Срещу подсъдимия П.Б.Г., роден на ***г***,
българин,български гражданин,разведен, не работи, средно-специално
образование,осъждан, ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че:
На 04.03.2009г., при условията на
продължавано престъпление, в гр. Плевен - в търговски обект METRO Cash&Carry ЕООД, си служил с подправена
кредитна карта, която не е ценна книга, с № **********, с издател Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo, издадена на името на Т. Б., като
знаел, че същата е подправена и осъществил плащания на обща стойност 2229,58
лева както следва:
-
на
04.03.2009г. в 14:13ч в търговски обект METRO Cash&Carry ЕООД гр. Плевен, си служил с подправена кредитна
карта която не е ценна книга и осъществил плащане в размер на 1318,00лв,
удостоверено с фактура № ********* ********** и касов бон № 199826/NO 011802;
-
на
04.03.2009г. в 16:46ч в търговски обект METRO Cash&Carry ЕООД гр. Плевен, си служил с подправена кредитна карта
която не е ценна книга и осъществил плащане в размер на 838,80,00лв,
удостоверено с фактура № ********* ********** и касов бон № 198225/NO 011808;
-
на
04.03.2009г. в 20:57ч в търговски обект METRO Cash&Carry ЕООД гр. Плевен, си служил с подправена кредитна
карта която не е ценна книга и осъществил плащане в размер на 71,98лв
удостоверено с фактура № ********* ********** и касов бон № 199532/NO 011248 -
престъпление по чл. 244, ал. 1, предл. трето във вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр.
ал. 1 ( ред. на ЗИДНК, обн. ДВ бр. 24/22.03.2005г.)
във вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 2, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното производство
процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че
от събраните доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин
авторството и съставомерността на деянието, поради
което моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимият за
виновен по повдигнатото му обвинение. Прави се искане да бъде наложено
наказание към средата на предвидения в нормата на НК, по която е повдигнато
обвинение. Сочи се на това, че всички събрани доказателства сочат и навеждат
единствено на извода, че подсъдимият е извършил инкриминираните плащания в
търговският обект използвайки пластика на кредитна карта съдържаща данни от
оригинална такава издадена на италианската гражданка Т. Б..
Подсъдимият П.Г. моли съда да бъде
оправдан, като в обясненията си сочи, че на инкриминираната дата не е пазарувал
в търговският обект сочен от прокуратурата.
Защитника – адв.
В. П. *** прави искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Ангажира се становище, че деянието не е съставомерно
така както е повдигнато обвинението от прокурора, а по скоро се касаело за
престъпление по чл. 249 от НК. От друга страна се твърди, че липсата на предмет
на престъплението / навеждат се доводи, че използваната пластика на кредитна
карта е предмета на престъплението/ е достатъчно основание да бъде признат
подсъдимият за невиновен. Правят се възражения във връзка със събрания доказателствен материал, а именно противоречия в
показанията на св. У.. Защитната теза, която се развива е в насока, че от
събрания доказателствен материал не може да се
направи извод, че подсъдимият е извършител на деянието, за което е повдигнато
обвинение.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна :
Подсъдимият П.Б.Г., ЕГН: **********
е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, не работи,
средно-специално образование, осъждан.
В периода 02.07.2008г. до 28.07.2008
година подсъдимият пребивавал извън пределите на България, а именно в Република
Италия. След завръщането си и преди инкриминираната дата подсъдимият се сдобил
с карта-пластика имитираща банкова карта, върху която била упражнена такава
физико-техническа интервенция, че последната съдържала данни на действително
съществуваща карта „VISA с № **********“, с посочен издател - Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo , посредством която можело да се
осъществи безкасово плащане, което от своя страна води до заверяване на
сметките на притежателя на картата. Подсъдимият решил да извърши покупки в
„Метро“ Плевен. В изпълнение на това свое намерение последният започнал да
посещава търговският обект достатъчно често, като бил забелязан и от св. У., на
когото направило впечатление, че не винаги подсъдимият успява да извърши
безкасовото плащане, поради невъзможност с представената от него карта да бъде
задействано ПОСТ терминалното устройство. По същото време постерминалите
устройства на касите на „Метро“ Плевен се стопанисвали от „ ОББ“АД.
На 04.03.2009г., около 14ч
подсъдимият Г. посетил търговски обект
магазин „Метро”, находящ се в гр. Плевен, ул. „Метро”
№ 11. В търговският обект подсъдимият
взел стоки, след което се отправил към касите. Търговската продажба била осъществена
посредством маркиране на стоките взети от
Г. от касиер – служител на „ Метро „. Плащането било осъществено
посредством предоставянето от страна на подсъдимият за разплащане на пластика
на кредитна карта. При поставянето и на
ПОС-терминалното устройство, последното я регистрирало като карта със
следните индентификации - VISA с № **********“, издател - Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo. След като касиерката прекарала през ПОС-терминала предоставената й
пластика, въвела стойността на покупката в размер на 1318,80лв и от устройството
била издадена бележка, че плащането е одобрено. Подсъдимият подписал предоставената
му касова бележка, взел картата и
напуснал търговския обект. Счетоводната система на „ Метро“ Плевен генинирала фактура за извършената покупка, като за получател
по сделката бил отразен търговец с фирмено наименование „ Болина“
ООД.
Около 16,30ч на същи ден - 04.03.2009г.
Г. отново посетил търговския обект„Метро”, пазарувал стоки и се отправил към
касите. Отново предоставил за плащане от външна страна наподобяваща пластика на
кредитна карта VISA с № **********, издадена от Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo. Обслужващата касата служителка въвела стойността на направената от Г. покупка
от 838,80лв и след като от ПОС-терминала
покупката била одобрена, Г. подписал екземпляр от касовата бележка и напуснал
обекта.
По късно, около 20,50ч.
на същия ден подсъдимият отново осъществил покупки в търговски обект „Метро”.
Стойността на закупеното от него възлязло на 71,98лв, като Г. повторил
действията си, като предоставил за разплащане отново пластика, посредством
която успешно било задействано ПОС-терминалното устройство.
През периода април-май 2009г., в счетоводния отдел на „Метро” Плевен
се получило запитване от централата на ОББ гр. София – картов център, за
предоставяне на информация относно извършваните покупки с кредитна карта VISA с № **********,
издадена от Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo. Св. В.К. *** се
свързала по телефона със служител на касовия център в ОББ гр. София, при което
разбрала, че използваната за разплащане карта VISA с № **********
е издадена от Р.Италия и собственикът й е заявил, че
не е пазарувал в България, т.е. оспорил е извършените покупки. За получената
информация, св. К. уведомила св. У. – ръководител Отдел„Сигурност” към търговски обект „Метро”,
който от своя страна сигнализирал органите на ОД на МВР гр. Плевен.
Така възприетата от съда
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които в своята съвкупност съдът намира за непротиворечиви.
От приобщената по делото
Справка от ОД на МВР № 3309/2010 година / л.109, т.4 от д.п./ е видно, че
подсъдимият е напускал пределите на РБългария от
02.07.2008 до 28.07.2008 година през ГКПП Аерогара София в посока Италия. От
това доказателство може да се направи категоричният извод, че подсъдимият
непосредствено преди извършването на деянията е посетил местоиздаването
на оригинала на кредитната карта, чийто данни са използвани при изготвянето на
пластиката, посредством която е задействано ПОС-терминалното устройство на
касите на „Метро“ Плевен при извършените три броя покупки.
От показанията на св. Д.,
който към онзи момент е бил служител при банката ползваща ПОС-терминала, се
установява, че посредством ПОС-терминалните устройства са извършвани безкасови
плащания при покупки в търговският обект – магазин „ Метро“ гр. Плевен. Съдът
приема, че показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани с доверие,
тъй като напълно си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Св. Д. в показанията си обаче
излага станали му известно принципни обстоятелства във връзка с начина, по
който е следвало да се работи с ПОС-терминалните устройства в насока
задълженията на страните по договора – търговски обект и банка. Позоваването на
защитата на очевидната разлика между подписите положени върху касовите бонове и
подписа на св. Б., като обстоятелство оборващо обвинителната теза е
несъстоятелно. Принципно какви са били задълженията на касиерите при работата с
разплащателни карти не може безрезервно да се отнесе към предмета на доказване
в настоящето производство, тъй като относно конкретните действия на подсъдимият
и на касиера никакви доказателства не са събрани. От друга страна евентуалното
неизпълнение на каквито и да било задължения от страна на касиера, включая проверка за идентичност на подписите върху касовия
бон и този положен на картата, не води до несъставомерност
на деянието, за което е повдигнато обвинение и което се изразява в служене с
подправена карта.
От представената справка
от ОББ АД справка / л.5, т.3 от д.п./ е видно, че с карта № ********** на
04.03.2009 година са извършени три плащания през терминали на „Metro“ разположени на касите на магазина. Данните от
справката от масивите на ОББ АД за извършените транзакции напълно си
кореспондира със справката на Iccrea Banca
S.P.S. – Instituto Centrale
Del Credito Cooperativo – банката в РИталия, където е издадена оригинала на кредитната карта.
От същият доказателствен източник се установява, че
картата е предоставена за ползване на
св. Т. Б.. Последната е разпитана в хода на досъдебното производство и
показанията й са прочетени в рамките на съдебната фаза, като от последните се
установява по един категоричен начин, че държателят на картата не я е
предоставял на никое друго лице, както и че самата тя никога не е посещавала РБългария, нито е извършвала някакви плащания на нейната територия.
Съдът не намира никакви причини да не кредитира с доверие показанията на тази
свидетелка. Последните са напълно логични и последователни и изцяло си
кореспондират с останалият събран по делото доказателствен
материал относно момента на издаване и в последствие на унищожаване на
оригиналната карта, както и във връзка с движението на паричните потоци в нея.
Тук следва да се отбележи, че възраженията на защитата относно поведението на
тази свидетелка през призмата на достоверността на показанията й, са напълно
несъстоятелни. От материалите по делото не се установява въобще свидетелката да
е получавала съобщения по мобилен начин за извършени транзакции от сметките й,
поради което няма как да търпи упрек, че не е сигнализирала първа за нередности
и най-вече интервенциите по банковите й сметки.
Договорните й отношения с банката издател на картата не са изследвани до
такава степен, а и това няма отношение към повдигнатото обвинение. Безспорен е
факта, че свидетелката не е предоставяла никому картата, последната е държана в
нейно владение и е унищожена от банковата институция на 20.03.2009 година.
Видно от разпита й, последната заявява, че няма никакви финансови претенции към
когото и да било, поради което съдът изключва и възможността последната да е
заинтересована относно изхода на спора и това да дава отражение на
интерпретацията на фактите, които са и станали известни и имат отношение към
делото. С оглед на това, съдът приема за безспорно установено, че оригинала на
банкова карта VISA с № **********, издадена от Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo до момента на унищожаването й се е намирала във
владение на св. Т. Б. и е ползвана само с нейно разрешение и то при всички
случай на инкриминираната дата не е използвана на ПОС-терминал на „ ОББ“ АД находящ се на касите на търговски обект „ Метро“ в гр.
Плевен.
От справката издадена от италианската
банкова институция се установява, че използваната на инкриминираната дата
пластика като носител на информация необходима за задействане на ПОС-терминалното
устройство при извършването на плащането е използван № **********, който е
издаден на св. Т. Б.. Тези данни напълно си кореспондират с извлеченията от „
ОББ“ АД . От друга страна от издадените
при „ Метро“ Плевен касови бонове с № 199826/NO 011802; № 198225/NO 011808; № 199532/NO 011248 е видно,
че покупките са извършени и респективно ПОС-терминалното устройство е отчело
плащане съответно в 14.13 часа, 16.46 часа и 20.57 часа. Върху касовият бон
ясно е видно, че е посочен номера на картата, която към онзи момент е била у
свидетелката Б. в РИталия. Въз основа на тази счетоводна операция
при търговският обект са издадени и
фактура № ********* **********,фактура № ********* ********** и фактура № ********* ********** / л.40.42, т.2 от д.п./. В тези първични счетоводни документи като получател
по сделката е посочено – „ Болина“ ООД гр. Плевен.
Съдът приема за безспорно установено, че издадените три броя касови бонове и
съответните фактури са във връзка със осъществени покупки, при които е ползвана
инкриминираната пластика, съдържаща от техническа гледна точка данните на карта
VISA издадена на
св. Б.. В тази насока всички събрани доказателства водят до еднозначният извод,
че предоставената на касата на търговският обект пластика, която е предадена от
подсъдимият на касиера, е била поставена в ПОС-терминалното устройство,
разчетена е като карта VISA с № **********, издадена от Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo и именно поради тази причина е
последвала заверка по банковата сметка на св. Б.. Горният извод се следва както
от генерираното съдържание на касовия бон от ПОС-терминалното устройство, така
и от извлеченията при „ ОББ“ АД и Instituto Centrale Del Credito Cooperativo, които напълно си съвпадат по място и време. Съдът не може да възприеме тезата на защитата,
че хипотетично може да е ползвана оригиналната карта. В показанията си св. Б.
изрично заявява, че не е предоставяла картата си на никого, още повече на
подсъдимият, за когото заявява, че въобще не го познава.
Съдът
приема за безспорно установено и обстоятелството, че при извършване на
покупката, лицето, което си е служило с подправената кредитна карта е
използвало и карта издадена на клиент на „Метро“ Плевен, а именно такава в
полза на „ Болина“ ООД. В тази насока данни относно ползваната
метро-карта се черпят от първичните счетоводни документи / описани подробно
по-горе/. За последните не възниква никакво съмнение, че отразяват именно тези процесни сделки, при които плащането е осъществено с
подправената карта използвана на ПОС-терминала. В хода на съдебното
производство са разпитани св. Р.М. и С.А. се установява, че към 2009 година и
двамата са работили при „ Болина „ ООД, както и че
служител на „ Метро“ е предоставил в офиса им няколко карти. И двамата
свидетели заявяват, че познават подсъдимият, като приятел на управителя на
Дружеството. Макар и двамата свидетели да не са възприели лично момента когато
на подсъдимият е дадена метро-карта издадена на „ Болина
„ ООД, то самия факт на познанството между подсъдимият, служителите в
Дружеството и неговият представляващ е достатъчен, за да може да се направи
извод, че подсъдимият е имал възможност и най-вероятно се е снабдил с метро-картата,
която е ползвал при покупките, по повод познанството си със служителите на „ Болина“ ООД.
Основният
въпрос по делото е свързан с това, подсъдимият ли е бил лицето, което при
извършването на трите инкриминирани плащания е използвал пластика на карта,
т.е. подправена кредитна карта. Видно от оригиналите на касовите бонове, върху
последните са положени подписи със химикална паста.В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена графическа експертиза
/ л.56, т.4 от д.п. /, която съдът приема като обективна и компетентна. От
заключението на последната се установява, че подписите положени под текста
„ПОКУПКА” в касови бонове с № **********; ********** и № **********, издадени
от ПОС-терминал на „ОББ” гр. София, находящ се в
магазин “ METRO Cash&Carry” ЕООД гр. Плевен, ул. „Метро” № 11
са положени от П.Б.Г.. Експертизата е използвала сравнителен материал
предоставен от подсъдимият. По искане на защитата е назначена тройна графическа
експертиза със задача като първоначалната, при която обаче вещите лица е
следвало да направят изследване за идентичност на подписите от касовите бонове
и тези положени от подсъдимият при подаване на заявления за издаване на
документи за самоличност. Съдът няма причина
да не възприеме и тройната експертиза като обективна и компетентна. От
заключението на същата се установява, че подписите върху касовите бонове са
поставени от П.Г.. Съдът не се съмнява в компетнтността
на вещите лица изготвили експертизата, а възраженията на защитата за недостатъци
при изследването, по същество не се подкрепят с никакви научни аргументи, които
по своята същност да могат да внесат някакво съмнение в направените изводи.
Относно забележките на защитата във връзка с констатираните различия, то на
стр.3 от заключението по тройната експертиза изрично, след като е направена
констатация във връзка с отделните различия е даден обоснован отговор на
въпроса за тяхното съществуване, а именно във вариантността
на подписите, положението на пишещия и подложката върху която е поставен
документа. Това обяснение е достатъчно
по никакъв начин не може да влия на крайният извод за това, че подписите
положени върху касовите бонове издадени от ПОС-терминала са на подсъдимият по
делото.
Тъй
като касовите бонове са иззети от търговският обект на „ Метро“ Плевен, където
по принцип са били съхранявани и тъй като не се събират никакви доказателства,
които да създадат макар и малко съмнение относно това къде, как и защо са
издадени тези бонове, то съдът приема, че последните са издадени при осъществяването
на трите покупки описани от обвинението и подсъдимият е бил лицето, което
именно в търговският обект е положил подписа си върху касовите бонове. Следва
да се отбележи,че в обясненията си Г. само
декларативно заявява, че не е бил на инкриминираната дата в магазина и не е
извършвал никакви покупки, но същевременно с това не дава никакви логични
обяснения и дори не сочи на някакви предположения защо неговият подпис е върху
оригиналите от касовите бонове. В тази насока установяването на факта, че
подписите върху боновете са положени от П.Г. не е изолиран спрямо въпроса
относно авторството на деянието. В тази насока от съществено значение са
показанията на св. У.. Като начало при анализа на този доказателствен източник съдът следва да посочи, че не
констатира причини, поради които да не кредитира с доверие показанията на този
свидетел. Възраженията на защитата, че показанията са противоречиви не намериха
конкретно изражение в пледорията. Показанията на този
свидетел от д.п. са прочетени по реда на чл. 281 от НПК, тъй като лицето към
датата на откритото съдебно заседание, когато е проведен разпита му, не си е
спомнил част от заявеното пред органите на досъдебното производство във връзка
с това дали е ползвал данни от личните документи на подсъдимият. След прочитане
на показанията от досъдебното производство, св. У. заявява, че вероятно това е
сторено, но поради изтеклият дълъг период от време не си спомня конкретика. По своята същност и цялост показанията от
досъдебното производство напълно си кореспондират като фактология,
логика и последователност с тези дадени пред настоящият съдебен състав и именно
поради тази причина съдът не намира основание да не ги кредитира с довери като
важен източник на данни от значение на производството и то най-вече в частта,
че подсъдимият е бил лице често посещаващо търговският обект в период
непосредствено преди датата на деянието, опитвал се е да извършва плащания с
карти издадени основно от чужди банкови институции, като в немалко от случаите
е възниквал проблем при разчитане на картите на ПОС-терминалното устройство.
Няма как да се подценят показанията на св. У. и относно това, че принципно
проблемите с разчитане на картите на ПОС-терминалите при касите е било рядкост,
а не често явление, поради което е и правило впечатление на служителите в
търговският обект. Св. У., макар и след продължителен период от време, при
проведеният му разпит в съдебно заседание, категорично разпознава подсъдимият
като лице често пазаруващо към инкриминираният момент в търговският обект по
описаният по-горе начин. Във връзка с възраженията на защитата, че показанията
на св. У. си противоречат с тези на св. К., то съдът счита, че не следва да
взема отношение, тъй като показанията на тази свидетелка дадени пред органа по
разследването не бяха прочетени по предвиденият процесуален ред, поради не
даване на съгласие от страна на защитата и подсъдимият. От показанията на св. У., който
към онзи момент е бил служител при търговският обект отговорен за сигурността,
се установява че последният визуално е познавал подсъдимият, като лице, което
често е идвало в търговският обект и е извършвало покупки, които от своя страна
е плащало посредством банкови карти през ПОС-терминалното устройство.
Свидетелят е запомнил личността на подсъдимият поради честите покупки, начина
на плащане и възникващите проблеми, при които скемиращите
устройства не са разчитали предоставените карти и съответно лицето е оставяло
стоката. В тази насока са и показанията на св. В. И. – полицейски служител
извършил първата проверка в търговският обект, когато са му били съобщени
именно тези обстоятелства, за които свидетелства и У.. В показанията си св. И.
сочи, че лицето пазаруващо в търговският обект, по отношение на което са
възникнали съмнения относно действията му по плащане с карти, е
индивидуализирано посредством ползваният от него автомобил и при преглед на
записите на охранителните камери. Св. И. категорично разпознава, че това лице е
подсъдимият, за който той е извършвал проверка в масивите на КАТ относно
собствеността на използваният автомобил.
Съдът
не може да възприеме възраженията на защитата, че касиера, е следвало да се
увери, че кредитната карта е на лицето, което я представя и едва следва това да
извърши плащането и след като е осъществено последното, то респективно следва
да се приеме, че такава проверка е извършена. Дали правилата на банката
собственик на ПОС-терминалните устройства са били спазвани от служителите в
търговският обект не е въпрос, който има отношение към предмета на доказване.
Достатъчен е установеният факт, че ПОС-терминалното устройство е разчело
пластиката предоставена от подсъдимият, разпознало я е като кредитната карта на
св. Б. и по същество се е стигнало до осъществяване на финансова операция по
сметка на св.Б. без последната да е искала или целяла това.
Назначена и изготвена е оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на извършените
посредством кредитна карта VISA с № **********, издадена от Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo покупки възлиза на 2229,58 лева.
При така възприетата от
съда фактическа обстановка, последният приема, че подсъдимият с действията си
на инкриминираната дата е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл. 244 ал. 1 предл. трето във вр. чл. 243 ал.
2 т. 3 във вр. ал. 1 ( ред. на ЗИДНК, обн. ДВ бр. 24/22.03.2005г.) във вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 244 НК, съгласно редакцията му към ДВ, бр. 24/2005, се изразява в упражняване
на неправомерно влияние върху паричните потоци, като се засяга правилното
функциониране на паричната и кредитна система, с което се повлиява и на
създадените по повод на предмета на посегателство облигационни отношения между
различни правни субекти. Към момента на извършване на деянието нормата на чл. 244 ал.1 НК е имала за изпълнително деяние - прокарване в обръщение на
подправени парични или други знаци по предходния член, придобиване или служене
с такива знаци. На подсъдимия е вменена
третата форма на изпълнително деяние - служене с подправени други знаци
(непарични) – кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книги. Защитата
твърди, че използваната от подсъдимият подправена кредитна карта, която е
притежавала размерите, характеристиките и магнитната лента на действителна
банкова карта и в конкретният случай карта VISA с № **********, издадена от Iccrea Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo е предмет на престъплението по чл. 244 НК и
липсата й води до извод, че предаденото на съд лице следва да бъде оправдано.
Съдът обаче не споделя това виждане. Подправената кредитна карта е само
средство за извършването му. По смисъла на чл.53 ал.1 б“а“ от НК средство или
оръдие на престъплението са вещи, които са били предназначени или са послужили
за извършване на противоправното деяние. Предметът на
престъплението е елемент на отношението, непосредствен обект на престъплението
или материална предпоставка за съществуването на отношението. Върху него
престъпникът въздейства, като по този начин засяга самото отношение. Това е
общоприето становище, както в теорията, така и в практиката / А. Стойнов – Наказателно право Обща
част, Решение № 388 от 4.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1166/2012 г., I н. о., НК / .
Към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящето обвинение, законодателят в чл.243 ал.2 т.3 от НК е боравил с термините „ кредитни или
разплащателни карти, които не са ценни книги“. Защитата при предходно
разглеждане на делото прави възражение във връзка с това дали картата на св. Б.
е била кредитна или дебитна. Следва да се посочи, че изброяването на видовете
карти от закона е примерно и в тази насока е и съдебната практика / Решение № 400 от 2.11.2009 г. на ВКС
по н. д. № 416/2009 г., I н. о., НК / В конкретния случай използваната от
подсъдимия пластика представлява подправена банкова карта – аргумент, за което
се следва от легалната дефиниция за банкова карта, съдържаща се в действащото
към момента на деянието законодателство - Наредба № 16 от 29
септември 2005 г. за електронните платежни инструменти, издадена от
Българска народна банка, обн. ДВ. бр.81 /2005 г.,
отм. ДВ. бр.62/ 2009 г., където в чл. 10 ал.1 се приема, че банковата платежна
карта е вид електронен платежен инструмент и представлява карта, върху която е
записана информация по електронен начин и се използва многократно за
идентификация на оправомощения държател, отдалечен
достъп до банкова сметка ***/или до предварително определен кредитен лимит,
договорен между оправомощения държател и банката,
както и за извършване на различни операции. Т.е. банковата карта се явява
родово понятие и обхваща както разплащателните карти (дебитни), така и
кредитните карти - когато на картодържателя е
предоставен определен кредитен лимит. Внимателният прочит на посочените правни
норми води до извод, че и в двата случая се касае за техническо средство, което
легитимира неговия държател като лице, имащо право на достъп и на разпореждане
с определени парични средства, намиращи се в банката - издател на съответната
карта.Въпроса за правната прецизност на изразяването на обвинението е стоял на
разглеждане и в други идентични случаи, като възприетото становище е, че е
налице такова родово понятие, при което разликите по своето същество са дотам
незначителни, че не оказват никакво значение при определяне съставомерността
на деянието / например Решение № 220 от 17.06.2014 г. на САС по в. н. о. х. д. №
279/2014 г. /.
От обективна страна изпълнителното
деяние по пр. 3 на чл. 244 ал. 1 от НК е
описано с израза "си служи". Под служене следва да се разбира
използване, употреба по предназначение, което в конкретния случай подсъдимият е
осъществил, чрез предаване на картата на касиера на търговският обект с цел да
бъде извършено плащане. Следва да се отбележи, че деянието е било довършено с
посочените действия без за съставомерността му да е
необходимо настъпването на каквито и да било други последици - реално
получаване на сумата или причиняване на значителни по своя размер вреди на титуляра на сметката,макар в конкретният случай транзакциите
по банковата сметка на св. Б. да са били реализирани успешно. Самата пластика е
притежавала размерите, характеристиките и магнитната лента, характерни за
действителните банкови карти. Тук следва да се отбележи, че външният вид на
подправената карта не е от значение за съставомерността
на деянието. Защитата се позовава на това, че пластиката била бяла и можело
само извършителят да я използва, тъй като иначе би била явно лесно
разпознаваема. По делото обаче не се събират никакви доказателства относно
външният вид на тази пластика, а и диренето им не е необходимо. За състава на
престъплението е от значение, че пластиката, с която си е служил подсъдимият е
имала такива технически характеристики, които са й позволили да задейства
ПОС-терминалното устройство, така че да бъде извършено плащане от банкова
сметка, ***тна карта VISA с № **********, в случая тази на св.
Б.. За съставомерността на деянието от обективна
страна е без значение и дали в конкретния случай използваната от подсъдимия
пластика представлява подправена кредитна или разплащателна карта, доколкото
законодателят е предвидил наказателна отговорност за неправомерно служене с
всяка от тях, а и в двете хипотези става въпрос за копие на действителна карта,
издадена от банкова институция, с използването на което копие се получава
неоторизиран достъп до сметката на държателя на действителната карта.
От обективна страна ползваната от
подсъдимият карта, представлява подправена банкова карта, която не е ценна
книга, доколкото заготовка-пластика е имала такива технически характеристики,
които са позволили извършването на плащане, като тези интервенции по привеждане
на дубликата в тома му състояние са извършени от лице, различно от
действителния издател /съответната банка емитент/. "Подправени" по смисъла на чл. 244 ал.1
от НК са както тези разплащателни карти, които първоначално са били
истински, но са преправени, така и изначално неистинските разплащателни и кредитни карти. В последната
хипотеза попада и процесната карта, която е изначално
неистинска, тъй като не изхожда от сочения чрез съдържащата се в нея информация
емитент - Iccrea
Banca S.P.S. – Instituto Centrale Del Credito Cooperativo .
Съдът не може да се съгласи с тезата
на защитата, че липсата на пластиката води до несъставомерност
на деянието. Още по-несъстоятелно е възражението, че прокурора следва да докаже
в какво се изразява подправката на картата. Изпълнителното деяние се изразява в
служене с такава банкова карта, която не е издадена от оторизираното лице – в
случая италианската банка и въпреки това е в състояние да постигне резултата а
именно : позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се
прехвърлят пари или парични стойности. В конкретният случай без съмнение се
установява, че оригиналната карта не е била във владение на подсъдимият и
въпреки това на инкриминираната дата посредством техническо средство с
параметрите на банкова карта, последният от касите на търговски обект на „
Метро“ Плевен е успял да заплати покупките си, като е заверена сметката на св. Б.,
която била държателят на оригиналната карта и титуляр по банковата сметка. С
оглед на това не може да се възприеме възражението на защитата, че е налице
непреодолима доказатествена непълнота, тъй като
липсва самата подправена карта. Използването й се доказва успешно от събрания
по делото доказателствен материал без каквото и да
било съмнение. Няма как да не се отчете факта, че подсъдимият, като извършител
на деянието е установен не в момента на извършване на плащането, а в значително
по-отдалечен период от време, което позволява достатъчно възможности за
укриване или въобще унищожаване на ползваната пластика.
