Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
04.02.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми състав
На деветнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно
дело № 2117 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.16 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на
И.С.Т., ЕГН-**********,***
Петко войвода №24; Г.И.С., ЕГН-**********,*** и Д.И.Т., ЕГН-**********,***,
против изричния отказ на заместник-кмета по строителство, инвестиции и
регионално развитие на Община Бургас, обективиран в писмо №94-01-40516/4/14.09.2020г.
да издаде заповед с правно основание чл.16, ал.6 от ЗУТ. Иска се от съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен
административен акт и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне в определен
от съда срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски. В
съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адвокат М.О. ***, която
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и ангажира доказателства,
включително съдебно-техническа експертиза. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
– заместник- кмет по "Строителство, инвестици и регионално развитие"
(СИРР) на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Силвия П.,
оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Иска
от съда жалбата да бъде отхвърлена, тъй като атакуваното с нея писмо не
представлява изричен отказ.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, че с
решение №10885/24.06.1994г. (л.10) на Поземлена комисия - Бургас на
наследниците на И. С.Т. е възстановен в стари реални граници имот с площ от
4400 кв.м., представляващ част от бивши парцели №98 и №99 в местността „Бялата
пръст” по плана за оземляване на бежанците от 1931г., намираща се в землището
на село Меден рудник. По делото е представено удостоверение за наследници
№94-01-21405/1/02.07.2018г., издадено от Община Бургас, от което се установява,
че И. С.Т. е починал на 17.07.1980г. и негови наследници са И.н С.Т., Г.И.С. и Д.И.Т..
Със заповед №16/10.01.1995г. (л.11) кмета на Община Бургас е одобрил въвеждането
на посочения възстановен имот в кадастралния план на ж.к.Меден рудник, Зона Б,
като имот с планоснимачен №38 съгласно
приложена скица към тази заповед. Към 10.01.1995г. е действал
кадастралният и регулационен план на тази зона, одобрени със заповед
№844/24.07.1987г.
Службата
по кадастъра - Бургас е оповестила приемането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на недвижимите имоти за територията на комплекс Меден рудник,
гр.Бургас в ДВ, бр.73/11.09.2007г. (л.53). Нанесеният със заповед
№16/10.01.1995г. в кадастралния план поземлен имот пл.№ 38 е абсолютно
идентичен с имот с проектен идентификатор по приетата кадастрална карта
07079.653.43 с площ от 4387 кв.м.
Изпълнителният директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър (АГКК) е обявил в ДВ, бр.19/13.03.2009г.
(л.54) заповед №РД-18-9/ 30.01.2009г. (л.23) за одобряване на приетите КККР на
недвижимите имоти за територията на комплекс Меден рудник, гр.Бургас.
Нанесеният със заповед №16/10.01.1995г. в кадастралния план поземлен имот пл.
№38 е идентичен с ПИ с идентификатор 07079.653.43 и с площ от 4387 кв.м. по
одобрената с тази заповед кадастрална карта.
С решение от 16.09.2011г. (л.55) по
адм.д. №815/2009г. Административен съд-Бургас
е отменил цитираната заповед №РД-18-9/30.01.2009г. в частта относно нанасянето
на бивш поземлен имот от Общинския поземлен фонд №100024 по плана за обезщетяване,
представляващ нива с площ от 6,412 декара, като съобразно заповедта този имот е
с идентификатор 07079.9.50 и с площ 564 кв.м. Преписката е изпратена на изпълнителният
директор на АГКК за произнасяне съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на
съдебния акт. След проведен касационен
съдебен контрол, това решение е оставено в сила с решение № 1891/08.02.2012г.
(л.171), постановено по адм.д.№ 14631/2011г. на ВАС.
За да изпълни влязлото в сила съдебно решение, изпълнителният
директор на АГКК е издал заповед №КД-14-47/10.07.2012г. (л.115) по силата на
която върху част от ПИ 07079.653.43 се нанася бившия имот от Общински поземлен
фонд №100024, в резултат на което се променят неговите граници и площ - от 4387
кв.м. площта на ПИ 07079.653.43 става 1107 кв.м. Заповедта е атакувана по
съдебен ред, като с решение №1607/18.07.2013г.
(л.65) по адм.д. №1831/2012г. Административен съд - Бургас е отменил същата и е
постановил изпращане на преписката на изпълнителният директор на АГКК-София
за произнасяне съобразно мотивите, изложени в съдебния акт. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 07.10.2013г. (л.74).
В ДВ, бр.92/07.11.2014г. (л.92) е
публикувано съобщение на Общински съвет-Бургас, с което заинтересованите страни
са уведомени, че е изработен подробен устройствен план - план за регулация и
застрояване (ПУП-ПРЗ) за имоти, намиращи се в зона Б - местност Бялата пръст,
землище Меден рудник, като лицата в едномесечен срок могат да правят писмени
възражения, предложения и искания по проекта. Съобщение за изготвения проект е
публикувано и на интернет страницата на Община Бургас на 13.11.2014г. (л.93).
В изпълнение на решенията по адм.д.№ 815/2009г.
и по адм.д. №1831/2012г. на Административен съд - Бургас, изпълнителният
директор на АГКК със заповед № РД-18-60/11.12.2014г. (л.121) е одобрил КККР на
гр.Бургас за имот с идентификатор 07079.9.50. С тази заповед отново се засяга
ПИ 07079.653.43 - собственост на жалбоподателите, като бившият имот от Общински
поземлен имот №100024 отново е бил нанесен върху имота на жалбоподателите. Заповедта
е била обжалвана по съдебен ред и с решение
№2/04.01.2016г. (л.76) по адм.д.№349/2015г. на Административен съд - Бургас е
отменена. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 19.02.2016г. (л.79).
Междувременно, кметът на Община Бургас
е сезирал общинския съвет с докладна записка рег. №08-00-3190/14.04.2015г.
(л.89) за необходимостта от изработването на ПУП-ПРЗ за част от зона Б -
местност Бялата пръст, землище Меден рудник, като са посочени подробно
причините в тази връзка. С решение №51-34/28.04.2015г. Общински съвет-Бургас е
одобрил ПУП-ПРЗ за конкретно посочени поземлени имоти, сред които и ПИ
07079.653.43, находящи се в зона Б (местност Бялата пръст, землище Меден
рудник), част от зоната за въздействие с преобладаващ социален характер по
Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр.Бургас. По делото е
представен препис-извлечение от протокол №51/28.04.2015г. (л.87), в който е
обективирано посоченото решение. То е публикувано в ДВ, бр.46/23.06.2015г.
(л.85), не е обжалвано в частта относно
имота на жалбоподателите и е влязло в сила.
При съобразяване на трите посочени
съдебни решения, началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър
(СГКК) - Бургас е издал заповед №18-3523/04.05.2016г. (л.125), с която е
одобрил КККР за група имоти, включително и за имота на жалбоподателите. С тази
заповед върху част от вьзстановения им с решение №10885/24.06.1994 г. на
Поземлена комисия - Бургас имот отново е нанесен имот на други лица, а именно -
ПИ 07079.9.50. Цитираната заповед е обжалвана по съдебен ред, като развилото се
производство по адм.д.№1282/2016г. на
Административен съд-Бургас е прекратено с определение №1979/23.11.2016г. (л.81)
по причина изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), с което
изменение административните актове за одобряване на кадастрална карта са
обявени за необжалваеми.
Със заповед
№18-2041/12.03.2018г. (л.126) началникът на СГКК-Бургас е одобрил промяна в
границите на съществуващи обекти в КККР на гр.Бургас относно ПИ 07079.653.50 и
ПИ 07079.653.38 като с това одобрение отново е засегнат имота на
жалбоподателите. Между засегнатите от промяната страни е възникнал спор за
материално право, разрешен с решение №1519/14.06.2019г. (л.227) по
гр.д. №6268/2018г. на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 11.09.2019г. С него
е уважен искът на И.Т., Г.С. и Д.Т. против лицата, вписани в кадастралната
карта като собственици на отразения в действащата кадастрална карта ПИ
07079.9.50 - наследниците на Никола Тодоров Вълканов и техни правоприемници.
Установено е със сила на пресъдено нещо, че жалбоподатели са собственици на
реално обособена част от ПИ 07079.9.50, която част е с площ от 3232 кв.м. по
силата на цитираното решение на Поземлена комисия - Бургас. От скица №15-706969/02.10.2018г.
(л.225), скица №15-706972/02.10.2018г. (л.226) и скицата (л.235), обявена за
неразделна част от решението на Районен съд - Бургас се установява, че ПИ
07079.653.645, ПИ 07079.653.43 и реално определената част от ПИ 07079.9.50 -
предмет на приключилото гражданско дело, са идентични с имот пл. №38 по кадастралния
план от 1987г., допълнен със заповед №16/1995г., който имот е идентичен с ПИ с
проектен идентификатор 07079.653.43 (по приетата кадастрана карта, обявена с
ДВ, 6р.73/11.09.2007г.) и с площ от 4387 кв.м.
