№ 92
гр. Асеновград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310100723 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правно основание чл.55 от ЗЗД.
С. Б. Б. от с. Ахматово, общ. Садово моли да се постанови решение, с което да бъде
осъден АЙЗАЕМ БГ ООД със седалище и адрес на управление гр София ул.“Панайот
Хитов“, бл. 118, представлявано от С.К. да му заплати сумата от 1014.61 лева платена по
клауза за допълнителна услуга по договор за заем от 21.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане. Твърди, че между
ищеца в качеството на заемател и ответника в качеството на заемодател е сключен договор
за заем от 21.06.2017 г., по силата на който ищеца е получил в заем 1200 лева, при уговорена
възнаградителна лихва от 41.03 %, ГПР от 41,7 %. В договора било посочено, че общата
сума за плащане с включена допълнителна услуга е 2 604 лева, фигурирала и клауза за
заплащане на „допълнителна услуга“ без да е посочено какъв е нейният размер и без да е
ясно за какви услуги е начислена същата. Съгласно погасителния план общо дължимата
сума следва да бъде изплатена на 12 месечни вноски в размер на 217 лева, до 21.06.2018 г.
Ищецът твръди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Договорената
възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва. В нарушение на чл. 11 ЗПК в договора не
е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран. Заявява, че с
оглед посоченият общ размер на дължимата по договора сума следва да се направи извод, че
ГПР надвишава 50 %, договорът противоречи на чл. 19 ал.4 ЗПК. Представя писмени
доказателства, моли да бъде задължен ответникът да представи препис от договора за
паричен заем от 21.06.2017 г., както и справка за извършените плащания по договора.
Претендира за разноски в производството.
1
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът не оспорва твърдението за
наличие на сключен договор за заем между страните от 21.06.2017 г. за сумата от 1 200 лева.
Твърди, че съгласно договора ищеца е следвало да върне главницата от 1 200 лева, ведно с
начислена възнаградителна лихва за периода 21.07.2017 г. - 21.06.2018 г. в размер на 283.08
лева. Ищецът е сключил на същата дата договор за имущесвено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, по който се е задължил да заплати сумата от 1120.92
лева, разсрочена на равни месечни вноски. Съгласно погасителния план ищецът е започнал
изпълнение на своето задължение, като след дата 24.02.2021 г. няма постъпили суми от
ищцата за погасяване на задължението. С оглед на извършените до този момент плащания
остатъкът от задължението на ищеца е в размер на 246.93 лева. Моли искът да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията за нищожност на договорения лихвен
процент, като твърди, че договорът за заем е сключен при договорен фиксиран процент и не
е необходимо да бъде посочван начина на изчисляването. Оспорва и твърдението, че в
погасителния план липсва разбивка на задълженията по погасителните вноски. Оспорва и
твърдението за недействителност на договора по смисъла на чл. 11 ЗПК, тъй като липсва
посочване на ГПР и общо дължима сума, тъй като в договора са посочени както ГПР, така и
общо дължимата сума от 3 624 лева. Оспорва и твърденията за недействителност на
сключения договор за проучване кредитния рейтинг, като твърди, че същият е сключен въз
основа инициатива на ищеца и не е предпоставка за сключването на договора за заем,
сключен при свобода на договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД. Оспорва твърденията за
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Представя писмени доказателства,
претендира за разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Между „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД - като „заемодател“ и С. Б. Б. – като „заемополучател“ е
сключен Договор за заем от 21.06.2017 г., с предмет на договора – предоставяне сумата от
1200 лв., платима на 12 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 217 лв. Като
обща сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя е посочена сумата от 2 604
лв. за периода от 21.07.2017 г. до 21.06.2018 г., с посочен ГЛП/възнаградителна лихва от
41.03 % и ГПР от 41.70 %. Към договора са представени: Общи условия, уреждащи
отношенията между „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД и ищеца, Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, Погасителен план, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
С подписване на договора „заемополучателят“ е удостоверил, че е получил сумата от
1200 лв., като общата сума за плащане с включена допълните услуга възлиза на 2 604 лева.
От представения погасителен план се установява, че „заемополучателят“ е следвало да
погаси задължението по кредита на 12 вноски от 21.07.2017 г. до 21.06.2018 г., като всяка
вноска е по 123.59 лева, включваща: главница + лихва – фиксирана вноска, както по 93.41
лева за допълнителна услуга.
От приетата по делото ССчЕ на вещото лице М.Р. – неоспорено от страните, което
2
съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че платената от ищеца сума по
договор за заем № 70000006553МГО/21.06.2017 г. е в размер на 2497.69 лева, с която сума
са погасени следните задължения: главница 1200 лв., договорена лихва 283.08 лв.,
задължение по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг 1014.61 лв. В годишния процент на разходите, посочен в договора не е включено
възнаграждението за допълнителна услуги по договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, сключен на 21.06.2017 г. С включването на
възнаграждението за допълнителна услуга по договора от 21.06.2017 г. за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг в цената на кредита, годишния
процент на разходите /ГПР/ би бил 409 .63 %.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От
наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е
предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане ответника да
върне на ищеца сумата от 1 014.61 лв., платена без основание. С оглед твърденията е налице
интерес от предявения иск.
Разгледан по същество. Не е спорно между страните обстоятелството, че на
21.06.2017 г. между ищеца – „заемател“ и ответника – „заемодател“ е сключен договор за
заем, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 1200 лв. Не се спори и относно
обстоятелството, а и се установява от ангажираните доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си да предостави заемната сума, както че ищеца е погасил изцяло
задължението си по договора в срок – като до договора е заплатил общо сумата 2497.69 лв.
Твърди се от ищеца, че общо дължимата сума по договора е 2604 лева, като в договора
фигурира клауза за заплащане на допълнителна услуга, без да е посочен какъв е нейния
размер и без да ясно за какви услуги е начислена същата. Твърди се още, че от договора не е
ясно какъв е размера на възнаградителна лихва в лева.
Безспорно е, че сключения между страните договор е потребителски и следва да
отговаря на условията за действителност, предвидени в ЗПК.
Възражението за нищожност на клаузата, с която е уговорено заплащане на
възнаградителна лихва, е основателно. Сключения между страните договор е
недействителен на осн.чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Съгласно възприетото в практиката на
Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./
противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени кредити.
В конкретния случай лихвата надвишава както двукратния, така и трикратния размер на
законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %,
съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 41.03 %. Още
в договора не е посочен размера на възнаградителната лихва и начинът за нейното
прилагане, не е посочен размера на възнаградителнтаа лихва в лева, което е пречка да се
установи дали същата съответства на договорения лихвен процент. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не
съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за
възнаградителната/договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с
3
която е уговорен този размер, е нищожна.
На следващо място ищеца твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК, тъй като противоречи на чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК/: не съдържа начина на изчисляване на
ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респективно общо дължимата сума по него.
Това възражение е основателно. В представения и приет по делото договор за кредит от
21.06.2017 г. е посочен единствено размера на ГПР – 49.70 %, но не е посочен начина на
изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. В този
случай чл. 23 от Същия закон предвижда връщане от потребителя само чистата стойност на
кредита, без начислените лихви или други разходи по кредита. От представените от
ответника писмени доказателства се установява, че ищеца е заплатил по договора за кредит
общо сумата от 2 497.69 лева, от които 1014.61 лв. по клаузата за допълнителна услуга.
Същия съгласно цитираната разпоредба е дължал връщане само на чистата стойност на
отпуснатия кредит, а именно – 1200 лева. Ето защо сумата от 1014.61 лева се явява
недължимо платена и подлежи на връщане. Поради горното искът се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от
1014.61 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда 07.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК
ищецът има право да му бъдат заплатени сторените по производството разноски. Ето защо
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски общо в размер на 200
лева, от които: 50 лв. за платена ДТ и 150 лв. платен депозит по допуснатата ССчЕ.
На основание чл. 38 ал.2 от ЗА, следва да бъде осъден ответника да заплати на
Адвокатско дружество „Гърбев“, булстат *********, с адрес гр. Пловдив ул. „Братя
Пулиева“ № 1, представлявано от С.А.Г., сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца в производството от адвокат Д.Б..
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „Панайот Хитов“ бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, представлявано от
С.К., да заплати на С. Б. Б., ЕГН ********** с адрес ..., сумата от 1014.61 лева (хиляда и
четиринадесет лева и шестдесет и една стотинки) по нищожна клауза за допълнителна
услуга по Договор за заем от 21.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 07.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски по производството в размер на 200 лева (двеста).
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА - „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, ул. „Панайот Хитов“ бл.118, вх.Д, ет.1,
ап.123, представлявано от С.К., да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, булстат
*********, с адрес гр. Пловдив ул. „Братя Пулиева“ № 1, представлявано от С.А.Г., сумата
от 480 лева (четиристотин и осемдесет) адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ на ищеца в производството от адвокат Д.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5