№ 98
гр. Бургас, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600219 по описа за 2022 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице за престъпление от общ характер за възобновяване на
наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, осъденият Т.
М. Ю., чрез своя защитник - адв.Р. Н. от АК- Пловдив твърди, че с Решение
№73/16.09.22г. по ВНОХД№ 128/22г. по описа на ЯОС е изменена присъда
№43/04.04.22г. по НОХД№ 828/21г. по описа на РС - Ямбол, с която подс. Ю.
е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 355, ал.2, вр.
ал.1 от НК на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 250 лв.,
като вместо това му е наложено наказание пробация. Навежда се довод за
неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон - както присъдата така и въззивното решение са
постановени в нарушение на чл.2, ал.2, чл.14 и чл.11 от НК. Твърди се, че
деянието не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна,
1
тъй като подсъдимият не е знаел, че е поставен под карантина, а по делото
липсва декларация за запознаване с карантина, като такава не е връчвана на
подсъдимия, а предписанието за поставяне под карантина не представлява
годен документ, не е връчено на подсъдимия и подписано от него. Навежда
довод, че към постановяване на решението на ЯОС са били налице
основанията на чл.2, ал.2 от НК, тъй като е отпаднало изискването за
карантиниране на лицата влизащи от РТурция. Позовава се на липса на
мотиви към решението на ЯОС. Оспорва изводите на съда, че подсъдимият
владее български език, поради което не е разбрал, че е поставен под
карантина. Твърди, че въззивният съд не е отговорил на възраженията
относно съществуването на съществени противоречия в показанията на св. Р.,
както и досежно отказа да кредитира показанията на св.а., тъй като живеела
на семейни начала с подсъдимия. Навежда доводи, че липсва умисъл, а
присъдата е постановена изцяло на предположения в нарушение на чл.303 от
НПК. Липсата на субективната страна на деянието, квалифицира същото като
административно нарушение, което съгласно ЗАНН може да бъде извършено
по непредпазливост. Твърди, че заповедта на министъра на здравеопазването
е общ административен акт и разпоредбите й не могат да служат за общо
попълване на бланкетната норма на чл.355 от НК. Алтернативно се прави
искане да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
към инкриминираната дата, а и след това не е проявявал никакви симптоми на
Ковид 19, с което не е поставил по никакъв начин в опасност живота и
здравето на други лица, не е осъждан, трудово ангажиран, с намален слух на
двете уши до 35%. В този смисъл се твърди, че дори формално да са
осъществени признаците на чл.355, ал.2 от НК, неговата обществена опасност
е явно незначителна, поради което деянието е малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК. Сочи, че наказанието пробация за подсъдимия е трудно за
изпълнение, тъй като същият често пътува за РТурция, където има възрастни
родители, за които следва да се грижи при нужда и при влошено здраве,
работи често извън пределите на РБългария, където живее, поради което
наказанието ще затрудни и трудовата му дейност, която му дава възможност
да издържа семейството си и да помага на своите родители. Претендира
възобновяване на въззивното наказателно дело, отмяна на решението по
ВНОХД№ 128/22г. на ОС - Ямбол и оправдаване на подс. Ю..
В съдебно заседание искателят се явява лично и с упълномощения си
2
защитник - адв. Н..
Защитата на искателя - адв. Н. заявява, че поддържа направеното
искане за възобновяване на наказателното дело и подробно изложените в
искането съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Навежда довод за превратно тълкуване на
приложените по делото доказателства, липса на доказателства за наличие на
субективната страна на деянието, тъй като подсъдимият не е разбрал, че е
карантиниран, липса на мотиви поради тяхната декларативност. Намира, че
неправилно е приложен материалния закон, не е обсъдено възражението на
защитата за приложението на чл.2, ал.2 от НК и чл.9, ал.2 от НК.
Осъденото лице в своя защита заявява, че поддържа становището на
своя защитник.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас дава становище,
че искането на осъдения Ю. за възобновяване на наказателното дело е
допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в изискуемия
по чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок от постановяване на въззивното
решение, когато присъдата на РС - Ямбол е влязла в сила и е насочено срещу
съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Наред с това заявява,
че искането за възобновяване на наказателното дело по същество е
неоснователно. Излага съображения, че и двата съдебни акта са мотивирани и
не страдат от пороците визирани в искането за възобновяване. Намира, че и
двете съдебни инстанции са анализирали доказателствата по делото
обективно, всестранно и пълно, като правилно са установили правно
релевантните факти досежно виновността на дееца от обективна и субективна
страна. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, като съдилищата са мотивирали наличието на всички
признаци на въведеното с обвинението престъпление. Навежда довод, че
въззивният съд е изменил присъдата като е приложил разпоредбата на чл.55
от НК и е наложил възможно най - минималното наказание предвидено в
закона, което е справедливо. Намира, че чл.2, ал.2 от НК е неприложим, тъй
като в момента на извършване на деянието е била действаща посочената в
присъдата заповед на министъра на здравопазването. В решението е обсъдено
и възражението за приложението на чл.9, ал.2 от НК и обсновано е отказано
прилагането му. Предвид изложеното намира, че не са налице основанията за
3
възобновяване на наказателното дело по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от
НПК, а въззивният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован,
поради което моли съда да остави без уважение искането за възобновяване на
наказателното дело.
Осъденото лице Ю. в последната си дума моли съда да възобнови
наказателното дело, да отмени присъдата и да го признае за невинен.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения Ю., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на
представителя на апелативна прокуратура, на осъденото лице и неговия
упълномощен защитник, и провери материалите по делото, установи
следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК срок, тъй като е подадено в РС - Ямбол на
12.10.2022г., а присъдата е влязла в сила на 16.09.2022г. – датата на
постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова
възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната
проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422,
ал.1, т.5 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на
подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 43/04.04.2022 г. постановена по НОХД№ 828/2021 г.
Районен съд - Ямбол е признал подсъдимия Ю. за виновен и го осъдил за
извършено престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК на три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за срок от три години и глоба в размер на 250 лв. По жалба на
упълномощения защитник на подсъдимия е образувано ВНОХД№ 128/2022г.
по описа на Окръжен съд - Ямбол. С постановеното въззивно решение
№73/16.09.2022г. присъдата на ЯРС е изменена, като на осн. чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК наказанието лишаване от свобода е заменено с наказание
пробация с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес
с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, а
4
наказанието глоба е отменено на осн. чл.55, ал.3 от НК. В останалата й част
присъдата е потвърдена.
Предмет на настоящото производство по възобновяване е въззивното
решение постановено по ВНОХД№128/22г. по описа на ЯОС.
Посочените от осъдения Ю. и неговата защита основания за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348,
ал.1, т. 1 - т.3 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което
искането е неоснователно. Предходните съдебни инстанции не са допуснали
нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си
убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на
инкриминираното деяние и неговото авторство. Двата съдебни акта са
мотивирани и не страдат от пороците визирани в искането за възобновяване.
И двете съдебни инстанции са анализирали доказателствата по делото
обективно, всестранно и пълно, като правилно са установили правно
релевантни факти досежно виновността на дееца от обективна и субективна
страна. Доказателствата по делото не са тълкувани превратно, като
съдилищата са мотивирали наличието на всички признаци на въведеното с
обвинението престъпление, поради което не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Районният съд подробно и детайлно е обсъдил събраните по делото
доказателства обективирани в гласните и писмени доказателствени средства.
Въззивният съд също е дал отговор на всички поставени от защитата
доводи и възражения. Съдът е извършил подробен анализ на доказателствата
в подкрепа на извода си за авторството на деянието и виновното поведение на
дееца. Изложил е в достатъчна степен съображения по фактите и приложимия
закон. Въззивният съд е възприел анализа на решаващия съд, като го е
доразвил изследвайки доказателствената съвкупност.
Решаващите съдилища са преценили поотделно и в тяхната съвкупност
всички доказателства по делото. Обсъдени са доказателствените източници и
тяхното значение за приетата фактическа обстановка. Съдилищата са провели
съдебното следствие при спазване принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
решаване на делото и формиране на вътрешното убеждение въз основа на
обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. Извършили са
5
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. На базата на
задълбочената преценка на събраните по делото доказателства са изяснени
правилно фактите по делото.
Въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК е
обективирал по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква
тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение.
На базата на задълбочен и прецизен анализ на доказателствената
съвкупност решаващите съдилища са направили обоснован и законосъобразен
извод, че подс.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Не се спори по делото, че във връзка с разпространението на Ковид- 19
и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на хората, с
Решение на Министерски съвет №325/14.05.2020г. за периода 14.05.2020г. -
14.06.2020г. в РБългария била обявена извънредна епидемична обстановка,
удължена с Решение на Министерски съвет №378/12.06.20г. за периода
15.06.20г. - 30.06.20г.. Била въведена със заповед №РД 01-333/12.06.20г. на
Министъра на здравеопазването задължителна карантина за срок от 14 дни за
лица, които са влезли на територията на страната. Безспорно установено по
делото е, че на подс. Ю. при влизането му от Р Турция в Р България на
22.06.2020г. през ГКПП Лесово, било издадено и връчено електронно
Предписание №200622/741550 на РЗИ - Ямбол за поставяне под карантина за
срок от 14 дни, считано от 22.06.2020г. до 05.07.20г. В предписанието бил
посочен и адрес, на който подс. Ю. е заявил, че ще прекара карнтината - гр.
Ямбол, ул.“Е.Й.“ №.. Съобразно изискванията на действащата по това време
нормативна уредба, предписанието било издадено в електронна форма от д-р
Самра, в качеството на главен инспектор в РЗИ - Ямбол. Подсъдимият
подписал разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за
поставяне под карантина по заповед на министъра на здравеопазването, като
декларирал, че се е запознал с предписанието за поставяне под карантина и че
ще спазва предписаните мерки. На 28.06.20г. подс. Ю. нарушил поставената
му карантина, като около 09.09 ч. заедно със св. а. тръгнали с лек автомобил
БМВ 318И с ДК№ У 7381 АТ към гр. Бургас. В изпълнение на служебните си
задължения, около 09.35ч. на същата дата полицейските служители от РУ –
Ямбол - св. К.Р. и М.М. посетили посочения в предписанието адрес за
6
карантиниране, за да извършат проверка дали се спазва наложената
карантина. След като не открили никой на адреса, св.Р. осъществил контакт с
подс. Ю., като му звъннал на посочения от него телефон за връзка.
Свидетелят обяснил на подсъдимия, че трябва да му извършат проверка дали
спазва карантината и за целта трябва да се покаже, за да го видят.
Подсъдимият Ю. заявил, че не се намира в гр. Ямбол и има намерение да
отседне в хотел в КК Слънчев бряг, като обяснил че преди това е правил
опити да се свърже с РЗИ, за да промени адреса си за карантиниране, но не
успял. Полицаят му наредил незабавно да се върне на обявения адрес и да
спазва наложената му карантина, като подс. Ю. около 14.35 ч. се прибрал на
адреса. Два месеца преди това подсъдимият и св. а. се прибрали от
Великобритания и също са били поставени под карантина. От заключението
по съдебно - почерковата експертиза се установява, че подписът в разписката
за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под
карантина №22062020/741560 от 20.06.22г. е положен от подс. Ю..
Установено е, че подс. Ю. е български гражданин и същият има издадени
свидетелства за завършено основно и средно образование в ЕСПУ „Христо
Ботев“ гр. Джебел. Тези доказателства съпоставени с показанията на св. Р. за
проведения разговор по телефона с подсъдимия, данните, че същият често е
пребивавал и работел в Р България, правилно са анализирани от въззивния
съд в подкрепа на извода, че същият владее български език.
Въззивният съд е анализирал обстойно и задълбочено
доказателствената съвкупност по делото, изложил е мотиви защо е
кредитирал показанията на св. Р. с доверие като незаинтересован от изхода на
делото, а тези на св. а. не, предвид обстоятелството, че същата живее на
семейни начала с подсъдимия и има интерес от изхода на делото, поради
което е заинтересована. Обосновано съдът е заключил, че подсъдимият е бил
наясно с условията на наложената му карантина, още повече, че два месеца
преди процесния случай същият отново е бил поставен под карантина при
завръщането му в РБългария от Великобритания. Правилно съдът е
кредитирал приложените писмени доказателства - представените от РЗИ -
Ямбол писмени документи, които са с печат и заверка „вярно с оригинала“,
поради което имат доказателствена сила на оригинални документи и са годни
доказателствени средства за установяване на посочените в тях обстоятелства.
Предвид изложеното по - горе неоснователни са възраженията на
7
защитата, че подсъдимият не е бил наясно с условията на карантината. В този
смисъл същият е съзнавал, че напускайки адреса, на който е посочил, че ще
пребивава по време на карантината и придвижвайки се свободно извън
посоченото жилище, нарушава предписанието за 14 дневна карантина, поради
което е съзнавал противоправния характер на извършеното и е предвиждал
неизбежното настъпване на общественоопасните последици, но въпреки това
е искал и целял настъпването им. Ето защо неоснователно е възражението за
наличие на евентуален умисъл и в този смисъл наличие на още едно
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Въззивната инстанция е изложила подробни мотиви по възраженията
на защитата, както досежно издаденото предписание, че същото е издадено в
надлежна форма и от надлежен орган, че както то, така и декларацията за
запознаване със съдържанието на същото са връчени на подсъдимия и
последният се е запознал с тях, като е бил наясно с наложената му карантина,
предвид приложената по делото разписка за връчена декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина, като видно от
заключението на съдебно почерковата експертиза, подписът отразен в
разписката е поставен лично от подсъдимия. Даден е отговор и досежно
компетентността на експертите, както и защо съдът е кредитирал
показанията на св. Р., а тези на св. а. не. Наред с това предписанието е било
изложено писмено и подсъдимият е имал възможност да се запознае с
неговото съдържание, поради което е неоснователно възражението и за
наличие на намален слух от 35 %. Още повече, че това обстоятелство е
отчетено от въззивната инстанция при определяне на наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
Съдът е дал отговор и на възражението досежно отказа да приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като правилно е приел, че не са налице
предпоставките за това. Правилна е преценката, че в случая не е налице
незначителна степен на обществена опасност, тъй като с напускането не само
на адреса в населеното място, а и на територията на населеното място
въобще, подсъдимият е създал опасност за заразяване на други хора. Освен
това същият е осъществил продължителен непосредствен контакт със св. а.
пътувайки продължително в един автомобил с нея, нарушавайки и по този
начин мерките против разпространение на заразната болест.
8
И двете съдебни инстанции са обсъдили възраженията на защитата на
подсъдимия и са дали обоснован и законосъобразен отговор на наведените от
тях доводи, като са обсъдили задълбочено обстоятелствата, както от
обективна, така и от субективна страна. Решаващите съдилища са изпълнили
задълженията си по чл.13, чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото. Изяснени са били всички относими
към предмета на доказване обстоятелства, като са използвани всички
възможни и необходими доказателствени способи. При събирането,
проверката и оценката на доказателствата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Мотивите на двете инстанции
позволяват да бъде установена действителната им воля и вътрешното им
убеждение. Предвид отрицателния извод за нарушени процесуални правила,
настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на
решаващите съдилища по фактите от предмета на доказване по чл.102 от
НПК. Изводът за отсъствие на съществени нарушения на процесуалните
правила дава основание да се приеме, че твърдението за нарушение на
материалния закон е неоснователно. Установените по делото фактически
данни, на базата на събраните по надлежния процесуален ред доказателства,
са дали пълното основание на двете съдебни инстанции да приемат, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Ю. с деянието си е осъществил
състава на чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Двете съдебни инстанции са установили безспорно подлежащите на
доказване обстоятелства по авторството на деянието, механизма на
извършване, обективната и субективната страна на престъплението, като са
постановили своите съдебни актове на базата на обективен анализ на
доказателствената съвкупност, като са спазили принципите за обективно,
всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за
правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение.
При индивидуализацията на наказанието въззивният съд правилно е
приел, че за да е справедливо едно наказание, същото следва да е наложено с
минимална тежест, която е годна да реализира целите му по чл.36, ал.1 от
НК. Правилна е преценката, че ако наказанието е определено с тежест по -
голяма от достатъчната, за да постигне законоустановените цели, то е
прекомерно и несправедливо. В този смисъл въззивният съд обосновано е
приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
9
обстоятелства предвид тяхното естество и брой - чисто съдебно минало,
трудова, социална и семейна ангажираност, оказване на съдействие от
подсъдимия при извършване на проверката, като същият се е завърнал на
адреса определен за карантина, след проведения телефонен разговор с
проверяващия полицай, влошеното му здравословно състояние - намален
слух 35 % , както и липса на отегчаващи отговорността обстоятелства. В този
смисъл правилен е изводът и че най - лекото предвидено за престъплението
по чл.355, ал.2 от НК наказание се явява несъразмерно тежко. Предвид
изложеното съдът правилно е изменил просъдата на районния съд, като е
заменил наказанието лишаване от свобода с наказание пробация при
посочените пробационни мерки. Наред с това законосъобразно и обосновано
въззивният съд на осн. чл.55, ал.3 от НК е отменил наложената глоба.
Настоящата инстанция споделя доводите на въззивния съд, че така
определено наказанието на подс. Ю. се явява справедливо - необходимо и
достатъчно да окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие върху подсъдимия и върху останалите членове на обществото.
Предвид изложеното наложеното на подс. Ю. наказание за
извършеното престъпление по чл.355, ал.2 от НК е правилно отмерено,
съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, и в този смисъл
справедливо, годно да постигне целите на наказанието по смисъла на чл.36 от
НК.
Неоснователно е искането за приложение на чл.2, ал.2 от НК, тъй като
към момента на извършване на деянието е била действаща посочената в
присъдата Заповед на министъра на здравеопазването. В решението е
обсъдено и възражението за приложението на чл.9, ал.2 от НК, като
обсновано е отказано прилагането му по съображения обсъдени по - горе.
С оглед на гореизложеното апелативният съд намира, че не са налични
основанията по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 - т.3 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно, поради което на осн. чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. М. Ю. за
възобновяване на ВНОХД № 128/2022г.по описа на Ямболския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11