Номер 71923.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечIII състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20204300500480 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от „ЮБЦ”ЕООД, ЕИК *********, предствлявано от Ю. Ц. ,
чрез адвокат В. Г. , САК, Съд.адрес: гр.София, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8 против
Разпореждане № 727/07.08.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 280/2020 г. на Районен съд
Луковит.
Жалбоподателят обжалва разпореждането в частта, с която първостепенният съд е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендирани разноски в
размер на 180.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Счита, че има неяснота
в мотивите на съда и отъждествяването на непредставена фактура към договора за правна
защита и съдействие с недоказването на реално сторен разход от страна на дружеството-
заявител. Поддържа, че при констатирана липса на такъв документ, съдът е следвало да даде
срок на заявителя да отстрани допуснатите нередовности, съгласно чл.411, ал.1, т.1 ГПК.
Така се е стигнало до краен резултат, при който на дружеството не са присъдени реално
сторени, заплатени и обложени с данък разноски.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъдат дадени
задължителни указания на РС да издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя
разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е
допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „ЮБЦ”ЕООД, ЕИК
********* срещу длъжника Ц. К. Х. , ЕГН ********** от гр.Луковит, ул.”Начална” за
сумата: 69.27 лева главница и 19.54 лева лихва, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договори с клиентски номер 16530923001 от 30.12.2016 г.,
сключен между длъжника и мобилния оператор” Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, за което са издадени 3 бр.фактури за периода от 08.02.2017 г. до 07.06.2017
г.Заявителят е придобил вземането по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със
„С.Г.Груп” ЕАД, последното от своя страна е придобило вземането от „БТК”ЕАД по силата
на договор за целия от 16.10.2018 г. Претендира и за разноски в размер на 25 лева за платена
държавна такса, както и 180 лева за адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 627/17 юли 2020 г. по ч.гр.дело № 280/2020 г. Луковитският
районен съд е указал на заявителя да отстрани нередовностите в подаденото заявление като
въведе твърдения относно вида и размера на предоставените услуги и стойността на всяка
от тях, както и за какъв период се отнася.
След подадена молба от заявителя, Луковитският районен съд е уважил искането и
постановил издаване на заповед за изпълнение за посочената главница (за лихвата
заявителят е направил отказ) и за разходите за държавна такса и отхвърлил заявлението в
частта ,в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Приел е, че
заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара.
Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е
отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че
към заявлението не са приложени доказателства за реалното му плащане.
В настоящия случай към заявлението е представен писмен Договор за правна защита
и съдействие от 01.04.2020 г. и пълномощно, с което законно представляващият
„ЮБЦ”ЕООД е упълномощил Адв.дружество „Герова и Петкова и адвокат В. Г. да
осъществят правна защита и съдействие по делото, изразяваща се в подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото
на дружеството срещу длъжника Ц. К. Х. . В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното
възнаграждение е 180 лева, с включен ДДС. Отразено е, че възнаграждението е платено „в
брой при подписване на договора, който служи и като разписка за платена сума”.
В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело №
2
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан
начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Съдът е съобразил решение № 175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н.д.№ 783/2016 г. на ІІІ
н.о., в което, позовавайки се и на ТР № 6/2013 г., Върховната инстанция приема, че въпреки
липсата на препращане в ЗА към разпоредбите на ЗСч, в посочената част ЗСч е приложим,
доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за
документалната обосновка на извършеното плащане. В решението на ВКС е направена
препратка и към решения на ЕСПЧ за нарушения по ЕКПЧОС, и е формиран извод, че:
„съдът не може да пренебрегне решаването на въпроса доколко претендиран за присъждане
размер на адвокатско възнаграждение като дължими разноски е надлежно обоснован и
доказан”. В този смисъл РС е приел, че регистрираното по ЗДДС дружество следва да
документира извършената от него доставка на стока или услуга съгласно изискванията на
ЗСч., а представеният договор за правна защита и съдействие няма характеристиките на
първичен счетоводен документ. Правилни са констатациите, че и извън случаите на
регистрирани по ЗДДС лица, адвокатът е длъжен да издава документ, отговарящ на
изискванията на чл.7, ал.1 ЗСч. за получените от него доходи ( на осн. чл.9, ал.2 ЗДДФЛ) и
един от тези документи е разписката в договора за правна защита и съдействие от
адвокатски кочан, защото съдържа необходимите реквизити на първичен счетоводен
документ. В настоящия случай договорът между заявителя и адвоката е валиден, но не е
сключен по утвърдения образец, което не е доказателство за съда, че сумата е реално
платена. Видно е от приложения договор, макар че е вписано че сумата е внесена в брой, не
е посочено къде е внесена, не е представена нито фактура, нито касов бон, поради което
съдът приема ,че този договор не може да представлява доказателство за платено
възнаграждение. Правилни са изводите, че процесният договор не е съобразен с нормите от
публичен порядък, за които съдът следи служебно.
С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските РАЗПОРЕЖДАНЕ № 727 от 07 август 2020
година, постановено по ч.гр.дело № 280 по описа за 2020 година на Луковитския районен
съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4