Р
Е Ш Е
Н И Е №260495
08.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №808 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.124 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от сумите, а именно
главницата, за която срещу него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №4169/2020г.
на Районен съд – Сливен, като заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че ответната страна е била длъжник на БТК ЕАД и дължи исковата
сума, която с договори за цесия е прехвърлена, като в момента титуляр на
вземането е ищцовото дружество.
От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи част сумите,
за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4169/2020г. на
СлРС, а именно главницата в размер на сумата 78,15 лева. Претендират се
разноските по делото.
От страна на назначения особен представител на ответника
е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност
и се иска отхвърляне на предявената искова претенция.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. В писмено становище се иска уважаване на предявения иск.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, който
поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 260734/26.11.2020г.
по ч.г.д.№4169/2020г. на СлРС е разпоредено ответницата В.С. като длъжник да
заплати на ищцовото дружество сумата 78,15 лева, представляваща главница по
сключен договор за далекосъобщителни услуги с БТК ЕАД от 14.08.2017г.,
вземанията по които са прехвърлени с договори за цесия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Заповедта е издадена и за мораторна лихва в размер на 21,89 лева,
която не се претендира в настоящото производство, както и за разноските по
делото.
Заповедта е издадена на
основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на ответницата при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се установява
действителния размер на задълженията на ответницата към ищцовото дружество.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства,
както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В случая поради пасивното
поведение на ищцовата страна, изразяващо се в невнасяне на депозит за вещо
лице, не е установен размерът на процесните вземания. Въпреки
допуснатата от съда по искане на ищцовото дружество експертиза, от негова
страна не е внесен в предоставения съгласно чл.160, ал.1 от ГПК срок депозит за възнаграждение за вещо
лице, поради което заключение не е изготвено и съдът на основание чл.161 от ГПК
приема за доказани твърденията на процесуалния представител на ответната страна
за недължимост на процесната сума.
При това положение
исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли
изцяло, предвид обстоятелството, че по делото не е установен действителния
размер на претендираното вземане.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявената
от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8 ПРОТИВ В.Р.С. с ЕГН-********** ***,
представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител адв.Л.С.
*** искова претенция за признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата 78,15 лева, представляваща главница по сключен
договор за далекосъобщителни услуги с БТК ЕАД от 14.08.2017г., вземанията по
които са прехвърлени с договори за цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която по ЧГД №4169/2020г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: