Р Е Ш Е Н И Е № 260002
05.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 68 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж. Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против Ю.Г.З., гражданин
на Руска Федерация, роден на ***г., с адрес: гр.Несебър, т.к.***, ***, бл.*,
ап.*. Ищецът твърди, че Ю.Г.З. е клиент на дружеството по силата на валидно
възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на В и К услуги по
отношение на следния водоснабден обект – апартамент в сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: гр.Несебър, т.к.***, ***, бл.*, ап.*, със
заведена партида в базата данни с аб.№ 742772. Счита, че ответникът притежава
качеството потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на
собственост върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно
разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало
съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни.
Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и
разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период
отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством използване на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в
апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота лица имали
задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че начинът на
електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено копие от
справка – извлечение, в която били отразени състоянията на измервателното
устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на
електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било
допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти
годишно. Съобразно чл.25 от Общите условия на потребителите се фактурирала и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени
повече от един потребител, като в този случай количеството питейна вода се
разпределяло въз основа на отчета на централния водомер и отчетите от
индивидуалните водомери. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в
чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетения период, за
който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за
процесното вземане били издадени следните фактури: фактура №
**********/25.10.2017г. за сумата от 65,77 лева, фактура №
**********/26.11.2018г. за сумата от 60,58 лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 49,57 лева. Ответникът следвало да
заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30
– дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица
неговото изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените
фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата
молба - т.е. от 26.11.2017г. до 05.02.2020г. в размер на 22,90 лева, както и
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Отправя искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 175,92 лева – задължение по издадени фактури в
периода от 25.10.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 24.05.2017г. до
28.08.2019г., сумата от 22,90 лев, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.11.2017г. до 05.02.2020г.,
както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Ю.Г.З., чрез особения
представител адв.Г.П.. С отговора се заявява, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Релевира, че от представените по делото доказателства не се
доказва по безспорен начин наличието на потребление на вода от страна на
ответника, тъй като не било ясно дали е обитавал жилището през процесния
период, както и че е потребил вода и какво е количеството изразходена вода.
Счита, че не ставало ясно как точно било извършвано отчитането на
измервателните устройства и дали осигуряван достъпа до тях. Особеният
представител инвокира възражение, че няма безспорни доказателства ответникът да
е обитавал процесното жилище за този период и поради това нямал качеството на
потребител длъжник, както и че не дължал сумата от 175,92 лева по посочените в
исковата молба фактури, тъй като в нарушение на ОУ не извършвал своевременно отчитане,
тъй като в настоящият случай обхващал много голям период от време.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес гр.Несебър, т.к.***, ***, бл.*, ап.*, за титуляр на партидата Ю.Г.З. с абонатен № 742772 за периода от
24.05.2017г. до 28.08.2019г., начисленото количество вода е отчетено по
показания на водомера, които са видени от инкасатор, служебно начислени
/които количества вода впоследствие са изкарани при режим на отчитане „видян“/
и по данни от клиента. За начислените суми за вода са издадени следните
фактури: фактура
№ **********/25.10.2017г. за сумата от 65,77 лева, фактура №
**********/26.11.2018г. за сумата от 60,58 лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 49,57 лева.
По делото е прието заключение на Съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като
същото не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че за имота,
находящ се в гр.Несебър,
т.к.***, ***, бл.*, ап.*, представляващ апатамент в жилищна сграда с партери и
три етажа и е с идентификатор 51500.507.293, като има открита партида на
абонатни номер 742772. Сочи се, че има едно измервателно устройство, монтирано в
санитарния възел на апартамента. Относно състоянието на водомера е
констатирано, че е бил отчитан е електронно. В заключението е посочено, че тъй
като абонатният номер има монтирано измервателно устройство може да каже, че за
отчетения период от 24.05.2017г. до 28.08.2019г. доставената и консумираната
питейна вода преминала през измервателното устройство е 69,00 кубически метра.
В доказателствената съвкупност в настоящото
производство е приобщено заключение на Съдебно – икономическа експертиза, от
което се установява, че представените по делото фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца по сметка на ответника, счетоводството е водено
редовно, законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите в
размер на 175,92 лева, изчислена за периода от датата следваща датата на падежа
на всяка фактура до 05.02.2020г. възлиза в размер на 22,90 лева. Със
заключението е установено, че съобразно счетоводната информация по фактурите
предмет на делото, не са отразени плащания, като отчетеното количество вода,
както и услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с цените действащи в
периода на издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР №
Ц-11/31.05.206г., БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и Ц-20/28.12.2018г.
Представен е и Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 183, том IV, рег.№ 344, нотариално дело №
692/2017г. на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – Районен съд –
Несебър, видно от който на дата 17.05.2017г. ответникът е придобила
собствеността над процесния водоснабден имот. Представена е справка по лице от
Служба по вписванията – гр.Несебър, видно от която също ответникът е собственик
на процесния водоснабден имот. Приобщени са по делото и три броя протоколи за
неосигурен достъп до процесния апартамент на инкасатори на дружеството от дата
29.05.2019г., 26.09.2018г. и 31.05.2018г.
В хода на проведеното съдебно дирене по настоящото
дело е разпитана и свидетелката М.Т.Е. –
отчетник измервателни уреди във ВиК в район Несебър. Същата заявява, че от
2013г. отчита ***, където се намира водоснабдения обект с електронно устройство
посредство което се сканира баркод. Излага, че е влизала в апартамента и в
последствие е изравнявала показанията по отношение на служебно начисленото
коричество вода от 23 кубика. Заявява, че имотът има сезонен характер, с оглед
на което се отчитал два пъти годишно – пролетта и есента.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се гр.Несебър, т.к.***, ***, бл.*, ап.*, валидно възникнало облигационно
отношение с ответника по партида с абонатен № 742772, т.е. от установяването на
вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността на ищеца – че през процесния период е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за
въпросния обект. Следва да се докажат и
твърденията на ищеца за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените в тази връзка суми, редовността на представените фактури, както и
изправността на измервателното устройство. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че
е погасил задълженията си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на
гр.Несебър е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от
оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен ежедневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В
случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани
и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Видно от представените по делото нотариален
акт и справка за лице от Служба по
вписванията – гр.Несебър, се установява, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр.Несебър, т.к.***, ***, бл.*, ап.*. Предвид
това в настоящото производство се установява обстоятелството, че Ю.Г.З. има
качеството на потребител на ВиК услуги. В тази връзка релевираните възражения
от страна на особения представител, че ответника няма качеството потребител са
изцяло неоснователни. Обстоятелството дали З. е ползва имота е ирелевантно при
преценката дали същият има качеството потребител.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23,
ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също
изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство
на адреса на водомера т.к.***, ***, бл.*, ап.* за абонатен номер 742772 и
титуляр на партидата ответника З., видно от който за процесния период са
вписани реални показания от монтирания водомер – по данни от клиента и видяни
на място, чрез отчитане по електронен път – т.е. чрез индустриални мобилни
компютри, при което отчитането е визуално, а данните от водомера се вкарват в
мобилния компютър за обработка, където е създаден електронен карнет за абоната.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се
установява, че отчитането на начислените количества вода е извършено чрез
монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на водоснабдения обект. Количеството
вода, отчетено от водомера за процесния период е 69 куб.метра, като това се
установява както от заключението на Съдебно – техническата експертиза, така и
от представената справка извлечение от показанията на водомера. От заключението
става ясно също, че представените
по делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по сметка на
ответника, счетоводството е водено редовно, законната лихва за забава върху
неизплатените суми по фактурите в размер на 175,92 лева, изчислена за периода
от датата следваща датата на падежа на всяка фактура до 05.02.2020г. възлиза в
размер на 22,90 лева, а съобразно счетоводната информация по фактурите предмет
на делото, не са отразени плащания, като отчетеното количество вода, както и
услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с цените действащи в периода на
издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР. № Ц-11/31.05.206г.,
БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и Ц-20/28.12.2018г.
Отчетените количества вода чрез
мобилното устройство, обективирани в спрвката извлечение за показанията на
водомера в имота на ответника са обективирани в издадените фактури както
следва: фактура № **********/25.10.2017г. за сумата от 65,77 лева, фактура №
**********/26.11.2018г. за сумата от 60,58 лева, фактура № **********/25.09.2019г.
за сумата от 49,57 лева, въз основа на които се претендира исковата претенция
за главница.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответницата е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се възприемат.
По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът
е предоставил услугите, чието плащане търси. Инкасаторът е правил реални
отчети, след снемане на показания от водомера, за който няма данни да е
неизправен. При отчитането на показанията на водомера са спазени ОУ на
дружеството, доколкото отчитането е ставало по електронен път с мобилно
устройство.
Относно размера на исковата претенция е
ангажирано заключението на Съдебно - счетоводна експертиза, което съдът счита
за обективно и компетентно изготвено, като същото не е оспорено и от страните
по делото. Установява се, че представените фактури по делото, които са издадени
за отчетените количества вода в процесния обект, са осчетоводени в
счетоводството на дружеството, същото е било водено редовно и към момента на
изготвяне на заключението стойностите по фактурите не са платени. Общата
стойност по фактурите е в размер на 175,92 лева и съвпада с исковата претенция
за главница. Законната лихва за забава по всички фактури, включени в главницата
по настоящото дело, от датата на техния падеж до дата 05.02.2020г. е в размер
от общо 22,90 лева, като тази сума е посочена и в разбивка за начислената по
всяка отделно фактура лихва, като тази сума съвпада с посочената в заключението
на Съдебно – счетоводната експертиза.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК
услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесорни вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2020г. в съда до
окончателното погасяване.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно: 100
лева, представляваща платена държавна такса, 100 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 150 лева – депозит
за възнаграждение на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза, 200 лева
– депозит за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза
и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева или общо
сторените разноски в исковото производство са в размер на 650 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.Г.З.,
гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., с адрес: гр.Несебър, т.к.***, ***,
бл.*, ап.*, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”,
ул.“Генерал
Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Г. Т., чрез пълномощника
гл.юрисконсулт Д. З. сумата от 175,92
лева /сто седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща задължение ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода в
имот с адрес: гр.Несебър,
т.к.***, ***, бл.*, ап.*, абонатен
номер 742772, за която са издадени фактури за периода от 25.10.2017г. до 25.09.2019г.,
с отчетен период по фактури от 24.05.2017г. – 28.08.2019г., ведно с обезщетение
за забавено плащане върху главниците в размер от общо 22,90 лева /двадесет и два лева и деветдесет стотинки/, за периода
от 26.11.2017г. до 05.02.2020г., както и законна лихва върху неизплатената
главница за периода от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Ю.Г.З.,
гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., с адрес: гр.Несебър, т.к.***, ***,
бл.*, ап.*, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”,
ул.“Генерал
Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Г. Т., чрез пълномощника
гл.юрисконсулт Д. З. сумата от 650.00
лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторените разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:_________