№ 569
гр. Разград, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330101121 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК и по чл.79 ЗЗД, с
която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.Й. ИВ. Д., че дължи на
ищеца сумата от 814.85лв. главница; 279.13лв. договорна лихва; сумата
134.71лв.,обезщетение за забава и сумата 26.92лв. законна лихва. Претендира и разноските в
двете производства. Отделно предявява осъдителни искове за сумите 225лв. и 700.64лв., по
които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Твърди, че на 10.10.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30039906868
страните при следните параметри: Сума на кредита: 900 лв.;Срок на кредита 24 месеца;
Размер на вноската: 55.01лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.96 %; Годишен
лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %;Общо задължение по кредита:
1320.07 лв. По поискана и закупена допълнителна услуга:Възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 270.00 лв.Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
810.00 лв. Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 45.00 лв.Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 2400.07 лв.;Общ размер
на вноска: 100.01 лв.;Дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са ОУ, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към
тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и
ОУ.
1
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна
и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и
финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителните услуги, които предлага
дружеството.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит №
30039906868, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 100.01 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца. Ищецът е изпълнил точно и
в срок задълженията си по договора, като на 10.10.19г. е превел на ответника парична сума
в размер на 900лв. по посочена от длъжника сметка
Съгласно чл. 4 от ОУ ответникът дължи на ищеца договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния
план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква
за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се
търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 279.13 лв.
Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -
05.02.20г. до дата на предсрочна изискуемост - 03.02.2021 г.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от ОУ по ДПК № 30039906868
клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.
Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване
на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/успуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът
на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в
правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се
съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от
правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя
на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по
своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказва да търси
2
претендираните с подаденото заявление такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 10.00 лв. /десет лева/, поради липса на материален интерес.
Претендираме само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
За периода от изпадане на длъжника в забава 06.11.2019 г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 03.02.2021 г. длъжникът дължи и лихва за забава, която е в
остатъчен непогасен размер от 134.71 лева.
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника.
Последният се е съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето
на услугите - „Фаст“ сума в размер на 225.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 700.64 лв.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните
възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит;
Отлагане на определен брой погасителни вноски. Смяна на падежната дата на вноските,
като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“
не се е възползвал от същата.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само три пълни и
една непълна погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
30039906868, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
чл.12.3 от ОУ Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление
когато Клиентът, съответно неговите наследници, настойници или попечители просрочат
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.“, на 03.02.2021 г. ДПК №
30039906868 е обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че
задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Уведомлението е получено
лично от длъжника Й. ИВ. Д.. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Й. ИВ. Д. задължение по ДПК №
30039906868 е в общ размер на 355лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от
задълженията по договора, от които номинал в размер на 319.39 лв. Сумата от 5.61 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.
Сумата от 30лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от ОУ
В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се е отказала да търси
претендираните с подаденото заявление такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 10лв., поради липса на материален интерес. Претендира само законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
3
За периода от изпадане на длъжника в забава 06.11.2019 г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 03.02.2021 г. длъжникът дължи и лихва за забава, която е в
остатъчен непогасен размер от 134.71 лева.
Ответникът Й. ИВ. Д. оспорва исковете. На първо място, оспорва да е налице валидно
облигационно правоотношение между страните, тъй като ищцовото дружество не е
изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит. Оспорва кредитора да е
предоставил на ответника сумата от 900лв. Не оспорва, че подписа по договор за
потребителски кредит е на ответника, но твърди, че същия е пренесен посредством
специални технически средства, поради което преви искане ищецът да бъде задължен да
представи документите в оригинал, а в случай, че не го стори оспореният документ да бъде
изключен от доказателствата по делото.
Счита, че договора за кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради
противоречие е добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, е произтичащите от
това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема, и то ако е
предявил изричен иск с правно основание чл.55 33Д.
Оспорва начисленият лихвен процент по Договора като твърди, че същият е неправомерно
завишен и е в противоречие с добрите нрави.
Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е
ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг субект, в
частност възприето е, че уговорка за лихва многократно превишаваща размера на законната
лихва е нищожна като нарушава принципа за справедливост и добрите нрави, тъй като с
такъв уговорен размер се създават условия за неоснователно обогатяване. Критерият за
преценка дали уговореният размер е прекомерен е в каква степен уговорените вреди
надхвърлят действителните. Когато уговореният размер надвишава значително този по
законната лихва, без да е установено от неизпълнението да са предвиждани или настъпили
необичайни, то уговорената неустойка е прекомерна. Застъпено е виждането, че уговорка за
лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави.
Счита, че в случая поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна несквивалентност на насрещните
престации по Договора за кредит и до злепоставяне на интересите на ответника с цел
4
извличане на собствена изгода на кредитора. Размерът на договорната лихва, определен
ЕДНОСТРАННО от кредитора и неподлежащ на предоговаряне от доверителя ми /който е
икономически слабата страна по ДПК/, нарушава добрите нрави и наред с това представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ.
Когато е налипе явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.Ето
защо тази нищожност влече след себе си недействителност на целия договор, доколкото
същият не би бил сключен без тази клауза.
Твърди също, че договора за кредит е сключен в нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК,
регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски
кредит.Договорите за потребителски кредити трябва да са написани с размер на шрифта не
по-малък от 12, което изискване не е спазено в процесния договор.В договора не е посочен
срок. Същият съдържа единствено погасителен план на вноски, което не може и не следва
да се тълкува като срок на договора.
Отделно от това не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент,
каквато методика в процесния договор липсва.
Грубо е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както
и в погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се
погасява с всяка вноска.
Счита, че в случая е ирелевантен е факта, че както лихвеният процент, така и ГПР са
определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от таза уговорка не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за
главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Не е ясно също дали сумите по
погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се
заплащат таксата за обслужване на кредита и лишава и едва тогава се изплаща главницата.
Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по
обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от
главницата. Дори и да се приеме, че за доверителя ми е изначално ясно какъв е процентът на
оскъпяване на кредита, това не освобождава ищцовото дружество от задължението, вменено
му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде
платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. "оскъпяване" на кредита.
Нарушени са и разпоредбите на чл.11 ал.1 т.20,т.23 и т.24 ЗПК. Договорът не съдържа
клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
5
лихвата съгласно чл.29 ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липса
реда за прекратяване на договора /т.23/, както и наличието на извънсъдебни способи за
решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/.
Оспорва дължимостта на претендираните допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“.Въпросните допълнителни услуги не представляват допълнителни права, чието
закупуване е по желанието на кредитополучателя, а представляват обикновени действия по
управлението на кредита. Счита споразумението за допълнителни услуги за нищожно, като
противоречащо на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа на еквивалентност на
престациите. При отпуснат кредит от 900лв., възнаграждението за допълнителните услуги е
925.64лв.
Прави възражение за изтекла давност за претендираните суми за главници и лихви, тъй като
същите касаят период,надхвърлящ законовоустановинея общ 5 годишен давностен срок,през
който не са предприети действия по събиране на вземането.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 10.10.19г. ответникът е подал при ищеца заявление за отпускане на потребителски
кредит, като на същия е предоставен Стандартен европейски формуляр за преодставяне на
информация за потребителски кредит, който е подписан от страните.
На същата дата страните са сключили и Договора за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № 30039906868 за сума от 900 лв. и срок на кредита 24 месеца. Размерът на
уговорената месечна е 55.01лв. при ГПР 48.96 % и ГЛП 41 %. Общо задължение по кредита
възлиза на 1320.07лв. Съгласно приложения погасителен план първата вноска е с падеж
05.11.2019г,а последната -.с падеж 05.10.2021г.
По договора са уговорени и допълнителни услуги за приоритетно разглеждане /Фаст/ и за
гъвкав погасителен план /Флекси/, по които ответникът се е задължил в размер на 270лв. за
слугата Фаст и в размер на 810лв. за услугата Флекси, които суми се дължат на части,
заедно с месечната погасителна вноска, дължима на 5-то число от месеца. Размерът на
вноска по закупени допълнителни услуги: 45лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е 2400.07лв., а общият размер на месечната вноска е 100.01 лв.
На л.18 от делото е приложено заверено копие на преводно нареждане по сметката на
ответника за сумата от 900лв. с наредител Профи кредит България ЕООД с посочено
основание за плащане „30039906868“.видно от приложеното извлечение от сметката на
ответника, същият е погасил изцяло само първите три вноски по кредита, и то със забава.