От съвкупният доказателствен
материал събран по делото се установява по един несъмнен начин, че при
разплащане в търговският обект на три пъти на 04.03.2009 година подсъдимият е
използвал пластика на кредитна карта. В
тази насока категоричните доказателства за това са извлеченията от записванията
за извършените продажби при „ METRO „,
както и положените от страна подсъдимият подписи върху касовите бонове. От друга страна
не може да има спор и относно това, че използваната от подсъдимият пластика е
съдържала всички данни на оригиналната карта, която по същото време се е
намирала във владение и фактическо държане на титуляра
на банковата сметка – св. Т. Б.. Възраженията на защитата, че
извършеното от подсъдимият е по-скоро деяние по чл. 249 от НК в хипотезата на
ползване на данни от платежен инструмент няма как да бъде коментирано, тъй като
воля на прокурора е какво обвинение и на кое лице да повдигне. Предмет на
доказване в рамките на съдебното производство е извършването или не на деянието
посочено в заключителната част на обвинителният акт и именно поради това съдът
дължи произнасяне първо по обвинението по чл.244 от НК. Следва да се отбележи
обаче, че аналогични случай са били предмет на разглеждане от ВКС, където
посредством практиката е възприето становище, че съвкупността при подобен род
действия осъществява от обективна страна състава по чл.244 от НК / например :Решение № 400 от 2.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 416/2009 г., I н. о., НК /. Инкриминираната по делото карта
не е издаден по предвидения ред от банкова институция, а подсъдимият Г.
безспорно си е служил с наподобяващо кредтина карта
техническо средство по начин, че да получи достъп до наличните средства в
банковата сметка на истинския картодържател – св. Т. Б..
Разликата от обективна страна между съставите на престъпленията по чл. 244 ал. 1
от НК и чл. 249 ал. 1
от НК, когато предмет на престъплението е кредитна карта или платежен
инструмент, е в зависимост от това дали вещественото средство, послужило за
прехвърляне на парични стойности, е истинско. Когато деецът си е послужил с
подправена кредитна карта е налице извършено престъпление по чл. 244, ал.
1 от НК, а когато се касае до използване на истински платежен
инструмент или данни от него / дори с цел създаване на такъв/, без съгласието
на титуляра, тогава ще е осъществен съставът на чл. 249, ал.
1 от НК / Решение №
134 от 25.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2361/2013 г., I н. о., НК , Решение №
152 от 5.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 238/2012 г., I н. о., НК/. Друг е въпросът,
че към момента на извършване на деянието престъплението по чл.249 от НК е
по-тежко наказуемо от това по чл.244 от НК. Отделно от това към датата на
деянието чл.244 във връзка с чл.243 от НК борави с термините „ кредитни или
разплащателни карти“, а в чл.249 от НК законодателят възприема термина „
платежен инструмент“, което е по-широко понятие. Възраженията за несъставомерност на деянието и по чл.249 от НК, поради
липсата на „значителни имуществени вреди“
не следва да се коментира по настоящето дело, тъй като липсва такова
обвинение. Все пак няма как да не се посочи, че тезата на защитата по
съществото си води към недопустим извод, че във всеки един случай когато се
използва подправена или неистинска банкова карта и не са настъпили имуществени
вреди изпълващи съдържанието по старата редакция на чл.249 от НК / ДВ 75 от
2006 година / няма престъпление.
Напротив има такова, тъй като самото систематично разположение на правните
норми по чл. 244 и чл.249 от НК в Глава „ Престъпления против паричната и кредитната
система“ цели защита сигурността на този
вид дейност и поради тази причина в
по-леко наказуемите състави на този род престъпна дейност към онзи момент за
деянията по чл.244 от НК не се изисква въобще необходимо настъпването на
имущественото разместване, т.е. достатъчно е използването на такава карта.
На трето място, от доказателствата
по делото се установява по категоричен начин, че подсъдимият използвайки
подправената пластика е успял да осъществи покупката, респективно от сметката
на св. Б. да бъде отразено плащане. Изпълнителното деяние се изразява в
използването в смисъл служенето с подправена кредитна карта, която не е ценна
книга и за която ползвателят знае, че е подправена, без оглед успешността или
не на плащането. Показанията на картодържателката са
категорични, че последната не е извършвала транзакциите, както и че не е
предоставяла картата на трети лица. От друга страна в конкретния случай дори
плащането е успешно. Относно авторството на деянието следва да се посочи, че не само заключенията
по двете графологични експертизи водят до извода, че
именно П.Г. е извършителят на деянието. Действително няма никакво съмнение, че
подписите върху касовите бонове са положени от него и то в търговският обект на
касите на магазина. Неясните възражения във връзка с това, че върху касовият
бон не е отбелязано името на картодържателя нямат
отношение към обвинението. Ясно е видно, че върху фискалните бонове е изписана
сметката на св. Б., както и че посредством ползваната от подсъдимият пластика е
задействано устройството, като успешно е извършено плащане, т.е. достигнат е
крайният резултат една подправена кредитна карта е въздействала успешно върху
ПОС-терминалното устройство и е настъпила промяна в движението на паричните
средства по сметката на държателя на оригиналната карта. В този смисъл "служенето",
като една от формите на изпълнителното деяние по чл. 244, ал.
