РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Благоевград, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от община С., представлявана от кмета А. А.
против Наказателно постановление № НЯСС-195/06.11.2019г., издадено от заместник-
председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.39 ЗВ
е наложена "имуществена санкция" в размер на 10000лв. за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че АУАН е съставен след изтичане на
предвидените с чл.34, ал.1 ЗАНН срокове, както и че съществува неяснота, касаеща
датата на извършване на санкционираното нарушение. В НП липсвало и описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
потвърждават. Навежда се нарушение на изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, като се
сочи, че при констатиране на нарушението е присъствал свидетел по установяването
му, а в съставения АУАН са вписани свидетели, нямащи никакво отношение към
установяване на нарушението. Подържа се и маловажност на нарушението по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното производството община С., редовно призована, се представлява от
а. Ц., който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Допълва, че
предписанието, за неизпълнението на което е издадено НП не е връчено надлежно на
санкционираната община. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата като
1
неоснователна и прави искане за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Община С. е собственик на я. „К.”, находящ се в поземлен имот № 000180 в м.
„К.” в землището на с. М., общ. С..
На 08.05.2018г. с. на ГД НЯСС при ДАМТН – инж. Д.И. и И.М. извършили
проверка на язовир „К.”, в хода на която констатирали, че водният откос на язовира е
земен, затревен, като по него имало дървесна и храстовидна растителност и наличие на
вълнова ерозия. За въздушния откос на язовира също било установено, че е земен,
затревен и че има храстовидна и дървесна растителност. Установените при проверката
резултати отразили в Констативен протокол № 01-01-158/15.05.2018г. С констативния
протокол на община С. са дадени указания в срок до 30.11.2018г. да почисти
въздушния и водния откос на язовирната стена от дървесна и храстовидна
растителност. С писмо изх.№ 85-00-832/12.06.2018г. /получено на 18.06.2018г./
посоченият Констативен протокол е изпратен на кмета на община Симитли, като
същият е получен на 18.06.2018г. от С. Б. – служител на община С., назначена на
длъжност „т. с. - д.”, с основна функция– приемане, регистриране и съхранение на
кореспонденцията в общинската администрация и в чиито преки задължения било
включено регистрирането на постъпващите в община Симитли документи .
На 23.04.2019г. свидетелите З.А. и Н.Н. – служители на РО НЯСС
„Югозападна България” при ДАМТН извършили проверка на техническото и
експлоатационното състояние на язовир „К.”, при която установили, че община С. не е
изпълнила дадените с Констативен протокол № 01-01-158/15.05.2018г. указания за
почистване на въздушния и водния откос на язовирната стена от дървесна и
храстовидна растителност в определения за това срок до 30.11.2018г.
Направените при проверката констатации са обективирани в Констативен
протокол № 01-01-99/03.05.2019г.
При така установеното в хода на извършената проверка, служителите на
ДАМТН достигнали до извода, че община С. като собственик на я. ”К. не е изпълнила
дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ предписание, като по този начин е извършила
нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ.
До община С. е изпратена покана за съставяне на акт за установеното
административно нарушение по Закона за водите във връзка с Констативен протокол
№ 01-01-9/03.05.2019г., получена на 27.05.2019г, но на определената дата –
14.06.2019г. в управлението на регионален отдел на ДАМТН в гр. Благоевград не се
явил представител на община С., поради което на същата дата в присъствието на
свидетелите И.М. и Д.И.-свидетели по съставяне, служителят на ДАМТН – З.А.
съставила АУАН № 01-015/14.06.2019г.
Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на чл.190а, ал.2
ЗВ, извършено на 01.12.2018г.
Съставения АУАН е връчен на кмета на община Симитли на 22.07.2019г., като
с подписа на Т. М. е удостоверен отказът на кмета да подпише акта.
В установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок не са постъпили писмени възражения от
общината срещу съставения АУАН.
Въз основа на АУАН № 01-015/14.06.2019г. Заместник председателят на
ДАМТН, оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018г на Председателя на ДАМТН
издал атакуваното наказателно постановление, което е връчено на 20.11.2019г.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Д.И., И.М., Н.Н. и З.Г. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства:
Придружително писмо от А. А. – к. на О. С. от 14.06.2021 г., с приложено към същото
длъжностна характеристика на длъжността Т. с.[1]д., Писмо изх. № 85-00-
882/12.06.2018г, известие за доставяне, писмо от ДАМТН с изх. № 85-03-
214/7/19/14.06.2021 година с приложено към същото придружително писмо от
12.06.202018 г. и известие за доставяне, . Известие за доставяне; Писмо от ДАМТН
Изх. №85-03-214/08.11.2019 г.; Заповед №А[1]5/02.01.2018 г.; Писмо от 02 РУ
Благоевград УРИ №785200-1597/2019 г. 23.07.19 г.; Докладна записка от 02 РУ
Благоевград от 22.07.2019 г.; Писмо от ДАМТН ИЗх. №85-02-96-/1/17.06.2019 г.,
АУАН №01-015/14.06.2019 г.; Покана за съставяне на АУАН Изх. №85-02-
97/16.05.2019 г.,; Констативен протокол №01-01-99/03.05.2019 г.; Заповед №А-
517/12.07.18 г.; Писмо от ДАМТН Изх. №85-00-832/12.06.2018 г.; Констативен
протокол №01-01-158/15.05.2018 г.; Заповед №А-92/05.02.2018 г.; АКТ №29 за
публична общинска собственост; Скица №К00568/16.03.2018 г.
При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери на показанията на
свидетелите И., Н., М. и Г., като съобрази тяхната непротиворечивост,
последователност, хронологична издържаност и корелацията им с приетите по делото
писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези
свидетели се основава и на това, че същите пресъздават непосредствените си
възприятия за релевантни към предмета на доказване обстоятелства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Обстоятелствата по извършената проверка, направените при нея констатации и
всички съществени елементи от състава на нарушението се изясняват посредством
показанията на свидетелите Г. и Н., Констативен протокол № 01-01-99/03.05.2019г.
Констативен протокол № 01-01-158/15.05.2018г. и съставения АУАН. От показанията
на свидетелите М. и И. съдът установи детайли около процедурата по съставяне и
връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 20.11.2019г., а жалбата е от
26.11.2019г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от длъжностно лице, оправомощено на основание чл.201, ал.11 ЗВ със Заповед №
517/12.07.2018г., а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от
председателя на ДАМТН съгл. чл. 201, ал.12 ЗВ със Заповед № А-5/02.01.2018г.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
3
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
неговата правна квалификация.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на дадено с КП № 01-01-158/15.05.2018г. на основание чл.190а, ал.1т.3
ЗВ предписание от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжности лица в
рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня,
следващ изтичането на срока в случая на 01.12.2018г., поради което времето на
извършване на нарушението е ясно и недвусмислено определяемо, която е и коректно
посочената дата, както в АУАН, така и в НП за дата на извършване на нарушението.
Ето защо въведеният с жалбата довод в противоположната насока се явява
неоснователен.
Неоснователно е и възражението за съставяне на АУАН и издаване на НП
извън определените с чл.34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН срокове.
От събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че
административното нарушение е открито от актосъставителя при извършена на
23.04.2019г. проверка на язовир „К.”, която дата съдът приема за установяване, както
на нарушението, така и на нарушителя, поради което тримесечният срок за съставяне
на акта започва да тече именно от тогава, а съставеният на 14.06.2019г. АУАН е в срока
по чл.34, ал. 1 ЗАНН. Не може да се приеме, че от деня, следващ изтичането на
дадения с КП № 01-01-158/15.05.2018г. срок до 30.11.2018г. за изпълнение на дадените
предписания за почистване на въздушния и водния откос на язовирната стена от
дървесна и храстовидна растителност, служителите на ДАМТН е следвало да са наясно
за неизпълнението на дадените на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ указания.
Действително служителите на ДАМТН могат по всяко време да извършат проверка
относно изпълнението на предписанията, като най-ранната дата, на коята е могло да се
установи нарушението е 01.12.2018 г., в който случай тримесечния по ЗАНН изтича на
01.03.2019г., но законодателят е предвидил срок за съставяне на акта не от
възможността за откриване на нарушението и нарушителя, а от момента в който това
действително е открито. Иначе би бил безпредметен регламентирания със същата
разпоредба едногодишния срок за съставяне на акта от извършване на нарушението.
Затова и в случая съставянето на АУАН на 14.06.2019г. законосъобразно е поставило
началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя.
Доколкото НП е издадено на 06.11.2019г., в случая е спазен и предвидения с
чл.34, ал.3 ЗАНН шестмесечен срок от датата на съставяне на АУАН за неговото
издаване.
Действително в НП, предмет на настоящия съдебен контрол не са посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението съгласно изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. Според настоящият съдебен състав констатирания пропуск, макар и
процесуално нарушение не представлява съществено такова, което да засегне правата
на защита на санкционираното лице в степен, че да представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото последното подлежи на проверка
по съдебен ред, в рамките на която страните при условията на равнопоставеност
разполагат с гарантираната им от закона възможност за запознаване с всички
материали по административнонаказателната преписка. По изложените аргументи
подържаното наличие на съществено процесуално нарушение е неоснователно.
Правилно във въззивната жалба е посочено, че АУАН е съставен в
4
присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, при наличие на свидетел,
който е присъствал при установяване на нарушението. В случая обаче актът е съставен
в съответствие с предоставената с разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН възможност, в
присъствието на двама други свидетели, за които е направено отбелязване, че са
свидетели на съставянето на акта. Липсата на отбелязване за невъзможността на
свидетеля, присъствал при установяването на нарушението да присъства при
съставянето на АУАН, макар и нарушение на процесуалните правила също не е
съществено такова, налагащо отмяна на НП. / в този смисъл Решение № 1382 от
6.07.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 207/2019 г., Решение № 1309 от
11.07.2018 г. на АдмС -Благоевград по к.н.а.х.д. № 302/2018 г., Решение № 402 от
24.02.2017 г. на АдмС -Благоевград по к.н.а.х.д. № 25/2017 г. и др./.
Неоснователно се явява и възражението на общината-жалбоподател за
ненадлежно връчване на предписанията, за чието неизпълнение е издадено
обжалваното наказателно постановление. От приложеното по делото известие за
доставяне /л. 27-28 делото/ се установява, че КП № 01-01-158/15.05.2018г., съдържащ
процесните предписания е получен на 18.06.2018г. от С. Б., която към тази дата е била
назначена на длъжност „технически сътрудник - деловодител”, с основна функция–
приемане, регистриране и съхранение на кореспонденцията в общинската
администрация. Ето защо в случая е налице редовно връчване на съответните
предписания при спазване на изискванията на чл. 180, ал.5 НПК предвиждаща
връчването на учреждение или юридическо лице да се извършва срещу подпис на
длъжностно лице, натоварено да приема книжата, каквито функции към 18.06.2018г. е
изпълнявала Соня Балабанова. Натоварването на служителя на о. С. – С. Б. със
задължение да приема книжата освен от приетата по делото длъжностна
характеристика /л.20-23 делото/ се установява и от обстоятелството, че именно това е
лицето получавало кореспонденцията между община С. и ДАМТН и издаденото НП .
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в качеството
си на собственик на язовир „К.”, находящ се в землището на с.М., община С. не е
изпълнила задължението си за почистване на въздушния и водния откос на язовирната
стена от дървесна и храстовидна растителност в срок до 30.11.2018г., дадени с
Констативен протокол № 01-01-158/15.05.2018г., коректно квалифицирано както в
АУАН, така и в НП като нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ е законосъобразна.
В случая на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ оправомощени от председателят на
ДАМТН със заповед № А-92/05.02.2018г. лица са дали предписания на община С. в
качеството на собственик на язовир „К.” в срок до 30.11.2018г. да се почисти
въздушния и водния откос на язовирната стена от дървесна и храстовидна
растителност. Съгласно разпоредбата на чл190а, ал.2 ЗВ община Симитли като
собственик на язовир „К.” е била длъжна да изпълни дадените с Констативен протокол
№ 01-01-158/15.05.2018г. предписания в срок до 30.11.2018г.
С установеното неизпълнение на предписанията в определения с Констативен
протокол № 01-01-158/15.05.2018г. срок, е осъществен от обективна страна съставът на
санкционираното административно нарушение, тъй като този вид нарушения спадат
към групата на т. нар. "формални нарушения" (такива на просто извършване), при
които фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни
общественоопасни последици – достатъчно е изтичането на определен срок за
извършването на предписаното действие, за да се реализира съставът на нарушението.
5
Общината е следвало да изпълни предписанията, дадени с Констативен протокол №
01-01-158/15.05.2018г. в срок до 30.11.2018г., като с неизпълнението им е осъществено
нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен
резултат.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна,
не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана,
нито да бъде изследвана от съда.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид .
По тази причина наказаната община не следва да бъде освободена от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като,
процесното нарушение е формално такова и както беше посочено е довършено с факта
на неизпълнение на задължителните преписания дадени с Констативен протокол № 01-
01-158/15.05.2018г. в определения с този протокол срок, без да е необходимо
настъпване на определен противоправен резултат. Действително приложението на чл.
28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай, неизпълненото от страна на собственика на язовира
задължение е с висока степен на обществена опасност, доколкото неизпълнението на
дадените предписания, касаещи техническото състояние на язовира застрашава
неговата безопасната експлоатация и създава на риск от наводнение и последващите от
това опасности за намиращите се в близост хора и имущество.
Санкционната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите предвижда,
че физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ
се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание– от 1000 до 20 000 лв .
В случая наказанието е определено значително над минималния размер, а
именно – такъв от 10 000 лева. Районният съд намира определения размер на
имуществената санкция за незаконосъобразен, поради неговата необоснованост. В
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание
по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието,
нито се поддържа наличие на други нарушения на ЗВ, извършени от наказаната
Община или определени неблагоприятни (макар и несъставомерни) последици от
деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната такава.
Такива отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха и в хода на
проведеното съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че така определеното
наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1 000
лева, като намери същото, в този му размер за достатъчно за постигане на
предвидените с чл.12 ЗАНН цели на наказанието.
Предвид изложените съображения, РС- Благоевград счита, че обжалваното НП
следва да се измени единствено в санкционна му част, като се намали размерът на
наложената "глоба" от 10000 лева на 1000 лева.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
6
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 1000лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред РС- Благоевград и
900лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството по
к.н.а. х.д.94/2021г. по описа на АдмС-Благоевград.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на общината жалбоподател следва да бъдат присъдени 900лв, който размер е определен
съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба
препраща чл.144 АПК за производството пред РС- Благоевград.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на заплатеното
пред АдмС Благоевград адвокатско възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес при интерес от при интерес от 5000 до 10 000
лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 10 000 лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 830.00 лева, до която сума следва да се намали
възнаграждението, като се съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на общината жалбоподател следва да бъдат присъдени 747лв, който размер е определен
съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба
препраща чл.144 АПК за по к.н.а. х.д.94/2021г. по описа на АдмС-Благоевград.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ДАМТН, която е
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, изр. 1, пр.2 ЗАНН, РС- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-195/06.11.2019г., издадено от
заместник- председателя на ДАМТН, с което на о. С., с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., ул. „Х. Б.“ № , представлявана от А. А.- кмет на общината
на основание чл.200, ал.1, т.39 ЗВ е наложена "имуществена санкция" в размер на
10000лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, като
НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция от 10000 /десет хиляди/ лева на 1000
лв. / хиляда лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Държавна
агенция по метрологичен и технически надзор ДА ЗАПЛАТИ на о. С., с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул „Х. Б.“ №, представлявана от
кмета А. А. сума в размер 900лв, за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството поред РС Благоевград и сума в размер 747лв, за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството по к.н.а. х.д.94/2021г. по описа на АдмС-
7
Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8