№ 652
гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120202044 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на К. Г. Т., ЕГН
**********, срещу Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния
акт, поради което се моли за отмяната му, ведно с присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Б. К. от БАК, който моли
за отмяна на атакувания ЕФ.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. К.С., която
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания
електронен фиш, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване
(предвид връчването на ЕФ на жалбоподателя на 12.05.2025г., видно от
отбелязването за това върху същия и подаването на жалбата на 22.05.2025г.,
видно от пощенското клеймо върху плика), от активнолегитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
1
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 30.05.2024г., в 15:27 часа, с устройство № 10031 (елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата) е установено управление на ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ТОЙОТА
ЛАНД КРУЙЗЕР120 3,0 Д 4 Д, регистрационен номер ****, с технически
допустима максимална маса 2850, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, с
посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1.
т. 1 от Закона за пътищата.
За констатираното бил издаден обжалваният електронен фиш, с който за
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП на К. Г. Т. е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приложените по делото доказателствени материали по
административнонаказателната преписка, които като еднопосочни и
безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, достига до следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и след влизане в
сила /считано от 13.02.2024г./ на законодателно изменение на разпоредбата на
чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, допускащо издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, като предвид процесуалния характер на нормата на чл. 189ж, ал.1
ЗДвП, същата се прилага в новата си редакция незабавно с влизането си в
сила. Фактическата обстановка, при която е издаден фишът, е достатъчно
пълно и ясно описана, така че извършителят на нарушението да разбере за
какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност и
къде е било извършено то.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
2
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Посочените разпоредби задължават собствениците, респективно
ползвателите, на пътни превозни средства да осигурят заплащането на
дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път,
включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи
след изпълнение на съответните задължения, свързани със заплащане на
пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание
чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е
жалбоподателят, като предвид горецитираната разпоредба на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП и при липса на подадена от него декларация по реда на чл. 187а, ал.4 от
ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във
връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни
от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, то съдът приема, че субектът на нарушението е
правилно определен.
Нарушението е било установено въз основа на доклад от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков
материал представлява доказателство за отразените в него обстоятелства
относно пътното превозно средство, регистрационния му номер, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за
установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на
процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
същата е регистрирала нарушение за описания лек автомобил, тъй като за него
има валидна закупена винетка тип 9 /годишна ремарке/, т.е. за друга категория
ППС, различна от тази на процесния лек автомобил.
3
Съгласно чл. 10а, ал. 3а от ЗП, отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на
собственика или на ползвателя му, като при неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса, с
изключение на случаите на корекция по ал. 3б.
Съгласно чл. 10а, ал. 3б от ЗП, когато при издаване на електронна
винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три
символа и/или липсва символ от регистрационния номер на пътното превозно
средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата
категория, се извършва корекция от съответните длъжностни лица след
заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или
ползвателя. Когато се установи, че в Република България съществува пътно
превозно средство с идентичен на първоначално декларирания във винетката
регистрационен номер, заявителят представя доказателства за заплатената от
него винетна такса. Промяната в данните на електронната винетка има
действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането
на срока на валидност на първоначално издадената.
В разглеждания случай няма данни от страна на жалбоподателя като
собственик на процесното МПС да е подадено заявление за промяна на
грешните декларирани данни, относно категорията на управляваното от него
МПС.
По изложените съображения, в случая действително се установява
осъществен от жалбоподателя състав на нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Неизпълнението на задължението по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е скрепено
със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, която
предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лв., каквото административно наказание е наложено на
жалбоподателя и в настоящия случай.
По въпроса за съответствието на предвидените в българското
законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за
процесното нарушение, както и на предвидената компенсаторна такса, със
законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е
постановено Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024г. във връзка с
отправено преюдициално запитване от Административен съд – Хасково. С
посоченото решение СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
4
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер.
Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с принципа на съразмерност на
наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В тази връзка
настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в преюдициалното
запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане
на делото по обжалване на електронния фиш няма право да изменя размера на
санкциите, предвидени в член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП, в зависимост от
характера или тежестта на нарушението. По тази причина правилно е било
отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да извърши преценка на
съразмерността на тези наказания и да отчете различните характеристики на
конкретните случаи, като например дали дължимата такса не е заплатена
изцяло или частично, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса
или дали деянието е извършено при условията на умисъл, или при
непредпазливост.
След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на
националното законодателство на общностното право, се налага извод, че
посочената санкционна норма не следва да се прилага, като несъответна на
принципа на пропорционалността на наказанието, предвиден в чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО.
Предвид това, независимо, че от фактическа страна по делото се
установява извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, издаденият електронен фиш, предмет на обжалване в
настоящото производство, с който е бил санкциониран жалбоподателят, е
незаконосъобразен, с оглед приложението на санкционна норма, която е в
противоречие с правото на ЕС. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, обективирана в Решение № 1361 от 12.02.2025г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 1479/2024г., Решение № 1648 от 20.02.2025г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 934/2024г., Решение № 1866 от 26.02.2025г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 15/2025г. и др.
В случая не е налице нормативно установен механизъм в българското
законодателство за изменение на ЕФ от съда в санкционната му част в
производството по неговото обжалване. Както се установи по-горе в
изложението, при определена санкция във фиксиран размер, както в
настоящата хипотеза, съдът е лишен от възможността да извърши преценка
дали наказанието е съразмерно на тежестта на извършеното нарушение във
всеки конкретен случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, който
е направил искане в този смисъл, но не е представил каквито и да е
доказателства за реално извършени разноски във връзка с настоящото
5
производство, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на К. Г. Т., ЕГН
**********, е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6