1 НК, е осъществено.
Подсъдимият ясно е разпознат от св. У., като лице често ползващо банкови
карти издадени от чужди банки. Същевременно се установява конкретна връзка
между подсъдимият и служители на „ Болина“ ООД, които
са имали на разположение метро-карти. Всичко това води до единственият възможен
извод, че описаните три броя покупки в обвинението, плащането по които е
осъществено с пластика съдържаща елементите на кредитната карта на св. Б., е
осъществена от подсъдимият по делото. В обясненията си дадени в последното по
делото съдебно заседание П.Г. не дава никакво логично обяснение относно
обстоятелството, че неговият подпис е положен върху касовите бонове. Напротив,
последният дори твърди, че не е пазарувал в търговският обект. Тези обяснения
обаче напълно се оборват от показанията на св. У., който разпознава именно
подсъдимият като лице често пазаруващо в обекта, което му е направило
впечатление именно поради желанието за заплащане с кредитни карти, които не са
могли да сработят на скимиращите устройства на
касите.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2
от НК. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. При категорично установеният факт, че
св. Б. не е срещала, не познава подсъдимият и по никакъв повод не е предавала
банковата си карта на него или друго лице, то се следва и извода, че Г. е
знаел, че при плащането ползва подправена банкова карта.
Налице са основанията, предвидени в чл. 26 ал.1
от НК за квалифициране на трите отделни деяния, описани в
заключителната част на обвинителният акт, като едно продължавано престъпление.
При всеки един от трите отделни случая на служене от страна на подсъдимият с
подправената банкова карта, е осъществен състава на едно и също престъпление -
това по чл. 244 ал.1
вр. чл. 243 ал.2
т.З от НК. Отделните деяния са осъществени в изключително
непродължителен период от време, през няколко часа. Деянията са извършени при една
и съща фактическа обстановка и в изпълнение на едно и също намерение - да бъдат
заплатени закупуваните стоки от средствата, които се намират по сметката на титуляра на истинската банкова карта, като всяко следващо
деяние е било логически обусловено от предходното.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимият П.Б.Г. съдът на първо място взе предвид предвиденият
санкционен режим в разпоредбата на чл. 244 ал.1 в редакцията на ДВ бр. 24/2005
година, където се предвижда наказание „ лишаване от свобода“ до осем години.
Съдът приема, че в конкретният случай като смекчаващо вината обстоятелство
следва да бъде отчетен относително краткият период между извършването на трите
деяния включени в продължаваното престъпление. И трите са извършени в
промеждутъци от няколко часа, което следва да се възприема, като инцидентност в поведението на подсъдимият в
обществото. Като цяло извършеното от
този подсъдим не се отличава с изключителност спрямо подобен род деяния, което налага извод за относително ниска
степен на обществена опасност на конкретното престъпление спрямо сходни такива.
На трето място, няма как да не бъде отчетен факта във връзка с дългата продължителност
на наказателното производство в досъдебната му фаза, за което обстоятелство
няма вина привлеченото към наказателна отговорност лице. Същевременно с това следва да се отчете, че
по делото не се събират доказателства след датата на престъплението Г. да е
извършвал каквито и да било други противоправни
действия, които да са били санкционирани от правораздавателните и охранителни
органи. Всичко това обуславя извода, че в конкретният случай са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което налага и изисква
приложението на чл.55 ал.1 т.1 б“б“ от НК и замяна на предвиденото наказание „
лишаване от свобода“ с „ пробация“. Следва да се
отбележи, че като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема единствено
данните за личността на дееца – лице, което е осъждано за престъпление от общ
характер, което обстоятелство сочи на по-висока степен на обществена опасност
на подсъдимият. Настоящата съдебна инстанция приема, че за постигане целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК на подсъдимият П.Б.Г. на основание
чл. 244 ал. 1 предл. трето във вр.
чл. 243 ал. 2 т. 3 във вр. ал. 1 ( ред. на ЗИДНК обн. ДВ бр. 24/22.03.2005г.) във вр.
чл. 26 ал. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 по чл.42а ал.2 т.1 НК следва да бъде
наложено наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни
мерки : „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред
пробационен служител ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО и по чл.42а
ал.2 т.2 НК „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът приема, че така
определеното наказание е съразмерно с тежестта и обществената опасност на
деянието и посредством същото подсъдимият ще бъде успешно превъзпитан, като
същевременно наказанието не съставлява прекомерна репресия спрямо личността му.
При този изход на наказателното
производство и на основание чл.189 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата от 120 лева, представляваща
деловодни разноски по досъдебното производство и по сметка на Окръжен съд
Плевен сумата от 293 лева представляваща деловодни разноски по съдебното
производство.
При горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: