Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,касационен
състав в публично заседание на осми юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 82/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Ловеч чрез пълномощник срещу Решение № 12/18.03.2021
г. на Тетевенския районен съд, постановено по Административно наказателно дело
№ 20214330200023/2021 г.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и необосновано, включително и в частта относно присъдените разноски,
поради което се иска отмяната му и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление (НП).
В съдебно заседание касационният
жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът по делото – П.Д.И. *** –
редовно призована – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представила е писмена защита чрез пълномощник, с която оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер съгласно приложен Договор
за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за основателност
на жалбата.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима
като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е отменил изцяло
НП № ЛЧ-42/22.12.2020 г. на Началника на РДНСК Ловеч, издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Л-40/23.10.2020 г., с което за нарушение на чл. 161, ал.1, изречение второ
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл. 233
от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева
на П.Д.И. ***. С Решението е осъдена РДНСК Ловеч да заплати на И. сумата от
триста лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Районният съд е приел, че не са установени процесуални нарушения в
проведеното административно наказателно производство. Спазени са сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН за издаване, респ. постановяване на всеки един от
актовете. Деятелността на жалбоподателя е доказана по несъмнен начин.
За да отмени НП, ТРС е приел, че се касае за
класически случай на маловажност на деянието. Съобразил е липсата на данни за
извършени други нарушения на разпоредбите на ЗУТ от страна на И., липсата на
отегчаващи вината обстоятелства, характера на извършеното строителство,
обстоятелството, че е било издадено разрешение за строеж при липса на допуснати
нарушения при издаването му, същото не е било обжалвано, харастеристиките на извършеното строителство – беседка,
представляваща шеста категория строеж, неподлежащ на въвеждане в експлоатация.
Решението е правилно.
Съгласно
чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В
ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, затова с
оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение
дефиницията на това понятие, посочена в чл.93, т.9 от НК – извършеното
административно нарушение с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид.
Според тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 от ЗАНН. Когато извършеното деяние представлява маловажен случай, АНО
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Правилно въз основа на
доказателствата по делото ТРС е
установил, че извършеното
административно нарушение представлява маловажен случай. Налице са данни в този смисъл, посочени в мотивите на
обжалваното решение. Преценката на АНО за приложението на чл. 28 от ЗАН не е
въпрос на оперативна самостоятелност и не може да се прави по целесъобразност,
а само по законосъобразност. При наличие на предпоставките за маловажност,
както е в случая, АНО е длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил
това, той е постановил незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от ЛРС.
Неоснователно е
твърдението на касационния жалоподател относно присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и липса на данни за упълномощаване. В тази връзка
следва да се отбележи, че разноски се присъждат в полза на страната по делото,
за която постановения съдебен акт е благоприятен. В случая с оспореното решение
ТРС е отменил НП, издадено от Началника на РДНСК Ловеч, с което на П.И. *** е
наложено административно наказание глоба и това решение е благоприятно за И..
Тя е направила разноски за адвокатско възнаграждение, като е заплатила в брой
на ангажирания от нея адвокат сумата от триста лева, което е видно от
представения пред ТРС Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2021 г. В производството пред Районния съд е
представено и пълномощно от същата дата, с което И. е упълномощила адвокат,
който да я представлява пред ТРС.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател
относно размера на присъдените от ТРС разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на триста лева.
Съгласно чл. 18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба,възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията. Според чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението
при интерес до хиляда лева е триста лева. В случая с НП е наложена глоба в
размер на сто лева. Следователно размера на адвокатското възнаграждение е
съобразен с определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и правилно е бил присъден от ТРС в минималния
предвиден размер.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството следва да се присъдят
претендираните и направени разноски от ответника в настоящото съдебно
производство съгласно представеното пълномощно от 30.05.2021 г. и Договор за
правна защита и съдействие от01.06.2021 г. в размер на триста лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1,
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК и чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Административен съд Ловеч касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
12/18.03.2021 г. на Тетевенския районен съд, постановено по Административно
наказателно дело № 20214330200023/2021 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален
строителен контрол Ловеч да заплати на П.Д.И. *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна
защита и съдействие от 01.06.2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: