Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288, 430 и 432 от Търговския закон. Ищцовата страна – „Р. Б.”-Е., гр. С. - излага в исковата си молба, че въз основа на договор за банков кредит от 16.05.2007 година и три анекса към него е предоставила на ответника „М. Ф.”-О., гр. Г.О. сумата от 450 000 лв. с краен срок на погасяване 25.03.2012 година. Кредитът бил поръчителствуван от втория ответник Д. Т. М., едноличен търговец с фирма на търговското си предприятие „Д. – Д. М.”, гр. Г.О.. Ответникът-търговско дружество не заплатил вноски по сключените анекси, дължими на дати 25.06.2009 год., 27.07.2009 год. и 25.08.2009 година. Като се позовава на клаузите по чл. 10, ал. 3 от договора за кредит, ищецът навежда довод да е преобразувал, заради твърдяното неизпълнение на паричните задължения на първия ответник, кредита в предсрочно изискуем и по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо двамата ответници – кредитополучател и поръчител, че дължат на баката-ищец сумата от 449 000 лв., вземане по договор за кредит, сумата от 46 212,54 лв., наказателна лихва, сумата от 4 480 лв., неплатена такса за управление на кредита, сумата от 231 лв., разноски за учредяване на залог по реда на закона за особените залози и нотариални такси, сумата от 1 275,83 лв., разноски за застраховки, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху стойността на главницата, считано от 28.10.2009 година насетне, както и сумата от 15 485,99 лв. разноски по заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски и по делото. Ответниците - „М. Ф.”-О., гр. Г.О. и Д. Т. М., едноличен търговец с фирма на търговското си предприятие „Д. – Д. М.”, гр. Г.О. - оспорват исковете с възражения, че документите, от които ищецът твърди да произтичат процесните вземания – договор за кредит, анекси и договор за ипотека, не са подписвани от законния представител на дружеството-ответник, нито от едноличния търговец като поръчител. Не са получавали изявленията за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Наказателните лихви били произволно определени. Дружеството не е вземало решение за теглене на кредити и за учредяване на ипотеки и залози. Заради това тези актове били нищожни. По повод на заявеното от ответниците оспорване е открито, по реда на чл. 193, ал.2 от ГПК, производство по оспорване автентичността на договора за банков кредит, анекс от 31.03.2008 год. и анекс от 24.04.2008 година в частта относно истинността на подписите на М. Т. М. и Д. Т. М.. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: По исковете за неавтентичност на оспорените договор за кредит и анекси: Голословно и в разрез с доказателствата по делото е твърдението на ответниците за неавтентичност на оспорените документи. Доколкото не е опровергано авторството им с нарочни доказателствени средства за истинността на документите следва да важи правилото на чл. 180 от ГПК: подписи върху оспорените договор за кредит и анекси са положили законният представител на дружеството-ответник и ответникът-едноличен търговец. Оспорването не е доказано по смисъла на чл.194 във връзка с чл. 193 от ГПК и инцидентните искове следва да бъдат отхвърлени. По исковете относно вземанията, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение: Ищецът и ответното дружество са сключили договор, по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 450 000 лв., включващ суми по предходен кредит – чрез рефинансиране на остатъка по него и анексиран краен срок на връщане на сумите 25.03.2012 година: договор за револвиращ банков кредит от 16.05.2007 година и анекси към него, съответно от 31.03.2008 година, от 24.04.2008 година и от 24.04.2009 година. В договора за кредит страните са предвидили възможност при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя банката-кредитор да обяви всички усвоени по договора суми и начислените лихви, за незабавно изискуеми – чл. 10, ал. 3 от цитирания договор. Обещаните по договора обезпечения са учредени – приложените нотариални актове за договорна ипотека и удостоверения от регистъра по особените залози. Вторият ответник-едноличен търговец е поръчителствувал вземанията на банката към ответното дружество – договор за поръчителство от 30.04.2009 година. Кредитът е изцяло усвоен, извършени са две погашения – за сумата от 5 750 лв. и за 4 686,20 лв., и към момента вземанията на банката по договора за кредит, по пера, както са конкретизирани от ищеца, равнят на сумите по исковата молба – приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Банката е уведомила ответниците, че превръща кредита в незабавно изискуем на основание липсата на погашения на три поредни месечни вноски - две писма с дати 23.09.2009 година, адресирани но всеки от ответниците и върнати от пощенската служба с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установено съществуването на две перфектни, откъм валидност, търговски сделки: договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ с предмет сумата от 450 000 лв., кредитополучател – ответното дружество, и банка – ищеца по делото, както и договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД с предмет вземанията по договора за кредит и страни – банката-кредитор и едноличния търговец – ответник, в качеството на поръчител. В качеството си на банка, ищцовата страна е предоставила сумата от 450 000 лв. срещу задължението на ответното дружество да погасява вземанията си по утвърдения погасителен план, плащайки предвидените лихви в уговорения от страните срок. Като не е заплатил вноските, дължими на дати 25.06.2009 год., 27.07.2009 год. и 25.08.2009 година, е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 79, ал.1 от ГПК за ангажиране на гражданската му отговорност, а исковете се явяват доказани по основание. Банката има право да търси наведнъж цялата предоставена по кредита сума. Неплащането на паричните задължения на кредитополучателя в уговорените срокове е релевирало предпоставките на чл. 10, ал.3 от договора за кредит, по правната си същност имащи последицата на изгубване привилегията на срока по смисъла на чл. 71 от ЗЗД във връзка с чл. 288 и чл. 432 от ТЗ и превръщащи вземанията за главница, лихви и разноски в изискуеми. В този смисъл исковете са доказани по размер, съобразно констатациите на цитираната по-горе експертиза и следва да бъдат уважени, според заявеното. Доводите на ответниците съдът третира за неоснователни и не ги взема предвид при решаване на спора. Тезата им за това да не са подписвали документите, от които процесните вземания произтичат, е голословна и недоказана. В тази насока важи изтъкнатото по повод инцидентните искове за автентичността на договора за кредит и анексите към него. Без правна стойност е обстоятелството дали общото събрание на ответното дружество е вземало решение за теглене на кредити и за даване на вещни обезпечения. Макар в кориците на делото да са налице доказателства точно в обратна насока: че такива решения са вземани, дори и без санкцията на волеобразуващия орган на корпорацията, сключените сделки имат своята правна стойност и са породили валидни последици. Причина за това е приложното поле на ограничителните норми на чл.137, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Както от семантиката на употребените в тях изрази, така и от систематичното им место се налага извода, че разпоредбите се отнасят за вътрешните отношения в търговското дружество: между него, от една страна и съдружниците, от друга; между дружеството, от една страна и управителните му органи, от друга. Обратният на застъпения извод би довел до неприемливия резултат, заради проблеми във вътрешните отношения на една корпоративно устроена юридическа личност, трето лице, в случая насрещната по кредита страна - банката ищец, да търпи неизгодни последици. Този резултат е неприемлив както от стопанска, така и от правна гледна точка – чл. 21, ал.1 от ЗЗД. Дори да се приеме, че изявленията на банката до ответниците за превръщане кредита в незабавно изискуем, не са получени от последните, аналогична правна стойност има връчването на препис от заповедта за незабавно изпълнение в рамките на заповедното производство, респективно връчването на преписите от исковата молба в настоящия исков процес. Тези процедурни актове имат това материалноправно действие, защото са предприети в уговорената от страните форма и са доведени до знанието на ответниците при наличност на фактите, посочени в чл. 10 от договора за кредит. От процедурна гледна точка това връчване представлява новонастъпил по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК Ф., който съдът е длъжен да съобрази при постановяване на решение по спора. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 20 698,74 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля предявените от „М. Ф.”-О., гр. Г.О. и Д. Т. М., едноличен търговец с фирма на търговското си предприятие „Д. – Д. М.”, гр. Г.О. против „Р. Б.”-Е., гр. С., и с к о в е, с които по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, претендират да се приеме за установено, договорът за банков кредит, анекс от 31.03.2008 год. и анекс от 24.04.2008 година в частта относно подписите на М. Т. М. и Д. Т. М. са неистински документи, като недоказани. Признава за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, че „М. Ф.”-О., гр. Г.О. и Д. Т. М., едноличен търговец с фирма на търговското си предприятие „Д. – Д. М.”, гр. Г.О. дължат на „Р. Б.”-Е., гр. С., сумата от 449 000 /четиристотин четиридесет и девет хиляди лева/ лв., вземане по договор за кредит, сумата от 46 212,54 /четиридесет и шест хиляди двеста и дванадесет лева и петдесет и четири стотинки/ лв., наказателна лихва, сумата от 4 480 /четири хиляди четиристотин и осемдесет лева/ лв., неплатена такса за управление на кредита, сумата от 231 /двеста тридесет и един лева/лв., разноски за учредяване на залог по реда на Закона за особените залози и нотариални такси, сумата от 1 275,83 /хиляда двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/лв., разноски за застраховки, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху стойността на главницата, считано от 28.10.2009 годинадо окончателното й заплащане, както и сумата от 15 485,99 /петнадесет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лв.разноски по заповедното производство по частно-гр.дело № 1704 по описа на Горнооряховски районен съд за 2009 година, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 79, ал. 1, предложение първо и чл. 138 и сл. от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288, 430 и 432 от Търговския закон. Осъжда „М. Ф.”-О., гр. Г.О. и Д. Т. М., едноличен търговец с фирма на търговското си предприятие „Д. – Д. М.”, гр. Г.О. солидарно да заплатят на „Р. Б.”-Е., гр. С. суматаот 20 698,74 /двадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |