Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Козлодуй, 30 януари 2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав
в открито съдебно заседание на 22.01.2020 г. /двадесет и втори януари, две
хиляди и двадесета година/ в състав:
Районен съдия: Цв. Трифонов
при секретаря Капка Качева, като
разгледа докладваното от съдията Трифонов административно наказателно дело №287 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Н.В. с адрес *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-0288-000329/09.08.2019г. на Началник Група към ОД МВР Враца, РУ
Козлодуй и е поискала неговата отмяна,
като незаконосъобразно неправилна и необоснована.
Ответникът по жалбата не е изразил
становище по нея.
Административно наказателното
производство е започнало на основание
АУАН №358/14.07.2019г. В него
актосъставителят Т.В.Г. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Козлодуй ОД на МВР
Враца отразил като констатация, че на 14.07.2019г., около 17.30 часа в с. Манастирище по ул. „Червена армия” жалбоподателят
И.Н.В. управлявал в посока с. Бързина
лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ОВ 38 52 ВМ негова собственост, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, с което виновно е бил нарушил чл.150 от ЗДвП. В
допълнително представено становище пълномощникът на жалбоподателя адв. Р.М. *** е заявил, че към конкретната дата
14.07.2019г. нарушителят И.В. бил правоспособен водач за категории АМ, А1, В1,
В, за които е бил придобил правоспособност на водач на 19.06.2019г., за което
пък било издадено свидетелство за управление на МПС №5/7692136/19.06.2019г. Това
свидетелство за управление на МПС било издадено в друга държава и е валидно на
територията на Република България за категорията, за които е издадено, тъй като
е издадено от държава членка на ЕС, каквато е Република Кипър. Иначе казано
жалбоподателят не бил извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП, тъй като притежава свидетелство за управление на МПС
за съответната категория към датата на
проверяването му.
По делото са разпитани като свидетели
актосъставителят Т.В.Г. и свидетеля на акта Л.К.К., приложена е административно
наказателната преписка. Допълнително съдът е изискал жалбоподателя да представи
легализиран превод на представената от него шофьорска книжка и той е представил
такъв, макар и нелегализиран. Въпреки
това съдът го приема.
От така
събраните по делото доказателства – разпита на двамата свидетели и
административно наказващи преписки, съдът намира за установено следната
фактическа обстановка.
На 14.07.2019г. в с. Манастирище, ул.
„Червена армия” в посока с. Бързина жалбоподателят И.Н.В. е шофирал лек
автомобил „Ауди А6” с рег. № ОВ 38 52 ВМ., около 17.30 часа бил спрян за
проверка от автопатрул на РУ на МВР Козлодуй в състав Т.Г. и Л.К.. При тази
проверка В. представил свидетелство за управление на МПС непреведено и не в
образец изискващ се за българските
свидетелства за МПС. Ето защо актосъставителят Т.Г. записал, че той
управлява МПС без свидетелство за управление, така както изисква чл.150 от ЗДвП. Актът бил съставен на място в присъствието на нарушителят и в
присъствието на свидетеля Л.К.. Нарушителят саморъчно подписал акта, като
ненаправил възражения по него. С протокол с доброволно предаване от
14.07.2019г. И.В. предал свидетелство за управление на МПС №685848, издадено от
Република Кипър; 2 броя рег. табели ОВ
3852 ВМ на собственият му лек автомобили
„Ауди А6” и свидетелство за регистрация на МПС, част втора № *********. Свидетелят
Л.К. изготвил докладна записка до своя
началник, в която обяснил за случая и за това, че нарушителят му
представил свидетелство за управление на МПС издадено в Република Кипър.
Обяснил още, че възникнало съмнение, относно истинността на този документ,
поради което бил съставен гореописаният протокол за доброволно предаване.
В същата преписка съществува и сведение
от жалбоподателя И.Н.В.. В нея обяснил, че шофьорска книжка получил в Република
Кипър и там заплатил сумата от 250 евро за нея и 50 евро на преводач.
Шофьорският курс протекъл две седмици в Кипър и бил само на кормуване, след
това бил получил документът в полицията срещу такса от 20 евро. Това се случило
на 19.07.2019г., след което се прибрал в България.
На 29.07.2019г. цитираната по-горе
шофьорска книжка била върната лично на жалбоподателят, за което е изготвена
разписка.
Въз основа на гореописания АУАН и след
проверка на представените в адмн. наказателната преписка писмени документи
адмн. наказващият орган издал атакуваното Наказателно постановление, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за виновно нарушение на
чл.150 от ЗДвП наложил на И.Н.В. глоба в размер на 200 лева.
Съгласно чл.189, ал.1 и ал.2 от ЗДвП актовете,
с които се установяват по този закон се съставят от длъжностните лица от службите
за контрол, предвидени в него и редовно съставените актове имат доказателствена
сила до доказване на противното.
С
други думи жалбоподателят е този, в случай, че актът е редовно доказан, в който
следва да сочи доказателства, с които да обори тази презумпция.
Както със жалбата си,
така и в съдебно заседание жалбоподателят не е поискал и не е представил
доказателства. Ето защо съдът му е и указал да представи легализиран превод на
представената от него шофьорска книжка. Жалбоподателят е представил превод,
който обаче не е легализиран. Въпреки всичко съдът го приема. Преводът на
представената шофьорска книжка е озаглавен „Свидетелство за управление на МПС
на обучаващ се водач”, като са посочени категории, за които е валидно и срок за
неговата валидност от 19.06.2019г. до 19.06.2020г. С оглед на това
обстоятелство съдът прави извода, че въпросното свидетелство важи само за срока
на обучението, т.е. неговият притежател няма придобита правоспособност в
окончателен вид,така както изисква чл.150а от ЗДвП, чл.151,ал.2 от ЗДвП. Съгласно
чл.151, ал.2 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС се издава от органите на
МВР на лице, което освен, че е завършило 10 клас и са налице условията на ал.1
трябва да е преминало обучение за водач за МПС и за указване на първа и
долекарска помощ, като при това успешно е издържал изпит за водач на МПС. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. и с последни изменения и допълнения
/ДВ. бр.89 от 12 Ноември 2019г., попр. ДВ. бр.92 от 22 Ноември
2019г./, на гражданите на друга държава - членка на ЕС, или на държава -
страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, които
пребивават продължително или постоянно в Република България, се издава
свидетелство за управление на МПС, ако са придобили правоспособност
съгласно ЗДвП, въз основа на подадено заявление по образец
съгласно приложение № 4. В алинея 2 е вменено, че на лицата по ал. 1,
които притежават валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от друга
държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за ЕИП,
или от Конфедерация Швейцария, свидетелството за управление на МПС се подменя с
българско свидетелство за управление на МПС без полагане на изпит.
С други думи, жалбоподателят е следвало, в
случай, че представеното от него свидетелство за управление на МПС е валидно
според законите в РБ, да го представи в МВР за подмяната му с българско без да
полага изпит.
От заглавието на представената от жалбоподателя
шофьорска книжка е видно, че тя е издадена на обучаващ се водач, т.е. такъв, който се обучава в момента и който
не е завършил шофьорският курс. Жалбоподателят не представи доказателства, от
които да е видно, че е издържал необходимият изпит за водач на МПС. А след като
не е издържал такъв изпит следва, че той не притежава свидетелство за
управление на МПС, даващо му право да управлява такова на територията на
Република България.
Ето защо съдът преценява, че от
обективна страна В. действително е извършил нарушението, съгласно чл.177,ал.2 от ЗДвП – на 14.07.2019г., около
17.30 часа по улица „Червена армия” в с. Манастирище е управлява лек автомобил
„Ауди А6”, с рег. № ОВ 38 52 ВМ без да притежава свидетелство за управление на
МПС.
От субективна страна той е извършил деянието си в условията на пряк
умисъл. На нарушителя е било известно, че притежаваното от него свидетелство е
такова за обучаващ се водач, че още не е завършил обучението си, поради което
няма и не притежава свидетелство за правоспособност. Прави впечатление, че той
е получил това свидетелство на 19.06.2019г. в Република Кипър и веднага след
това се е прибрал с него в Република България, както е посочил в сведението си,т.е. той дори не е
участвал в обучението си, тъй като, както се посочи срокът на това свидетелство
е от 19.06.2019г. до 19.06.2020г. Към делото е приложена справка за
нарушител/водач на името на И.Н.В.. От нея
видно, че от 2007г. до настоящият момент той има общо 24 регистрирани
нарушения, от които само тези за шофиране без шофьорска книжка са тринадесет.
Прави впечатление още, че по всички влезли в сила наказателни постановления той
не е платил нито една глоба по тях /съдът има предвид нарушенията за шофиране
без шофьорски книжка и за неплатена гражданска отговорност/. Очевидно е, че на
жалбоподателя е било известно, че не следва да шофира без свидетелство за
управление, поради което се е постарал да се снабди в Република Кипър с такова, с което според него му дава право
да шофира.
Административно наказващият орган е наложил
глоба в средата на предвиденото в закона наказание, което е от 100 лева до 300
лева. Съдът преценява, че това наказание е определено при условията на снизходителност
предвид „богатият опит” на нарушителя да шофира без свидетелство за управление.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава като законосъобразно Наказателно постановление № 19-0288-000329/09.08.2019г. от ОДМВР Враца, РУ Козлодуй, с което на И.Н.В. с адрес ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за виновно нарушение на чл.150 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд–Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Да се публикува.
Районен съдия: