Р Е Ш
Е Н И Е
№ 327/08.06.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на десети май две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3019 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г.О.М..
Ищецът твърди, че на 19.02.2015 г. „Аксес Файнанс" ООД като кредитор и ответникът като
кредитополучател сключили договор за кредит “Бяла карта” с № 428032, по силата на
който му бил предоставен револвиращ
кредит в максимален размер на 400,00 лева,
който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, срещу задължението да я ползва и върне при условията,
посочени в договора и общите условия към него. Уговорено е и
че в случай, че кредитополучателят извърши транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Срокът на договора бил 2 години, фиксираният годишен лихвен процент
по заема - 43,2 %, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в
размер на 0.12 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %. Общата дължима сума за
предходен месец, представляваща сбор от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху нея, такси за ползване на
картата, съгласно тарифата, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в
случай че такива били начислени, трябвало да се
заплаща до всяко 2-ро число на месеца. Сочи се, че ответникът
усвоил заемни суми по дати, както следва: 140 лв. на 28.02.2015 г.; 160 лв. на
04.03.2015 г.: 100 лв. на 19.03.2015 г., или обща сума в размер на 400,00 лв. Поради забава
при заплащането на текущото задължение му била начислена договорна лихва в размер на 72,14
лв. за периода от 05.03.2015 г. до 06.08.2015 г. Страните се договорили и че ако кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа, следвало да представи на кредитодателя в срок от
3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което се подписвал договор за поръчителство
със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото
задължение на падежа, като при неизпълнението му кредитополучателят
дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото
задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно
неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не било погасено до 5-то
число на следващия месец текущото задължение. На това основание на ответника била начислена неустойка в размер на
200.00 лв., за периода от 06.04.2015 г. до 06.08.2015 г. Разпоредбите на процесния договор за кредит предвиждали и че в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия бил длъжен освен да предостави на
кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер
на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване
на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При
забава за плащане на посочената по-горе сума той дължал разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В случая на ответника била начислена
такса разходи за събиране в размер на 202.50 лв. за периода от 06.04.2015 г. до 06.08.2015 г. Съгласно
клаузите на сключения договор, в случай че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно
изискуемо, без да бъде уведомяван за това обстоятелство. В
случая предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 06.10.2015 г., като
считано от тази дата ответникът дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия
размер на задължението си, която била
в размер на 72,75 лв. за периода от 06.10.2015 г. до датата на
входиране на задължението в съда. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се съгласил,
че след настъпване на предсрочна изисуемост ще дължи на кредитодателя еднократно заплащане на
такса в размер на 120 лв., включваща разходите за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението му. Поддържа се и че до
момента ответникът платил по договора
сума в размер само на 240,00 лв., с която били погасени следните задължения: лихва
за забава: 3,08 лв. за периода от 06.10.2015 г. до 02.11.2015 г., такса разходи за събиране: 179,42 лв.,
неустойка: 57,50 лв. На 10.05.2016 г. било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес
Файнанс" ООД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по
силата на който
вземанията
по договор
за кредит „Бяла карта" № 428032 от 19.02.2015 г. били прехвърлени в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Длъжникът
бил уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „Аксес Файнанс" ООД с писмо, изпратено с известие за доставяне и получено лично на
24.07.2017 г., като ищецът бил упълномощен от цедента да уведоми от негово име длъжниците за
извършената цесия. Алтернативно се
твърди, че ответникът
бил уведомен за цесията с исковата молба, към която било приложено и уведомлението. За събирането на процесните вземания ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 2206/2017 г. по описа на РС – Хасково. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но в срока по чл. 414 ГПК ответникът подала възражение срещу нея. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми: 400,00 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит “Бяла
карта” № 428032 от 19.02.2015 г. между „Аксес Файнанс" ООД и Г.О.М.; 72,14 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.03.2015 г. до 06.08.2015 г.; 72,75 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.11.2015 г. до 30.07.2017 г.; 142,50 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.05.2015 г. до 06.08.2015 г.; 23,08 лв.,
представляваща такса разходи за събиране за периода от 28.07.2015 г. до 06.08.2015 г.; 120,00 лв., представляваща такса разходи за дейността на служител, прехвърлени с Приложение № 1 от 10.05.2016 г. към рамков договор от 07.11.2014 г. за продажба и
прехвърляне
на вземания
(цесия) между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2206/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът оспорва исковете.
С протоколно определение от 12.04.2018 г. и по молба на пълномощника на ищеца е прекратено производството
по отношение на иска за сумата 23,08 лв., представляваща разходи
за събиране за периода от 28.07.2015 г. до 06.08.2015 г., на основание чл. 233 ГПК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2015 г. в гр. Хасково ответникът и „Аксес Файнанс" ООД са сключили договор за кредит “Бяла карта”, който
наред с Общите
условия за ползване
на международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa са
представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. „Аксес Файнанс" ООД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо
ответника.
С писмо към същия договор „Аксес
Файнанс" ООД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С пълномощно от 24.08.2015
г. „Аксес
Файнанс" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писмо изх. № УПЦ-С-АФ/428032 от 19.07.2017
г. ищецът, в качеството си на пълномощник
на „Аксес
Файнанс" ООД, е уведомил
ответника за извършената цесия и го е
поканил в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението.
Според представената обратна разписка към
товарителница № 67289434 писмото е получено на 24.07.2017 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2206/2017 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 20306/30.08.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед № 1167/01.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
от 400 лв. – главница по договор за кредит Бяла карта, 72,14 лв. – договорна лихва за
периода от 05.03.2015 г. до 06.08.2015 г., 142,50 лв. - неустойка за периода от 09.05.2015 г. до
06.08.2015 г., 23,08 лв. - такса разходи за събиране, 120 лв. - такса разходи за дейност на служител и 91,20 лв.
обезщетение за забава за периода от 03.11.2015 г. до 30.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 25 лв. –
държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от
закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 17.10.2017 г. на ищеца е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и
последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Аксес Файнанс" ООД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това
правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за кредит “Бяла карта” от 19.02.2015 г. и Общите условия за ползване на международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa. Тези съглашения
са подписани и от ответника, като оспорването на автентичността
им остана недоказано, въпреки дадените му изрични указания в тази връзка в о.с.з на 08.03.2018 г. Ето защо следва да се
приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 400,00
лева, който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в
предвидените срокове и размери. На следващо място няма спор, че ответникът не е погасявал
текущите си задължения съобразно уговореното. Следователно, в случая са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 1 от договора за
настъпване на незабавна изискуемост на целия
кредит. Следва да се има предвид обаче, че съгласно т.
18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това право следва, обаче да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В мотивите
към т. 18 е
прието и че извлечението от счетоводните книги на
банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно
изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на
длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за
допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл. 418,
ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено,
не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл.
418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало
страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно
изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Задължителната
съдебна практика приема и че разрешенията на т. 18 на цитираното ТР са
приложими и по отношение на договори за потребителски кредит с небанковите
финансови институции - Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Освен това,
трябва да се отбележи, че в чл. 22, ал. 1 от договора за кредит е предвидено,
че обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините по
чл. 28 от същия – чрез съобщения, изпратени до посочени от страните адрес за
кореспондеция, факс, e-mail или личния акаунт на кредитополучателя на
интернет страницата на кредитодателя. При това положение следва да се приеме, че твърдяното от пълномощника на ищеца уведомяване чрез СМС не е извършено по надлежния ред. Още повече, че възможността за използване на мобилен
телефон е уговорена в чл. 14, т. 1 от договора само за сключване на анекси за
увеличаване на кредитния лимит по него. Накрая е уместно да се посочи и че срокът на кредита е шест
години – чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора, а не две, както се твърди в исковата
молба, т.е. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е бил
настъпил падежът му. Ето защо към този момент не са налице
изискуеми вземания за заявените суми, възникнали на предявеното основание. В този смисъл са Решение
№ 165 от 22.12.2014 г. по т. д. № 1784/2013 г. на ВКС, II т.
о., Решение №
123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о. и много други. За
пълнота на изложението трябва да се отбележи, че в исковата
молба и в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение липсва разграничение на
падежирани и непадежирани суми към датата на подаването
им, както и няма петитум за установяване съществуването
на вземане само за изискуемите
задължения по кредита. Поради това и съдът не дължи съобразяване на просрочените от ответника към
момента на депозиране на заявлението задължения, падежирани с оглед уговорения в
договора техен срок за изпълнение. При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи
на страните.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 13 на цитираното ТР при прекратяване на производството
по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на
прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако
исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, каквато не е настоящата хипотеза, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване от съда в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване. При това положение съдът намира, че заповед № 1167/01.09.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2206/2017 г. по описа на Районен
съд – Хасково, следва служебно да се обезсили частично – за сумата 23,08 лв., представляваща разходи за събиране за периода от 28.07.2015 г. до 06.08.2015 г., доколкото е пропуснал
да стори това едновременно с определението за прекратяване на производството по
делото в тази му част.
При този изход на делото и че ответникът не претендира разноски, съдът не следва да присъжда такива на страните.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Г.О.М., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Г.О.М., че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 400,00 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит “Бяла карта” № 428032 от 19.02.2015 г. между „Аксес Файнанс" ООД и Г.О.М.; 72,14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2015 г. до 06.08.2015 г.; 72,75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.11.2015 г. до 30.07.2017 г.; 142,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.05.2015 г. до 06.08.2015 г.; 120,00 лв., представляваща такса разходи за дейността на служител, прехвърлени с Приложение № 1 от 10.05.2016 г. към рамков договор от 07.11.2014 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2206/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 1167/01.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 2206/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, частично – по отношение на сумата 23,08 лв., представляваща разходи за събиране за периода от 28.07.2015 г. до 06.08.2015 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/