г./л.8 от адм.преписка/
между собственика на техническата инфраструктура в к.к.”Златни пясъци” -
„Паркстрой – Златни пясъци” ООД и „ТЕТ-61” ЕООД относно извършването от страна
на изпълнителя на дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата
за движение по пътищата пътни превозни средства /ППС/, създаващи опасност или
затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в
движението, както и на ППС, паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни
алеи или по тротоари, в съответствие с разпоредбата на чл.168 ал.1 от ЗДвП.
Представени са трудови договори №378 и №379 от 03.04.2018 г./л.21-26 от
адм.преписка/, с които „ТЕТ-61” ЕООД е назначило на длъжност „водач открита
платформа с повдигащо устройство“ А. С. Й. и Г. Г. А.. От приложените по делото
длъжностни характеристики/л.22, 25 от адм.преписка/ на лицата дружеството - „ТЕТ-61”
ЕООД, като работодател е определило лицата да вземат решение за налагане на ПАМ
по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП след преценка за наличието на предвидените в
същата норма предпоставки, да извършват действия по фактическото преместване на
неправилно паркирани МПС от местата на нарушение до наказателния паркинг на
фирмата. В длъжностната характеристика под т.3 е посочено, че дейностите по т.1
и т.2 се осъществяват въз основа на предварителното им възлагане от
работодателя или от други юридически и физически лица, собственици на път,
които са в договорни отношения с работодателя за извършването им. В случая има
такъв договор №06/28.03.2018 г. между собственика на пътя – „Паркстрой – Златни
пясъци“ ООД и „ТЕТ-61“ ЕООД. В длъжностната характеристика е предвидено също
възлагането да става въз основа на издадени писмени заповеди, в които
служителят е оправомощен изрично и поименно за извършването на описаната
дейност. Такива заповеди са били издадени от 28.03.2018 г./на стр.13-14 от
адм.пр./, с които е предвидено лицата да вземат решение за налагане на ПАМ по
чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, след преценка за наличието на предвидените в същата
норма предпоставки. Да извършват действия по фактическо преместване на
неправилно паркирани МПС от местата на нарушение до наказателния паркинг на
фирмата. Възложените функции са със срок от 06.04.2018 г. до 30.09.2018 г. Със
заповед №05/28.03.2018 г./л.11 от адм.преписка/ „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД
възлага на „ТЕТ-61“ ЕООД да извършва на територията на к.к.“Златни пясъци“
дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по
пътищата превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи преминаването
на другите участници в движението, както и преместването на ППС, паркирани в
площи, отредени за озеленяване или паркирани върху тротоари или пешеходни алеи,
собственост на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД. В заповедта е посочено, че
дейността следва да се извършва от служители на „ТЕТ-61“ ЕООД, които управляват
техническо средство тип „Паяк“. Действието на заповедта е от 06.04.2018 г. до
30.09.2018 г. Действията извършени от А.
Й. и Г. А. по принудителното преместване на 13.05.2018 г. в к.к.”Златни пясъци”
на л.а. „Нисан Кашкай” с рег. №В **** НС без знанието на неговия собственик Р.К.,
са в съответствие с изискването на чл.168 ал.1 от ЗДвП, поради което
принудителната административна мярка не е нищожна. Неоснователно е възражението,
че към датата на издаване на заповедта от „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД лицата,
на които се възлагат функции по репатриране на превозни средства не са били
назначени в „ТЕТ-61“ ЕООД, поради което не може да породи действие издадената
заповед. Лицата са били назначени на длъжност на 03.04.2018 г., като
действията, които са извършили по репатриране на процесния автомобил са от
13.05.2018 г., поради което ирелеванто е обстоятелството, че към 28.03.2018 г.
не са били назначени на длъжност. Възражението би било основателно, в случай че
лицата бяха репатрирали превозно средство за периода от 28.03.2018 г. до
03.04.2018 г., докато в настоящия случай не е налице тази хипотеза. Лицата са
били назначени на трудово правоотношение в „ТЕТ-61“ ЕООД, в длъжностните им
характеристики е посочено, че задълженията им са във връзка с репатриране на
автомобили, както и са назначени на длъжност „водач открита платформа с
повдигащо устройство“. В тази връзка, принудителната административна мярка се
счита за извършена от името на „ТЕТ-61“ ЕООД, което се явява и надлежен
ответник, както по жалбата срещу нея, така и по исковете за имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В този случай лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството
на вътрешните работи. Следователно, в
цитираната по-горе разпоредба има няколко хипотези: 1. Превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство. 2. Създава опасност за другите участници в движението. 3. Прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Паркираният автомобил
създава опасност за останалите участници в движението, ако е паркиран до спряло пътно превозно средство от страната
на движението; в тунели и подлези; в пътни участъци с ограничена видимост; върху
трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да
затрудни движението на релсовите превозни средства; на пешеходни или
велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 м преди тях; на кръстовища и
на по-малко от 5 м от тях; на мостове, надлези и стеснени участъци от пътя; на
места, където пътното превозно средство ограничава видимостта на участниците в
движението към пътен знак, пътен светофар или друго средство за сигнализиране;
на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и
пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 м или където
действа забраната на пътен знак В24 или В25;
върху пътна лента, предназначена за движение на бавно движещи се пътни
превозни средства, обозначена с пътен знак. Паркираният автомобил прави невъзможно
преминаването на други участници в движението, ако е паркиран пред входовете на
паркове, училища, театри, кина, предприятия и други места, където е възможно да
влизат или да излизат пътни превозни средства; на платното за движение и на
тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях; на спирките на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници; на места, определени за хора с трайни
увреждания; пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и
училищата.
В §1, т.1, 2, 6, 9, от ДР на ППЗДвП 1. „пътна
лента“ е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща
движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след
друго, 2. „платно за движение“ е общата широчина на пътните ленти. Пътят може
да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго, 6. „пътно
платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение, 9. „обхват на пътя“ включва платното
(платната) за движение, банкетите, тротоарите, разделителните ивици,
отводнителните окопи, откосите и ивиците, ограничаващи пътя, като в нито един
термин не е посочено „уширението“ да е част от пътя, от което следва, че за тях
не действат неподвижните пътни знаци.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътният знак е валиден за цялата
широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока,
срещуположна на лицевата страна на знака. В §1, т.1 от ДР на ППЗДвП „пътна
лента“ е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща
движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след
друго. В случая законодателят не е включил в понятието пътна лента и
„уширенията“. Може да се направи извод, че неподвижните пътни знаци имат
действие по пътната лента, но не и за „уширенията“, където в случая е бил паркирал жалбоподателя,
съответно неправилно е бил репатриран автомобила му. Не може да се приеме също
така от приложения генерален план и извадката от кадастралната карта, че
въпросното „уширение“ срещу кабелната телевизия е част от пътя, който тръгва от
входа на КПП на комплекса. Отделно от това, територията на това уширение не
попада в обхвата на действие на пътен знак В 27, който да е поставен в
непосредствена близост. Може да се
направи извода от целия снимков и писмен доказателствен материал, че процесното
място, където е бил паркиран автомобила е паркомясто, обслужващо офиса на
кабелната телевизия и туристическия център.
От приложените снимки към съставения фирмен
констативен протокол, се установява, че автомобила е бил паркиран на процесния
участък, което не е спорно, но въпросът е дали действително автомобила е бил
паркиран върху пътната маркировка „начупена линия“ М 14. От едната снимка,
която е в по-близък план се вижда, че автомобила е бил паркиран в близост до пътната
маркировка, като на заден план се вижда и самата маркировка – начупени жълти
линии. Но автомобилът не е бил паркиран дори частично върху маркировката. От
другата снимка, заснета от автомобила на служителите на „ТЕТ-61“ ЕООД, се
вижда, че зад него има значително свободно разстояние, но не се вижда, че той е
паркиран върху начупени жълти линии, както и около него не се виждат такива.
Следвало е органа да направи по обстоен снимков материал, от различни страни,
за да се установи действително, че той е бил паркиран върху пътната маркировка
„начупена линия“ М 14, докато в настоящия случай от доказателствата по делото
този факт не може да се установи по категоричен и безспорен начин, поради което
остава недоказан факта, че жалбоподателят е бил паркирал върху пътна маркировка
М 14, в нарушение на правилата за движение в к.к. Златни пясъци, поради което
принудителната административна мярка е материално незаконосъобразна и на това основание. Освен това, ако е
поставена маркировка М 14, която не съществува в генералния план за организация
на движението в к.к.“Златни пясъци“ вероятно това е сторено от самите служители
на кабелната телевизия, желаещи единствено те да паркират автомобилите си там,
което е в разрез с правилата на Наредба № 2 от 17 януари 2001 г.
за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и води до
незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка. В допълнение, липсват
в писмените доказателства данни, че на въпросното място пред кабелната
телевизия е имало табела, указваща принудително преместване на паркирани
автомобили с техническо средство тип „паяк“.
Няма данни, а и не се и твърди, че автомобила
е направил невъзможно преминаването на други участници в движението и е създал
опасност за движението /каквито са другите две хипотези по цитираната от
административния орган разпоредба/.
Действията на служители на „ТЕТ-61” ЕООД по
репатриране на МПС с марка „Нисан Кашкай“ рег.№ В **** НС, собственост на Р.К.К., извършени на 13.05.2018 г. на територията на к.к. „Златни пясъци”,
представляващи принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5,
б.”б” от ЗДвП са незаконосъобразни.
Предвид изложеното, искът за имуществени вреди
е напълно доказан по основание и размер. Незаконосъобразните действия по налагането
на принудителната административна мярка са в пряка и непосредствена връзка с
претърпяната материална вреда, която е довела до обедняването на жалбоподателя
с 74 лева, които е платил като такса за репатрирането и съхраняването на
автомобила на наказателния паркинг, съгласно представения фискален бон от 13.05.2018
г./л.6 от делото/.
По отношение на неимуществените вреди,
настъпването на същите и причинно-следствената им връзка с отменения акт за
налагане на принудителна административна мярка не бяха безспорно установени в съдебното
производство. Не бяха доказани по несъмнен начин твърденията на жалбоподателя,
че е претърпял неимуществените вреди, настъпили от отрицателни емоции, свързани
с принудителното преместване на
автомобила от мястото, където е бил паркиран. От показанията на разпитания
свидетел П. Х. И., който е имал задължение да наблюдава „касиера“, се
установява, че на въпросната дата, не е имало скандал на касиера и собственици
на автомобили, които са били репатрирани. Показанията на свидетелката - Е. Л.
К.за отношението на служителите на паркинга към жалбоподателя и използваните от
„касиера“ неприятни епитети не установяват, че преживените отрицателни емоции,
безпокойство, огорчение са в резултат на наложената принудителна
административна мярка, по-скоро сочат, че са предизвикани от последващите
действия по прибиране на автомобила от наказателния паркинг.
При тези данни, евентуалните неимуществени
вреди на жалбоподателя от преживените от него негативни емоции биха могли да се
свържат с фактически действия на длъжностните лица, обслужващи наказателния
паркинг, т.е. действия, възникнали след
налагане на мярката, но не и със самия акт като такъв, поради което липсва пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди
и процесния акт за налагане на
принудителна административна мярка, което налага искът за неимуществени вреди
да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното, жалбата и искът за
имуществени вреди трябва да бъдат уважени в цялост, а искът за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен изцяло.
Следва да бъдат присъдени, сторените от
жалбоподателя/ищеца съдебни разноски в общ размер от 810 лева. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
предвид съвместното разглеждане в едно производство на жалбата срещу
принудителна административна мярка и на субективно съединени искове за
имуществени и неимуществени вреди.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, чл.203 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна принудителна
административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, наложена от служители на
„ТЕТ -61” ЕООД с ЕИК ********* по принудително преместване на територията на
к.к. „Златни пясъци” на МПС с марка „Нисан Кашкай“ с рег.№ В **** НС,
собственост на Р.К.К., обективирана във фирмен констативен протокол от 13.05.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Р.К.К. ЕГН ********** да бъде
обявена за нищожна принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, наложена от служители на „ТЕТ -61” ЕООД с ЕИК ********* на 13.05.2018г.,
свързана с принудително преместване на територията на к.к. „Златни пясъци” на
МПС с марка „Нисан Кашкай“ с рег.№ В **** НС, собственост на Р.К.К..
ОСЪЖДА „ТЕТ-61” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Р.К.К. ЕГН ********** обезщетение
в размер на 74 /седемдесет и четири лева/ лева за причинена имуществена вреда
във връзка с налагане на принудителна административна мярка на
13.05.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
искът на Р.К.К. за неимуществени вреди в
размер на 500 лева, причинени от налагане на принудителна административна мярка
на 13.05.2018г. от служители на „ТЕТ-61“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ТЕТ-61” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Р.К.К.
ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от 810 /осемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: