Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3815 12.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5456 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Е.Т.К., ЕГН **********,
с адрес *** против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че Е.Т.К. не дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, като погасени по давност, сумата от 1049,94 лв. – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
П., Б. № **, вх. *, ап. * за периода 01.10.2010г. – 30.04.2012г. и законна
лихва върху главницата в размер на 509,66 лева, считано от 23.01.2013г., за
които вземания е образувано изп. дело № ******* по описа на *** **** ****, рег.
№ ***, с район на действие ***** по изпълнителен лист от 12.04.2013 г. издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1131/2013 г. на ПдРС.
В исковата молба се твърди, че
ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист от 12.04.2013 г. срещу
ищцата за следните суми: 1049,94 лева главница, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П. ул. „Б.“ № **, вх. *,
ап. * за периода от 01.10.2010 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2013 г.; 107,03 лева, обезщетение за забавено плащане за
периода от 01.02.2011 г. до 22.01.2013 г., както и деловодни разноски в размер
на 125 лева.
За събиране на сумите било
образувано на 24.04.2013 г. по молба на взискателя изпълнително дело № ***/****
г. по описа на *** ******, рег. № *** на ****. След образуването му, по делото
били извършени следните действия: на 26.04.2013 г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, на 19.08.2016 г. била изпратена молба от
взискателя за проучване на имущественото и гражданско състояние на длъжника, на
21.09.2016 г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение и на
03.11.2017 г. бил наложен запор върху вземанията на ищцата от Първа
инвестиционна банка АД.
Ищцата твърди, че с последното
запорно съобщение била уведомена, че дължи главница в размер на 1049,94 лева и
законна лихва върху главницата в размер на 509,66 лева. Твърди се в исковата
молба, че след образуване на изпълнителното дело, същото е прекратено на
26.04.2015 г. по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Посочва, че в случая била приложима кратката 3 годишна погасителна давност.
Тригодишният давностен срок започнал да тече, считано от последното извършено
изпълнително действие – запор на трудовото й възнаграждение от 26.04.2013 г. и
изтекъл на 26.04.2015 г., поради което и сумите предмет на исковата претенция
били погасени по давност. Моли искът да се уважи. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника юрк. Д. Н., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна
и недоказана. Оспорват се изложените от ищцата доводи по отношение на
приложимия 3 годишен давностен срок, като се сочи, че в случая е приложим
общият 5 годишен срок. Ответникът е приравнил влязлата в сила заповед за
изпълнение с влязлото в сила съдебно решение, поради което счита, че срокът на
погасителната давност на процесното вземане е пет години съобразно чл. 117 ал.
2 от ЗЗД.
Ответникът
счита, че изп. дело № ***/**** г. по описа на *** ****** не било прекратено на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в период по-кратък от 2 години
взискателят бил изисквал предприемането на изпълнителни действия. Също така
посочва, че след образуването на посоченото изпълнително дело изпълнителни
действия били предприети и по иницатива на ***, който бил оправомощен за това
на осн. чл. 18 от ЗЧСИ.
Ответникът
е направил възражение и за погасителната давност относно процесното вземане,
като е намерил за безспорно обстоятелството, че в хода на висящност на
изпълнителното дело погасителната давност относно паричното вземане не тече по
смисъла на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на твърдението на
ответника е, че изпълнителният процес е част от гражданския процес. На
основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Няма спор
между страните, а и видно от приложеното
по делото ч.гр.д. № 1131/2013 г. по описа на ПдРС, Х гр.с., в полза на ответното дружество –
на 12.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в законна
сила Заповед за изпълнение № 733/24.01.2013 г. по чл. 410 ГПК, срещу ищцата за
следните суми: сумата от 1049,94
лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия доставена в обект
на потребление, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, ап. * за
периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г., сумата от 107,03 лева – обезщетение за
забава за периода 01.02.2011 г. до 22.01.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.01.2013 г. до пълното й изплащане, както и
сумата от 125 – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Установява
се от приложения заверен препис от изпълнително дело № **/**** г. по описа на ***
******* ****, рег. № *** към *****, с район на действие – ******, че с молба от
24.04.2013 г. ответното дружество е
поискало образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано
гореописаното изпълнително дело. Видно от приложеното копие на изпълнително
дело № **/*** г., с разпореждането за образуване на същото, съдебният
изпълнител е разпоредил извършването на редица справки за имуществото на длъжника, насрочил е на
25.04.2013 г. опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника за
08.07.2013 г. /л. 50/, като на същата дата – 25.04.2013 г. е наложил и запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от длъжника от работодателя „Хепи Айс“ ЕООД. Установява се, че
запорното съобщение, е получено от работодателя на 08.05.2013 г. С уведомление, връчено на 19.07.2013 г. чрез
работодателя, длъжникът е уведомен за наложения запор върху трудовото
възнаграждение. На
12.06.2013 г. по изпълнителното дело постъпила справка за налични публични
задължения на ищеца, във връзка с което с разпореждане на ********* ****** от 08.07.2013
г. Държавата била конституирана като взискател по изп. д. № ***/**** г. До
работодателя на ищцата – „Хепи Айс“ ЕООД е изпратено строго напомнително във
връзка с наложения запор върху трудовото възнаграждение, получено от последния
на 20.12.2013 г., като във връзка със същото на 13.01.2014 г. по ***** ***** е
постъпил отговор, в който работодателят на ищцата посочва, че след приключване
плащането по първото по ред получено от него запорно съобщение по изп. д. № **/*****
г., ще започне да удържа и съответно извършва плащания и по изп. д. № ***/****
г. Установява се, че по изп. дело № ***/**** г. са постъпвали суми, както следва:
в периода 11.02.2014 г. – 14.05.2014
г. – 129,34 лева; в периода 09.06.2014
г. – 09.07.2014 г. – 104,52 лева; в периода 09.09.2014 г. – 09.10.2014 г. – 110,33 лева; на 12.12.2014 г. – 104,52 лева; на 10.03.2015 г. – 213,67 лева; на 09.04.2015 г. – 417,27 лева; на 11.05.2015 г. – 289,68 лева; на 15.03.2018 г. – 339,02 лева и на
12.04.2018 г. – 291,99 лева.
На 19.08.2016 г. от взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е постъпила
молба с искане да бъде извършена проверка на гражданското и имуществено състояние
на длъжника, като в случай, че същият притежава секвестируемо имущество,
съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение, включително и чрез изпълнение
върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от
трети лица. С разпореждане от 08.09.2016
г. съдебният изпълнител е наложил
запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника от работодателя „Хепи Айс“ ЕООД
/л. 123/. Установява се, че запорното съобщение, е получено от работодателя на 26.09.2016 г. /л. 129/. С молба от
29.09.2017 г. взискателят е поискал налагането на запор върху притежаваните от
длъжника банкови сметки и сейфове, като на 02.11.2017
г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника /л. 144/ в „Първа инвестиционна банка“ АД
/запорното съобщение е получено от банката с вх. № 3-104178 от 08.11.2017 г./, „Банка Пиреос България“
АД /запорното съобщение е получено от банката с вх. № ЗС-03.46332 от 08.11.2017 г./ и „Юробанк България“ АД /запорното
съобщение е получено от банката на 03.11.2017
г./.
Установява се от извършени от **** *****
отбелязвания на гърба на процесния изпълнителен лист, че на взискателя са платени
суми, след извършени разпределения, както следва: на 16.07.2014 г. – 76,78
лева, на 15.10.2014 г. – 103,17 лева, на 18.12.2014 г. – 78,05 лева и на 17.04.2018
г. – 207,27 лева.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответното дружество възражение за недопустимост на предявения иск, поради следното:
С отрицателните установителни искове за недължимост на
суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на
изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителния процес следва да бъде
прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои
защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на
вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има
правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право,
чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
Ето защо ищцата има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, поради което и съдът намира, че предявените
искове са допустими.
Относно
основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира
следното:
Ищецът е навел възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията
за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение
за забава – чл. 111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по
отношение на обезщетението за забавено плащане и на разноските. При
периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на
всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната
давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително
изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след
прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна
давност.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно
възражението на ответното дружество, че вземанията по изпълнителния лист
се погасяват с 5-годишна давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е
винаги 5-годишна, ако вземането е установено със съдебно решение. Настоящият
случай не е такъв. В действителност е налице влязла в сила заповед за
изпълнение, но тя има единствено
преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които
е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение.
Влизането на заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между
страните, както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й
сила. Именно този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК,
който позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства
и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника
до изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в
същия срок. Този специален иск е предвиден въпреки наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение, макар тя да е със същия предмет и разкрива,
разминаването в последиците на влязлото в сила решение и влязлата в сила
заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова разпоредба в този
смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по спора и не може да
се ползва от всички негови последици. За да достигне до този извод съдът
съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи, и
предвиденият самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 424 ГПК, който нямаше да е необходим, ако тя се ползваше със
сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй като щеше да намери
приложение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК,
който регламентира идентични предпоставки.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния
срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно
решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по
т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10. от тълкувателното решение е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова
погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявява за изгубило
сила Постановление №3/1980 г. на Пленума
на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т.
14 е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.
Няма спор между страните, че в полза на ответното
дружество – на 12.04.2013 г. е
издаден изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 1131/2013 г. по описа на ПдРС,
Х гр. с., за сумите,
както следва: сумата от 1049,94
лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия доставена в обект
на потребление, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, ап. * за
периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г., сумата от 107,03 лева – обезщетение за
забава за периода 01.02.2011 г. до 22.01.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.01.2013 г. до пълното й изплащане, както и
сумата от 125 – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
по който изпълнителен лист на 24.04.2013 г. е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по
описа на *** ***** *****, с рег. № *** на ***, с район на действие – ***** *****.
По посоченото изпълнително дело безспорно се установи,
че са извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, а
именно на 25.04.2013 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, във връзка с който са
извършвани удръжки от трудовото й възнаграждение и по изпълнителното дело са
постъпвали суми, както следва: в периода 11.02.2014 г. – 14.05.2014 г. – 129,34 лева; в периода 09.06.2014 г. – 09.07.2014 г. – 104,52
лева; в периода 09.09.2014 г. –
09.10.2014 г. – 110,33 лева; на 12.12.2014
г. – 104,52 лева; на 10.03.2015 г.
– 213,67 лева; на 09.04.2015 г. –
417,27 лева; на 11.05.2015 г. –
289,68 лева; на 15.03.2018 г. –
339,02 лева и на 12.04.2018 г. –
291,99 лева; на 08.09.2016 г. отново
е наложен запор върху трудовото възнаграждение получавано от ищцата, а на 02.11.2017 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. Описаните принудителни действия са напълно
валидни и пораждат своите правни последици, свързани с прекъсването на
давността, тъй като не се явяват извършени след прекратено по силата на закона
изпълнение. Следва да се посочи, че годно да прекъсне давността е не само
изпълнителното действие по налагане запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от ищцата /25.04.2013 г. и 08.09.2016 г./, но и извършените въз
основа на този запор удръжки от трудовото й възнаграждение. Така в периода
25.04.2013 г. – 08.09.2016 г. по изпълнителното дело регулярно са постъпвали
суми, представляващи удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, които са довели
до множество прекъсвания на погасителната давност, като постъпването на сумите
по изпълнителното дело е било за период по-малък от 2 години, поради което през
този период не е налице прекратяване на изпълнителното производство /чл. 433,
ал. 1, т. 8/ или погасяване на вземанията по давност. Следващото изпълнително
действие годно да прекъсне давността, е налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника – на 02.11.2017 г., след която дата както преди, така и след
образуване на настоящото производство по изпълнителното дело са продължили да
постъпват суми, представляващи удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата,
във връзка с наложения на 08.09.2016 г. запор върху получаваното от нея трудово
възнаграждение, съответно на 15.03.2018 г. и на 12.04.2018 г.
С оглед горното, съдът намира, че
в рамките на изпълнителното производство взискателят е бил достатъчно активен,
поради което не е настъпило, нито прекратяването на изпълнителното производство
по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито погасяването по давност на процесните
задължения.
При това положение наведените от
ищцата съображения, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради
погасяването им по давност се явяват неоснователни. С оглед валидно извършените
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, то съдът намира, че
погасителната давност не е изтекла и по отношение на акцесорното вземане за
лихви.
Предвид всичко гореизложено
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски
се дължат единствено на ответника. Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Е.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** против против
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по
давност, сумата от 1049,94 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., Б. № **, вх. *,
ап. * за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г. и законна лихва върху главницата
в размер на 509,66 лева, считано от 23.01.2013 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по ч. гр. д. 1131/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр. с., въз основа на който е образувано изп. д. № ***/***
г. по описа на *** ******, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Е.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, СУМАТА от 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно
с оригинала!
Д.
К.