О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№476
гр.Бургас, 14.03.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
закрито заседание, на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от младши
съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №346 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №47747/18.12.2017г., подадена
по пощата на 15.12.2017г., от Г.Т.Ж., чрез адв.З.К. от БАК, с която
се обжалва Решение №1932/27.11.2017г. по гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски
районен съд, 15 състав, в частта, с която
са отхвърлени исковете на въззивника. Твърди се, че първоинстанционното решение
е неправилно и необосновано. Във въззивната жалба са изложени твърдения, чe първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
заявени в делбено производство от въззивника претенции по сметките.
Твърди се, че районният съд неправилно
е отхвърлил заявената претенция по сметките, изразяваща се в извършени
подобрения- необходими разноски в имот №046007 и в имот №061007, в размер на
1933,38 лв., като е приел, че въззиникът е държател на чуждите идеални части.
Излагат се подробни съображения за основателността на вземането, касаещи
квалифицирането на вземане за подобрения, извършени от съсобственик в
съсобствен имот.
Посочва се, че незаконосъобразно е
отхвърлена претенция, представляваща подобрения- полезни разноски, направени в
имот №022001, в размер на 3510 лв., извършени в периода: 2003- 2004г.,
представляващи разходи по засаждане и отглеждане на 120 бр. черешови дървета,
както и претенция за подобрения- полезни разноски, направени в имот №070005, в
размер на 33 258,60 лв., извършени в периода 2000-2010г., представляващи
разходи по промяна на предназначението на имота, засаждане и отглеждане на 24
дка трайни насаждения. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство
е доказано извършването на претендираните подобрения, които са довели до
увеличаване стойността на горните имоти.
С въззивната жалба се обжалва постановеното
съдебно решение и в частта, с която е отхвърлена претенция по чл.31, ал.2 от
ЗС, за сума от 18600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
Апартамент №6, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Копривщица“ №62,
вх.1, ет.2, както и за сума от 2 400 лв.- обезщетение за лишаване от ползване
за периода от 04.12.2015г. до окончателното извършване на делбата. Твърди се,
че районният съд не е съобразил обстоятелството, че въззивникът не е бил
допускан да ползва имота, въпреки отправено изрично искане от него в тази
насока. Посочва се, че не е надлежно доказано предоставянето на ключ от имота.
Изложени са твърдения, че основание за дължимостта на обезщетението по чл.31,
ал.2 от ЗС представлява единствено създаването на пречки или лишаване от
ползването от общата вещ на единия съсобственик от страна на ползващия
съсобственик. Иска се отмяна на постановеното решение в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Отговор на въззивна жалба не е
постъпил по делото.
Подадена е въззивна жалба с
вх.№47243/13.12.2017г. от С.Т.Г., чрез адв.С.Г.- Т., срещу Решение
№1932/27.11.2017г. по гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски районен съд, 15
състав, с която се обжалват отхвърлените й от първоинстанционния съд претенции
по отношение на сметките. Изложени са твърдения, че обжалваното съдебно решение
е недопустимо.
Посочено е, че Бургаският районен съд
се е произнесъл свръх петитум по първоначално заявени искови претенции, без да
е отчел прието впоследствие изменение на иска. Твърди се, че съдът не се е
произнесъл по цялото заявено искане след допуснатото изменение на иска за
разликата от 8553,72 лв. до 66324,33 лв.
Въззиникът счита съдебното решение за
недопустимо и в частта по предявения иск с правна квалификация по чл.31, ал.2
от ЗС, поради погрешно определена правна квалификация и произнасяне по
непредявен иск.
Излагат се доводи за неправилност на
обжалваното решение по отношение на приетата правна квалификация на иска по
чл.31, ал.2 от ЗС, като се посочва, че същата следва да бъде по чл.30, ал.3 от
ЗС по подробно изложени съображения.
Твърди се, че липсва произнасяне на
първоинстанционния съд досежно предявена претенция по чл.344, ал.2 от ГПК.
Претендират се сторените съдебни
разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба с
вх.№4509/31.01.2018г., от С.Т.Г., чрез адв.С.Г.- Т., срещу Решение
№121/22.01.2018г. по гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски районен съд, 15
състав, с което е допълнено Решение №1932/27.11.2017г. по гр.д.№6121 по описа
за 2014г. на Бургаски районен съд, 15 състав. Твърди се, че допълващото решение
е недопустимо и неправилно, по сходни съображения с гореизложените относно поправеното
Решение №1932/27.11.2017г..
След запознаване с доказателствата по
делото съдът установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба с вх.№32667/22.08.2014г., от Г.Т.Ж., срещу С.Т.Г., за делба, при равни
дялове, на Апартамент №6, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Копривщица“
№62, вх.1, ет.2, с идентификатор 07079.607.61.1.6 по КККР на гр.Бургас,
одобрени със Заповед №РД- 18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 64,94 кв.м.
С отговора на искова молба предявеният
иск за делба е оспорен като неоснователен по съображения, че ключ от имота е
предоставен на страната. Направено е искане по чл.341. ал.2 от ГПК за включване
в делбената маса на поземлени имоти, находящи се в землището на с.Карагеоргиево,
община Айтос, при равни дялове между съделителите, а именно: имот с №043017,
имот с №046007, имот с №064017, имот с №022001, имот с №061007, имот с №070005,
имот с №071016, както и 1/3 идеална част от поземлени имоти, находящи се в
землището на с.Съдиево, община Айтос, при равни дялове, а именно: имот с
№015028, имот с №038031, имот с №040008, имот с №086019, имот с №089007, имот с
№090003, имот с №106017, имот с №122025, имот с №138014, имот с №155014, имот с
№156014. Изложени са твърдения, че горните имоти се ползват изключително от
съделителя Г.Ж., поради което е направено искане по чл.344, ал.2 от ГПК за
осъждането му да заплаща по 2218,50 лв. на стопанска година- за имотите в
землището на с..Карагеоргиево, община Айтос, както и по 691 лв. на стопанска
година за имотите в землището на с.Съдиев, община Айтос.
С Определение №2538/24.03.2015г. до
съдебна делба са допуснати поземлени имоти с №043017, имот с №046007, имот с
№064017, имот с №022001, имот с №061007, имот с №070005, имот с №071016,
всичките в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, като за останалите
поземлени имоти са изложени мотиви, че спадат към различна наследствена маса и принадлежат
на различни съсобственици, които не са страни по делото, поради което не могат
да бъдат включени в делбената маса по висящото съдебно производство.
По първата фаза на делбеното
производство е постановено Решение №1879/26.11.2015г. по горното гражданско
дело, с което до делба между страните са допуснати поземлени имоти с №043017,
имот с №046007, имот с №064017, имот с №022001, имот с №061007, имот с №070005,
имот с №071016 и е отхвърлен иска за делба на Апартамент №6, находящ се в
гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Копривщица“ №62, вх.1, ет.2, поради липса на представени
доказателства за твърдяната съсобственост върху жилището. С горното съдебно
решение е оставено без уважение искане на съделителката С.Г. с правно основание
чл.344, ал.2 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба с
вх.№45357/16.12.2015г., от Г.Ж., срещу постановеното съдебно решение, в частта,
с която е отхвърлен предявения делбен иск по отношение на горния апартамент. С
Решение №I- 28/12.04.2016г. по в.гр.д.№167/2016г. на Бургаски
окръжен съд, първоинстанционното решение е отменено в обжалваната част и е
допусната делба на процесния апартамент.
Делбеното производство е продължило
във втората си фаза. Съделителят Г.Ж. е заявил следните претенции по сметките: сума
от 1933,38 лв- необходими разноски в имот №046007 и в имот №061007, за периода:
2008- 2012г., за закупуване на тел, подмяната на телове, поддържащи колове и
лози; сума от 3510 лв.- разходи по промяна на предназначението на имота и по
засаждане и отглеждане на трайни насаждения, както и сума от 33 258,60
лв., извършени в периода 2000-2010г., представляващи разходи по промяна на
предназначението на имота и по засаждане и отглеждане на 24 дка трайни
насаждения. Съделителят С.Г. е предявила следните претенции по сметките: сума
от 15 529,50 лв., представляваща ½ от събрани от другия съделител
граждански плодове от горепосочените земеделски имоти, за периода:
05.02.2009г.- 16.09.2016г., както и сума от 2218,50 лв. за всяка година, с
посочено правно основание чл.344, ал.2 от ГПК във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти, за
периода от 17.10.2013г. до окончателното извършване на делбата. Претенциите са
приети от съда с протоколно определение от 16.09.2016г. С протоколно
определение от 02.11.2016г. са приети заявени с отделна молба следните
претенции по сметки на съделителя Г.Ж., а именно: сума от 18 600 лв.,
представляваща ½ от доходите за наем на процесния апартамент, за
периода: 05.02.2009г.- 04.12.2015г., както и сума от 2400 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на процесното жилище, за периода:
04.12.2015г. до окончателното извършване на делбата.
С протоколно определение от
17.05.2017г. е допуснато изменение на размера на исковите претенции, направено
от С.Г., както съдът е приел, че са предявени следните претенции по сметките:
сума от общо 66 324,33 лв., представляваща ½ от дохода за поземлени
имоти с №064017, №022001, №061007, №070005, за периода: 05.02.2009г.-
16.09.2016г. Допуснато е изменение на претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, която
е приета за сумата от 12 565,26 лв., представляваща сбора от половината
доход от имоти с №064017, №022001, №061007 и №070005, за периода от
16.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото определение
е прекратено производството по делото по отношение на претенциите спрямо имоти
с №043017, №046007 и №071016, поради оттегляне на исковите претенции в тази им
част.
С Решение №1014/13.07.2017г. е обявен
за окончателен разделителен протокол, с който са обособени два дяла от
новообразувани имоти от горните поделяеми делбени имоти, както и е изнесен на
публична продан, на основание чл.348 от ГПК, Апартамент №6, находящ се в
гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Копривщица“ №62, вх.1, ет.2, при квоти между
страните по ½ идеална част за всеки съделител. В мотивите на съдебното
решение е посочено, че след влизането му в сила съдът ще се произнесе по
претенциите по сметките. С Решение №1429/13.09.2017г. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в горното съдебно решение по отношение
конкретизацията за налични сервитутни ограничения по отношение част от
новообразуваните имоти.
В открито съдебно заседание от
20.10.2017г. е проведено теглене на жребие, като делбените имоти, разпределени
в два дяла, са поставени в дял на всеки от двамата съделители.
С Решение №1932/27.11.2017г. са
отхвърлени следните претенции на Г.Ж. срещу С.Г., а именно: 1.претенция с
правно основание чл.60 и чл.61, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 1933 лв.- разноски,
извършени в имот с №046007 и имот с №061007, за периода: 2008- 2012г. за
закупуване на тел и колове; 2. претенция с правно основание чл.60 и чл.61, ал.1
от ЗЗД, за сумата от 3510 лв.- подобрения, извършени в имот с №022001, за периода:
2003- 2004г., свързани с отглеждането на 120 броя черешови дръвчета; 3. претенция
с правно основание чл.60 и чл.61, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 33 258,60 лв.-
разноски, извършени в имот с №070005, за периода: 2000- 2010г. за промяна на предназначението
на имота и засаждането и отглеждането на трайни насаждения- 24 дка череши и 4.5
дка ябълки и 4. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползването на Апартамент
№6, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Копривщица“ №62, вх.1, ет.2.
С горепосоченото съдебно решение са
отхвърлени заявената от С.Г. против Г.Ж. претенция с правно основание по чл.31,
ал.2 от ЗС за сумата от 15 529,50 лв.- ½ от сборно вземане за доходи от общите вещи за
седем стопански години от 2009г. до 2016г., в размер на по 2218,50 лв. за всяка
година, както и е отхвърлена претенция на С.Г. срещу другия съделител за сумата
от 2218,50 лв.- за лишване от ползването на общите имоти за седем стопански
години от 2009г. до 2016г. за периода от 17.10.2013г. до окончателното
извършване на делбата.
С Решение №121/22.01.2018г. е
допълнено горното решение, като съдът е отхвърлил исковете на С.Г., за сумата
от 66 324,33 лв., представляваща сборно вземане за доходи от общите вещи
за седем стопански години от 2009г. до 2016г., вместо сумата от 15 529,50
лв., както и е отхвърлил претенцията на С.Г. за сумата от 12 565,26 лв.,
представляваща ½ от дохода от имот с №064017, имот с №022001, имот с
№061007 и имот с №070005, вместо сумата от 2218,50 лв.
Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Нови доказателствени искания не са
направени от страните, както и не се ангажирани нови доказателства в настоящото
съдебно производство.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №346 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.