П Р И С Ъ Д А  №

 

гр. Сливен, 11.05.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Ю.Д.

                                                          Т.Т.

   

при участието на секретар Радост Гърдева и Окръжен прокурор ПЛАМЕН С., като разгледа НОХД № 637 по описа за 2016 г. на Сливенския окръжен съд, докладвано от Председателя,

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Ж.Х.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2016 г., в гр. Сливен, в качеството си на длъжностно лице – инспектор в ТД на НАП – Бургас, ИРМ – Сливен, е поискал и приел от М.С.М. от гр. Стралджа, дар – сумата от 300,00 лв., който не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение на „Белучи България“ ЕООД – гр. Стралджа, с управител М.С.М., изразяващо се в неиздаване на касова бележка при извършена покупка, като подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение – няколкократно заявил на управителя на търговското дружество М.М., че ще бъде санкциониран с имуществена санкция за дружеството в размер на 3 000,00 лв., без да е било налице такова нарушение и без да е било налице основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, поради което и на основание чл. 302 т.2, вр. чл. 301 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на ГЛОБА в размер на 1000лв., както и на ЛИШАВАНЕ ПРАВО да заема длъжност в системата на НАП за СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

          На основание чл. 66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Ж.Х.Д. наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като НЕ ВЪЗЛАГА по реда на чл.67 от НК полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

          ОСЪЖДА подсъдимия Ж.Х.Д., с установена по делото самоличност, да заплати на държавата по бюджета на ОД на МВР Сливен, сумата от 28,70 лева,  представляваща направените по ДП разноски.

           ОСЪЖДА подсъдимия Ж.Х.Д., с установена по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 942.40 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски.

          ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  –  6 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв. всяка, с номера съответно: БИ 2449725, БК 1932259, БД 2366593, БЕ 3037052, БГ 2902159, БЗ 4782108, след влизане на присъдата в сила да се върнат на М.С.М. с ЕГН **********.

          Останалите веществени доказателства:

          - 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б5818 на ОД на МВР – Сливен, с намиращ се в него 1 бр. CD-R, със запис;

          - 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б4832 на ОД на МВР – Сливен;

          - 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б4831 на ОД на МВР – Сливен,

          след влизане на присъдата в сила, да се унищожат като вещи без стойност.

         

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                               2.

М    О    Т    И    В    И

 

към присъда № 13/11.05.2018г. по НОХД № 637/2016г. по описа на СлОС

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 91/16г. от  27.12.2016г. против Ж.Х. *** за престъпление по чл.302 т.2 във връзка с чл.301 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия Ж.Х.Д. така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства с оглед на направения в хода на съдебните прения анализ на тези доказателства. Навежда доводи както във връзка с фактите по делото, които следва да бъдат приети за установени, така и във връзка с правната квалификация на деянието като подкуп, извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение т.е. обосновава както съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, така и наличието на съответното квалифициращо обстоятелство – изнудване чрез злоупотреба със служебното положение. Настоява подсъдимият Ж.Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.302 т.2 вр.чл.301 ал.1 от НК и съответно да бъде осъден по него. На основата на наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността по отношение на подсъдимия, прокурорът предлага  на подсъдимия Ж.Х.Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.302 от НК, а именно 3 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 5000 лв., както и подсъдимият Ж.Д. да бъде лишен от правото да заема длъжността инспектор в системата на приходната администрация за подходящ срок. По отношение на предмета на престъплението – иззетите по делото банкноти, прокурорът предлага същите след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на свидетеля М.М., доколкото липсват основания същите да бъдат отнети в полза на държавата по реда на чл.307а от НК.

Подсъдимият Ж.Х.Д., в хода на проведеното съдебно следствие заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото и поддържано против него от страна на прокуратурата обвинение. Той депозира обяснения, в които заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение респ. че не е изнудвал, не е искал, не е получавал пари от свидетеля М.М. по никакъв повод вкл. като подкуп, както и че действията му по повод извършената проверка в търговския обект и  впоследствие са съобразени със закона и с установената практика в неговата работа. Обяснява, че единствената причина за провеждането на втората среща със свид. М. на 24.06.2016г. е била необходимостта да бъде представена допълнителна информация за нуждите на извършваната проверка и в частност да бъде допълнена представената на първата среща справка за основни доставчици. Поведението на свидетеля М.М. определя като провокация и постановка и го обяснява с обстоятелството, че М. е конфликтна личност, който и друг път е създавал проблеми на служители от системата на НАП. Защитниците на подсъдимия Ж.Д. обосновават тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин с оглед на съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени материали, позовавайки се основно на протокола от извършената проверка, на заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-дактилоскопната експертизи, на показанията на свидетелите колеги на подсъдимия, както и на обясненията на последния. Оспорват фактическите констатации направени от представителя на държавното обвинение, както и извършения от него анализ на доказателствата, като заявяват, че това което се твърди както в обвинителния акт, така и в хода на съдебните прения не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Определят поведението на подсъдимия в конкретния случай по повод на извършената проверка в търговския обект на свидетеля като правомерно и съответното на изискванията на закона и установената в системата на НАП практика т.е. че той е изпълнил стриктно служебните си задължения, не е злоупотребил със служебното си положение, не е изнудвал свидетеля респ. не е създал предпоставки да бъде поискан и даден подкуп. Същевременно навеждат доводи, с които оспорват твърденията на свидетеля М.М., квалифицирайки поведението му като провокация към подкуп и евентуално като престъпление по чл.286 от НК, а показанията му евентуално като престъпление по чл.290 от НК, за което считат, че следва да му бъде потърсена наказателна отговорност. Навеждат и възражения по отношение на използването на извършените от свидетеля М. аудио и видео записи като веществени доказателства както ги определя прокурора, като обосновават тезата, че същите са направени от заинтересовано в конкретния случай лице, а не по начин изключващ субективния момент т.е. вън и независимо от човешката воля. С оглед на изразената и обоснована позиция в хода на съдебното следствие теза, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което му е повдигнато и предявено обвинение, както защитниците, така и самият подсъдим настояват той да бъде признат за невиновен и съответно оправдан по повдигнатото и поддържано против него от страна на прокуратурата обвинение. По отношение на предмета на престъплението – иззетите по делото банкноти, защитниците предлагат същите да не бъдат връщане на свидетеля М.М., а да бъдат отнети в полза на държавата, с оглед на навадените доводи, че поведението на този свидетел следва да се квалифицира като набедяване и като провокация към подкуп.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ж.Х.Д. е роден на ***г***. С постоянен и настоящ адрес ***, където и живее. Български гражданин е. Има завършено висше образование. Женен е. Работи като инспектор в ТД на НАП – Бургас, ИРМ – Сливен. Не е осъждан.

Подсъдимият Ж.Д. работи в системата на данъчната /приходната/ администрация по трудов договор от 1997г. Той заемал длъжността „Инспектор по приходите" в ТД на НАП - Бургас, Дирекция „Контрол", Отдел „Оперативни проверки", с изнесено работно място (ИРМ) гр.Сливен. На тази длъжност той бил преназначен със заповед № 179.51/29.11.2012г. на директора на ТД на НАП - Бургас, на основание чл.82 ал.З от Закона за държавния служител, считано от 01.12.2012г.

Подсъдимият Ж.Х.Д. е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."а" от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение. В това си качество и съобразно длъжностната си характеристика, подс. Ж.Д. е осъществявал контрол по прилагане на данъчно-осигурителното законодателство чрез извършване на оперативни проверки на задължени лица. Преките му задължения включвали извършването на посещения на място в офиси, търговски и производствени помещения, складове и др., свързани с осъществяването на стопанска дейност на задължените лица, изискване от тях представянето на документи и писмени обяснения, извършването на преценка на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на проверката, както и съставянето на актове за административни нарушения.

Като инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен, подс. Ж.Д. осъществявал горепосочените дейности на територията на Областите Сливен, Ямбол и Бургас, като работното му място било в кабинет № 303, етаж III, в сградата на данъчната служба, находяща се в **********.

При извършване на проверките инспекторският състав от ИРМ Сливен бил разпределян по екипи, състоящи се от двама души. Пряката работа на съответния екип била възлагана от старши инспектор свид. В.Г., който бил ръководител на екипите в ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен.

При извършване на проверка в търговски обект данъчните инспектори изготвяли протокол, в който отразявали установените при проверката констатации. След това, в случай на установено административно нарушение, се съставял и акт за установяване на административно нарушение, като междувременно инспекторите по приходите можело да изискват допълнителни документи от проверяваните лица.

Инспекторите по приходите от ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен, които извършвали проверки и съставяли актове за установяване на административно нарушение, не боравели с парични суми, тъй като те не събирали глоби и имуществени санкции, нямали право да издават наказателни постановления, както и да определят размера на санкцията в случай на установено административно нарушение.

На 12.07.2016г. служителите на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен Е.Д. и свид. В.Г. извършили проверка в търговски обект – магазин за дрехи „Белучи“, стопанисван от „Белучи България" ЕООД - гр.Стралджа, находящ се в ******. Посоченото търговско дружество е с едноличен собственик на капитала и управител свид. М.М., с основен предмет на дейност търговия с дамско и мъжко облекло и аксесоари. При проверката била извършена контролна покупка от един от служителите на НАП, с цел да се установи дали се издават фискални бонове. Фискален бон за извършената контролна покупка не бил издаден, поради което впоследствие на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 0094430/25.07.2016г. за нарушение на разпоредбите на чл.118 ал.1 от ЗДДС вр.чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.3 от Наредба Н18/2006г. на Министерство на финансите. Впоследствие било издадено наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., която свид. М. заплатил.

Съгласно определеното от свид. В.Г. разпределение на задачите на инспекторския състав за 12.08.2016г., подс. Ж.Д. и свид. М.Т. - ст. инспектор в ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен, следвало да извършат проверка в търговски обект, стопанисван от „Белучи България" ЕООД - гр.Стралджа, находящ се в ******. Целта на проверката била да се установи дали в търговския обект се издават касови бележки при всяка покупка, тъй като в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен бил получен анонимен сигнал за неиздадена касова бележка при извършена покупка.

В изпълнение на възложената задача, на 12.08.2016г., около 14.30 часа подс. Ж.Д. и свид. М.Т. започнали съвместната проверка, като за целта свид. Т. направил контролна покупка, за която му бил издаден фискален бон. След това подс. Ж.Д. се представил на продавач-консултанта К.С.и заявил, че ще бъде извършена данъчна проверка на обекта. При проверката данъчните инспектори проверили касовата наличност, площта на търговския обект, договора за сервизно обслужване на фискалното устройство и др., като констатациите от извършената оперативна проверка били отразени в протокол за извършена проверка, серия АА № 0132050/12.08.2016г. В този протокол било отразено, че при проверката е извършена контролна покупка и проверка на касовата наличност. При извършената покупка бил издаден касов бон, а по отношение на касовата наличност не е била установена разлика. В графата „Други констатации /нарушения/“ на последната страница на протокола било отразено: „Компютърната конфигурация е свързана с ФП. Не е наличен нефискален принтер. От ФП се отпечатват служебен и фискален бон с логото на дружеството „Bellucci“ „Белучи България ЕООД“ на български и английски език.“ Тези констатации не били отразени в екземпляра от протокола, предоставен на свид. М.М..

Въпреки че при проверката не били установени нередности и нарушения на данъчното законодателство, в констативния протокол подс. Ж.Д. вписал, че управителят на „Белучи България" ЕООД - свид. М.М., следва да се яви в 09.30 часа на 18.08.2016г. в стая № 303, ТД на НАП, офис Сливен и да представи договор за наем, справка за основни доставчици, „КЛЕН за 29.06.2016г.". На последната страница от протокола за извършената проверка в екземпляра, предоставен на свид. М.М., подс. Ж.Д. записал номера на своя мобилен телефон, а именно: *****.

След проверката свид. М.Т. излязъл в платен отпуск за десет дни.

На 15.08.2016г., след проверена оперативка свид. В.Г., като ръководител на екипа, попитал подс. Ж.Д. за резултата от извършената проверка, на които подсъдимият отговорил, че няма основания за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След около седмица свид. Г. отново попитал подс. Д. докъде са стигнали нещата, на което подсъдимият отговорил, че е изискал документи от свид. М., който не можел да ги представи, тъй като бил в чужбина. Това наложило свид. В.Г. да удължи срока на проверката.

Поради ангажираност свид. М.М. не успял да отиде в данъчната служба на посочената в протокола от проверката дата – 18.08.2016г., за което съобщил по телефона на подс. Ж.Д.. Уговорили се на следващия ден около 10.00 часа свид. М. да занесе на подс. Ж.Д. писмените документи, посочени в протокола от проверката.

На 19.08.2016г., около 10.00 часа свид. М.М. отишъл в кабинета на подс. Ж.Д., като последният го поканил да влезе вътре. Свид. М. носел документите, посочени в протокола от проверката и ги предоставил на подсъдимия. Един от исканите документи – „Декларация за основни доставчици на фирмата“, свид. М.М. попълнил на място, като използвал данните от носените от него фактури, а подсъдимият проверявал на компютъра информацията за съответните фирми. В декларацията първоначално свид. М. посочил един от доставчиците си – ЕТ „Вяра Кепеджиева – Петра“ гр.София с ЕИК ****, с което се изчерпали редовете в този документ. По настояване на подс. Д., свид. М. посочил и другия си доставчик – „Синан“ ЕООД с ЕИК ****, което било записано под първоначално написания текст. В екземпляра от протокола за проверката, който остава в НАП, подс. Ж.Д. отразил представените на 19.08.2016г. документи – договор за наем, справка за основни доставчици, КЛЕН за 29.06.16г., служебен бон от ФП т.е. липсва писмено указание да представяне на други, допълнителни документи, както и констатация за нередовност на някои от представените от свид. М. документи.

След като приключили с разглеждането на представените документи, подс. Ж.Д. заявил на свид. М.М., че данъчната проверка в търговския обект е била извършена въз основа на оплакване за неиздаване на касова бележка, както и че по повод на това оплакване има основание да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение за това нарушение, в резултат на което глобата за дружеството ще бъде в размер на 3000 лв. Подс. Д. показал на свид. М. касов бон, на който били написани данните на „Белучи България" ЕООД, но който се различавал от този, издаден от проверявания търговския обект. Въпреки възраженията на свид. М., че очевидно става въпрос за подправен фискален бон, подс. Д. неколкократно подчертал, че глобата ще бъде в максимален размер, тъй като на „Белучи България" ЕООД вече бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 25.07.2016г. за същото нарушение. Освен това, подс. Ж.Д. казал на свид. М.М., че глобата за първото нарушение, за което все още нямало издадено наказателно постановление, ще бъде 500 лв., поради което втората санкция щяла да е 3000 лв.

Свид. М.М. считал, че не е извършил никакво нарушение на 12.08.2016г. и не следва да бъде санкциониран повторно, като предложил на подс. Ж.Д. да отидат отново в търговския обект на ******, за да сравнят фискалния бон, показан му от подсъдимия с тези, издавани от касовия апарат на дружеството. Подс. Д. се съгласил и двамата отишли в обекта, като при направеното сравнение действително се установило видимо различие между двете касови бележки. Докато подс. Д. и свид. М. вървели обратно към сградата на ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен, свидетелят попитал подсъдимия дали пак ще му състави акт за установяване на административно нарушение, при което последният отговорил, че няма как да не го направи, тъй като това зависело от неговите началници. Свид. М.М. продължил да му обяснява, че очевидно става въпрос за фалшив финансов бон, но подс. Ж.Д. не приемал тези обяснения и продължил да твърди, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и наложената глоба ще бъде в максимален размер. Свид. М. попитал подсъдимия дали има начин да не се съставя акт за установяване на административно нарушение, тъй като той няма никаква вина. Тогава подс. Ж.Д. му казал, че има начин, но трябва да се пише малко повече. Свид. М.М. го попитал дали става въпрос за пари, при което подсъдимият му казал, че „ще се разберат", като всеки даде по нещо от себе си – подсъдимият ще извърши услуга на свидетеля, за която последният да си плати. Подс. Д. заявил, че ако не допише нещо в протокола от проверката, щял да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, глобата за което щяла да бъде 3000 лв., тъй като се касаело за второ нарушение.

След като се върнали в сградата на ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен, подсъдимият и свидетелят се уговорили да се видят отново, като подс. Д. поръчал на свид. М. да му се обади в понеделник, на 22.08.2016г. на мобилния телефон, като му предоставил номера си. Подс. Д. казал на свид. М., че няма да може да се видят по-рано, защото в събота и неделя той ще трябва да е на проверка на ежегодния събор на носията в с.Жеравна.

Свид. М.М. бил убеден, че не е извършил нарушение и няма основание да му бъде съставян акт за установяване на административно нарушение, поради което счел, че проверката по случая е приключена и решил да не се обажда на подс. Ж.Д..

На 22.08.2016г., понеделник, около 15.00 часа подс. Ж.Д. позвънил на мобилния телефон на свид. М.М. от служебния си телефон и настоял да се срещнат, като му заявил, че проверката все още не е приключила, а следва да приключи до края на седмицата. Свид. М. му отговорил, че в момента е в чужбина, пътува и няма да може да се видят на уговорената дата.

Междувременно свид. М.М. решил да уведоми органите на полицията, тъй като считал, че подс. Ж.Д. го изнудва за пари. На 23.08.2016г., рано сутринта, свид. М. *** и съобщил, че служителят на ТД на НАП гр.Сливен, подс. Ж.Д. го изнудва за пари за да не му състави акт за установяване на административно нарушение. Той  депозирал показания в качеството на свидетел, по повод на което на основание чл.212 ал.2 от НПК било започнато досъдебно производство № 1202/2016г. по описа на РУ на МВР гр.Сливен срещу неизвестен извършител затова, че на 19.08.2016г. в гр.Сливен, в качеството си длъжностно лице е поискал облага, която не му се следва за да не извърши действие по служба – престъпление по чл.301 ал.1 от НК. По предложение на разследващия орган свид. М. предал с протокол за доброволно предаване сумата от 500 лв. – 10 банкноти от по 50 лв., с цел да бъдат предадени на служителя от НАП, ако бъдат поискани за да не бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Банкнотите били описани, бил извършен оглед на същите и били върнати на свид. М. с разписка.

На същата дата – 23.08.2016г., около 11.00 часа свид. М.М. се обадил по телефона на подс. Ж.Д.. Последният му казал, че е на проверка в гр.Ямбол, поради което срещата оставала за следващия ден.

На 24.08.2016г., около 09.40 часа, свид. М.М. отишъл до сградата на данъчната дирекция в гр.Сливен и срещнал подс. Ж.Д. пред входа на сградата. Последният му казал, че сега отива на проверка, но тъй като трябва да приключат с акта за административно нарушение до петък, ще трябва да се срещнат вечерта. В 14.00 часа същия ден подс. Д. се обадил на свид. М. от личния си мобилен телефон с № *****. Уведомил го, че след пет минути ще бъде в службата си и ще го чака в кабинет № 303.

Около 14.45 часа на 24.08.2016г. свид. М.М. отишъл в сградата на данъчната дирекция в гр.Сливен, за да се срещне с подс. Ж.Д., като носел в себе си сумата от 500 лв. в банкноти от по 50 лв., чиито серии и номера предварително били описани от разследващия орган. Свид. М. взел и техническо устройство, което осъществявало аудиозапис и видеозаснемане, наподобяващо на ключ от автомобил. Той се снабдил с това устройство, тъй като бил много притеснен от всичко, което се случвало при срещите с подс. Д.. Преди да влезе в кабинета на подс. Ж.Д., свид. М.М. включил в работен режим записващото устройство. Включил на запис и мобилния си телефон.

Свид. М. влязъл в кабинет № 303, в който по принцип работели и други данъчни служители, но в момента в него бил само подс. Ж.Д.. Той седял зад бюрото си, което било разположено в ляво до прозореца и поканил свид. М.М. да седне срещу него. Подс. Д. започнал разговор, като настоял по-бързо да свършват работа, докато не са се върнали колегите му, а не искал да ходи по кръчми и ресторанти. Двамата отново коментирали подаденото срещу свид. М. оплакване и приложения касов бон. Свидетелят настоял да получи документ, че проверката е приключена, както и че всичко е наред. Подсъдимият го уверил, че всичко ще бъде наред, като му казал, че не може да му даде друг документ освен протокола от проверката. Подс. Ж.Д. започнал да показва наказателни постановления на други фирми, глобите по които били в размер на 3000 лв., като изтъквал, че „шефката му налагала само максимума". Тогава свид. М.М. попитал какво ще правят в такъв случай. При този въпрос подс. Д. започнал да мърда показалеца и палеца си напред-назад, като по този начин недвусмислено си поискал пари. Свид. М. разбрал намерението на подсъдимия и го попитал каква сума да даде, при което подс. Д. му отговорил той /свидетеля/ да прецени. Свид. М. попитал дали го устройват 300 лв., като подс. Д. се съгласил с тази сума. Свид. М.М. извадил от предварително подготвената от него сума шест банкноти по 50 лв. и в този момент подс. Ж.Д. му казал да ги пусне в кошчето за боклук под бюрото, тъй като „той пари не пипал". Свид. М. оставил на указаното място шестте банкноти с номинал от по 50 лв., веднага след което подс. Д. смачкал един лист хартия с формат А4 и го хвърлил в кошчето върху парите.

След като дал на подс. Ж.Д. поисканата сума, свид. М.М. напуснал кабинета и веднага се обадил по телефона на полицейските служители, които го чакали на по-долен етаж в сградата на данъчната дирекция.

Веднага след като свид. М. излязъл от кабинета, подс. Д. извадил сумата от 300 лв. от кошчето за боклук, скрил парите под две папки на перваза на прозореца до неговото бюро и напуснал кабинета си, като го заключил.

По това време полицейските служители, сред които и свид. Х.П., вече били в коридора на третия етаж, срещнали подсъдимия и му се представили. Поискали да влязат в кабинета му. Подс. Ж.Д. отключил вратата на стаята, всички влезли вътре и там изчакали пристигането на разследващия полицай.

При извършеното претърсване на служебния кабинет на подс. Д., намиращ се в сградата на ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен, били намерени и иззети получените от свид. М. 6 бр. банкноти с номинал 50 лв., със следните серийни номера: БЕ 3037052, БГ 2902159, БЗ 4782108, БД 2366593, БК 1932259 и БИ 2449725. За намерените и иззети пари подс. Ж.Д. заявил, че не знае за паричната сума, намерена в стаята.

Свид. М.М. предал на разследващите органи записващото устройство, имитиращо ключ за автомобил, както и мобилния си телефон марка „Самсунг Галакси S7".

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза, със задача да изследва представените от свид. М.М. цифрови носители на данни - посоченото по-горе записващо устройство, имитиращо ключ на автомобил с поставена в него SD карта и мобилен телефон „Самсунг Галакси S7". Кадри от записа, свален от SD картата, намираща се в устройството за времето от 14.00 часа до 15.00 часа на 24.08.2016г. били свалени на хартиен носител /приложен като фотоалбум към съдебно-техническата експертиза/. Поради липса на специализирана техника в НТЛ при ОД на МВР - Сливен и съответния специалист пренасянето на записания проведен разговор върху хартиен носител не е могло да бъде извършено. Информацията от мобилния телефон „Самсунг Галакси S7" и от SD картата на записващото устройство, имитиращо ключ на автомобил за времето от 14.00 часа до 15.00 часа на 24.08.2016г. е била записана върху цифров носител на данни – компакт диск CD-R, марка HP, 700МВ/80min, сериен № LH3165SG30002395.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-фоноскопна експертиза с обекти на изследване един аудио файл, записан във формат .mp3, с име „2016_08_24_14_21_29.mp3“ и един видео файл, записан във формат .avi, с име „MOV10009.avi“ /съдържащи се на представения компакт диск CD-R, марка HP, 700МВ/80min, сериен № LH3165SG30002395/, текстът на звукозаписа на аудио файла и на звуковия съпровод на видео файла е бил снет и представен в писмен вид в „Текст на звукозаписа и на звуковия съпровод“ в изследователската част на експертизата. Според вещите лица от НИК при МВР гр.София, съдържанието на звуковия съпровод на видео файла „MOV10009.avi“ е идентично със съдържанието на записания разговор от звукозаписа „2016_08_24_14_21_29.mp3“ във времевия интервал от началото до 10-тата минута на аудио файла, като не са установени признаци за външна/допълнителна намеса или манипулация върху записаната информация.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-дактилоскопна експертиза, по четири от банкнотите с номинал от по 50 лв. със серийна номера БЕ 3037052, БГ 2902159, БК 1932259 и БИ 2449725 не са били установени годни дактилоскопни следи, по останалите две банкноти с номинал от по 50 лв. със серийни номера БЗ 4782108 и БД 2366593 са били установени годни дактилоскопни следи, които не са оставени от подс. Ж.Д..

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова и техническа експертиза, ръкописният текст в Декларация за основни доставчици на фирма „Белучи България“ ЕООД гр.Стралджа, обл.Ямбол от 18.08.2016г. включително и цифровия текст „18.08.“ е изписан от свид. М.М.. Според вещото лице, ръкописният текст  от първите три реда, подписа и датата в декларацията са изписани с едно и също пишещо средство респ. с еднакво на цвят мастило, а ръкописният текст от четвъртия, допълнителен ред в декларацията е изписан с друго пишещо средство също със син цвят химикал, н с различен светло син нюанс т.е. с различно от първото пишещо средство респ. с различно на цвят мастило от мастилото на останалия текст.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и  доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия Ж.Д.; показанията на свидетелите Х.П., В.Г., М.Т., М.М., Р.М., П.П. и В.Г.; заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-техническата /в досъдебното производство/, съдебно-фоноскопната, съдебно-дактилоскопната и съдебно-почерковата и техническа експертизи; писмените доказателствени материали, приложени по досъдебното производство: длъжностна характеристика, заповеди за назначаване и преназначаване, трудов договор, 2 екземпляра от протокол за извършена проверка от 12.08.2016г.,  акт за установяване на административно нарушение от 25.07.2016г., разпечатка от Търговския регистър, протоколи за доброволно предаване и разписки, протокол за претърсване и изземване с фотоалбум, протокол за обиск и изземване, протоколи за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост, характеристична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; писмените доказателствени материали приобщени в хода на съдебното следствие /по искане на страните и по инициатива на съда/: писма на ТД на НАП гр. Бургас, офис Сливен изх. № 20-18-1524/28.06.2017г. и изх. № 8003-1/30.06.2017г., както и приложените към първото писмо справка за охраната и сигурността и уведомление от „Кремък“ ЕООД, представяния от свид. М.С.М. протокол за извършена проверка от 12.08.2016г., в оригинал, копие от болнични листи от 12.09.2016г. и от 26.09.2016г. на името на Ж.Х.Д., писмо рег.  С-11592/18.07.2017 г. от Виваком /БТК ЕАД/ - Дирекция „Сигурност“, гр.София, копие от удостоверение за граждански брак между М.С.М. и Р.К. Димитрова, декларация за основни доставчици на фирмата – „Белучи България“ ЕООД гр.Стралджа, обл.Ямбол от 18.08.2016г., копие от доклад от Инспектората на НАП гр.София  относно извършена проверка по заповед № ЗЦУ-234/23.02.2017г.; копие от постановление за частично прекратяване и изпращане по компетентност на наказателно производство от 09.11.2107г. на Окръжна прокуратура гр.Сливен по досъдебно производство – сл.дело № 73/16г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура гр.Сливен и копие от постановление на Окръжна прокуратура гр.Ямбол от 18.12.2017г. за приемане на цитираното досъдебно производство, преписка във връзка с извършена проверка по Заповед № ЗЦУ-1366/03.11.2016г. на Изпълнителния директор на НАП, изпратена с писмо, изх. № 18-02-143 от 08.03.2018г. на НАП, гр.София; веществените доказателства - 6 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв. всяка, с номера съответно: БИ 2449725, БК 1932259, БД 2366593, БЕ 3037052, БГ 2902159, БЗ 4782108, 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б5818 на ОД на МВР – Сливен, с намиращ се в него 1 бр. CD-R, със запис; 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б4832 на ОД на МВР – Сливен; бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б4831 на ОД на МВР – Сливен.

Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия Ж.Д., изхождайки от принципното положение, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В тази връзка е налице и съдебна практика - Решение № 185 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 499/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията К.М.. Според така цитираното решение на ВКС: „Освен годно доказателствено средство, обясненията на подсъдимия представляват и сериозен процесуален инструмент за упражняване на неговото право на защита, чрез лансирането на благоприятна, от гледище на формираната позиция, версия по фактите. В този смисъл, обясненията на дееца безусловно подлежат на внимателна и обективна оценка, при детайлното им съпоставяне с данните, установени чрез останалите доказателствени източници.“

С оглед на така направените по-горе принципни уговорки, настоящият съд намира, че няма пречка обясненията на подсъдимия Ж.Д. да се кредитират само частично т.е. в тази им част, в която те не противоречат на останалия доказателствен материал и не представляват очевиден израз на неговата защитна теза – че не е изнудвал свид. М.М., не е създавал пред поставки и условия свидетелят да му даде пари и не е получавал такива. Обясненията на подсъдимия в частта им, в която той изнася твърдения за организацията на работа в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен /и конкретно в отделя занимаващ се с извършването на оперативни проверки/, както и твърдения за извършената на 12.08.2016г. конкретна проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството на свид. М. до момента на първото посещение на М. в службата на подсъдимия /но без обстоятелствата, които са се случили по време на това посещение/, няма пречка да бъдат кредитирани, тъй като те са последователни, логични и непротиворечиви, непротиворечащи на останалия доказателствен материал. В тази им част обясненията на подс. Д. се подкрепят както от показанията на свид. В.Г. /относно организацията на работа по принцип/, така и от показанията на свид. М.Т. /относно извършената конкретна проверка в обекта на свид. М./. Обясненията на подсъдимия в тази им част се подкрепят и от част от писмените доказателствени материали и в частност от протокола за извършената на 12.08.2016г. проверка.

В останалата им част, според преценката на настоящия съд, обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като са противоречиви и противоречащи на други доказателствени материали /кредитирани от съда и които предстои да бъдат коментирани по-нататък/, тъй като те представляват израз на коментираната по-горе негова защитна теза:  – че не е извършвал действия, които да създават предпоставки и условия за даване на подкуп от страна на свид. М. и в частност, че не е настоявал неоснователно за провеждане на други срещи с него без същите да са необходими за извършената проверка; че не е твърдял, че на дружеството на свидетеля следва да се състави акт за установяване на административно нарушение, каквото на практика не е било извършено и констатирано и за което ще бъде наложена глоба в размер на 3000 лв.; че не е представял на свидетеля преписки касаещи други проверявани субекти, на които е била наложена глоба в размер на 3000 лв.; - че не е изнудвал по никакъв начин свид. М.М. да даде определена парична сума за да не бъде съставен акт за установяване на административно нарушение на представляваното от него търговско дружество; - че не е искал по никакъв начин /пряко или косвено, явно или с подразбиращи се действия/ от свид. М. да му даде пари по какъвто и да било повод; - че не е получавал по какъвто и да било повод пари от свид. М.М.. В подкрепа на тази си теза, в обясненията си подсъдимият обяснява, че провеждането на втора среща със свид. М. била продиктувано от необходимостта да бъдат представени допълнителни документи респ. допълнителна информация във връзка с извършената проверка в търговския обект. В тази връзка и в подкрепа на твърденията на подсъдимия от страна на защитата му се сочат основно част от писмените доказателства – документите изготвени  при проверката и в частност протокола от проверката и представената от свид. М. декларация за основни доставчици на фирмата му. Сочи се и заключението на съдебно-почерковата и техническа експертиза. Според настоящия съд, обаче, именно тези доказателствени материали поставят под съмнение и разколебават достоверността на твърденията на подсъдимия относно причините да бъде проведена втората среща със свид. М.. Както беше посочено по-горе при обосноваването на фактическата обстановка, в протокола за извършена проверка, серия АА № 0132050/12.08.2016г. било отразено, че при проверката е извършена контролна покупка и проверка на касовата наличност; че при извършената покупка бил издаден касов бон, а по отношение на касовата наличност не е била установена разлика. В графата „Други констатации /нарушения/“ на последната страница на протокола било отразено: „Компютърната конфигурация е свързана с ФП. Не е наличен нефискален принтер. От ФП се отпечатват служебен и фискален бон с логото на дружеството „Bellucci“ „Белучи България ЕООД“ на български и английски език.“ В констативния протокол подс. Ж.Д. вписал, че управителят на „Белучи България" ЕООД - свид. М.М., следва да се яви в 09.30 часа на 18.08.2016г. в стая № 303, ТД на НАП, офис Сливен и да представи договор за наем, справка за основни доставчици, „КЛЕН за 29.06.2016г.". В екземпляра от протокола за проверката, който остава в НАП, подс. Ж.Д. отразил представените на 19.08.2016г. документи – договор за наем, справка за основни доставчици, КЛЕН за 29.06.16г., служебен бон от ФП т.е. липсва писмено указание да представяне на други, допълнителни документи, както и констатация за нередовност на някои от представените от свид. М. документи. Що се отнася до представената декларация за основни доставчици, съдът по-горе прие, че на 19.08.2016г., свид. М.М. отишъл в кабинета на подс. Ж.Д., носейки документите, посочени в протокола от проверката и ги предоставил на подсъдимия. Един от исканите документи – „Декларация за основни доставчици на фирмата“, свид. М.М. попълнил на място, като използвал данните от носените от него фактури, а подсъдимият проверявал на компютъра информацията за съответните фирми. В декларацията първоначално свид. М. посочил един от доставчиците си – ЕТ „Вяра Кепеджиева – Петра“ гр.София с ЕИК ****, с което се изчерпали редовете в този документ. По настояване на подс. Д., свид. М. посочил и другия си доставчик – „Синан“ ЕООД с ЕИК ****, което било записано под първоначално написания текст. Твърденията на подсъдимия, че в представената първоначално от свидетеля декларация за основни доставчици не е бил посочен „булстата“ т.е. ЕИК на тези фирми и това е наложило даване на указания на свидетеля да ги посочи респ. необходимост от втора среща между тях са несъстоятелни и недостоверни. Те се опровергават не само от показанията на самия свид. М., но и от съдържанието на въпросния писмен документ – декларация за основни доставчици на „Белучи България“ ЕООД в светлината на заключението на съдебно-почерковата и техническа експертиза. От заключението на тази експертиза се установява /а и от самия документ е видно/, че ръкописния текст в декларацията е изписан от свид. М., като първите три реда /касаещи първия доставчик – ЕТ „Вяра Кепеджиева – Петра“ гр.София/ са изписани с едно пишещо средства респ. с химикал с един цвят мастило, а четвъртия ред /касаещи втория доставчик – „Синан“ ЕООД/ е изписан с друго пишещо средство респ. с химикал с друг по-светъл цвят мастило. Действително е налице дописване, но това дописване не е в смисъла, в който се твърди от подсъдимия. Очевидно е, че както фирмата на първия доставчик, така и неговия „булстат“ т.е. ЕИК са изписани с едно и също техническо средство респ. с химикал с един и същ цвят мастило. Същото се отнася и за фирмата на втория доставчик и неговия „булстат“ т.е. ЕИК – и те са изписани с едно и също техническо средство респ. с химикал с един и същ цвят мастило. Следователно няма дописване на „булстата“ т.е. на ЕИК на първата фирма-доставчик, а е налице евентуално дописване на втората фирма-доставчик с нейния ЕИК, като последното е станало по начина, по който е описано по-горе във фактическата обстановка – в присъствието на подсъдимия и при първата среща, проведена на 19.08.2016г. Това по категоричен начин опровергава версията на подсъдимия, че в представената декларация за основни доставчици не са били посочени „булстатите“ т.е. ЕИК на фирмите-доставчици, доколкото ЕИК поне на първата фирма-доставчик е била посочена. Версията на подсъдимия се опровергава и от констатациите, които той е записал в екземпляра от проверката, който остава за НАП /макар да е длъжен да отрази тези констатации и в екземпляра предоставен на проверяваното лице/, където изрично са посочени представените документи на 19.08.2016г. вкл. декларацията за основни доставчици и не са отразени други констатации т.е. липсва писмено указание да представяне на други, допълнителни документи, както и констатация за нередовност на някои от представените от свид. М. документи. Освен това е несериозно да се твърди, че от информационната система на НАП не може да се придобие информация за което и да е търговско дружество в страната вкл. и за неговия ЕИК. Обясненията на подсъдимия в тази връзка са очевидна проява на неговата защитна теза и са предназначени да прикрият действителната причина той да настоява за провеждането на втора среща със свид. М. – да създаде пред поставки и условия, които да мотивират свидетеля да му даде подкуп. Версията на подсъдимия Д. относно причината за провеждането на срещата на 24.08.2016г. се опровергава и от съдържанието на аудиозаписите на проведения разговор между него и свид. М., като при този разговор въобще не става дума за искане респ. за представяне на документи или допълнителна информация, а се обсъждат теми и въпроси, насочени към мотивирането на свидетеля да даде подкуп на подсъдимия за да не състави последния акт за установяване на административно нарушение по повод проверката извършена на 12.08.2016г. в търговския обект на свидетеля. Обстоятелството, че върху инкриминираните банкноти не са намерени дактилоскопни следни от подсъдимия /с оглед заключението на вещото лице по съдебно-дактилоскопната експертиза/, не означава задължително, че парите не са били оставени в кошчето и след това не са били преместени от подсъдимия, доколкото е напълно възможно това да стане по начин, по който да не могат да бъдат оставени дактилоскопни следи. Обясненията на подсъдимия противоречат в тази им част и на показанията на свид. М.М..

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свид. М.М., отчитайки от една страна факта, че тези показания в най-голяма степен са относими към изясняването на обстоятелствата включени в предмета на доказване по настоящото дело /доколкото за него в обвинителния акт се твърди, че е бил мотивиран от подсъдимия и е дал на същия подкуп/, а от друга страна, съобразявайки се и с това, че се явява пострадал /в житейския смисъл на това понятие/ от деянието на подсъдимия и би могъл да бъде заинтересован от изхода на делото. Показанията на този свидетел са подробни, логически последователни и непротиворечиви и непротиворечащи на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Те са в много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез тях се изясняват важни и съществени обстоятелства от него – фактите относно извършените проверки в търговския му обект на бул.“Цар Освободител“ № 37 в гр.Сливен и особено относно проверката извършена на 12.08.2016г.; фактите относно взаимоотношенията му с данъчните служители и в частност с подсъдимия във връзка с тази проверка вкл. по отношение на исканите и представените документи и кога е станало това; фактите относно действията на подсъдимия, които са създали предпоставки и условия т.е. мотивирали са го да реши да му даде пари като подкуп за да не състави този данъчен служител акт за установяване на административно нарушение; фактите относно взетото решение и предприетите действия за разобличаване на подсъдимия респ. за документиране на даването на подкупа; фактите относно начина и механизма на даване на подкупа. Именно поради обстоятелството, че този свидетел се явява заинтересован от изхода на делото, съдът подходи много внимателно при преценката на депозирането от него твърдения относно посочените по-горе факти и в този смисъл ги прецени не само от гледна точка на логично и последователност /респ. липса на противоречивост/ като съдържание, но и с оглед съпоставката им с други доказателствени материали, имчащи по-обективен характер – писмени и веществени доказателства, както и заключения на експертизи. С оглед на цялостното съдържание на показанията на свид. М. респ. с оглед обема на обстоятелствата, относно които той депозира твърдения, действително са налице някои разминавания и неточности по определени факти, но същите не са съществени и решаващи за цялостната преценка на този доказателствен източник. Така пар. Свид. М. е неточен и непоследователен по отношение на времето, когато са се случили определени събития – за първата проверка той твърди, че това е станало на 25.07.2016г., петък, а в действително тя е била извършена на 12.07.2016г., а на 25.07.2016г. е бил съставен акта за установяване на нарушението и на същата дата му е връчен, а и нито 12.07., нито 25.07.2016г. са петъци. Объркването му идва от обстоятелството, че втората проверка е извършена в петък – 12.08.2106г. Неточности и несъответствия са налице и по отношение на посочената от свидетеля дата – 21.08.2016г., неделя, на която той твърди, че подсъдимият му се е обадил от служебния си телефон, доколкото по-нататък в показанията си уточнява, че това е станало в понеделник т.е. датата е 22.08.2016г. В първоначалния си разпит проведен на 16.06.2017г. в с.з. свидетелят не изнася твърдения за допълване на данните в представената от него декларация за основни доставчици, но при допълнителния си разпит, проведен в с.з. на 08.12.2017г. /след същественото уточнение, че му беше представен оригинала от въпросната декларация/ свидетелят уточни, че действително е допълнил /по настояване на подсъдимия/ данните относно фирмите-доставчици, като е дописал втората фирма-доставчик. Като цяло, обаче, показанията на свидетеля М. са непротиворечиви и съдържащите се в тях твърдения са достоверни, което се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото. С оглед направените вече по-горе при обсъждането на обясненията на подсъдимия констатации относно съдържанието на коментираното писмено доказателство – декларация за основни доставчици вкл. в светлината на също така коментираното заключение по съдебно-почерковата и техническа експертиза, съдът намира, че твърденията на свид. М. относно обстоятелствата свързани с попълването и представянето на този документ са достоверни. Те се подкрепят и от коментираните по-горе констатации в протокола за извършената проверка и в частност от отразеното в него относно представените на 19.08.2016г. документи респ. и от липсата на констатации за нередовност или непълнота на някои от тези документи, както и от липсата на указания за допълването им. Косвено твърденията на свидетеля относно тези обстоятелства се подкрепят и от записите на проведения разговор на 24.08.2016г. между него и подсъдимия, от съдържанието на който се установява, че изобщо на тази дата не се коментира даване и получаване на документи. От съдържанието на този разговор се установява и принципната достоверност на твърденията на свид. М. относно това какво се е случило при срещата на 24.08.2016г. в кабинета на подсъдимия, на която са обсъждани въпроси касаещи евентуалното налагане на глоба на дружеството на свидетеля, наказателната практика на ръководството на приходната администрация в тази насока, както и конкретен размер на паричната сума, която свидетелят да даде на подсъдимия. Показанията на свидетеля М. относно факта, че е бил изнудван от подсъдимия във връзка с проверката в търговския му обект, както и относно срещата на 24.08.2016г. и случилото се на нея се подкрепят и от показанията на полицейския служител Х.П., както и от факта и съдържанието на съставените протокол за доброволно предаване и разписка за връщане на 10 бр. банкноти от по 50 лв., от протокола за доброволно предаване и разписките за връщане на мобилния телефон и записващото устройство имитиращо ключ за автомобил, от протокола за претърсване и изземване, от протоколите за оглед на веществени доказателства -  процесните банкноти, мобилния телефон и записващото устройство; от съдържанието на записите на проведения разговор между свидетеля и подсъдимия в светлината на заключението на вещите лица по съдебно-фоноскопната експертиза. Именно с оглед на тези доказателствени материали, повечето от които имащи обективен характер, беше направена преценката за принципна достоверност на твърденията, съдържащи се в показанията на свид. М.М..

Съдът намира, че няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свид. Р.М., отчитайки обстоятелството, че тя от една страна е съпруга на свид. М.М., а от друга – възпроизвежда факти, които не е възприела лично, а са й били съобщени от съпруга й. В този смисъл показанията й следва да бъдат преценявани именно с оглед на преценката за достоверност на показанията на свид. М.. Освен това, по отношение на определени обстоятелства – обаждането от страна на подсъдимия и настояването за среща, тази свидетелка непосредствено е възприела проведения разговор по мобилния телефон на свид. М., пуснат на високоговорител. Показанията на свид. М. са важи и с оглед преценката на състоянието, в което се е намирал свид. М., начина по който той е бил мотивиран в крайна сметка да даде подкуп на подсъдимия.

Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на свид. Х.П.. Това е полицейският служител, който е разговарял със свид. М., изслушал е оплакванията му относно действията на подсъдимия, възприел е в този смисъл твърденията относно поведението на подсъдимия, мотивирало свид. М. да реши да даде подкуп, възприел е и извършените действия във връзка с подготовката по документиране на предаването на парите, участвал е и при извършеното претърсване в кабинета на подсъдимия. Показанията на този свидетел са подборни и последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Относими са към предмета на доказване, доколкото допринасят за изясняването на посочените по-горе обсотятелства. Допринасят и за преценката за достоверност на показанията на свид. М. в коментираната по-горе насока. Депозирани са от лице, което по никакъв начин не може да се счита за заинтересовано от изхода на делото.

Съдът намира, че няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите В.Г. и М.Т.. Те са служители от отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен и съответно колеги на подс. Ж.Д.. Последното обстоятелство беше отчетено при преценката на тези доказателствени материали в смисъл, че тези свидетели биха могли да се считат за заинтересовани в известна степен от изхода на делото вкл. и предвид упреците на свид. М. спрямо служителите от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен като цяло и по принцип. Показанията на тези свидетели също са подробни и последователни. Те са относими към предмета на доказване, доколкото допринасят за изясняването на обстоятелства свързани с организацията на работа в службата, в която работят заедно с подсъдимия, а така също и относно извършената конкретна проверка на 12.08.2016г. в търговския обект на представляваното от свид. М. дружество, но до момента на приключване на същата на място. В тази им част показанията се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото. Що се отнася до твърденията им относно свид. М.М. и характера на взаимоотношенията му с органите и служителите от приходната администрация, съдът намира, че тези обстоятелства са извън предмета на делото.

Съдът намира, че принципно няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите П.П. и В.Г., които са също служители в отдел „Оперативни провеки“ на ТД на НАП, офис Сливен т.е. колеги са на подсъдимия. По отношение на тези свидетели също следва да се направи уговорката за наличие на евентуална заинтересованост предвид служебните си и колегиални отношения с подсъдимия. Депозираните от тях твърдения касаят инцидент, в който е участвал свид. М., различен от случая, предмет на настоящото наказателно производство и в този смисъл те допринасят за изясняване на обстоятелства, които не са свързани пряко с предмета на доказване по настоящото дело.

Съдът намира, че в конкретния случай няма основание да бъдат изключени от доказателствения материал по делото записите /аудио запис и видео запис със звуков съпровод/, направени от свид. М.М. чрез използваните от него мобилен телефон и записващо устройство имитиращо ключ за лек автомобил, съдържащи се във вещественото доказателство – компакт диск CD-R, марка HP, 700МВ/80min, сериен № LH3165SG30002395 и същите да бъдат кредитирани. Принципно страните вкл. защитниците на подсъдимия не оспорват допустимостта на такива доказателствени източници в наказателния процес с оглед на установената вече в страната съдебна практика вкл. цитираните в пледоарията на прокурора Решение № 390 от 2.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 393/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Р. Ненков; Решение № 185 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 499/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията К.М. и Решение № 116 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 766/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев. Действително, в тези /а и в други решения на ВКС/ се допуска възможността такива записи да послужат като доказателствени източници, доколкото отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, принципно когато са направени случайно, а не с оглед нарочното документиране на дадено събитие. В конкретния случай е несъмнено, че записите на направени от свид. М.М. нарочно и с цел документиране на определено събитие. Това обстоятелство, обаче, според настоящия съд не означава, че априори и само на това основание тели материали следва да се изключат от доказателствения материал по делото. Начинът, по който са създадени тези записи в конкретния случай позволява да се направи извод, че те достоверно документират събитията така както същите са се случили и именно поради тази причина не следва да се изключат от доказателствения материал. Свид. М.М. е съобщил предварително на органите на полицията, че възнамерява да използва записващи устройства и да запише предстоящия разговор с подсъдимия с цел последния да бъде разобличен и да бъде документирано даването и вземането на подкупа. Незабавно след извършването на записите, техническите средства, с които същите са извършени /мобилен телефон Самсунг Галакси S7 и записващо устройство имитиращо ключ на автомобил/ са били предадени на разследващия орган, извършен е оглед на същите и е била назначена съдебно-техническа експертиза, в хода на която кадри от записа, свален от SD картата, намираща се в устройството за времето от 14.00 часа до 15.00 часа на 24.08.2016г. били свалени на хартиен носител /приложен като фотоалбум към съдебно-техническата експертиза/, а информацията от мобилния телефон „Самсунг Галакси S7" и от SD картата на записващото устройство, имитиращо ключ на автомобил за времето от 14.00 часа до 15.00 часа на 24.08.2016г. е била записана върху цифров носител на данни – компакт диск CD-R, марка HP, 700МВ/80min, сериен № LH3165SG30002395. Впоследствие, в хода на съдебното производство, беше назначена съдебно-фоноскопна експертиза, при който са изследвани записите от двете устройства и е установено, че съдържанието на звуковия съпровод на видео файла „MOV10009.avi“ е идентично със съдържанието на записания разговор от звукозаписа „2016_08_24_14_21_29.mp3“ във времевия интервал от началото до 10-тата минута на аудио файла, като не са установени признаци за външна/допълнителна намеса или манипулация върху записаната информация. Всички тези обстоятелства относно начина на извършване на записите, както и относно техническата проверка за евентуални манипулации върху тях, в съкупността си обосновават извод, че въпросните записи могат да бъдат използвани като източници на информация за определени обстоятелства, включени в предмета на доказване на настоящото дело. От друга страна, именно с оглед на обстоятелството, че все пак тези записи са изготвени конкретно с цел документиране на определено събитие, настоящият съд намира, че същите не следва да се преценяват самостоятелно, а само във връзка и с оглед на останалите доказателствени материали, като в конкретния случай следва да послужат не толкова за изясняването на определени обстоятелства включени в предмета на доказване, а по-скоро за преценка на достоверността на другите и предимно гласни доказателствени материали – в частност обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетеля М.. Предвид така направената уговорка, съдът стигна до извода, че така коментираните записи опровергават версията на подсъдимия относно обстоятелствата, които са били предмет на разговор по време на срещата на 24.08.2016г., доколкото видно от съдържанието на разговора, въобще не се коментират въпроси свързани с искани или представени от свидетеля документи, а се коментират съвсем други въпроси вкл. и даването на пари за да не бъде съставян акта за установяване на административно нарушение. С оглед на изложените по-горе съображения, възраженията на защитниците на подсъдимия както по отношение на използването на коментираните записи като доказателствени източници, така и във връзка с изводите, които се правят въз основа на тези записи, се явяват неоснователни.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническата /в досъдебното производство/, съдебно-фоноскопната, съдебно-дактилоскопната и съдебно-почерковата и техническа експертизи. Тези заключения са компетентни, обосновани, правилни и убедителни, категорични и непораждащи съмнение в правилността си. Изготвени са от компетентни вещи лица. Чрез тези заключения се допринася за изясняването на важни обстоятелства включени в предмета на доказване.

Назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /чието заключение е изслушано в хода на съдебното следствие/, е имала задача да изследва представените от  свид. М.М. цифрови носители на данни - посоченото записващо устройство, имитиращо ключ на автомобил с поставена в него SD карта и мобилен телефон „Самсунг Галакси S7". Кадри от записа, свален от SD картата, намираща се в устройството за времето от 14.00 часа до 15.00 часа на 24.08.2016г. били свалени на хартиен носител /приложен като фотоалбум към съдебно-техническата експертиза/. Поради липса на специализирана техника в НТЛ при ОД на МВР - Сливен и съответния специалист пренасянето на записания проведен разговор върху хартиен носител не е могло да бъде извършено. Информацията от мобилния телефон „Самсунг Галакси S7" и от SD картата на записващото устройство, имитиращо ключ на автомобил за времето от 14.00 часа до 15.00 часа на 24.08.2016г. е била записана върху цифров носител на данни – компакт диск CD-R, марка HP, 700МВ/80min, сериен № LH3165SG30002395.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-фоноскопна експертиза с обекти на изследване един аудио файл, записан във формат .mp3, с име „2016_08_24_14_21_29.mp3“ и един видео файл, записан във формат .avi, с име „MOV10009.avi“ /съдържащи се на представения компакт диск CD-R, марка HP, 700МВ/80min, сериен № LH3165SG30002395/, текстът на звукозаписа на аудио файла и на звуковия съпровод на видео файла е бил снет и представен в писмен вид в „Текст на звукозаписа и на звуковия съпровод“ в изследователската част на експертизата. Според вещите лица от НИК при МВР гр.София, съдържанието на звуковия съпровод на видео файла „MOV10009.avi“ е идентично със съдържанието на записания разговор от звукозаписа „2016_08_24_14_21_29.mp3“ във времевия интервал от началото до 10-тата минута на аудио файла, като не са установени признаци за външна/допълнителна намеса или манипулация върху записаната информация.

Следователно, заключенията по тези две експертизи допринасят както са преценката относно допустимостта направените записи да бъдат използвани като източните на информация относно определени обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото дело, така и относно преценката за достоверност на твърденията съответно на подсъдимия в неговите обяснения и тези на свид. М.М. в неговите показания, коментирани подробно по-горе. Неоснователни са възраженията на защитниците на подсъдимия по отношение на заключението на съдебно-фоноскопната експертиза, в смисъл, че не е ясно кой точно е изрекъл думите, които са записани в заключението. Действително вещите лица не са посочили изрично, че подсъдимия респ. свид. М. са произнесли посочените думи, но това не е било тяхна занача, нито са могли да го сторят. В тази връзка заключението на тази експертиза няма самостоятелно значение, а следва да се преценява във връзка с останалите досказателствени материали и в частност във връзка с показанията на свид. М. респ. обясненията на подс. Д..    

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-дактилоскопна експертиза, по четири от банкнотите с номинал от по 50 лв. със серийна номера БЕ 3037052, БГ 2902159, БК 1932259 и БИ 2449725 не са били установени годни дактилоскопни следи, по останалите две банкноти с номинал от по 50 лв. със серийни номера БЗ 4782108 и БД 2366593 са били установени годни дактилоскопни следи, които не са оставени от подс. Ж.Д.. Както вече беше коментирано по-горе при преценката на обясненията на подсъдимия, обстоятелството, че върху банкнотите не са намерени годни дактилоскопни следни от подсъдимия по никакъв начин не изключва вече прието за установено от фактическа страна, че парите са били оставени първоначално в кошчето за боклук до бюрото на подсъдимия, а след излизането на свид. М. са били преместени под папките на перваза на прозореца. Не са необходими специални знания за да се прецени, че банкнотите биха могли да бъдат държани по такъв начин, който да изключва оставянето на годни дактилоскопни следи по тях.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова и техническа експертиза, ръкописният текст в Декларация за основни доставчици на фирма „Белучи България“ ЕООД гр.Стралджа, обл.Ямбол от 18.08.2016г. включително и цифровия текст „18.08.“ е изписан от свид. М.М.. Според вещото лице, ръкописният текст  от първите три реда, подписа и датата в декларацията са изписани с едно и също пишещо средство респ. с еднакво на цвят мастило, а ръкописният текст от четвъртия, допълнителен ред в декларацията е изписан с друго пишещо средство също със син цвят химикал, н с различен светло син нюанс т.е. с различно от първото пишещо средство респ. с различно на цвят мастило от мастилото на останалия текст. Както вече беше коментирано по-горе при преценката на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на свид. М., заключението на тази експертиза допринася да се констатира недостоверност на твърденията на подсъдимия, че при първоначалното идване на свидетеля на 19.08.2016г. в декларацията за основни доставчици не са били посочени „булстатите“ т.е. ЕИК на фирмите-доставчици респ. че тази информация е била вписана от свидетеля допълнително и представена на втората среща на 24.08.2016г. Видно от заключението, а и от самия писмен документ, ръкописния текст в декларацията е изписан от свид. М., като първите три реда /касаещи първия доставчик – ЕТ „Вяра Кепеджиева – Петра“ гр.София/ са изписани с едно пишещо средства респ. с химикал с един цвят мастило, а четвъртия ред /касаещи втория достачвик – „Синан“ ЕООД/ е изписан с друго пишещо средство респ. с химикал с друг по-светъл цвят мастило. Действително е налице дописване, но това дописване не е в смисъла, в който се твърди от подсъдимия. Очевидно е, че както фирмата на първия доставчик, така и неговия „булстат“ т.е. ЕИК са изписани с едно и също техническо средство респ. с химикал с един и същ цвят мастило. Същото се отнася и за фирмата на втория доставчик и неговия „булстат“ т.е. ЕИК – и те са изписани с едно и също техническо средство респ. с химикал с един и същ цвят мастило. Следователно няма дописване на „булстата“ т.е. на ЕИК на първата фирма-доставчик, а е налице евентуално дописване на втората фирма-доставчик с нейния ЕИК, като последното е станало по начина, по който е описано по-горе във фактическата обстановка – в присъствието на подсъдимия и при първата среща, проведена на 19.08.2016г.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК – писмени доказателства и протоколи от извършени процесуално следствени действия.. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него. Протоколите от извършените следствени действия са изготвени в съответствие с изискванията съдържащи се в разпоредбите на чл.128 и сл. от НПК респ. в съответствие с конкретните разпоредби регламентиращи извършването на конкретните следствени действия.

По-горе, при преценката на обясненията на подс. Д. и показанията на свид. М., бяха коментирани част от писмените доказателства, които в най-голяма степен допринасят за разкриването на обективната истина по делото, както и за преценката на достоверността на коментираните по-горе гласни доказателствени средства.  Става въпрос преди всичко за протокола от извършената проверка на 12.08.2016г. в търговския обект, стопанисван от дружеството на свид. М. и коментираната вече неколкократно декларация за основни доставчици. Както вече беше посочено, в протокола за извършена проверка, серия АА № 0132050/12.08.2016г. е отразено, че при проверката е извършена контролна покупка и проверка на касовата наличност; че при извършената покупка бил издаден касов бон, а по отношение на касовата наличност не е била установена разлика. В графата „Други констатации /нарушения/“ на последната страница на протокола е отразено: „Компютърната конфигурация е свързана с ФП. Не е наличен нефискален принтер. От ФП се отпечатват служебен и фискален бон с логото на дружеството „Bellucci“ „Белучи България ЕООД“ на български и английски език.“ Отразено е и това, че управителят на „Белучи България" ЕООД - свид. М.М., следва да се яви в 09.30 часа на 18.08.2016г. в стая № 303, ТД на НАП, офис Сливен и да представи договор за наем, справка за основни доставчици, „КЛЕН за 29.06.2016г.". В екземпляра от протокола за проверката, който остава в НАП, подс. Са отразени представените на 19.08.2016г. документи – договор за наем, справка за основни доставчици, КЛЕН за 29.06.16г., служебен бон от ФП т.е. липсва писмено указание да представяне на други, допълнителни документи, както и констатация за нередовност на някои от представените от свид. М. документи. Що се отнася до представената декларация за основни доставчици, в светлината на коментираната съдебно-почеркова и техническа експертиза от него се установява, че ръкописния текст в декларацията е изписан от свид. М., като първите три реда /касаещи първия доставчик – ЕТ „Вяра Кепеджиева – Петра“ гр.София/ са изписани с едно пишещо средства респ. с химикал с един цвят мастило, а четвъртия ред /касаещи втория доставчик – „Синан“ ЕООД/ е изписан с друго пишещо средство респ. с химикал с друг по-светъл цвят мастило.

От протокола за доброволно предаване на сумата от 500 лв. /10 банкноти от по 50 лв. всяка, с описани серийни номера/, от разписката за връщането им и от протокола за оглед на веществени доказателства се установява идентичност на част от тези банкноти с банкнотите намерени и описани в протокола за претърсване и изземване в кабинета на подс. Ж.Д., което установява най-малкото факта, че са оставени там от свид. М..

Чрез протокола за доброволно предаване на мобилен телефон Самсунг Галакси S7 и записващо устройство имитиращо ключ за автомобил и протокола за оглед на веществени доказателства, същите са приобщени към материалите по делото и въз основа на това, посредством назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза са свалени записите направени с тези технически устройства.

Съдът намира, че следва да се кредитират и веществените доказателства по делото и в частност - 6 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв. всяка, с номера съответно: БИ 2449725, БК 1932259, БД 2366593, БЕ 3037052, БГ 2902159, БЗ 4782108, както и 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б5818 на ОД на МВР – Сливен, с намиращ се в него 1 бр. CD-R, със запис. Банкнотите са предмет на престъплението извършено от подсъдимия Ж.Д., а на компактдиска се съдържат коментираните по горе записи, извършени с технически средства.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият Ж.Х.Д. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.302 т.2 вр.чл.301 ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2016г., в гр.Сливен, в качеството си на длъжностно лице - инспектор в ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен, е поискал и приел от М.С.М. дар - сумата от 300,00 лв., който не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение на „Белучи България" ЕООД - гр.Стралджа, с управител М.С.М., изразяващо се в неиздаване на касова бележка при извършена покупка, като подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение - неколкократно заявил на управителя на търговското дружество М.М., че ще бъде санкциониран с имуществена санкция за дружеството в размер на 3000,00 лв., без да е било налице такова нарушение и без да е било налице основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, по делото е несъмнено, че подс. Ж.Д., в качеството си на длъжностно лице – инспектор в ТД на НАП – Бургас, ИРМ – Сливен, е поискал от свид. М.М. сумата от 300 лв. Това е станало на 24.08.2016г. в кабинета на подсъдимия и е извършено не директно и с думи, а чрез подразбиращи се действия – подсъдимият е извършил действия с ръка мърдайки показалеца и палеца си напред-назад, като по този начин недвусмислено е заявил на свидетеля, че иска пари. Съдебната практика е категорична и последователна, че искането на подкуп може да бъде извършено и по този начин – чрез подразбиращи се действия, от които по недвусмислен начин става ясна волята на дееца. В конкретния случай е от значение и цялостното предшестващо поведение на подсъдимия. Той съзнателно е извършил такива действия, които са били предназначени да мотивират свид. М. да даде пари като подкуп и изразяващи се в следното:

Въпреки, че при извършената проверка в обекта на представляваното от него търговско дружество не са били констатирани нарушения, подсъдимият не е приключил проверката, а е настоявал, че следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, обяснявайки, че наказанието, което ще бъде наложено на дружеството, ще бъде глоба в размер на 3000 лв. В тази насока подсъдимият е убеждавал свидетеля, че такава била практика на ръководството на данъчната дирекция, в подкрепа на което е показвал вече приключени преписки, по които са били налагани именно такива наказания. Подсъдимият е настоявал и за провеждането на нова среща със свидетеля, макар, че такава не е била необходима с оглед законосъобразното развитие на проверката. Създадената по този начин обстановка, неприключването на проверката и наведените от подсъдимия аргументи за евентуално налагане на административно наказание на дружеството на свид. М., са мотивирали последния да попита подсъдимия какво е необходимо да се направи в тази ситуация, при което подсъдимият е извършил посочените по-горе действия с пръстите на ръката си. Последното е било недвусмислено възприето като искане на подкуп и обективно представлява именно това. В случая е без значение обстоятелството, че подсъдимият не е посочил конкретна сума, а е предоставил на свид. М. да определи нейния размер, изразявайки впоследствие съгласие с направеното предложение – 300 лв.

Освен, ме сумата е била поискана от подсъдимия, тя е била и приета от него. С оглед на установеното от фактическа страна, подсъдимият е посочил на свид. М. мястото, където да бъде оставена паричната сума – в кошчето за боклук. Впоследствие, след излизането на свидетеля, подсъдимият е преместил сумата на друго място – под папките на перваза на прозореца в кабинета си, където е била открита при извършеното по-късно претърсване и изземване. Следователно е налице приемане на подкупа от страна на подсъдимия т.е. той е установил фактическа власт върху паричната сума.

Парите са дадени от свид. М.М. на подс. Ж.Д. респ. са били поискани и приети от подсъдимия в качеството на последния на длъжностно лице - инспектор в ТД на НАП – Бургас, ИРМ – Сливен. По делото няма спор, че подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК - по силата на трудов договор и допълнителни споразумения към него и съобразно длъжностната му характеристика, на подсъдимия са били възложени редица контролно-организационни функции, свързани с осъществяване на дейностите, обект на контрол от Националната агенция по приходите, в т.ч. да участва в извършването на проверки по спазване на данъчното законодателство да съставя констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения. Несъмнено е това, че в конкретния случай той е поискал и приел паричната сума именно в това си качество. Липсват каквито и да било доказателства /а и не се навеждат такива твърдения/, че в конкретния случай подсъдимият не е действал като длъжностно лице респ. че парите са били поискани и приети  по не във връзка със службата на подсъдимия, а в някакво друго напр. лично негова качество. С оглед на установените по делото факти, няма съмнение, че парите са били поискани и получени от подсъдимия именно за да не извърши той действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение на „Белучи България“ ЕООД – гр.Стралджа, с управител М.С.М., изразяващо се в неиздаване на касова бележка. В конкретния случай за съставомерността на деянието е без значение обстоятелството, че подсъдимият не е имал основание да състави акт за установяване на административно нарушение, доколкото такова не е било констатирано при извършената проверка. Същественото е, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице от системата на приходната администрация е имал правомощието по принцип да извършва проверки и да съставя актове за установяване на административни нарушения вкл. и за неиздаване на касова бележка при извършена покупка. Последното е във връзка със задължителното тълкуване, изразено в постановление на Пленума на ВС № 8/30.11.1981г. по н.д. № 10/81г., т. 1, субект на подкупа е „само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” и „б” от НК, което може лично да извърши или да не извърши съответно действие по служба, произтичащо от неговите права и задължения, включени в служебната му компетентност или възложена работа”.

С действията си подс. Ж.Д. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „подкуп", като е поискал от свид. М.М. неследващ му се дар с имуществен характер - парична сума в размер на 300 лв., за да не извърши определени действия, включени в кръга на служебните му задължения - да не състави акт за установяване на административно нарушение, като тези действия са напълно в рамките на неговите служебни правомощия.

Посочената парична сума съставлява дар по смисъла на чл.301 ал.1 от НК, тъй като са парична престация, която не се дължи на длъжностното лице и би довела до нейното имуществено облагодетелстване. Този дар не му се следва и липсва правно основание за искането на тази парична сума.

Налице е квалифициращият признак на чл.302 т.2 от НК - подкуп, извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение. Съгласно т.9 от Постановление № 8/30.11.1981 г. по н.д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд, за да е осъществен този квалифициран състав, длъжностното лице с цел да набави за себе си имотна облага, поставя другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ се дар, за да предотврати такива действия или бездействия по служба, които биха накърнили неговите права и законни интереси. Описаното по-горе поведение на подсъдимия безспорно е такова, тъй като той многократно е заявил на свид. М.М., че ще му състави акт за установяване на административно нарушение за несъществуващо на практика нарушение, свързано с неиздаването на фискален бон. В резултат на това въздействие, свид. М. е бил поставен от подс. Д. в ситуация, принуждаваща го да даде, противно на волята си, поисканата от него сума, за да предотврати евентуалните неблагоприятни последици, които биха настъпили за представляваното от него търговско дружество във връзка със съставения акт.

Неоснователни са възраженията на подсъдимия и неговите защитници по отношение на поведението на свид. М.М. и определянето на същото като провокация към подкуп.

Съгласно т.17 от цитираното вече Постановление № 8/30.11.1981 г. по н.д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд, за да е налице провокация към подкуп /което е престъпление по чл.307 от НК/ е необходимо наличие на склоняване, убеждаване и мотивиране на провокирания да реши да приеме или даде дар или друга имотна облага, и то с цел да бъде изобличен след това в извършване на престъпление. Деянието се изразява в преднамерено създаване обстановка или условия, за да се предизвика даване или получаване на подкуп. Провокация към подкуп няма да е налице, когато длъжностното лице, получаващо подкупа, предварително го е поискало.

От установената фактическа обстановка и конкретно обективираното поведение, както на свид. М.М., така  и на подс. Ж.Д., такъв извод не може да бъде направен. Не може да става въпрос за провокация към подкуп и когато длъжностното лице има такова поведение /описано подробно по-горе/, с което насочва към постигане на желаната от него престъпна цел и е предприел активни действия за получаване на следващия му се дар за извършени респ. неизвършени действия по служба. Предоставяне на сумата от 300 лв., след описването им по установения за това ред, действително е с цел да бъде разобличен дееца, в случая подсъдимия предвид цялостното му поведение спрямо свидетеля М., а не за да бъде той /подсъдимия/ преднамерено провокиран в извършване на престъпление. Последователността на установените и описани по-горе факти и логическата връзка с цялостното поведение на подсъдимия не могат да бъдат пренебрегнати и да се възприеме тезата му, че свид. М. е поставил тези пари, които той не е искал и получавал. В конкретния случай не е налице провокация на подкуп, тъй като не е установено преднамерено склоняване, убеждаване и мотивиране на подсъдимия да реши да даде не следващ му се дар с единствената цел да бъде разобличен.

От субективна страна деянието на подсъдимия Ж.Х.Д. е извършено при пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопосните последици от него и е искал това. В съзнанието на подсъдимия е била налице и представа относно квалифициращите признаци на извършеното от него престъпление.

При това положение и предвид посоченото непосредствено по-горе, съдът намира, че подсъдимият Ж.Х.Д.  следва да бъдат признат за виновен по повдигнатото и поддържано спряно него обвинение по чл.302 т.2 вр.чл.301 ал.1 от НК, съответно да бъде осъден по него и да му бъде наложено съответното наказание.

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред, стремежа му към облагодетелстване по престъпен начин, злоупотребата със служебното положение и съзнанието, че упражнявайки вменени му от държавата контролни правомощия спрямо търговците, той би могъл да се възползва от това в своя полза.

При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия   С. за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Настоящият съд, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, не счита, че както конкретното деяние, така и конкретния извършител разкриват някаква по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид деяния и за този вид извършители. По принцип този вид деяния, свързани с искането и получаването на подкуп се характеризират с една значителна и  висока степен на обществена опасност, която адекватно е отчетена от законодателя с оглед предвидените за тези престъпления наказания като вид и размер. Няма съмнение и по отношение на това, че корупцията представлява много сериозен проблем, касаещ правилното функциониране на държавната администрация, а и страната ни търпи критики от страна на европейските институции по повод на справянето с този проблем. От друга страна, обаче, в конкретния случай следва да се отчетат обстоятелствата характеризиращи самото деяние – невисоката стойност на получения подкуп, чийто размер на практика е било предоставено да бъде определен от изнудваното лице; невисоката стойност на материалния интерес, по повод на който е поискан и даден подкупа; действията по изнудването не са прекомерни и драстични, които обстоятелства обосновават извода за наличието на една не по-висока от типичната за този вид обществена опасност.

Във връзка с горните констатации, настоящият съд направи извод, че в конкретния случай не са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия Ж.Д. обстоятелства. Действията по мотивирането на свидетелят М. да даде подкуп са квалифицирани като изнудване чрез злоупотреба със служебното положение, което е квалифициращо обстоятелство по чл.302 т.2 от НК, с оглед на което и по силата на разпоредбата на чл.56 от НК не следва да се преценява като обстоятелство, отегчаващо отговорността на подсъдимия. Представените от прокуратурата писмени доказателства относно наличието на друго наказателно производство, по което е замесен подсъдимия Д., също не следва да се преценяват като отегчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото се касае за досъдебно производство, по което Д. дори не е привлечен в качеството на обвиняем.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ж.Д. обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и невисоката стойност на предмета на престъплението.

С оглед на наличието на посочените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, окръжният съд намира, че на подсъдимия Ж.Х.Д. следва да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК и в размер на минималния предвиден по закон за извършеното престъпление.

Ръководен от тези съображения, съдът прецени, че на подс. Ж.Д. за извършеното от него престъпление по чл.302 т.2 вр.чл.301 ал.1 от НК следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години.

На подсъдимия следва да бъдат наложени и допълнителните, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.302 т.2 б.“а“ от НК наказания – глоба и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК и в тази връзка съдът наложи на подсъдимия наказанието лишаване от право да заема длъжност в системата на НАП за срок три години /което е съобразено с размера на наложеното наказание лишаване от свобода с оглед разпоредбата на чл.49 от НК/, както и глоба в размер на 1000 лв. Размерът на наказанието глоба е съобразен както със степента на обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, така и с размера на предмета на престъплението.  

С оглед на размера на така наложеното наказание лишаване от свобода, а и поради липсата на предходни осъждания на този подсъдим, както и с оглед на коментираните по-горе обстоятелства, имащи значение за отговорността на подсъдимия в конкретния случай, настоящият съд стигна до извода, че са налице законовите предпоставки изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. По преценката на съда, този изпитателен срок е в средния си размер, което е съобразено както със степента на обществената опасност на деянието и дееца, така и със степента на обществената опасност на този вид деяния по принцип т.е. отчита се и значението на генералната превенция. Съдът прецени, че не е необходимо по реда на чл.67 от НК да бъде възлагано полагане на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

Настоящият съд обсъди и възможността на определяне на наказанието на подс. Ж.Д. при условията на чл.55 от НК и стигна до извода, че не са налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице някои смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсват отегчаващи такива, но същите нито са многобройни, нито са изключителни, че да може да се стигне до заключението за несъразмерна тежест на предвидените наказания. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.

По преценката на настоящия съд определените по-горе по отношение на подсъдимия наказания като вид, размер и начин на изтърпяване биха съответствали в най-голяма степен на целите и на генералната превенция, тъй като от една страна ще имат възпиращ и предупредителен ефект, а от друга страна ще изиграят и съответната превантивна роля по отношение на останалата част от обществото.

По правилата на процеса и във връзка с направените разноски по делото в досъдебното и в съдебното производство, съдът прецени следното:

- подсъдимият Ж.Х.Д. следва да бъде осъден да заплати на държавата по бюджета на ОД на МВР Сливен, сумата от 28,70 лева,  представляваща направените по досъдебното производство разноски.

- подсъдимият Ж.Х.Д. следва да бъде осъден да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 942.40 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски.

По отношение на веществените доказателства   –  6 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв. всяка, с номера съответно: БИ 2449725, БК 1932259, БД 2366593, БЕ 3037052, БГ 2902159, БЗ 4782108, съдът прецени, че след влизане на присъдата в сила, същите следва да се върнат на М.С.М. с ЕГН **********. По отношение на тези веществени доказателства, които са предмет на престъплението по чл.302 т.2 вр.чл.301 ал.1 от НК, не следва да се прилага разпоредбата на чл.307а от НК т.е. същите не следва да се отнемат в полза на държавата. В конкретния случай е приложимо Тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСНК, докладчик съдията К.М., според т.1 от което: „Не следва да се отнема в полза на държавата, на основание чл. 307а НК, предметът на престъплението, когато парите са осигурени от изнудваното лице, от службите на МВР, или на ДАНС.“ В конкретния случай парите осигурени от М.С.М., който е бил изнудван да даде подкуп на подсъдимия Ж.Х.Д., поради което следва да бъдат върнати на лицето, което ги е предоставило.

Що се отнася до останалите веществени доказателства:

- 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б5818 на ОД на МВР – Сливен, с намиращ се в него 1 бр. CD-R, със запис;

- 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б4832 на ОД на МВР – Сливен;

- 1 бр. полиетиленов плик, запечатан със стикер № Б4831 на ОД на МВР – Сливен, съдът прецени, че същите, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожат като вещи без стойност.

 

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :            СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

Мотивите към присъдата за изготвени на 09.07.2018г.   

             

 

                                                

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ

 

Председателят на съдебния състав е на особено мнение по отношение на квалифицирането на деянието на подсъдимия Ж.Х.Д. като такова извършено чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.

При изнудването е налице упражняване на такова въздействие върху волята на дадено лице /чрез сила или заплашване, а при подкупа – и чрез злоупотреба със служебно положение/, с оглед на което това лице се принуждава да извърши определено действие противно на волята му - в случая да даде подкуп.

По делото е установено от фактическа страна, че подсъдимият Д. е имал такова поведение спрямо свидетеля М., което е действително създало предпоставки и условия, мотивирали последния да даде подкуп на длъжностното лице за да не бъде съставен акт за установяване на административно нарушение спрямо представляваното от него търговско дружество. Подсъдимият е разяснил на свидетеля, че във връзка с постъпилото оплакване за неиздаване на касова бележка следва бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, наказанието за което би било глоба /имуществено санкция/ в размер до 3000 лв., доколкото се касае за повторно нарушение. Той пояснил, че такава е практиката на ръководството на данъчната дирекция. Това несъмнено е поставило свидетеля в положение да предприеме действия за да избегне налагането на това наказание, което той е смятал за несправедливо, доколкото според него не е имало извършено нарушение.

Същевременно и с оглед на доказателствата по делото, обаче, подсъдимият никога не е поставял въпроса за съставянето или не на акта за установяване на административно нарушение в зависимост от даването респ. получаване на подкуп т.е. не е поставял свидетеля в положение да решава дали да даде определена парична сума или не и в частност, че ако не даде тази сума, ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството му т.е. липсва принуждаване /чрез сила, заплашване или злоупотреба със служебно положение/ свидетелят да извърши нещо противно на волята си. Вярно е, че подсъдимият е поискал пари от свидетеля за да не състави акт за установяване на административно нарушение, но изрично не е поставил условието, че ако не бъдат дадени тези пари, ще бъде съставен акта за установяване на административно нарушение.

В този смисъл деянието следва да се квалифицира като такова по чл.301 ал.1 от НК т.е. като обикновен подкуп, а подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението, че подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: