№ 1762
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110202733 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Феста
Холдинг" АД, ЕИК 103 123 984, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”България” № 83а, представлявано от П.И.Б.-С.-председател на Съвета на директорите,
чрез И. С.-регионален мениджър за област Варна и пълномощник против НП № 03-
012215/18.12.2019 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като твърди, че същото е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.Оспорва се и изложената фактическа
обстановка, като се изразява несъгласие с констатациите направени в АУАН и НП.Твърди
се, че с А. П. А. е сключен договор от 05.11.2019 год. с конкретно уговорени задължения и
изпълнение на определена услуга. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на чл.42,
т.10 от ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН, като се твърди, че в НП не са описани подробно
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го
потвърждават. Иска се приложението на чл.28 от ЗАНН.Алтернативно се прави искане за
намаляване размера на наложената санкция.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.Д.,
САК, която поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк
О., която моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира за изплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, приема за установено от фактическа страна:
При извършена проверка, обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР
1937620 от 10.12.2019 год. по спазване на трудовото законодателство на 21.11.2019 год.
служители на ДИТ – свидетелите главен инспектор М. Д. и главен инспектор К. Д.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект офис сграда
находящ се в гр. Варна бул. "Вл. Варненчик" № 48 ет. 2, стопанисван от "Феста Холдинг"
АД. При влизането си в сградата инспекторите от Д ИТ Варна били посрещнати от лицето А.
Aтанасов. След като се легитимирали предоставили на всички лица, установени в офиса на
дружеството да попълнят декларации по чл.402 от КТ, включително и на А.. А. попълнил
декларацията, в която попълнил, че работи за дружеството „ Феста Холдинг” АД от
05.11.2019 год., че изпълнява функциите свързани с почистване на помещенията на офис-
Варна, че има почивни дни – събота и неделя, работно време от 09.00 часа до 17.00 часа,
както и че получава месечно възнаграждение в размер на 870 лв..Отразил, че има сключен
граждански договор.
Въз основа на декларираните писмено от А. факти и обстоятелства, направените
констатации на база на представените документи и извършената проверка за регистрирани
трудови договори, контролните органи приели, че А. престира работна сила извършвайки
дейност по следене на хигиената в обект-офис сграда , находяща се в гр.Варна, бул.Вл.
Варненчик № 48, ет.2,стопанисвана от "Феста Холдинг" АД без сключен писмен трудов
договор, т.е. че се касае за трудови правоотношения.
На 10.12.2019 год. св.Д. съставила срещу дружеството АУАН № 03-012215, в
присъствието на упълномощено лице, като приела, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.62,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.
При предявяване на акта от страна на упълномощеното лице не били направени
възражения.В срока по чл.44 от ЗАНН било депозирано възражение, в което се излагала
тезата, че с А. е сключен договор за изпълнение на определена услуга и постигане на
конкретен резултат.
По депозираното възражение е взето становище от старши юрисконсулт при Д ИТ
Варна.
АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка издал обжалваното
НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414,ал.3
от КТ на "Феста Холдинг" АД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за
нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на св. Д. – актосъставител и участник в проверката,
св.Д. – свидетел при проверката и съставянето на акта, както и от приетите и приложени по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Д., тъй като същите
2
пресъздават непосредствено възприетите факти и обстоятелства, свързани с проверката,
показанията им са непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.
В хода на съдебното производство по искане на дружеството – жалбоподател е
разпитан в качеството на свидетел А. А.. Същия потвърждава обстоятелството, че работи за
дружеството „Феста Холдинг” АД от 2019 год. като хигиенист.Потвърждава,че е присъствал
при проверката извършена от служители на Д ИТ Варна.Потвърждава, че е попълнил
декларация, която му е била предоставена от инспекторите на ИТ Варна, като твърди, че я е
попълнил с тяхна помощ. Твърди, че не е имал определено работно време, на работа ходил
по своя преценка , но се вмествал в работното време на офиса, тъй като след работно време
нямал достъп до офиса. Твърди, че въпреки, че ходил в офиса когато желаел, посочил в
декларацията работното време на офиса, тъй като проверяващите му помогнали да го
напише и преценил, че тогава може да отиде да си свърши работата. Твърди, че десет дни
преди проверката сключил с дружеството граждански договор.
Съдът кредитира и показанията на св.А., като отчита обстоятелството, че същия е
заинтересован, предвид трудовите му отношения с дружеството и не ги кредитира.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д"ИТ"-Варна,
съобразно разпоредбата на чл.416,ал.5 от КТ и въз основа на Заповед № 0280/03.08.2010 год.
на изпълнителния директор на Главна Дирекция Инспекция по труда.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по
ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да
организира адекватна защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е
счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези
възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява
задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му
от външна страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
При така установената фактическа обстановка, на база горепосочените и кредитирани
гласни и писмени доказателства, състава на съда приема, че въззивното дружество като
работодател е нарушило императивната разпоредба на чл.62,ал.1 от КТ и не е налице
3
основание за отмяна на НП поради материална незаконосъобразност.
За да прецени дали св.А. е предоставяла работна сила на „ Феста Холдинг” АД ,съдът
взе предвид следното: Съгласно нормата на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена
форма.
Съгласно разпоредбата на пар. 1,т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване
на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет - с
трудовия договор се уговаря осъществяването на една трудова функция, а с гражданския
договор се уговаря един определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на
трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 КТ. Решаващо значение за определяне
характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната
дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл. 258 - 269 ЗЗД, едната
страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи
работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на
определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар.
овеществен труд - постигане на определен трудов резултат. При трудовия договор
работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов
ред и трудова дисциплина. Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от
възложителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат.
Въз основа на събраните гласни доказателства и изхождайки от клаузите на самия
договор,състава на съда намира, че действителната воля на страните е престирането на
работна сила, а не конкретен резултат и в този смисъл са налице характеристики и елементи
на трудово правоотношение между дружеството " Феста Холдинг" АД и св.А., доколкото
последният е имал определено работно място - Офис сграда, находяща се на адрес гр.Варна,
бул.”Вл. Варненчик” № 48, ет.2, извършвал е дейност, свързана с периодично престиране на
работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова функция - следене на
хигиената в офиса и при необходимост да почиства работните помещения и общите части в
района на офис сградата, извършваната работа има постоянен характер – 12 месеца и за нея
А. е получавал брутно месечно възнаграждение в размер на 870,00 лв..
Според разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1,чл.62, ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 и 2 от КТ се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
4
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно
разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1
и 3 и чл. 63, ал.1 и 2" от Кодекса на труда.
Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ,
АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на
защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на
работниците води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва извода
за маловажност на случая.
За административното нарушение предмет на разглеждане по настоящето дело,
административно наказващият орган на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от
КТ е наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 5000 лева. При определяне
размера на наложеното наказание, съдът обаче намира, че административно наказващия
орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: не е
съобразил, че допуснатото нарушение се явява първо и по делото няма данни дружеството
да е извършило други административни нарушения на КТ. С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира, че наложената санкция следва да бъде изменена към предвидения в
закона минимум – 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за
постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63,ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.143, ал.1 от
ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК .
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
5
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото,
съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо
с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по
делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, разпитан е един свидетел, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл.78, ал.3,ал.1 от ГПК , съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 24 лева.
Въззивното дружество, чрез процесуалния си представител е направило искане за
присъждане на сторените в производството разноски. Според задължителните указания
дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е
доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител. По делото не са
представени доказателства за заплащане на възнаграждение в брой или по банков път до
приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на
доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово
основание да присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение под формата
на разноски по чл.78 от ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от
представянето на доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение №
145/13.02.2014 г. по ч. гр. дело № 358/2014 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ НП № 03-012215/18.12.2019 год. издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на "Феста Холдинг" АД е наложено
административно наказание на осн.чл.414, ал.3 от КТ "Имуществена санкция" в размер на
5000 лв. за административно нарушение по чл.62,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "Имуществената
санкция" от 5000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА "Феста Холдинг" АД да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна
сумата от 24 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по НАХД № 2450/2021
г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7