Р
Е Ш Е
Н И Е №
224
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 14.10.2019г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито заседание на единадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е.ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА.............................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........В.гр.д.№570
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,бул.“***“№59,представлявано от изпълнителния директор *** ,чрез
юрисконсулт П.Панайотов срещу Решение
№539/13.05.2019г.по гр.д.№ 5177/2018г.по описа на РС гр.Добрич,с което е
призната в отношенията между страните по делото дължимостта на следните суми,за
които е издадена Заповед за изпълнение №2139/27.09.2018г.по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д №3771/2018г.по описа на ДРС,както следва:
-сумата от 22 000 лв.,представляваща дължима сума по ф-ра №10477 от
16.05.2017г.,на стойност 34 988 лв.,ведно със законната лихва върху нея
,считано от 25.09.2018г.до окончателното изплащане на главницата.
-сумата от 2 789,88 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода от
25.06.2017г.до 25.09.2018г.
Присъдени са следващите се на
страните съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
В жалбата се излагат следните
съображения за неправилност на съдебното решение:
По издадената фактура ищецът не е
приложил заявка от страна на В и К дружеството,каквато била
трайната търговска практика между страните.Няма и приемателно-предавателен
протокол към нея.Приложената към исковата молба фактура е без подписи върху нея
и върху товарителницата, липсват конкретизирани количества и бройки.Не са
налице доказателства за приета от ответника стока.Твърденията,че В и К Добрич отказвало да подпише
приемателно-предавателни протоколи са безпочвени и недоказани.При установени
договорни отношения между страните наличието на приложени към фактурите
приемателно –предавателни протоколи е задължително.Поканата за плащане същи не
е доказателство за получаването на стоката.Самата фактура няма необходими
реквизити,за да се докаже по безспорен и категоричен начин твърдяното
задължение,не е подписана от
клиент.Липсва и печат на ответното дружество.
Съдът се е произнесъл по
недопустим иск,поради което според жалбоподателя делото подлежи на
прекратяване.В случай ,че се приеме,че е предявен допустим иск,решението
подлежи на отмяна,а предявените искове-на отхвърляне ,като неоснователни и
недоказани.
Постъпил е отговор от ответната
по жалбата страна,в който се оспорва основателността й.
Според ответника по жалбата
безспорно по делото е установено наличието на облигационна връзка между
страните по договора за доставка.Предметът на извършената доставка отговаря на
ценовото предложение,направено от ищеца,което е приложение по договора и представлява неразделна част от
него.Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото е установено и
наличието на заявки за доставка на водомерите.От неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза по делото се установява реалното получаване на стоката по фактурата.Тя
е осчетоводена от ответното дружество.
Заприходени са материали на стойност
29 157 лв.Ползван е данъчен кредит.Получаването на стоката се
потвърждава от гласните доказателства по делото.Не са направени възражения или
отправени гаранционни искания по повод на процесните доставки,по реда на
подписания между страните договор.Неподписването на приемателно предавателните
протоколи от страна на ответника представлява непредоставяне на съдействие по смисъла на чл.95 и сл.от ЗЗД.
Решението е правилно и
законосъобразно ,както в частта за установеното главно задължение на
ответника,така и в частта за мораторната лихва.
По тези съображения решението
подлежи на потвърждаване.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по делото,прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е насочена срещу валидно и
допустимо съдебно решение,постановено от съда в рамките на правораздавателната
му компетентност,при наличието на всички положителни и липсата на отрицателни
процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск.
За валидността съдът следи
служебно,за допустимостта на решението съобразно оплакването в жалбата,а за
правилността е ограничен от посоченото в нея.
Със Заявление от 25.09.2018г.
ищецът е поискал издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и със
Заповед №2139/27.09.2018г. ответникът е осъден да заплати на въззиваемата
страна исковите суми.В срок от длъжника е представено възражение по чл.414 от ГПК,поради което съдът е указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на ищеца по делото на
12.11.2018г.,исковата молба е депозирана по пощата на 11.12.2018г.-в срок.
Искът с право основание чл.422 от ГПК е допустим.
Представен е Договор№ЗОП
-1/27.03.2017г.за доставка на водомери за питейна вода за нуждите на ответника
по делото в три обособени позиции-обособена позиция 1, Договор№ЗОП
-2/27.03.2017г.за доставка на водомери за питейна вода за нуждите на ответника
по делото в три обособени позиции-обособена позиция 2 и Договор№ЗОП
-3/27.03.2017г.за доставка на водомери за питейна вода за нуждите на ответника
по делото в три обособени позиции-позиция 3.
В изпълнение на задълженията си по
договора ищцовото дружество е доставило на ответното водомери ,описани по вид и
стойност във Ф-ра №10477 от 16.05.2017г.
Представена е и покана за плащане
на задължението по фактурата от 26.01.2018г.и товарителница.
Съгласно неоспореното заключение
на съдебно-икономическата експертиза процесната фактура е осчетоводена при
страните.При ответното дружество фактурата е отразена по сметка 401“Доставчици“
с аналитична партида-„Акварор –Бояджиев и синове“,с кореспонденция дебита на
сметка 302“Материали“ и дебита на сметка 4531-Начислен ДДС за покупки.Представена
е стокова разписка №********* от 26.05.2017г.за заприходяването и приемането на
стоките,описани във фактурата,в склад №3-основни материали.Фактурата е включена
в отчетен период м.май 2017г. в Дневник за покупки,с право на пълен данъчен
кредит и е участвала при определянето на резултата в подадената
справка-декларация по ДДС.На експерта е предоставено получено,изходящо от
ответника потвърждение за размера на вземанията /задълженията на ответника към
ищцовото дружество,като в сумата на вземанията се съдържа и процесната фактура.
От гласните
доказателства-свидетелските показания на св.Бояджиев се установява,че вече 20 години дружествата са в трайни
търговски взаимоотношения.Заявките за доставка са получавани по телефон или
електронна поща,като доставката е придружена с фактура и
приемателно-предавателни протоколи,които ищецът е изпращал по куриер.Приемателно-предавателните
протоколи не са връщани обратно на ищеца.
При така установените факти
,районният съд е достигнал до единствено възможния правилен и законосъобразен
извод,а именно ,че стоката,предмет на представената с исковата молба фактура,е
получена от ответника по делото.
Налице е трайна съдебна
практика,която е в смисъл,че осчетоводяването на фактурите,обективиращи
доставка на стока в счетоводството на купувача и ползването на данъчен кредит
по фактурата е извънсъдебно признание за получаване на стоката- така Решение
№23/07.02.2011г.по т.д.№588/2010г.на ВКС
Второ ТО,Решение №42/19.04.2010г.по т.д.№593/2009г.на Второ ТО на ВКС и Решение
№166/26.10.2010г. по т.д.№991/2009г.на ВКС Второ ТО.
Договорът за покупко –продажба е
неформален,формата не е условие за валидността му.Достатъчно е купувачът да
получи стоката,предмет на договора,което е доказано предвид горните
съображения,за да дължи продажната й цена.
Като е достигнал до аналогични
фактически и правни изводи,районният съд е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение,което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Направено е искане за присъждане
на разноските във въззивното производство от страна на ответника по делото.Липсват
доказателства за сторените за въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски,поради които съдът не присъжда такива.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№539/13.05.2019г.по гр.д.№ 5177/2018г.по описа на РС гр.Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.