Предвид забавата на длъжника, кредиторът е изпратил уведомително писмо/л.21 от делото/,
че счита кредита за обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.02.20г. Уведомлението е
6
получено по Български пощи ЕАД лично от ответника /л.22/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът
намира предявените искове за процесуално допустими, без този с който се претендира
установяването на законна лихва от 26.92лв. за периода 03.021.21г.-23.03.21г. поради липса
на интерес, тъй като сумата макар и претендирана със заявлението по чл.410 ГПК не е
присъдена за плащане със заповед за изпълнение №420/25.03.21г. по гр.д.№634/21г. на РРС.
Разгледани по същество установителните искове са основателни, а осъдителните- не.
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият отговаря по форма и
относно реквизитите, изискеуми от закона.На ответника е предоставен Стандартен
европейски формуляр относно съдържанието на договора за кредит, който ответникът е
получил срещу подпис. Посочен е размера на задължението, размера на месечните
погасителни вноски, ГПР и Фиксиран ГЛП, размера на общото задължение, условията при
които длъжникът изпада в забава. Същите параметри страните са приели и възпроизвели и
по договора за кредит. Искането за отпускане за кредит, Стандартния европейски формуляр,
договора за кредит, погасителния план и ОУ са подписани от ответника Същият е положил
общо 16 подписа, относно които се забелязват разлики в голимината и в изписването,според
мястото на което следва да се положат. В тази връзка съдът намира за необосновано
твърдението на ответника, че неговият личен подпис е пренесен 16 пъти посредством
специални технически средства в документите, съдържащи се в кредитното му досие.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че процесната сума не му е предоставена. На
л.18 по делото е приложено преводно нареждане за сумата от 900лв. с наредител ищеца по
сметка на ответника с основание номера на договора за кредит. Преводното нареждане е
доказателство, че процесната сума е получена от ответника.
Уговореният лихвен процент е фиксиран на 41%, т.е. не е необходимо да се съдържа
методика за определянето или изменението му, тъй като същият е изначално известен по
размер, който не се променя за срока на договора.Като дължима сума по договора е
посочена сумата 1320.07лв., т.е. дължима главница и договорна лихва. Уговорената
договорна лихва правилно ищецът е претендирал за срока на действие на договора.
Ответникът счита, че уговорената с договора лихва е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Последните са морални норми, на които законът придава правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона. Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е
обща правна категория, приложима към конкретни граждански респективно търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие свързано с относително определени правни норми, при приложението на които
съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са коректив, целящ да
осуетят злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена.
7
Посредством тях, законодателят ограничава приложното поле на автономията на волята и
свободата на договарянето, като целта е да се защитя от неравноправно третиране
икономически слабите участници в гражданския оборот. Неспазването на добрите нрави е
основание за нищожност на съответната клауза. Добрите нрави са неписани правила и
норми, но в определени случаи законодателят може да включи същите в действащото
законодателство. С изменението на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е въведена
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение (изложени
при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г., 42-то НС) законодателят си е
поставил за цел постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители
на „бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими
доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните
заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от
неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове раз- ходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
От двете разпоредби се установява, че ГПР включва и размера на възнаградителната лихва
по конкретния кредитен договор. С чл.19 ал.4 от ЗКП, законодателят императивно е
определил лимит на лихвата по потребителските кредити, като е определил максималния
размер на годишния процент от разходите, който защитава интересите и двете страни по
договора и с оглед на това не е в противоречие с добрите нрави. Предвид размера на
законната лихва определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г., -
ОЛП на БНБ плюс 10 процент- ни пункта, договорения с процесния договор ГПР не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута.
Следователно клаузата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Налице са предпоставките за възникване и съществуване на задължения за
заплащане на лихвата в уговорения размер, предвид наличието изрична клауза в процесни
договор за потребителски кредит.
8
Неоснователно е твърдението на ответника, че не е имал информация за включените в
размера на месечната погасителна вноска суми. По делото е приложен погасителен план от
който са видни датите, на които се дължат месечните вноски, техния размер, както и каква
част от тях погасява задължението за главница, каква част за възнаградителна лихва и каква
част за допълнителните услуги.
Претендираното обезщетение за забава обхваща периодите на забава на първите платени три
вноски и целия остатък по договора и се дължи от ответника.
Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК относно размера на шрифта на
договора. Размерът на шрифта по делото остана неустановен.Договорът е изготвен на
хартиен носител, формат А4, като размерът на използвания шрифт позволява
необезпокоявано запознаване с договорните клаузи.
Директива 2008/48/ЕО не съдържа изискване за размера на шрифта на договорите за кредит.
Българският законодател е въвел допълнително изискване към договора за потребителски
кредит, което води до значителна санкция на кредитора-загубване правото да получи лихви
и разноски по кредита.
Ответникът е информиран за правото му на отказ от договора, изрично упоменато както в
предоставения Стандартен европейски формуляр, така и в Общите условия към договора за
кредит.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен на 10.10.19г., а заявлението е
подадено на 21.03.2021г., то твърдението на ответника за изтекла в негова полза
погасителна давност, както за главница, така и за лихви също е неоснователно.
Основателни са единствено доводите относно недължимост на сумите, уговорените като
възнаграждения за допълнителните услуги Фаст и Флекси.
Ответникът се е задължил срещу предоставеното му от кредитора право да се възползва от
посочените услуги като заплати уговореното възнаграждение в размер на 1080лв. Следва да
се отбележи, че в съотношение с искания кредит, който е в размер на 900лв., договореното
възнаграждение за този пакет е почти 200лв. над размера на получения кредит, което е
основание за извод, че е налице противоречие с принципите на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за
защита на всеки признат от правото интерес.
Така определената сума по допълнителния пакет реално оскъпява кредита чрез въвеждане
на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора
ГПР. Води до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на
задължението по договора за кредит. Действително страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
9
и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми
на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се
явяват несъвместими с тях. Кредитополучателят дължи на кредитора възнаграждение за
предоставянето, респ. възможността за предоставянето на допълнителни услуги, т.е. дължи
възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на
възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед цената на тези
услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационната връзка. Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие
между страните по договора.
Този пакет услуги противоречи и на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Това плащане не
представлява плащане за услуга, а реално представляват прикрити разходи по кредита, с
които разходи се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Разноските, направени в заповедното производство са в размер на 75лв., съобразно частично
уважените претенции и следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Сочените от ищеца разноски в исковото производство са в размер на 456.17лв., като от тях
300лв. се претендират като юк.възнаграждение. Съдът намира за обоснован размер на
юк.възнаграждение от 150лв., предвид на липсата на фактическа и правна сложност по
делото и установената безпротиворечива съдебна практика. Разноските по делото в полза на
ищеца следователно са 306.17лв., от които му се следват 176.24лв.
Ответникът също претендира разноски в размер на 450лв. за адв.възнаграждение, което
според ищеца се явява прекомерно,поради което прави искане за намаляването му.
Минималното дължимо адв.възнаграждение при материален интерес от 2181.25лв. е
389.67лв., което е близко до уговореното, поради което не се налага неговото намаляване.
Същото обаче се дължи частично до размера на отхвърлените искове, т.е. до размера на
190.96лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. ИВ. Д., ЕГН ********** от с.Г., ул.***,
че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София сумата от
814.85лв./осемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ главница по договор
за потребителски кредит; сумата 279.13лв./двеста седемдесет и девет лева и тринадесет
стотинки/ договорна лихва за периода 05.02.20г.-03.02.21г.; сумата 134.71лв./сто тридесет и
10
четири лева и седемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода 06.11.19г.-
03.02.21г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.21г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №420/25.03.21г. по гр.д.№1680/20г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД против Й. ИВ. Д.
осъдителните искове за присъждане на сумите от 225лв. за предоставена услуга Фаст и от
700.64лв. за предоставена услуга Флекси КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ установителната претенция на „Профи Кредит България“
ЕООД за сумата от 26.92лв. претендирана като законна лихва за периода 03.02.21г.-
23.03.21г.,като недопустима и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част.
ОСЪЖДА на Й. ИВ. Д. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от
75лв./седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ разноски в заповедното
производство и сумата от 176.24лв./сто седемдесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на отв. Й. ИВ. Д. сумата
190.96лв./сто и деветдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ съдебни разноски
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила да се докладва на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11