№ 137
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:МАРТИН Р. БАЕВ
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100600348 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод
въззивна жалба от адв. Стоян Иванов от АК - Бургас, служебен защитник на
Й. П. П. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „***“ №
***, подсъдим по НОХД № 1706/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас,
против Присъда № 211 от 17.12.2024 г., постановена по същото дело. С
присъдата подсъдимият П. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК /ред. ДВ, бр. 16/2019 г./, за което
при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 НК с изпитателен срок от 4 години. С присъдата на основание чл. 189 ал.
3 от НПК районният съд осъдил подс. П. да заплати сторените в досъдебното
и съдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 5 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист, а така също и сторените от
частния обвинител разноски.
С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Под евентуалност се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав, поради допуснати процесуални нарушения.
Конкретни доводи не се сочат.
1
В закрито заседание на 17.03.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас
счита, че атакуваната присъда следва да се потвърди, като правилна и
законосъобразна. Застъпва, че в първоинстанционното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното
наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и
дееца.
Частният обвинител – И. М., не се явява в съдебното заседание. За него
се явява повереникът му - адв. Сава Каров – БАК, който заявява, че се
придържа към становището на представителя на държавното обвинение и
също намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна,
поради което и не я е обжалвал. Пледира за потвърждаване на атакувания
съдебен акт и присъждане на разноски за въззивното производство.
Защитникът адв. Стоян Иванов – БАК поддържа въззивната жалба,
намирайки първоинстанционната присъда за незаконосъобразна. Счита, че
неправилно РС-Бургас не е коментирал телесните повреди, нанесени на
подсъдимия, както и че неправилно се е доверил на пострадалия относно
положението на двамата и развитието на ситуацията. В тази връзка застъпва,
че се касае за самозащита при противоправно нападение, поради което и моли
за оправдаване на подзащитния му. Под евентуалност пледира за изменение на
атакувания съдебен акт и намаляване на размера на наложеното наказание.
Допълва, че първоинстанционният съд не е взел предвид продължителния
срок на разследване, факта че П. е бил задържан за дълго време, както и че той
се грижи за *** си, която е с висок процент инвалидност.
Подсъдимият П. заявява, че се придържа към казаното от своя
защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума, заявява,
че е невинен и моли да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода
на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички
необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил
присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на
своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на
съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила
необходимите усилия да изясни правно-значимите обстоятелства, относими
към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на
страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на
2
доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран,
при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на
доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове
изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически
констатации. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от
закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за
установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения
в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено,
което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по
отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна
инстанция.
Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен
доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по
собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства,
настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не
се различава от тази на първата инстанция:
Подсъдимият Й. П. П. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр.Б..
Той е ***, *** гражданин, ***, ***, *** образование. Подсъдимият ***, но
полага грижи за болната си ***, като живее с нея на адрес: гр. Бургас, бул. ***
№ ***, ет. ***.
Свидетелят И. М. живеел заедно със *** си в гр. Бургас, бул. *** № ***.
На адреса се намирала къща като приземният етаж се ползвал от М., а над
него – на първия етаж на къщата, живеел подсъдимият П., заедно със *** си
(към инкриминирания период с тях живеела и *** на П., която в последствие
починала). Между подс. П. и св. М. съществувал дългогодишен
междусъседски конфликт, по повод най-различни битови спорове. В резултат
на този конфликт отношенията между двамата били изострени, включително и
св. М. бил подавал жалба в полицията срещу съседа си.
На 06.05.2020 г. сутринта св. М. и *** му били у дома си. Около 13:00
часа тя излязла от жилището и отишла на гости при децата си, които живеели
в друго жилище наблизо. Св. М. пък решил да изведе на разходна кучето си.
При прибирането му към къщата той решил да хвърли мидичка по прозореца
на комшията си – подс. П., за да привлече вниманието му. Когато П. се появил
на прозореца между двамата възникнал поредния скандал, при който М. се
оплакал от шумящата центрофуга на пералнята на П., а той на свой ред
изразил недоволство от работата на климатиците на св. М.. Двамата си
разменили обиди, при което М. се прибрал у дома си. В двора на къща имало
обособена част, която се ползвала за достъп само до жилището на М., и на
която имало монтирана метална вратичка /порта/. Св. М. заключил тази порта,
след което влязъл в жилището си, без обаче да заключи входната врата на
самото жилище. След това той отишъл до хладилника, отпил малко ракия,
3
която държал в шише вътре в него, и седнал на фотьойла, за да гледа
телевизия.
Междувременно подс. П. се ядосал от поредния скандал и от думите
на М. и решил да се саморазправи с него. Взел от дома си сгъваем нож, който
сложил в джоба си, и се отправил към жилището на М.. Понеже портата към
двора била заключена, той я разбил и се насочил към жилището на свидетеля.
Преминал през отключената входна врата на самото жилище и влязъл вътре.
Видял св. М., който все още седял на фотьойла и веднага се насочил към него.
Подс. П. започнал да замахва с ножа към главата и врата на пострадалия, като
му нанесъл няколко удара с него и по този начин му причинил порезна рана в
лявата половина на шията и порезни рани по предната повърхност на гръдния
кош. Междувременно подсъдимият се заканвал на пострадалия с убийство с
думите „Ей сега ще те утрепя!“, „Майка ми умира и вас ще изтрепя “. Св. М.
не успял да реагира достатъчно бързо и да се изправи, тъй като бил със
скорошна операция на крака, но все пак успял да хване ръката на подсъдимия,
опитвайки се да се предпази. Двамата се сборичкали. Независимо от опитите
на М. за самозащита - един от ударите с нож, попаднал в областта на врата му
и от раната потекло много кръв. Св. М. казал на подсъдимия: „Видя ли какво
направи?“, при което П. се стреснал, прекратил нападението си и се прибрал в
дома си, където измил от себе си и от ножа кръвта на пострадалия. В това
време св. М. успял да позвъни на спешния телефон и да сигнализира за
случая. След това се обадил и на *** си и също й казал, какво се е случило.
Малко по-късно на място пристигнала линейка, няколко полицейски
екипа, както и *** на пострадалия. Полицейските служители задържали подс.
П., а М. бил откаран в болница.
За случая по ред на чл. 212, ал. 2 НПК било започнато досъдебно
производство № 434ЗМ-242/2020 г. по описа на 02 РУ-Бургас, пор. № 198/2020
г. по описа на ОП-Бургас за престъпление по чл. 115, вр. с чл. 18 НК. П. бил
привлечен като обвиняем и считано от 08.05.2020 г. му била взета МНО
„Задържане под стража“, изменена на 16.07.2020 г. в „Домашен арест“, а на
30.11.2020 г. в „Гаранция“ в размер на 1000 лева.
По делото били назначени множество експертизи, като след
приобщаването им разследващите органи преценили, че нараняванията на М.
не са представлявали опасност за живота му и следва да се квалифицират като
„лека телесна повреда“. Поради това с постановление, предявено на
08.02.2021 г. деянието на П. било преквалифицирано в престъпления по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 23
НК.
С постановление от 01.12.2023 г. наблюдаващият прокурор от ОП-
Бургас изпратил делото по подсъдност на РП-Бургас, където с постановление
от 12.04.2024 г. материалите, касателно обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
с чл. 130, ал. 1 НК, били отделени в отделно производство, а по отношение на
обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК на 24.04.2024 г. бил внесен
4
обвинителен акт, въз основа на който било образувано и процесното
първоинстанционно производство.
Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС-
Бургас, прие за безспорно установена на база на:
Гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните от
първата инстанция свидетели, включително и от приобщените по надлежния
ред на чл. 281 НПК показания на част от свидетелите от досъдебното
производство, а именно: Н. М.; И. М.; Ж. Ч.; частично от показанията на
свидетелите – Т. Б.; Г. Ж.; В. Р.; В. К. и частично от обясненията на
подсъдимия Й. П..
Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 40 от Том 1 на ДП);
протоколи за медицинско изследване (л. 41-42 и л. 48-49 от Том 2 на ДП);
писмо от тел. 112 (л. 57 от Том 2 на ДП); медицински документи (л. 65-66 и л.
76-97 от Том 2 на ДП); писмо от Агенция за социално подпомагане (л. 68 – 69
от Том 2 на ДП); писмо от ЦПЗ (л. 9 от Том 3 на ДП); документи за задържане
по ЗМВР (л. 13-14 от Том 3 на ДП); приемо-предавателни протоколи (л. 137, л.
138 от Том 3 на ДП) и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние (л. 25 от първоинстанционното производство).
Писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 69-81 от Том 1 на ДП); протокол за
оглед на лице /освидетелстване/, ведно с фотоалбум (л. 112-119 от Том 1 на
ДП) и протокол за взимане на образци за сравнително изследване (л. 120 от
Том 1 на ДП)
Експертизите: заключенията на вещото лице Параско Парасков по
изготвените основна и допълнителна СМЕ (л. 3-5 и л. 8-9 от Том 2 на ДП);
заключението на вещите лица Галина Милева, Бинко Бинев и Радослав
Шишков по изготвената тройна СМЕ (л. 14-17 от Том 2 на ДП); заключението
на вещото лице Галина Милева по изготвена СМЕ (л. 19-20 от Том 2 на ДП);
заключението на вещото лице Жана Сидова по изготвена СПЕ (л. 23-29 от Том
2 на ДП); заключението на вещото лице Даниела Каменова по изготвената
ДНК експертиза (л. 32-37 от Том 2 на ДП); заключението на вещото лице
Златинка Лекцовска-Бешева по изготвената химическа експертиза (л. 40 от
Том 2 на ДП); заключението на вещите лица Диана Янева и Иво Иванов по
изготвената токсикологична експертиза (л. 46-47 от Том 2 на ДП);
заключението на вещото лице Здравко Стоянов по изготвената СТЕ (л. 53-55
от Том 2 на ДП); заключението на вещото лице Красимира Колева по
изготвената биологична експертиза (л. 114-115 от Том 3 на ДП) и
заключението на вещото лице Росен Хаджиев по изготвената СМЕ (л. 169-175
от Том 3 на ДП), включително и от отговорите на вещите лица при разпита им
от първоинстанционния съд /без тези по тройната СМЕ, която е приета на
основание чл. 282, ал. 3 НПК/.
Въпросните доказателствени източници са били надлежно анализирани
от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като
5
съдът счита, че аналитична дейност на БРС не страда от едностранчивост,
противоречивост или неяснота.
Районният съд е изложил подробни мотиви относно цененето на
доказателствените материали, като съвсем правилно е приел, че показанията
на Н. М., И. М. и Ж. Ч. са логични, последователни и непротиворечиви,
поради което и следва да се кредитират изцяло. Настоящата инстанция също
не съзира причини, които да дискредитират изложеното от свидетелите,
поради което им се доверява. В конкретния случай с особено значение за
делото са показанията на И. М., който е и единствен свидетел-очевидец на
събитията. Вярно е, че М. е в дългогодишен конфликт с подсъдимия, както и е
пострадал от инкриминираното деяние, което потенциално изправя
показанията му под угрозата да бъде субективно повлияни и пристрастни. В
случая обаче съдът не съзира такива признаци. Напротив – заявеното от М. е
убедително, логично, последователно и се подкрепя от останалия
доказателствен материал, в това число и от обективните находки, установени
по време на огледа на местопроизшествие, както и от заключенията на
приложените експертизи.
Свидетелките М. и Ч. от своя страна не са свидетели на самите събития,
но споделят за възприятия малко след инцидента, в това число обективното
състояние на пострадалия и това което той им е споделил за случилото се,
поради което и също са относими към предмета на доказване.
По отношение на свидетелите – Б., Ж., Р. и К. настоящата инстанция е на
мнение, че правилно БРС е констатирал, че не са налице основанията за
изключване на показанията им по реда на чл. 118, ал. 2 НПК, доколкото не се
установява те да са провеждали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР с
подсъдимия. Разговорите, които са провели с П., касая първоначално събиране
на данни, относно сигнала и преценката за необходимостта от провеждане на
съответните действия по разследването, като не носят характеристиките на
„разузнавателна беседа“, поради което и няма пречка тези свидетели да бъдат
разпитани в хода на производството.
Настоящият състав обаче е на мнение, че макар полицейските
служители да могат да бъдат разпитвани в процесуалното качество на
свидетели, то показанията им не следва да се кредитират в частите, в които те
преразказват информация, получена от подсъдимия при разговорите с него.
Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата
по делото, разговорите/беседите, проведени от полицейски служители (дори
когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез
СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от
задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е
така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на
НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведените
разговори не са доказателствено средство за установяване на правно-
релевантни факти и имат само оперативна стойност за разработване на
6
следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради
това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито
разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази
мълчание. Поради тази причина проведените предварителни разговори/беседи
имат стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания,
които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за
доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС,
въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и
практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Поради тази причина настоящият състав не взима предвид заявеното от
тази група свидетели, относно споделеното им от П., а само относно фактите и
обстоятелствата, които те са възприели лично при пристигане на мястото,
касаещи състоянието на пострадалия и подсъдимия, местопроизшествието и
т.н.
С необходимата прецизност районният съд е анализирал и обясненията
на подсъдимия П., отчитайки тяхната двойствена природа – на
доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото
на защита. Именно поради това те подлежат на внимателна проверка и
съпоставяне с всички останали доказателствени материали, както е сторил и
РС-Бургас. В конкретния случай П. признава, че на процесната дата е
възникнал поредния конфликт със съседа му, както и че ядосан от ситуацията
– той се е отправил към дома му, носейки със себе си нож. В тези им части
обясненията на подсъдимия хармонират с останалия доказателствен материал,
поради което и няма причина съдилищата да не го кредитират. Настоящият
състав обаче, подобно на РС-Бургас, не възприема останалите обяснения на
П., относно развитието на конфликта и действията на двамата участващи. В
частност съдът не възприема твърденията му, че след влизане в дома на М.,
последният е този, който го е нападнал и в развилата се схватка П. се е
защитил, неволно пробождайки пострадалия. В тези им части обясненията се
оборват по категоричен начин от заявеното от пострадалия, а и от
обстоятелствата, че подсъдимият самоволно е нахълтал в дома на пострадалия,
разбивайки входната вратичка на двора и възползвайки се от отключената
врата на самото жилище (без да позвъни, без да изчака да бъде допуснат и
т.н.), както и от факта, че именно П. е носел със себе си хладно оръжие - нож.
Всичко това сочи, че нападението е осъществено не от друг, а от подсъдимия и
то в дома на пострадалия – дръзко и целенасочено, при което, ако някой може
да се позове на неизбежна отбрана срещу това нападение – то това би могъл
да бъде само и единствено пострадалият М. / в този случай – по силата на чл.
12, ал. 3 НК – дори не може да има превишаване на пределите на неизбежната
отбрана от страна на М., доколкото нападението е извършено, чрез
проникване с взлом в жилище/. Видно от приложения протокол за оглед на
местопроизшествие – на място в дома на пострадалия не е намерена „шина“
или подобен предмет, за която подсъдимия твърди, че е била използвано от
пострадалия. Разположението на кървавите петна, преимуществено върху
7
фотьойла, на който пострадалия заявява, че е седял, когато е бил нападнат,
също опровергава версията на П. и подкрепя заявеното от М., относно развоя
на събитията. Вярно е, че по тялото на П. са намерени следи от наранявания,
включително и одраскване на едната ръка, но е вярно също така, че
въпросното одраскване би могло да се получи по много различни начини /в
хода на ДП пострадалият е изразил съмнение, че би могло да се получи дори
при разбиването на входната вратичка/, като липсата на категорични
доказателства, подкрепящи твърденията на подсъдимия, пречат на настоящия
състав да му се довери относно механизма на получаването му.
С оглед на всичко това настоящият състав счита, че правилно РС-Бургас
не се е доверил на обясненията на П. в обсъдените части и не ги е взел
предвид, при формиране на вътрешното си убеждение.
По отношение на останалите доказателства и доказателствени средства,
то правилно същите са били ценени от РС-Бургас, като изготвени/приобщени
по надлежния ред и неоспорени от страните.
Същото важи и по отношение на приложените експертни заключение по
назначените експертизи, които са изготвен от утвърдени специалисти в
съответните области и отговарят пълно и изчерпателно на поставените
въпроси. Вярно е, че вещите лица Хаджиев, Янева и Иванов са били
изслушани от първоинстанционния съд посредством видеоконференция, чрез
приложението „Вайбър“, което формално е нарушение на процесуалните
правила, но по мнение на настоящата инстанция това нарушение не е
съществено. Това е така, доколкото водещо при преценката дали едно
нарушение е съществено или не, следва да се прави на базата на това, дали то
реално е засегнало нечии права или не. В конкретния случай всички страни са
имали възможност да зададат своите въпроси на вещите лица, като по този
начин е гарантиран принципът на състезателност, поради което и само това, че
изслушването е било посредством средствата на видеоконференцията, а не
лично, не би могло да се окачестви като съществен порок. Съвсем друг е
въпросът, че с оглед предмета на доказване в конкретното дело, то и
заключенията на тези експерти не са определящи, но за това ще стане дума по-
надолу в решението.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РС-
Бургас е приложил материалните разпоредби на НК, като е приел, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал.1 НК - закана с
престъпление и е особена форма на неправомерно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята
на човека. Изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение
за извършване на посегателство срещу човешката личност от естество да
възбуди основателен страх за реализирането му. За осъществяване на това
8
престъпление от обективната страна се изисква обективиране, чрез думи или
действия, на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения, като действителна заплаха. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи.
В конкретния случай изпълнително деяние е осъществено чрез действия
– отправяне на вербални закани: „Ей сега ще те утрепя!“, „Майка ми умира и
вас ще изтрепя“, съпроводени с нападение с нож и нанасяне на телесните
увреждания, описани по-горе. Въпросните действия, в тяхната взаимовръзка,
според настоящата инстанция, а и според константната съдебна практика, са
напълно годни да възбуди основателен страх, доколкото нападението с хладно
оръжие, нанасянето на удари с него и вербалните заплахи, неминуемо
представлява закана и то с лишаване от живот.
Видно от приетото в Тълкувателно Решение № 53/89 г. на ОСНК не е
необходимо у извършителя да е било оформено решение да осъществи
заканата за убийство, което значи, че обективираната с действия закана с
убийство, насочена към конкретното лице, трябва само да е била възприета от
него и да се съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална, за да
възбуди основателен страх от осъществяването й, т.е. да е манифестирана по
начин, време, със средства и конкретна обстановка, при които е в състояние да
породи страхови изживявания у пострадалия. Посоченото по-горе
Тълкувателно решение е категорично, че за съставомерността на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо деецът към момента,
в който отправя заканата да има предварително оформено решение да
извърши убийство и да действа в осъществяване на това решение. Именно
поради това е ирелевантно в конкретния случай каква е точната медико-
биологична характеристика на нараняванията на М., доколкото в настоящето
производство, предвид повдигнатото обвинение – предметът на доказване се
ограничава до там, че вербалните закани са подкрепени и с нанасяне на
телесни увреди, без да има значение каква е точната им медико-биологична
характеристика, с кой точно нож са нанесени и т.н. Това са все обстоятелства,
които биха имали основополагащо значение при евентуално обвинение за
нанесената телесна повреда, но по отношение на престъплението по чл. 144,
ал. 3 НК нямат водещо място. Важното в конкретния случай е, че думите на
П., съдържащи в себе си заплаха с убийство, в конкретната обстановка, в която
са били изречени - след неочаквано влизане с взлом в жилището на
пострадалия и последвани от действия по нанасяне на удари с нож в тялото на
М., са напълно достатъчни да обосноват извода за извършено престъпление по
чл. 144, ал. 3 НК, доколкото са напълно годни да възбудят страх у всеки човек,
за тяхното осъществяване. В случая на доказване не подлежи страхът от
заканата, а единствено възможността за неговото възникване у пострадалия,
като обективен критерий от състава на престъплението /Решение № 294 от
9
10.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1231/2016 г., I н. о./, който в случая е налице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вина пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Конкретно - интелектуалната страна на умисъла на подс. П. включва
съзнаване, че чрез нахълтване въоръжен в дома на пострадалия, изричайки по
негово адрес инкриминираните думи и нанасяйки му наранявания с нож,
обективира закана към живота на М., както и че с оглед конкретиката,
заканата е годна да възбуди у пострадалия основателен страх за
осъществяването си, а от волева страна е искал настъпването на този
основателен страх у пострадалия.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съвсем коректно РС-Бургас е приел, че се касае за престъпление,
за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест години
/както в приложимата редакция към датата на довършване на престъплението,
така и към настоящия момент/ Отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, правилно РС-Бургас е приел, че наказанието
следва да се индивидуализира по реда на чл. 54 НК, предвид липсата на
предпоставки за приложението на чл. 55 НК.
По мнение на въззивния съд обаче, неправилно РС-Бургас е
индивидуализирал наказанието малко под средния размер, а именно 2 години
„Лишаване от свобода“, който настоящата инстанция намира за завишен и
несъответен на обществената опасност на деянието и дееца.
В конкретния случай не се наблюдават отегчаващи отговорността
обстоятелства, извън тези, взети предвид при квалифициране на деянието.
Вярно е, че заканата е реализирана освен с думи, но и с фактически действия,
но тези действия са довели до най-лекия вид телесно увреждане – „лека
телесна повреда“, поради което и не биха могли да завишат значително
обществената опасност на извършеното. От друга страна не може да се
подмине, че пострадалият, чрез хвърляне на мидички по прозореца на П.,
също има своя принос за възникване на поредния скандал между съседите,
който пък е в основата на последвалите събития.
Наред с това подсъдимият е с чисто съдебно минало, както правилно е
посочил и РС-Бургас, без данни за предишни противоправни прояви, поради
което и настоящето деяние се явява изолиран случай в живота му. В
положителен план следва да се отчете и това, че подсъдимият полага грижи за
болната си ***, а към датата на деянието се е грижил и за болната си ***. Това
са все факти, които го характеризират в положителна светлина и занижават
личната му обществена опасност.
На последно, но не и по важност място, съдът следва да посочи, че от
датата на деянието на настоящия момент е изтекъл срок по-дълъг от пет
години, който с оглед фактическата и правна сложност на делото, води до
извод за нарушаване на принципа за разглеждане на делото в разумен срок.
10
Става дума за случай, при който извършителят е посочен непосредствено от
пострадалия и е задържан на място. Всички свидетели /по-голямата част от
които – полицейски служители/ са били разпитани непосредствено след
деянието, когато реално са били извършени и повечето действия по
разследването. Вярно е, че по делото са назначени множество експертизи, но
заключенията на повечето от тях са депозирани в разумен срок и не са в
основата на забавянето на разследването. По мнение на настоящия състав –
основна причина за забавянето се дължи на това, че в хода на досъдебното
производство първоначалната квалификация на деянието е била променена,
което е довело до прокурорски актове по частично прекратяване /стигнали до
контрол чак до главния прокурор/, изпращане на делото по подсъдност,
отделяне на материали и т.н. – все действия, стоящи извън поведението на
подсъдимия. При всички, съгласно практиката на ВКС, нарушеният разумен
срок, следва да се „компенсира“ от решаващите съдилища, посредством
отчитането му като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
При това положение настоящият състав е на мнение, че наложеното
наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ се явява завишено, поради което
и следва да се намали на 1 година „Лишаване от свобода“. По мнение и на
въззивната инстанция – този размер се явява адекватен и съобразен с
обществената опасност на извършеното и на дееца, поради което и
наложеното наказание, се явява справедливо и би могло да постигне целите на
чл. 36 НК, допринасяйки за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави. Същевременно това наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Не следва да се
забравя и че, реално подсъдимият вече е търпял ограничаване на правото си на
свободно придвижване в рамките на досъдебното производство, бидейки за
повече от 6 месеца с МНО „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, което
при всички случаи вече е оказало превъзпитателен, дисциплиниращ и
превантивен ефект върху него.
Правилно РС-Бургас е приел, че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения - не е необходимо наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно. Налице са и
останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. П. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода, поради което и правилно изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ е било отложено. Предвид изменението
на размера на наказанието „Лишаване от свобода“ от въззивната инстанция, то
изпитателният срок също следва да се измени, като бъде намален от 4 на 3
години.
С отлагането на изпълнението на наказанието ще се даде възможност на
подсъдимия да упражнява трудова функция и да се грижи за болната си ***,
като по този начин да бъде пълноправен член на обществото, като
11
същевременно опасността от евентуално превеждане в изпълнение на
наказанието при извършване на друго умишлено престъпление, ще му действа
възпиращо и мотивиращо към спазване на законите в един сравнително
продължителен период от време.
Съдът счита, че разноските по делото са възложени правилно на
подсъдимия, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2
НПК.
Във въззивното производство има сторени разноски от частния
обвинител за възнаграждение на повереник, като са представени
доказателства за реално заплатен в брой адвокатски хонорар от 800 лева. С
оглед на изхода на въззивното производство и на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител сумата
от 800 лева.
С присъдата си първоинстанционният съд не се е произнесъл по
веществените доказателства, но е сторил това с отделно определение по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, което не е било обжалвано или протестирано и е
влязло в сила, поради което и произнасянето по веществените доказателства
не е предмет на настоящата въззивна проверка.
В заключение при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна.
Налице са обаче основания за изменение на първоинстанционния съдебен акт,
но само в частта относно размера на наложеното наказание и
продължителността на изпитателния срок.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 211 от 17.12.2024 г., постановена по НОХД №
1706/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на Й. П. П. с ЕГН: ********** наказание „Лишаване от свобода“
от 2 /две/ на 1 /ЕДНА/ година, както и НАМАЛЯВА размера на определения
по реда на чл. 66 НК изпитателен срок от 4 /четири/ на 3 /ТРИ/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Й. П. П. с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. М. с ЕГН: ********** сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178
НПК на страните, че решението е изготвено.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13