Със заявление
вх.№ 94-01-40516/02.12.2019г. (л.8) И.Т., Г.С. и Д.Т. *** с искане на основание
чл.16, ал.6 от ЗУТ да издаде заповед, с която да
индивидуализира имота, притежаван от тях като съобрази решение №10885/24.06.1994г.
на Поземлена комисия-Бургас; заповед №16/10.01.1995г., на кмета на Община
Бургас; решение №1519/14.06.2019г.
по гр.д.№ 6268/2018г. на Районен съд-Бургас и решение №51-34/28.04.2015г. на Общински
съвет-Бургас по ПУП-ПРЗ за имотите в зона Б, местност Бялата пръст, землище
гр.Бургас. В заповедта заявителите следва да бъдат посочени като
собственици на образувания с този план УПИ VI-43 в кв. 189, с отреждане за обществено обслужване, с площ
от 3290 кв.м.
Поради факта, че не са получили отговор в законоустановения
14-дневен срок за произнасяне, И.Т., Г.С. и Д.Т. са сезирали
Административен съд-Бургас чрез административния орган с жалба вх.
№94-01-40516/1/27.12.2019г. (л.4) срещу мълчалив отказ за издаване на заповед
по чл.16, ал.6 от ЗУТ. По жалбата е образувано адм.д. №193/2020г. по описа на
Административен съд - Бургас.
С
писмо №94-01-40516/2/21.01.2020г. (л.3) главният архитект на Община Бургас
(едновременно с това директор на дирекция Устройство на територията при Община
Бургас) е уведомил процесуалния представител на жалбоподателите, че към
момента, одобреният с решение №51-34/28.04.2015г. на Общински съвет-Бургас ПУП
е нанесен частично в кадастралната карта на гр.Бургас, като частта от ПУП, в
която попада УПИ VІ-43 в кв.189 не е нанесена. Посочено е още, че във връзка с решение №1519/14.06.2019г. по гр.д.№ 6268/2018г. на Районен съд-Бургас,
влязло в сила на 11.09.2019г., следва собствениците на имоти да внесат в СГКК-Бургас
проект за изменение на КККР на гр.Бургас, като последните трябва да бъдат
изменени в съответствие със съдебното решение на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
В заключение в писмото се сочи, че след актуализиране на кадастралната карта и
в зависимост от това дали има съответствие на действащата кадастрална карта и
тази, върху която е бил изготвен одобреният с решение
№51-34/28.04.2015г. на Общински съвет-Бургас ПУП или кадастралната основа е
различна ще се установи дали следва да бъде издадена заповед по реда на "чл.16, ал.1 от ЗУТ",
която да индивидуализира имота, собственост на заявителите или да се проведе
процедура по изменение на плана в условията на чл.134а от ЗУТ. След получаване
на това писмо, жалбоподателите са поискали обявяване на нищожност на същото във
вече образуваното производството по адм.д. №193/2020г. на Административен
съд-Бургас поради липсата на компетентност на неговия автор.
В
съдебно заседание на 14.09.2020г. (л.137) по адм.д. №193/2020г. на
Административен съд - Бургас процесуалният представител на Община Бургас е
представил за връчване на жалбоподателите писмо №94-01-40516/4/14.09.2020г.
(л.133) на заместник-кмета по СИРР на Община Бургас. На жалбоподателите е
дадена възможност да се запознаят с писмото и да изразят становище. Представено
е писменото становище от адв.О., подадено до съда на
16.09.2020г. (л.142), като се твърди, че подадената жалба следва да се счита от
съда като такава срещу всички изрични откази, посатновени след 23.12.2019г., включително
и срещу обективирания в писмо №94-01-40516/4/14.09.2020г. Иска се отмяна на
последното като незаконосъобразно.
С решение
№1307/13.10.2020г., постановено по адм.д. №193/2020г. на Административен
съд-Бургас, съдът е обявил нищожността на изричния отказ за произнасяне, обективиран
в писмо №94-01-40516/02.12.2019г. на главния архитект на Община Бургас и е
разделил производството по обжалването на обявения за нищожен отказ от
производството по обжалването на изричния отказ, обективиран в писмо
№94-01-40516/4/14.09.2020г.
Предмет
на настоящото производство е обективирания в писмо №94-01-40516/4/14.09.2020г.
изричен отказ на заместник-кмета по СИРР на Община Бургас, във връзка със заявление
вх. №64-01-40516/02.12.2019г. на И.Т., Г.С. и Д.Т. да се издаде заповед на
основание чл.16, ал.6 от ЗУТ.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че съдържанието на писмо
№94-01-40516/4/14.09.2020г., подписано от заместник-кмета по СИРР на Община
Бургас е напълно идентично със съдържанието на писмо №94-01-40516/02.12.2019г.,
подписано от главния архитект на Община Бургас.
С разпореждане
№4053/14.10.2020г. (л.148) съдията-докладчик е приел, че представеното по
адм.д. №193/2020г. на Административен съд-Бургас писмено становище от И.Т., Г.С.
и Д.Т. от 16.09.2020г., чрез процесуалния им представител, няма изискуемото съдържание по чл.150, ал.1, т.1, 2, 5, 6
и 7 от АПК поради което е разпоредил в 7-дневен срок от връчването на същото да
отстранят установените нередности.
По делото е представено уточнение на жалба вх. №9074/20.10.2020г.
(л.150) от процесуалния представител на И.Т., Г.С. и Д.Т.. В него в
хронологичен ред е изложена информация относно фактическата обстановка довела
до сезиране на кмета на Община Бургас със заявление вх. №64-01-40516/02.12.2019г.
(л.8), в което жалбоподателите са направили искане за издаване на заповед по
реда на чл.16, ал.6 от ЗУТ. Въведено е твърдение, че одобрената през 2016г. кадастрална карта не
отразява вярно границите на собствеността на настоящите жалбоподатели. Посочва
се, че за уважаване на искането е от значение дали има налице влязъл в сила ПУП,
дали заявителите в административното производство са собственици на имот,
засегнат от плана и дали с влезлия в сила ПУП за този имот е отреден урегулиран
поземлен имот. Въпросът дали след одобряването на ПУП е била одобрена (или
изменена) кадастрална карта, в която имотът на заявителите е отразен по начин,
несъответстващ па кадастралната основа, е ирелевантен за издаването на
заповедта по чл.16, ал.6 ЗУТ. Изложени са подробни доводи във връзка с
изясняване на тези въпроси. Претендира се неприложимост на процедурата по
чл.134а от ЗУТ, посочена в обжалваното писмо. Прави се възражение, че неправилно
издаването на исканата заповед е обусловено от провеждане на производство по „актуализация” на кадастралната
карта защото актуалните граници и площ на имота на жалбоподателите са границите
на отредения за имота им УПИ, а не границите му, съгласно притежаваните от тях
документи за собственост. Посочва се, че предмет на обжалване е този втори
изричен отказ да се издаде исканата заповед, който е обективиран в писмо №94-01-40516/4/14.09.2020г.
на заместник-кмета по СИРР на Община Бургас и се иска съда да отмени същия като
незаконосъобразен административен акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне в даден от
съда срок, съгласно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. С уточнението са представени писмени доказателства и е
направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Иска се
присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък.
С определение №2062/21.10.2020г. (л.242) съдът е конституиал страните и е
разпределил доказателствената тежест като указал, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения, а на органа е указал също, че трябва да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
По искане на жалбоподателите по делото
е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза (л.255), заключението по
която не е оспорено от страните. Като първа задача вещото лице е следвало да
съпостави кадастралния план на ж.к.Меден Рудник, Зона Б (одобрен със заповед
№844/24.07.1987г. и допълнен със заповед №16/10.01.1995г. на кмета на Община
Бургас) и „Нов коригиран проект за устройствен план - план за регулация и
застрояване за имоти, намиращи се в зона Б, местност Бялата пръст, землище
Меден Рудник“, публикуван на основание чл.128, ал.2 от ЗУТ на интернет
страницата на Община Бургас. При сравнението е установено, че възстановения на
жалбоподателите имот пл. №38, попълнен със Заповед №16/10.01.1995г. на кмета на
Община Бургас в кадастралния план на местност Бялата пръст е идентичен с имота,
фигуриращ в цитирания порект на ПУП-ПРЗ като ПИ 07079.653.43 с площ от 4387 кв.м,
за който съгласно същия проект се отрежда УПИ VI в кв.189, урегулиран на площ
от 3290 кв.м. В приложение 1 (л.258) под формата на комбинирана скица това
съответствие е отразено. Установено е още, че цитираният проект на ПУП-ПРЗ,
след провеждане на процедура по чл.128, ал.2 и ал.5 от ЗУТ (за публикуване на
сайта на общината и постъпване на възражения в определен срок) е одобрен без
изменения по отношение на ПИ 07079.653.43 с приетото от Общински съвет-Бургас решение
№51-34/28.04.2015г. При проверка в Община Бургас вещото лице не е установило
постъпили жалби за отмяна на решението на Общински съвет-Бургас в частта му
относно одобрения с това решение ПУП-ПРЗ за ПИ 07079.653.43. В отговор на
поставена задача експертът е посочил, че ПИ 07079.653.43 с площ 4387 кв.м.,
фигуриращ в кадастралната основа на ПУП-ПРЗ на местност Бялата пръст е
образуван от: ПИ 07079.653.645 с площ от 61 кв.м, ПИ с идентификатор по
действащата кадастрална карта 07079.653.43 с площ от 1107 кв.м и реално
обособена част от ПИ с идентификатор по действащата кадастрална карта
07079.9.50, която реално обособена част е с площ от 3232 кв.м и образува
фигура, означена с букви А, Б, В, Г, Д и Е (приложение-скица към решение
№1519/14.06.2019г. по гр.д. №6268/2018г. на Районен съд-Бургас). Графично тази
идентичност е представена в Приложение 2 (л.259) под формата на комбинирана
скица.
При така
установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във
връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна
страна, имаща право и интерес от направеното оспорване.
Разгледана
по същество е основателна.
Не се
спори между страните, че обжалваното писмо е издадено от компетентен орган
предвид представената по делото заповед №3379/08.10.2019г. (л.134) на кмета на
Община Бургас, с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ и чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА той е възложил правомощия на заместник-кмета по СИРР на Община Бургас да
издава или отказва издаването на заповеди по чл.16, ал.6, във връзка с ал.4 и
ал.5 от ЗУТ за придобиване на собствеността върху новообразуваните урегулирани
поземлени имоти (т.І.2.).
Не може
да се приеме за състоятелно твърдението на процесуалния представител на
ответника, изразено в последното по делото заседание, че обжалваното писмо
представлява писмо с уведомителен характер, а не
е изричен отказ. Съдът е приел за допустима жалбата срещу писмо №94-01-40516/4/ 14.09.2020г. на заместник-кмета по СИРР на Община
Бургас по следните съображения: По адм.д. №193/2020г. на Административен съд - Бургас,
образувано по жалба от И.н С.Т., Г.И.С. и Д.И.Т. срещу мълчалив отказ, а
впоследствие и срещу изричен отказ на главния архитект на Община Бургас срещу
писмо №94-0-4516/2/21.01.2020г. първоначално съдът се е произнесъл с определение
№256/07.02.2020г. (л.102), с което е приел, че обжалваното писмо не е
индивидуален административен акт поради което жалбата срещу него следва да се
остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Жалбоподателите са обжалвали посоченото определение с частна жалба по
касационен ред, като с определение №6075/26.05.2020г. (л.202), постановено по
адм.д. №3702/2020г. състав на второ отделение на ВАС е отменил определението и
е върнал делото на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия. В мотивната част на определението на
касационната инстанция изрично е посочено, че "...За характера на акта
следва да се изхожда от вложеното в него волеизявление с оглед предизвикваните
правни последици. В случая оспореното писмо не може да се приеме като указания
за отстраняване на недостатъци в искането по смисъла на чл.30, ал.2 АПК.
Съгласно посочената норма при констатация, че конкретното искане не
удовлетворява изискванията на закона, административният орган указва на
заявителите да представят необходимите документи в определен срок от
съобщението с предупреждение, че в случай на неизпълнение следва прекратяване
на административното производство. В конкретната хипотеза писмото на главния
архитект на община Бургас няма изискуемото по чл. 30, ал. 2 АПК съдържание.
Същото обективира изричен отказ да се издаде заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ,
доколкото произнасянето по искането е обвързано с извършване на процедура за
изменение на кадастралната карта и резултата от нея.". Както съдът вече посочи, писмото, за
което се е произнесъл ВАС е напълно идентично по съдържание с обжалваното в настоящото
производство писмо, от което следва, че е налице изричен отказ, постановен от
компетентен административен орган.
Следва да се посочи, че ЗУТ не въвежда
специални изисквания за форма и съдържание на индивидуалния административен акт,
поради което е приложима нормата на чл.59, ал.2 от АПК – оспореното писмо е
издадено в изискуемата от закона писмена форма. Може да се приеме, че то
съдържа почти всички нормативно установени реквизити - липсва наименование на акта (в конкретния случай
това е без значение), както и пред кой орган и в какъв срок актът може да се
обжалва (също без значение, тъй като жалбоподателите надлежно са упражнили
правото си на жалба).
Съдът не установи съществени
административнопроцесуални нарушения, които да обуславят отмяната на обжалвания
акт на това основание, а такива не се сочат и от жалбоподателите.
Оспореният акт обаче е издаден
при неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:
Спори
се между страните дали са налице всички условия за издаване на заповед по
чл.16, ал.6 от ЗУТ по заявлението на И.н С.Т., Г.И.С. и Д.И.Т. или заявителите
следва да предприемат други действия преди издаването на заповед – промяна на
кадастралната карта или реализиране на процедура по чл.134а от ЗУТ.
Съгласно
чл.16, ал.6 от ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал.4 и ал.5 придобиват
собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а
общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал.1 от датата на
влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на
общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране
на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия
в сила план по ал.1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за
служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.
От
съдържанието на изречение второ на посочената правна норма се установява, че
жалбоподателите претендират издаване на заповед за индивидуализация на техния
имот. За да стори това административният орган следва да изясни няколко
въпроса: дали лицата, заявили искане за издаване на заповед са собственици; има
ли влязъл в сила ПУП и дали за този имот във влезлия в сила ПУП е отреден
съответен УПИ.
По
въпроса за собствеността на имота: Не е спорно между страните, че с решение
№1519/14.06.2019г., постановено по гр.д. №6268/2018г.на Районен съд - Бургас
жалбоподателите са обявени за собственици на реална част от ПИ 07079.9.50, която
е с площ 3232 кв.м. по силата на цитираното решение на Поземлена комисия -
Бургас. Посоченото съдебно решение е влязло в сила на 11.09.2019г. и
следователно към датата на подаване на заявлението до кмета на общината
(02.12.2019г.) жалбоподателите са се легитимирали като надлежни собственици. Това
право произтича и от решение №10885/24.06.1994г. на Поземлена комисия - Бургас.
Правото на собственост на тримата жалбоподатели е признато и с заповед №16/10.01.1995г.
на кмета на Община Бургас, с която е одобрено въвеждането на посочения
възстановен имот в кадастралния план на ж.к.Меден рудник, Зона Б, като имот с планоснимачен №38 съгласно приложена
скица към тази заповед.
По
въпроса за наличието на влязъл в сила ПУП-ПРЗ: Безспорен е и фактът, че проектът за ПУП-ПРЗ е бил
обявен на заинтересуваните собственици със съобщение, обнародвано в ДВ,
бр.92/07.11.2014г. като на основание чл.128, ал.2 от ЗУТ същият е бил
публикуван и на интернет страницата на Община Бургас. Както съдът вече посочи,
процедурите по обявяване на проекта са спазени, като не се установи информация
(включително и от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза)
този проект да е обжалван в частта относно имота на жалбоподателите. Именно за
процесния имот проектът е одобрен с решение №51-34/28.04.2015г. на Общински
съвет-Бургас без изменения.
По
въпроса за отреждането на УПИ за процесния имот във влезлия в сила ПУП-ПРЗ:
Видно от влезлия в сила план за имота на жалбоподателите -
имот пл.№38 по кадастралния план от 1987 г., (допълнен със заповед №16/1995г.),
идентичен с ПИ с проектен идентификатор 07079.653.43 (по приетата КК, обявена с ДВ,
бр.73/11.09.2007г.), който е с площ от
4387 кв.м., е отреден УПИ VI в кв.189. Урегулираният имот е с площ от 3290
кв.м., като редукцията му със 1097 кв.м. е в рамките на допустимите 25% по
чл.16, ал.1 от ЗУТ и която съгласно обжалваното писмо вече е приложена. В обжалваното писмо е посочено още, че с одобрения ПУП за бивш ПИ
07079.653.43 е обособен УПИ VI-43 в кв.189, с функционално отреждане „за обществено
обслужване“ в устройствена зона 30/Смф, с приложена редукция по реда на чл.16,
ал.1 от ЗУТ в размер на 25%.
При така изложените факти и обстоятелства се установява,
че към момента на сезиране на административния орган предпоставките за издаване
на заповед по реда на чл.16, ал.6, изречение второ от ЗУТ са налични
кумулативно.
Недоумение буди твърдението на административният орган,
че "След одобряване на ПУП-ПРЗ, преди отразяването му
в КККР, кадастралната карта на гр.
Бургас е изменена, с което границите на ПИ с идентификатор 07079.653.43 са
променени и в обхвата на ПУП, попадат ПИ с идентификатор 07079.653.645 и
частично ПИ с идентификатори 07079.9.50 и 07079.653.43 по действащата КК на
гр.Бургас." Съдебно-техническата експертиза е установила (отговор на въпрос №2),
че „Нов коригиран проект за устройствен план - план за регулация и застрояване
за имоти, намиращи се в зона Б, м.Бялата пръст, землище Меден Рудник“ е одобрен
без изменения за ПИ 07079.653.43 с приетото от Общински съвет-Бургас решение
№51-34/28.04.2015г. Видно от съдържанието
на нормата на чл.16, ал.6 от ЗУТ без значение е факта дали след одобряването на ПУП е била одобрена или изменена кадастрална
карта, в която имотът на заявителите е отразен по начин, несъответстващ па
кадастралната основа. Следва да се отбележи, че ПУП предвиден в чл.16, ал.1 от ЗУТ се изработва на основата на одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР. От
приложените по делото доказателства се установява, че към момента на приемане
на решение №51-34/28.04.2015г. от Общински съвет-Бургас кадастрална
карта в частта за имота на жалбоподателите не е била одобрена и следва да бъде
съобразена разпоредбата на §6, ал.7 от ПЗР на ЗУТ съгласно която наличните кадастрални планове, плановете за
земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи и поземлени имоти в горски територии, се
ползват за изработване на устройствени планове до изработването и влизането в
сила на кадастрална карта за съответната територия. Към датата на изработване и
приемане на решението на Общински съвет - Бургас за одобряване на ПУП-ПРЗ в
кадастралния план на местността Бялата пръст не е имало нанесен имот,
съответстващ по граници и площ на цитирания в писмото ПИ 07079.9.50. Ненасянето
на процесния имот на жалбоподателите се установява и от съдържанието на
обжалваното писмо. За първи път ПИ 07079.9.50 е нанесен в КККР на гр.Бургас на
база заповед №18-3523/04.05.2016г. на началника на СГКК-Бургас.
Според административният орган към момента на заявлението
не може да бъде издадена исканата от жалбоподателите заповед, тъй като след
влизането в сила на решението за одобряване на ПУП-ПРЗ е била одобрена КККР в
която имотът на жалбоподателите е нанесен като ПИ 07079.653.645, ПИ
07079.653.43 и част от ПИ 07079.9.50. Подобно основание за отказ не е
предвидено в ЗУТ, защото общината следва да определи равностоен УПИ на всеки
собственик на недвижим имот, като
се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им
кадастрални граници (изискване на чл.16, ал.4, изречение първо от ЗУТ). Достига
се до извод, че без е значение дали е настъпила промяна или не в кадастралната
основа, още повече, че в случая безспорно е установено, че планът е изработен
върху кадастрална карта преди нанасянето на процесния имот в нея.
Съдът
счита, че в обжалваното писмо неправомерно административният орган е поискал
жалбоподателите, в качеството си на собственици на имота по силата на вече
посоченото решение от 14.06.2019г. на
Районен съд - Бургас, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР да внесат в СГКК-Бургас
проект за изменение на КККР на гр.Бургас. Съгласно чл.16, ал.6, изречение първо
от ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал.4 и ал.5 придобиват собствеността
върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината
придобива собствеността върху отстъпените й части по ал.1 от датата на влизане
в сила на плана. Съдът следва да се съгласи с твърдението на жалбоподателите
(доказано и чрез съдебно-техническата експертиза), че имот пл. №38 по кадастралния
плана на гр.Бургас от 1987г. е напълно идентичен с имот с проектен
идентификатор 07079.653.43 по приетата КККР на гр.Бургас. По силата на
посочената правна норма, с влизането в сила на процесния ПУП-ПРЗ,
жалбоподателите са придобили правото на собственост върху УПИ VІ.
Незаконосъобразно
спрямо жалбоподателите е поставеното условие от административния орган, че "След актуализиране на кадастралната карта и в
зависимост от това дали има съответствие на действащата КК и тази, върху която
е бил изготвен одобреният с решение №51- 34/28.04.2015г. на Общински съвет Бургас подробен устройствен план
или кадастралната карта е различна, ще се установи дали следва да бъде издадена
запорвед по реда на чл.16, ал.1 от ЗУТ, която да индивидуализира имота,
собственост на Вашите упълномощители или да се проведе процедура по изменение
на плана в условията на чл.134а от ЗУТ”. Съдът
вече изложи причините, поради които за административният орган възниква
задължение в конкретния случай да издаде исканата заповед за индивидуализация
на имота и изпълнението на това задължение не може да бъде свързано с поставяне
на допълнителни условия пред заявителите. На първо място е неясно защо в полза
на жалбоподателите трябва да бъде издадена заповед по реда на чл.16, ал.1 от ЗУТ след като от съдържанието на самото писмо става ясно, че законоустановената
редукция от 25% е приложена. Независимо дали има съответствие или липсва такова
с кадастралната карта, върху която е изготвен действащият ПУП-ПРЗ за тази
устройствена зона, в която попада местност Бялата пръст, за административният
орган възниква задължението да издаде исканата заповед и той не разполага с
оперативна самостоятелност да прецени дали да издаде или да откаже издаването
на същата при наличие на фактите, установени в хипотезата на чл.16, ал.6 от ЗУТ.
Твърдението в писмото, че е
възможно административния орган да пристъпи към процедура по реда на чл.134а от ЗУТ е несъстоятелно и незаконосъобразно. Съгласно тази разпоредба при установяване на непълнота
или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на
подробен устройствен план, заинтересуваните лица могат да правят искания за
изменението му при условията и по реда на чл.135 след
влизане в сила на заповедите по чл.54, ал.4 и ал.5
от ЗКИР
или след изменението на кадастралната карта, извършено на основание влязло в
сила съдебно решение по чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Правната норма изисква на първо място да има непълнота или грешка в
кадастралната карта, а такива не се установяват от събраните по делото
доказателства. Законът е предвидил това изменение да стане по искане на
заинтересованите лица, а не по принуда от друг административен орган, който е
преценил, че те трябва да направят подобно искане. Следва да се съобрази факта,
че кадастралната основа на процесния ПУП-ПРЗ (приет през 2015г.) е кадастрания
план на гр.Бургас от 1987г. (в който имотът е нанесен), а не кадастралната
карта от 2009г., в която този имот не съществува. В този смисъл кадастралната
основа е вярна и преди да пристъпи към произнасяне по заявлението задължение на
административният орган е да установи тази вярност. Съдът е съгласен с
направеното в уточнението на жалбата възражение, че неправилното отразяване на
границите и площта на имота на жалбоподателите в кадастралната карта не може да
води до разделяне на имота им на три части, нито до промяна на собствеността
защото записите в КККР не могат да имат по-голямо доказателствено значение и
по-силен легитимиращ ефект от този на съдебното решение на Районен съд-Бургас
по гр.д. №6268/2018г., постановено след
одобряването на кадастралната карта и с което вече е разрешен породения спор за
материално право именно от грешното отразяване на имота на жалбоподателите в
действащата кадастрална карта.
Не на последно място следва да се приеме за основателно
възражението на жалбоподателите, че административният орган не е изпълнил
задължението си по чл.16, ал.6, изречение трето да изпрати копие от влезлия в
сила ПУП-ПРЗ на АГКК за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне на кадастъра,
като това неизпълнение изричон е посочено в писмото. На практика
административният орган се опитва да прехвърли изпълнението на едно свое
законово задължение върху жалбоподателите.
В заключение съдът установи, че всички необходими
предпоставки за издаване на исканата от жалбоподателите заповед са налице,
поради което административният орган - кмета на Община Бургас, респ.
упълномощеният за целта заместник-кмет по СИРР, следва да удовлетворят искането
на И.н С.Т., Г.И.С. и Д.И.Т.,
обективирано в заявление вх. №94-01-40516/02.12.2019г. По тази причина
преписката следва да се върне на административният орган за произнасяне
съобразно мотивите на това решение по правилното тълкуване и прилагане на закона.
По делото
е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от
жалбоопдателите по представен списък (л.263). Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК съдът намира, че такива се следват в полза на жалбоподателите
в размер на 400 лева, депозит за вещо лице (л.251).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изричния отказ на заместник-кмета по строителство,
инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, обективиран в писмо изх.№
94-01-40516/4/14.09.2020г. да издаде заповед с правно основание чл.16, ал. 6 от ЗУТ по заявление
вх.№ 94-01-40516/02.12.2019г. на И.С.Т., ЕГН-**********,***
Петко войвода №24, Г.И.С., ЕГН-**********,*** и Д.И.Т., ЕГН-**********,***.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Бургас за произнасяне
съгласно мотивите, изложени в настоящия съдебен акт в едномесечен срок от
получаването й.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на И.С.Т., ЕГН-**********, Г.И.С.,
ЕГН-********** и Д.И.Т., ЕГН-**********, сумата от 400 (четиристотин) лева за съдебно-деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: