М О Т И В И
към присъда № 90 от 21.04.2017 година
по н.о.х.дело № 1192 на Старозагорския районен съд
по описа за 2017 година:
Обвинението
против подсъдимия Г.И.Г., ЕГН **********, е в това, че на 31.03.2017 год. в
гр.Стара Загора управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес
190Е”, рег.№ ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в
частност – 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 131 от 03.04.2017 год. на БНТЛ при ОД на МВР гр.Стара Загора – престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен, като му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”
и „глоба” около минималните размери, предвидени в закона, както и да бъде лишен
от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Подсъдимият Г.И.Г. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и
моли за минимални наказания.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.И.Г.
е правоспособен водач на МПС (моторно превозно средство) и не е осъждан.
На 31.03.2017 год. около 18,05 часа в
гр.Стара Загора, макар че бил употребил алкохол, подсъдимият управлявал лек
автомобил „Мерцедес
190Е” с рег.№ .... по бул.„Св. Патриарх Евтимий” в посока юг, без включени
фарове и без поставен обезопасителен колан, поради
което бил спрян за проверка от св.Т.Г.Т.
– младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, и св.Г.К.И. – младши инспектор в
ОД на МВР гр.Стара Загора, командирован в Сектор
„Пътна полиция”. Свидетелите установили, че подсъдимият не носи лична карта и СУМПС (свидетелство за управление на МПС), а за
управлявания от него автомобил няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, след което чрез справка, извършена от работна станция
за отдалечен достъп, установили самоличността му. Тъй като от подсъдимия се
носел мирис на алкохол, св.И. го тествал за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510”
с фабр.№ 0019, който отчел концентрация на алкохол в
издишания от него въздух 1,36 промила. За констатираните нарушения на
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение - серия
Д, бланков № 241843, подписан от него без възражения, и му бил издаден талон за
медицинско изследване, като бил съпроводен от свидетелите до ЦСМП-Стара Загора,
където му била взета кръв за изследване, при химическия анализ на която с протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 131 от 03.04.2017 год. на БНТЛ
при ОД на МВР гр.Стара Загора била установена
концентрация на алкохол в кръвта му 1,23 на хиляда.
СУМПС на подсъдимия било отнето на 03.04.2017 год.
въз основа на издадената му заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000406 от 31.03.2017 год. на началник група в
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Г.И.Г. и
показанията на свидетелите Т.Г.Т.
и Г.К.И.,
дадени в хода на съдебното следствие, от приетата като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия и от протоколите
и другите документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, приложени
към досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.283 от НПК (протокол за
химическа експертиза № 131 от 03.04.2017 год., талон за медицинско изследване №
0018179, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество с дата 31.003.2017 год., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000406 от 31.03.2017 год., справка за
нарушител/водач от 04.04.2017 год., протокол рег.№ 3286-р-47362 от 01.12.2016
год. за СИ преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори,
ежедневна ведомост на личния състав за 31.03.2017 год., разпечатка от резултати
на Дрегер „Алкотест 7510”, справка за съдимост
рег.№ 1110 от 03.04.2017 год. на РС-Стара Загора, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 06.04.2017 год.).
В
случая всички събрани по делото доказателства си кореспондират и взаимно се
допълват, без между тях да са налице съществени противоречия (относно факти и
обстоятелства от съставомерен характер), поради което
и не се налага поотделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 31.03.2017 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Г.И.Г. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес 190Е”, рег.№ ...., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в частност – 1,23 на
хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 131
от 03.04.2017 год. на БНТЛ при ОД
на МВР гр.Стара Загора, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците от престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът
прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на извършване на
престъплението и обстоятелствата, при което то е било извършено, както и фактът,
че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство и като такъв
познава правилата за движение, включително и забраната да не управлява след
употреба на алкохол, но въпреки това, след като е консумирал алкохол, се е
качил в процесния автомобил и го е управлявал.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от една страна от предвидените в закона
наказания за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до три години
и глоба от двеста до хиляда лева, включително и предвиденото в чл.343г от НК
наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а от друга страна – от конкретните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
същевременно се съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В
случая съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото
му съдебно минало, направените самопризнания и изразеното критично отношение
към извършеното, а доколкото едното от наказанията (глоба) е с имуществен
характер – и факта, че същият няма доходи и имущество според декларацията му в
тази насока, приложена л.30 от досъдебното производство, а като отегчаващо
отговорността му обстоятелство – допуснатите при извършване на деянието несъставомерни нарушения на ЗДвП, в частност – управлението
на МПС без включени светлини и без поставен обезопасителен
колан, съставляващи допълнителна потенциална опасност не само за неговите живот
и здраве, но и за тези на останалите участници в движението.
При
тези данни съдът определи и наложи на подсъдимия Г.И.Г. наказания при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно - „лишаване от свобода” за срок една
година и един месец и глоба в размер на 250 лева.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи наложеното му наказание
лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на влизане
в сила на присъдата.
На
основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, имайки предвид от една
страна изложеното по-горе относно наличието на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а от друга страна – константната съдебна практика
на ВКС, че срокът на лишаването от право на управление на МПС не може да бъде
по-малък от срока на лишаването от свобода, когато тези наказания се налагат
едновременно, съдът лиши подсъдимия Г.И.Г. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година и един месец, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето,
през което същият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-1228-000406 от 31.03.2017 год. на началник група в Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, считано от
03.04.2017 год.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 36,09 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: