№ 209
гр. П., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500254 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба подадена от АТ. П. ГР. ЕГН ********** от гр. П., с адрес за призоваване : гр. П., ул.
„П.М. „ № 11, ет.2, кантора 21 чрез адв. М. Златева срещу решение № 36/18.02.2022 г. по
гр.д. № 509/2021 г. по описа на Велинградски районен съд, в частта , в която са уважени
предявените против жалбоподателя кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД - за премахване отглежданите гълъби от двора на имота ,
находящ се в гр. П. , ул. „М. Т. „ № 153 , както и на двете отглеждани в задната част на
същия двор кучета и за осъждане на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати сумата от 1500,00
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди .Жалбоподателят намира решението за
неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и за
необосновано. Конкретните оплакванията са за недоказоност на изложеното в исковата
молба като фактология и като претенция.Поддържа се, че съдът изцяло е кредитирал
показанията на свидетелката посочена от ищцовата страна , като не е взел предвид нейната
заинтересованост от изхода на спора. Тези показания били субективни и не кореспондирали
със събрани по делото писмени доказателства. По делото не били събрани конкретни
доказателства, от които безспорно да се установява, че именно отглежданите от
жалбоподателя животни замърсяват и причиняват шум и неудобство по отношение на
имота , собственост на ищеца в първоначалното производство. По отношение на
претенцията за претърпени от ищеца неимуществени вреди се твърди , че нито събраните
гласни и нито писмените по делото доказателства установяват наличие на причинно-
следствена връзка между претендираните от ищеца вреди и неправомерното поведение на
ответника- жалбоподателя във въззивното производство. Моли се да бъда постановени
съдебно решение, с което бъде отменено изцяло решението на ВРС в осъдителните му части
и се постанови ново, с което исковите претенции се отхвърлят като неоснователни. Не се
сочат нови доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
1
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по въвзивната
жалба с доводи за нейната неоснователност, предвид липсата на допуснати от съда
процесуални нарушения , липсата на неправилно кредитиране на свидетелски показания ,
обосновано мотивиране на съдебния акт въз основа на съвкупна оценка на всички
доказателства. Представени са нови писмени доказателства. Претендирани са съдебно-
деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във
възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги
преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран
субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, както и доказателствата, събрани
в хода на настоящото производство намира, че обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение,
настоящият съдебен състав приема за неоснователни.
Първоинстнционното производство е образувано от Г. Д. СТ. от гр. П. по предявени
обективно комулативно съединени искови претенции с правно основание в чл.109 ЗС и
чл.45 от ЗЗД-за осъждане на ответника АТ. П. ГР. от гр. П. да преустанови действия, с
които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху ½ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 56277.501.29 по КККР на гр. П. с административен адрес : гр. П., ул.
„С.К. „ № 26 с реално ползване на южната половина от този поземлен имот , както и на
половината от приземния етаж , целия втори редовен жилищен етаж и тавана в
разположената в имота многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56277.501.29.1,
като премахне от съседния двор- собственост на ответника , отглежданите там гълъби и
кучета и заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2700,00 лв. –
за претърпени стрес и притеснения от постоянен шум, миризми, мръсотия, безсъние от
отглеждането на животните за времето от 2015 г.
По делото не е спорна легитимацията на ищеца Г. Д. СТ. като собственик на ½ ид.
част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.29 по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед РД-18- 11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, с адрес гр. П., ул. „С.К.“ № 36, с площ 268
кв. м., ведно с реално ползване на южната половина от този поземлен имот, както и на
половината от приземния етаж, целия втори редовен жилищен етаж и тавана в
разположената в имота многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56277.501.29.1
КККР на гр. П..
Не е спорна и легитимацията на ответника, който притежава разположения по
диагонал южно от имота на ищеца имот с идентификатор 56277.201.21 по КККР на гр. П.,
представляващ застроено дворно място, с адрес гр. П., ул. „М.Т.“ № 153.
По същество от кореспондиращите помежду си твърдения на ищцовата и на ответната
страна , както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. С.а и Д.Д. може да се
приеме за безспорно установена фактическа обстановка, според която жилището на ищеца
се намира на разстояние 20-25 м. от имота на ответника. В имота си ответникът отглеждал
2
от дълго време гълъби, броят на които през 2020 г. достигнал шейсет. Гълъбите се
отглеждали в поставена в двора клетка с площ от около 15 кв. м., но всеки ден за около два
часа ответникът ги пускал да летят свободно. Поради съществуваща на място деневилация,
имотът на ищеца се намира над имота на ответника и гълъбите кацали по сачака на терасата
на жилището на ищеца, по покрива и по улуците на къщата, където оставяли изпражнения и
перушина. Терасата , покрива и фасадата на сградата, били постоянно мръсни от
изпражненията на летящите птици , а улуците се задръствали, въпреки че били сменени
преди години. Усещала се неприятна миризма, особено през лятото.
Представено е по делото удостоверение за регистрация на животновъден обект № 040/
27.01.2021 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните гр. П., видно от
което животновъдния обект - лично стопанство предназначен за отглеждане на : птици и
зайци с капацитет до 100 бр. възрастни птици и 5бр. възрастни зайци с приплодите им - с
отговорно лице / собственик / ползвател / АТ. П. ГР. с адрес : гр. П., ул. „М. Т. „ № 153 –
отговаря на ветеринарно- медицинските изисквания. Обектът е одобрен с протокол от
27.01.2021 г. и е вписан в регистъра на ОДБХ – П. и в ИИС на БАБХ.
Установява се по делото , че в двора си ответникът отглеждал и три кучета средни
породи. Две от кучетата през повечето време стоели вързани в задната част на двора, в
близост до жилището на ищеца, а третото било постоянно вързано в предната част на
дворното място на ответника. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че за кучетата има издадени удостоверения за притежаване на куче от Община
П., чип и паспорти, в съответствие с изискванията на чл. 174 от ЗВМД и на Наредбата за
стопанисване и контрол на кучетата на територията на Община П..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни
доказателства. Разпитана е съпругата на ищеца – св. С.а , която в показанията си изяснява ,
че поради близкото разстояние между жилището на ищеца и дворното място, в което
ответникът отглеждал кучетата, лаят им се чувал много ясно от ищеца. Това му създавало
душевен дискомфорт, особено през нощта, защото лаят на кучетата смущавал съня му, той
се будел и след това не можел да заспи, а трябвало на сутринта да става рано, защото
работел като комендант на военното поделение в гр. Б. и с. К. и започвал работа от 8,30
часа. Срещу действията на ищеца по отглеждане на животните били подавани жалби и
сигнали от ищеца и от други негови съседи до Областния управител на Област П.,
препратени по компетентност на Община П., до Община П. и до ОДБАБХ П., в периода
2018г.-2020 г.Извършвани били проверки от служители на местните власти и ОБДХ П..
Общинските органи не взели становище по същество на жалбите за отглежданите гълъбите,
тъй тази дейност не попадала в обхвата на приетата от Общинския съвет на Община П.
Наредбата за реда и условията за гледане на животни и птици на територията на Община П.
и преценили, че по жалбите в тази част не са компетентни да се произнесат. Относно
отглеждането на кучетата било констатирано неспазване на изискванията на разпоредбите
на ЗВМД. Давани били указания за отстраняване на констатираните нарушения. При
извършваните проверки от служители на ОБДХ П. на ответника били давани препоръки за
всекидневно почистване, премахване на отпадъците и дезинфекция. Свидетелката поддържа
, че в района бездомни кучета нямало макар, че имота се намирал в близост до края на
града. Твърди , че познавала гласа на кучетата на ответника, а когато те лаели , било лесно
да се видят от техния имот. Мръсотията била голяма, като се виждало как там, където
ходели кучетата, по земята се хвърляла храната на гълъбите. Свидетелката виждала , че
ответникът ги храни тези гълъби. Две от кучетата на ответника се гледали в задния двор,
където било лицето на имота на ищеца. Едното било докарано през 2015 г.-2016 г., а другото
през 2017 г. Свидетелката поддържа, че кучетата лаели и през нощта, а това смущавало
съня им почти всяка вечер. Ищецът преживял тежък инфаркт през 1992 г. и от тогава бил
на лекарства. С годините започнал да вдига кръвно и с тези заболявания, като се събудел
3
през нощта, това не му се отразявало никак добре. Напоследък се налагало да увеличава и
дозата си от лекарства. Миналата година , в съседен двор собственикът имал нужда да се
направи ремонт и му се наложило да работи в двора си около 3 часа . През това време
кучетата не спрели да лаят. Г. хранел гълъбите сутрин и вечер, като през седмицата ги
пускал на свобода около 2 часа, но събота и неделя не ги прибирал изобщо.
Пред въззивна инстанция като нови писмени доказателства са представени два броя
амбулаторни листове и ехокардиографско изследване , за преценката на които
доказателства , съдът не разполага с необходимите специални познания. Тези доказателства
обаче сочат , че след постановяване на съдебното решение пред първоинстанционния съд,
ищецът – ответник по въззивната жалба е посетил специалист – кардиолог , с оплаквания за
повишени стойности на артериалното налягане, пристъпи от сърцебиене и лесна умора,
тежест и болка в сърдечната област. Съдържат се и констатации за придружаващи
заболявания на ищеца- неинсулинозависим захарен диабет и хронично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност.
Събрани са и гласни доказателства от свидетел посочен от ответната страна.
Свидетелят Д. – зет на ответника , твърди , че живее в дома му от около 8 години. Твърди, че
лаенето на кучетата не е продължително. Твърди, че когато бъдат пуснати гълъбите не
кацали по чуждите къщи. През нощта кучетата лаели, но много рядко. Едното куче живеело
в предния двор, а другите две – в задния. Задният двор гледал към къщата на С.и. Гълъбите
били около 60 броя и се отглеждали в клетки, като се пускали през деня за 2 часа.
Ответникът не хранел дивите гълъби , които живеели в района , а си хранел неговите гълъби
, като хвърлял храната на двора.
От другите представени по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
и неговата съпруга , както и други собственици , живущи на същия или съседни адреси, са
подавали жалби от неправомерното поведение на ответника Г. във връзка с отглежданите в
двора му животни – кучета и гълъби – до Областна администрация – П. през 2019 г. /
препратена по компетентност до Община П. / и до ОДБХ – П.. Във връзка с постъпилите
жалби , А.Г. е бил предупреден в 14- дневен срок да спази нормативните изисквания на
Наредбата за стопанисване и контрол на кучетата на територията на Община П. и наредбата
за реда и условията за гледане на животни и птици на територията на Община П.. През 2020
г. съседи на ответника Г. , /включително и съпругата на ищеца / са подали жалби и до
Началника на РУ на МВР гр. П., с искане за предприема на законови мерки и оказване на
съдействие за отстраняване на неправомерните действия на ответника във връзка с
отглежданите от него животни, причиняващи неудобство от денонощен шум и миризми от
животински изпражнения. На ответника е съставен протокол за предупреждения по чл. 65
ЗМВР изх. № 315Р-18531/01.12.2020 г.
При така установеното от събраните и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
и съобразно правилото на чл.172 от ГПК относно показанията на св.С.а и Д. , гласни и
писмени доказателства, настоящата инстанция намира , че са налице основанията на чл. 109
ЗС за уважаване на предявения иск: Налице е твърдяното от ответника по въвззивната жалба
състояние, което има вредно въздействие върху собствената му вещ – недвижим имот и
жилище. Макар отглежданите от въззивният жалбоподател гълъби да са в собствения му
двор, в животновъден обект – лично стопанство , за което е издадено удостоверение от
ОДБХ , че отговаря на ветеринарно- медицинските изисквания, към настоящия момент при
този начин на отглеждане на птиците / около 60 бр. гълъба / е налице неоснователно
вмешателство , което възпрепятства собственика да използва своята вещ. Същото се отнася
и за двете кучета , които жалбоподателят отглежда в задния си двор и които безспорно
отговарят на административния режим за тяхната паспортизация.
Неоснователното въздействие не зависи само от това дали има позитивна
административна санкция или не , когато се касае до наличие на разрешителен режим за
4
извършване на определение действия, а от това дали обективно създава пречки за нормално
ползване на имота , собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Процесните гълъби и два
броя кучета , отглеждани в задния двор от въззивният жалбоподател , създават състояние в
имота на ищеца , което ограничава , смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване
на неговите вещи / идеална част от дворно място с разпределено право на ползване и
жилище /. Както беше посочено по-горе , собственият на ищеца недвижим имот граничи , с
този на ответника по иска , като в двора на последния по диагонал в южна посока на
разстояние 15-20 м. от жилищната сграда на ищеца , ответникът отглежда две кучета средна
порода. Кучетата създават непрекъснат шум, тъй като лаят по всяко време на денонощието
.Отглеждането им е свързано освен със създаването на шум, включително и през нощта , но
и с миризма , която се усеща в дома на ищеца. Отделно от това ответникът отглежда в
същата част на двора и около 60 гълъба, храната за които се хвърля на двора, а
изпражненията на птиците освен , че създава неприятна миризма наоколо, но и създава
неудобството летящите животни да цапат улуците , покрива, терасата и жилището на ищеца
при съществуваща на място денивилация на двата съседни имота.Миризмата , мръсотията и
непрекъснатия шум , безспорно ограничават и смущават упражняването на правото на
собственост на ищеца в пълен обем. В случая правото му на собственост се ограничава от
едно установено извън волята му на собственик фактическо положение, поради което
следва да се осъди ответника да преустанови това фактическо въздействие.
В тази връзка съдът намира за неоснователни поддържаните във въззивната
жалба възражения, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата
задълбочено, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил подробни
съображения кои доказателства и доказателствени средства възприема и защо. Приетите за
установени от районния съд фактически положения, изцяло се подкрепят от наличния
доказателствен материал. Разпитаните по делото двама свидетели са близки родственици на
страните , което само по себе си не е основание , техните показания да се игнорират от съда.
В случая тези показания на основание чл. 172 ГПК следва да бъдат преценени с оглед
тяхната заинтересованост от изхода на спора, но и с оглед на всички други данни по делото.
Показанията на св. С.а са последователни , непротиворечиви и логични и не само , че не се
опровергават от другите събрани по делото доказателства / включително от показанията на
св. Д. / , но и се подкрепят от събраните писмени доказателства / жалби и писма по
преписките към Община П.,РУ на МВР и ОДБХ /. Искът по чл. 109 от ЗС
като основателен следва да се бъде уважен.
Основателен в уважената част от районния съд е и обективно комулативно
съединения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца .
Отговорността по чл.45 от ЗЗД в случая се претендира за лични
виновни противоправни фактически действия на ответника от последните седем години/от
2015 г. насам/. Съгласно трайната съдебна практика, при определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди,
които са в пряка причинна връзка с увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. В случая при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се прецени вида и тежестта на причинените увреждания –
стрес , притеснения , неудобство , тъй като отглежданите животни са източник на шум,
неприятни миризми , мръсотии , които безспорно създават негативни усещания и смущават
спокойствието и съня на ищеца.Следва да се вземе предвид и продължителността на
неблагоприятното въздействие / отглеждането на кучетата от 2015- 2017 г. , гълъбите от
2018 г. / , като се отчете и интензитета на това въздействие, отношение към което има
обективно съществуващия факт на влошено здравословно състояние на ищеца / макар и по
5
други причини /, което безспорно се е повлияло негативно от така създаденото фактическо
положение. Затова и с оглед на тези безспорно установени по делото конкретни
обстоятелства, присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в размер на 1500,00 лв. е съобразено с критерия за
справедливост при репариране на тези вреди.
Решението в обжалваната част на предявените от Г. Д. СТ. срещу АТ. П. ГР.
искове по чл.109 от ЗС и по чл.45 от ЗЗД следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора във въззивното производство право на съдебни разноски
има само въззиваемата страна , удостоверила извършване на разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева, които следва да се присъдят в цялост, предвид
липсата на възражение на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК.
С оглед гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/18.02.2022 г. по гр.д. № 20215210100509/2021 г. по
описа на Велинградски районен съд в обжалваната му осъдителна част .
ОСЪЖДА АТ. П. ГР. ЕГН ********** от гр. П. , ул. „М. Т. „ № 153 да
заплати на Г. Д. СТ. ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.К.„ № 36 съдебно-деловодни
разноски в размер на 600,00 лева адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните САМО в частта на иска по
чл.109 от ЗС. В останалата част/на иск по чл.45 от ЗЗД/ решението е окончателно съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6