Решение по дело №3357/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ . . . . . . . .

 

гр.***, 07.03.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

            *** РАЙОНЕН СЪД, ХVII състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: П.Захариева,

 

със секретар М.Г., като разгледа гр.д.№ 3357/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск от “***”ЕООД, гр.***, срещу Държавно предприятие “***” /уточняваща молба от ***./, за заплащане на сумата 21000 лева, представляваща възнаграждение по договор за търговско представителство от ***. за периода юни-декември 2008г. Твърди се, че на ***. ищецът е сключил договор за търговско представителство с ДП”***”, Строително поделение ***, като ответникът се е задължил да плаща месечно възнаграждение в размер на 2500 лева в срок от 15 дни от изтичане на всеки месец. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на възнаграждение за периода юни-декември 2008г., което възлиза на 21000 лева с ДДС. Ищецът поканил ответника да изпълни задължението си, като писмото с приложената фактура № ***. е получено на 17.01.2011г. До настоящия момент задължението не е изпълнено, поради което ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати договореното възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

            Искът е по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.32 и сл от ТЗ.

            Ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че във входящите регистри на ДП”***”, Поделение ***, за 2007г. няма вписан договор за търговско представителство с ищеца. Твърди още, че представеният от ищеца договор е недействителен, тъй като е подписан от директора на Поделение *** извън обхвата на представителната му власт, тъй като липсва предвиденото в договора за управление надлежно упълномощаване или разрешаване от Главния директор на ДП”***”. Договорът е недействителен и защото не е вписан в Търговския регистъ. Счита също, че претендираното вземане е недължимо, тъй като съставените фактури не са издадени в 5-дневен срок от настъпване на данъчното събитие.

            Съдът, въз основа на твърденията на молителите и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            От договор за търговско представителство, сключен на ***. между ищеца и Държавно предприятие “***”, Поделение ***, представлявано от *** – директор на Строително поделение ***, се установява, че ответникът е възложил на ищеца да осъществява посредничество при извършване на търговската му дейност, като посредничи при извършване на търговски сделки, извършва правни сделки от името и за сметка на възложителя или от свое име и за сметка на възложителя във връзка с доизграждане на обект: “Улична канализация и пречиствателна станция за отпадни води – с.Сребърна, община Силистра”, до въвеждането му в експлоатация. Съгласно чл.9 от договора, договореното възнаграждение на търговския представител е 2500 лева, платимо до 15 дни “след изтичане на текущия месец”.

            От фактура № ***. е видно, че ищецът е фактурирал извършена услуга в полза на ДП”***”, за периода юни-декември 2008г., на стойност 21 000 лева; фактурата не е подписана от получател.

            От писмо от 07.12.2010г. от ищеца до ответника е видно, че ищецът е поканил ответника да заплати дължимото възнаграждение по договора за търговско представителство от ***., за периода юни-декември 2008г., в размер на 21 000 лева с ДДС. Писмото е получено от ответника на 17.01.2011г., видно от приложената обратна разписка.

            От договор за възлагане на управлението на Строително поделение на ДП”Строителство и въстановяване” - гр.*** № 12/05.01.2006г. е видно, че на *** – Директор на Строително поделение на ДП”***” е възложено сключването на договори за строителство, търговски и други само след надлежно упълномощаване или след разрешение от Главния директор на СП”***”.

            От писмо от НАП-*** от 21.12.2010г. е видно, че фактура № ***. Е вписана в СД по ЗДДС и дневника за продажбите за декември 2010г. и няма издадено кредитно известие.

            Съдът, като взе предвид така установените факти, направи следните правни изводи:

            Искът е основателен. Представеният договор от ***. установи наличието на договорни отношения между страните във връзка с осъществяване на търговско представителство по смисъла на чл.32 и сл. от ТЗ. Възложител по договора е ДП”***”-Строително поделение ***, което съгласно чл.30 от действалия към момента на сключването на договора Правилник за дейността и структурата на ДП”***”, както и от сега действащия Правилник, има относителна самостоятелност и може да създава облигационни отношения от името и за сметка на предприятието. Поделението обаче не е самостоятелен субект и е част от държавното предприятие, поради което надлежният материално правен ответник по иска е ДП”***”. Възражението на ответника, че договорът е нищожен поради липса на изрично изразена воля от страна на Главния директор за сключването му е неоснователно, доколкото такова ограничение може да има действие само във вътрешните отношения между предприятието и директора на поделението, но не и спрямо трети лица. В случая следва да се приложи чл.22, ал.2 in fine от ТЗ, тъй като ответникът е търговец по занятие по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ – основната му дейност, очертана в чл. 3, ал. 1 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия

, е проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност, както и производство и търговия със строителни материали, конструкции, изделия и съоръжения. Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на договора поради липса на вписване в Търговския регистър, доколкото такова законово изискване не съществува.

От представения договор от ***. се установи, че договореното възнаграждение е в размер на 2500 лева и е платимо до 15-то число на текущия месец. Падежът на претендираните вземания за възнаграждения за периода юни-декември 2008г. е настъпил, поради което те са изискуеми и ликвидни. Общият им размер възлиза на 21 000 лева с ДДС. Без значение за съществуването на задължението са възраженията във връзка със съответствието на съставената фактура с изискванията на ЗДДС, доколкото не тя е неговото основание, а договорът от ***. От справката от НАП се установи, че ищецът е включил процесната фактура в справката-декларация по ЗДДС и в дневника за продажби за данъчен период декември 2010г.

Следователно предявеният иск е основателен и СП”***” следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 21 000 лева, представляваща дължимото възнаграждение за периода юни-декември 2008г. по договор за търговско представителство от ***., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.32 и сл. от ТЗ. На основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди и претендираната законна лихва за забава, считано от предявяването на иска – 08.03.2011г., до окончателното плащане.

            Предвид основателността на иска, следва да се уважи и претенцията на ищеца за съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 3340 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

            Съдът, с оглед на гореизложените мотиви,

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ “***”, гр.***, да плати на “***”ЕООД, гр.***, ж.к.”***”, бл.301, вх.10, ап.61, сумата 21 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за търговско представителство от ***. за периода юни-декември 2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.03.2011г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА ПРЕДПРИЯТИЕ “***”, гр.***, да плати на “***”ЕООД, гр.***, ж.к.”***”, бл.301, вх.10, ап.61, съдебно-деловодни разноски в размер на 3340 лева.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред *** в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: