РЕШЕНИЕ
№ 25.11.2019 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ - ти граждански състав
На двадесет и пети октомври, две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №3199 по описа
за 2019 година.
Подадена е искова молба с правно
основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД,от ищеца Й.К.И., ЕГН-********** ***,
срещу П.И.П., ЕГН-********** ***, с цена на иска- 350.00лв.
В подадената искова молба се
твърди, че по силата на Определение №
762/07.03.2019г., постановено по гр.д. № 1059/2018 г. по описа на РС-Пазарджик,
ищцата е била осъдена да заплати на ответницата сумата от 400 лв., представляваща
разноски по делото. Определението е влязло в законна сила на 14.03.2019 г.
Твърди се, че ищцата изплатила
доброволно задължението си към ответницата, като на 11.03.2019 г. Е. И. Б. ,
ЕГН ********** *** - нейна дъщеря изпратила и изплатила с пощенски запис от
гр.Разлог сумата от 400 лв. до ответницата до с.Мокрище, но в разписката е
вписала грешно фамилно име на ответницата, а именно: П.И. П. /грешно фамилно
име/, вместо правилното такова - П..***. дъщеря й Е. Ив. Б. , в гр.Разлог
извършила в пощенския запис редактиране на фамилното име на ответницата с
правилното й такова - П..***. ответницата П.И.П. е получила сумата от 400 лв.,
представляваща съдебни разноски по гр.д.№ 1059/2018 г. по описа на
РС-гр.Пазарджик.
Сочи, че въпреки това на
13.05.2019 г. й е връчена ПДИ /призовка за доброволно изпълнение/ по изп.д.№
20198850400223 по описа на ЧСИ Г. С. , рег.№ 885, Район на действие Окръжен съд
- гр.Пазарджик, към която е приложен Изпълнителен лист № 839 от 01.04.2019 г.,
издаден по гр.д.№ 1059/2018 г. по описа на PC - гр.Пазарджик, с която ПДИ, ЧСИ я
кани в двуседмичен срок от получаването й да заплати задължението си общо в
размер на 979,41 лв., от които - 400 лв. присъдени разноски, 350 лв. разноски
по изпълнителното дело, 229,41 лв. такси по изпълнителното производство /в т.ч.
т.26 - 90 лв./, съгласно Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.04.2019 г., ведно с
всички разноски и лихви до пълното погасяване на задължението. Наложен й е запор на пенсията от ЧСИ.
Твърди, че изпълнителното дело е образувано на
10.04.2019г. от П.И.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.
С. . Сочи, че се е обърнала към адвокат М.П., която изготви молба до ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното дело, поради заплатено парично задължение преди
образуване на изпълнителното дело, както и да я представлява по същото. На
същата заплатила адвокатски хонорар в размер на 350,00 лв. на 13.05.2019 г.
съгласно Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от същата дата.
Сочи, че на 06.06.2019 г. получила
съобщение от ЧСИ С. , с което я уведомявал, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1 т.2 от ГПК - по писмено искане на
взискателя. Със същото постановление ЧСИ отказал обаче да допусне разноски в
размер на 350 лв. за адвокатски хонорар, претендирани от ищцата с молба вх. №
6885/15.05.2019 г., които да възложи в тежест на взискателя, поради липса на
изпълнителен титул. Постановлението е влязло в законна сила на 28.06.2019 г.
Сочи, че в конкретния случай
изпълнителното производство по отношение на длъжникът в изпълнителното
производство, съответно ищца в настоящото производство, е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГГЖ - по писмено искане на взискателя в
изпълнителното производство, съответно ответницата в настоящото производство.
Сочи, че при прекратяване на
производството съдебният изпълнител не разполага с възможността да „присъди”
разноски в полза на длъжника и по този начин на практика да трансформира
изпълнителното производство в ново, но с разменени качества на страните.
Прекратявайки производството си / дори да се приеме, че е възможно да признае
направените разноски/ няма ред по който да ги събере,тъй като конкретното
изпълнително производство вече е приключило,а няма изпълнителен титул за
образуване на нов изпълнителен процес.
Твърди, че от представените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че образуваното пред ЧСИ Г.
С. , per. № 885, с район на действие ПОС, изпълнително дело е било образувано в
резултат на противоправно поведение от страна на ответницата. Установява се, че
непосредствено след влизане в сила на постановеното Определение по гр.д. №
1059/2018 г. по описа на РС-Пазарджик и преди образуване на изпълнителното дело
изп.д.№ 20198850400223 по описа на ЧСИ Г. С. , рег.№ 885, Район на действие
Окръжен съд - гр.Пазарджик по издадения изпълнителен лист по Определението,
длъжникът погасила задължението си, като заплатила доброволно сумата на взискателя.
Вследствие на недобросъвестното поведение от страна на взискателя - ответницата
по настоящото делото - ищцата претърпяла
имуществени вреди, равняващи на направените разноски за адвокатски хонорар по
образуваното изп. дело. Налице е и пряката причинна връзка между действията на
ответницата и претърпените вреди. Тези вреди са в размер на 350 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, с цел защитата на длъжника по
образуваното изпълнително дело, които
вреди следва да бъдат репарирани на
ищцата в настоящото производство.
Сочи, че именно незаконосъобразно
образуваното принудително изпълнение срещу нея станало причина същата да потърси
съдействие от адв. П., на която заплатила възнаграждение в размер на 350 лв.
Така заплатената от ищцата сума за адвокатско възнаграждение се явява пряка и
непосредствена вреда от неправомерното поведение на ответницата, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността й за причинени й имуществени вреди.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди П.И.П., ЕГН ********** ***, да заплати на ищцата
сумата от 350,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар по Пълномощно, ведно с Договор
за правна защита и съдействие - и двете от 13.05.2019 г., в образуваното производство
по изп.д.№ 20198850400223 по описа на ЧСИ Г. С. , рег.№ 885, Район на действие
Окръжен съд - гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по
делото съдебно-деловодни разноски.Сочат се доказателства. Прави се доказателствено
искане.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изложените в исковата
молба факти. Оспорва се иска и по основание и по размер.
Твърди се, че ищцата е тази, която
носи тежестта на доказване.Сочи се, че не е налице сложният фактически състав
на чл.45 от ЗЗД.Твърди се, че изпълнителното дело е прекратено по молба на
ищцата в качеството й на взискател.
Твърди се, че не е налице
причинна връзка между размерът на разноските и твърдяното деяние. Сочи, че нищо
не оправдава изплащането на адвокатския хонорар в такъв размер.Оспорва се по
основание и размер разноските по настоящето гражданско дело и се моли ищцата да
бъде осъдена да заплати разноските на ответницата по делото.
Ответникът заявява в отговора, че
ще се ползва от доказателствата, събрани по делото. Не възразява да се изиска
цитираното изпълнително дело от ЧСИ С. .Моли съдът да отхвърли предявения иск.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
От приложеното по делото копие на
изпълнително дело №20198850400223 по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885, район на
действие – ОС-гр. Пазарджик, се установява, че цитираното изпълнително дело е
било образувано по молба на ответницата П. от 10.04.2019г. Към подадената молба
за образуване на изпълнително дело е приложен и изпълнителен лист от
01.04.2019г., издаден по гр. дело №1059/2018г. по описа на РС- Пазарджик в
полза на П.И.П. срещу Й.К.И. за сумата от 400.00лв. сторени съдебни разноски.
С постановление на ЧСИ С. от 15.04.2019г. е било образувано изпълнително дело
№20198850400223, с взискател П.И.П. и длъжник Й.К.И., за сумата от 979.41лв., от
които 400.00лв. – присъдени разноски по гр. дело; 350.00лв. – разноски по
изпълнителното дело,ведно с всички разноски и лихви до пълното погасяване на
задължението.
На 13.05.2019 г., на длъжникът по
изпълнителното дело Й.К.И. е била връчена
ПДИ /призовка за доброволно изпълнение/ по изп.д.№ 20198850400223 по описа на
ЧСИ Г. С. , рег.№ 885, Район на действие Окръжен съд - гр.Пазарджик, към която
е приложен Изпълнителен лист № 839 от 01.04.2019 г., издаден по гр.д.№
1059/2018 г. по описа на PC - гр.Пазарджик, с която ПДИ, ЧСИ С. я кани
в двуседмичен срок от получаването й да заплати задължението си общо в размер
на 979,41 лв., от които - 400 лв. присъдени разноски, 350 лв. разноски по
изпълнителното дело, 229,41 лв. такси по изпълнителното производство /в т.ч.
т.26 - 90 лв./, съгласно Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.04.2019 г., ведно с
всички разноски и лихви до пълното погасяване на задължението. Наложен й е запор на пенсията от частният съдебен изпълнител.
С молба от 15.05.2019г., П.И.П. е
уведомила ЧСИ С. , че длъжниците по изпълнителното дело са се издължили
доброволно, поради което моли изп.д.№ 20198850400223 по описа на ЧСИ Г. С. да
бъде прекратено.
С постановление на ЧСИ С. от 27.05.2019г., производството по изп.д.№
20198850400223 е било прекратено. С посоченото постановление, съдебният
изпълнител е отказал да допусне разноски в размер на 350.00лв. за адвокатски
хонорар, претендирани от И. с молба вх.№6885 от 15.05.2019г., които да бъдат
възложени в тежест на взискателя, поради липса на изпълнителен титул.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предявеният иск е допустим,
налице е правен интерес от предявяването
му за ищцата. Ищецът не претендира присъждане на разноски, а обезщетение за
вреди, изразяващо се в направени от същия разноски в изпълнителното
производство по образувано от ответника изпълнително дело , след като
задълженията му вече са били погасени към взискателя по изпълнителното дело.
Предявеният иск има своето основание в разпоредбата на чл. 45
от Закона за задълженията и договорите във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед възраженията
на ответника, се свеждат до обстоятелствата, дали ищцата може по настоящия
исков ред да претендира вреди, представляващи сторени от същата разноски в
изпълнителното производство, образувано след датата на погасяване на
задълженията й към взискателя по изпълнителното дело; както и дали на ищцата са
й причинени такива.
В конкретния случай, безспорно установено по делото е, че
изпълнителното производство по изп.д.№
20198850400223 по отношение на ищцата е прекратено с постановление на ЧСИ С. от 27.05.2019г., на основание чл. 433, ал. 1,
т. 2 ГПК, тъй като взискателят е поискал
това писмено /С молба от 15.05.2019г., П.И.П. е уведомила ЧСИ С. , че
длъжниците по изпълнителното дело са се издължили доброволно, поради което моли
изп.д.№ 20198850400223 по описа на ЧСИ Г. С. да бъде прекратено/.
На
първо място, съдът, намира, че ищцата не може да реализира правата си по реда
на чл. 245, ал. 3 вр. с чл. 422, ал. 3 ГПК, които разпоредби, предвиждат
възможност за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като цитираните
разпоредби се отнасят само до събраните от длъжника суми – за главница, лихви,
такси и разноски, които се присъждат на взискателя и на ЧСИ в изпълнителното
производство, но не и до направените от самия длъжник разноски в изпълнителното
производство, какъвто е конкретния случай. Поради тази причина, ищцата не би
могла да се снабди с обратен изпълнителен лист, защото претендираните от нея
разноски не са събрани от съдебния изпълнител, а представляват такива, които
самата ищца е сторила за процесуалното й представително по изпълнителното дело.
Както правилно е посочено от
ищцовата страна, нормата на чл. 79 от ГПК е специална и изброява случаите, в
които длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките
на принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се
съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението в
случай на неговото прекратяване поради недължимост на сумите. Постановлението
на съдебния изпълнител не представлява изпълнително основание от изчерпателно
изброените в чл. 404 ГПК, поради което съдебния изпълнител не може да присъди
разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително производство
образувано от него (взискателя). Без наличието на изпълнителен титул и при
липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови
направените от последния разноски в прекратеното изпълнително производство
съдебният изпълнител не може да пристъпи към събирането на такива по принудителен
ред. Така за длъжника остава възможността да установи вземането си по исков
ред, поради това че направените от него разноски имат характер на вреди,
претърпени от длъжника и въз основа на влязлото в сила съдебно решение да се
снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да събере по принудителен ред
дължимите му се разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК.
Реализирането на отговорността за разноски по чл. 79 ГПК може да стане само в
рамките на изпълнителното производство, но и само въз основа на годен
изпълнителен титул, обвързващ съдебният изпълнител с изпълнението му. В
конкретния случай, ищцата не разполага с такъв изпълнителен титул, поради което
и в рамките на изпълнителното производство същата не би могла да реализира
правата си.
Дори
да се приеме, че цитираните по – горе процесуални разпоредби, предвиждат
възможност за длъжника, да му се присъдят от ЧСИ направените от същия разноски
в рамките на изпълнителното производство, това не обуславя недопустимостта на
предявения иск. Посочените разпоредби от процесуалния закон предвиждат една
улеснена процедура за събирането на разноски, но не изключват възможността те
да бъдат търсени по исков ред. Това е право на страната – да избере по кой ред
да реализира вземането си.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищецът
следва да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
– вреди в сочения от него размер, причинени от ответника по иска,причинна
връзка между действията на ответника и причинените вреди, както и, че е налице
противоправно поведение, за което ответникът отговаря. Вината се презюмира до
доказване на противното, което е в тежест на ответника.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
От събраните по
делото доказателства се установяват посочените предпоставки. От представените
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че образуваното пред
ЧСИ Г. С. , per. № 885, с район на действие ПОС, изпълнително дело е било
образувано в резултат на противоправно поведение от страна на ответницата.
Установява се, че непосредствено след влизане в сила на постановеното
Определение по гр.д. № 1059/2018 г. по описа на РС-Пазарджик и преди образуване
на изпълнителното дело изп.д.№ 20198850400223 по описа на ЧСИ Г. С. , рег.№
885, Район на действие Окръжен съд - гр.Пазарджик по издадения изпълнителен
лист по Определението, ищцата в настоящото производство е погасила задължението си, като е заплатила
доброволно сумата на взискателя. Вследствие на недобросъвестното поведение от
страна на взискателя , ищцата е претърпяла определени имуществени вреди, равняващи на размера на
направените разноски за адвокатски
хонорар по образуваното изпълнително дело. Налице е и пряката причинна връзка
между действията на ответницата и претърпените от ищцата вреди. Именно
незаконосъобразно образуваното принудително изпълнение е станало причина длъжникът
по изпълнителното дело да потърси съдействие от адв. П., на която заплатила
възнаграждение в размер на 350 лв. Така заплатената от ищцата сума за
адвокатско възнаграждение се явява пряка и непосредствена вреда от
неправомерното поведение на ответницата, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й за причинени й имуществени вреди. От представения по изп.д.№
20198850400223 договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г., се установява, че ищцата И.
е претърпяла имуществени вреди в размер на 350.00лв. /триста и петдесет лева/ за платено от нея адвокатско възнаграждение за
защита по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ С. , образувано въз основа
на изпълнителен лист от 01.04.2019 г.,
издаден по гр.д. №1059/2018 г. по описа на РС- Пазарджик. От приетите по делото доказателства се
установява също така, че ищецът в настоящото производство е погасил
задълженията си към кредитора по цитирания изпълнителен лист на 21.03.2019г. –
т.е преди подаването на молба за образуване на изпълнително дело от страна на П..
Следователно е налице причинна връзка между образуваното изпълнително дело и претърпените вреди, доколкото направените от
длъжника в изпълнителното производство разноски са за получаване на
квалифицирана правна помощ и представителство, необходима за осъществяване
правото на защита на длъжника и същите не биха били извършени, ако спрямо нея
не беше образувано по заявление на ответника изпълнително дело, въпреки ,че към момента на образуването му,
задълженията на длъжника вече са били погасени. Вината на прекия причинител
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а
ответникът не обори тази презумпция.
Ищцата
не би заплащала адвокатски хонорар, респ. не би претърпяла вреди, ако ответника
не беше образувал изпълнително дело срещу нея. В тази връзка вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от действията на ответника по предявеният иск
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че елементите от фактическия състав на
специалната деликтна отговорност се доказаха в хода на производството , и
следователно предявенят иск се явява основателен и като такъв, следва да бъдат
уважен изцяло. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищеца за
присъждането на законна лихва върху сумата от 350.00лв, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
По отношение на
разноските, при този изход на делото, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има
право да иска заплащане на направените от него
разноски , които са в общ размер на 375.46лв. /300.00 лв. - платено
адвокатско възнаграждение , 51.46лв. – държавна такса и такса за банков превод,
както и 24.00лв. заплатена такса на ЧСИ за предоставяне на копие от ИД/, които
следва да му се присъдят. Възражението
на ответната страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, съдът приема за
неоснователно. Предвид цената на иска и обемът на извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия, броя на проведените открити съдебни
заседания, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените от страните възражения, заплатеното
възнаграждение се явява справедливо и не
е прекомерно, същото е в рамките на предвидения минимален размер по смисъла на
чл.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.И., ЕГН- ********** ***, сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева /, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар по
Пълномощно, ведно с Договор за правна защита и съдействие - и двете от
13.05.2019 г., в образуваното производство по изп.д.№ 20198850400223 по описа
на ЧСИ Г. С. , рег.№ 885, Район на действие Окръжен съд - гр.Пазарджик, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /06.08.2019г./ до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.И., ЕГН- ********** ***, сумата от 375.46лв /триста седемдесет и
пет лева и четиридесет и шест стотинки /, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от НК
Препис от
решението да се връчи на страните
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: