НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр.
Варна, 15.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря М. Дончева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7823 по
описа за 2017 година на Варненския районен
съд, 8
състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството се разглежда по
реда на чл.
238 ГПК.
Образувано е по искова молба,
подадена от ”Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова,
действаща чрез адв.Росица Живкова, със съдебен адрес:***,
ателие 2, против М.Н.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***. Предявени са искове с правно основание чл.415, вр. чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, за установяване
на дължимостта на част от
сумите, за които по ч.гр.д.№4010/2017г. на РС Варна е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно на сумата от
3475лв., от която 1828.41лв.-главница, 491.59лв.-договорна лихва и 1155лв.-възнаграждение за
поръчител. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответницата.
Първо
по делото заседание е проведено на 19.10.2017г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: на
22.12.2014г. е сключен Договор
за потребителски кредит №12-854-692-2231708 между
”Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател, по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 2000лв., с включено в договора задължение за заплащане
на възнаграждение за осигурено поръчителство.
Твърди се, че с Договор за
поръчителство от
28.12.2014г. сключен между
”Кредит Гаранция” ЕООД, ”Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД и ответницата, поръчителят
”Кредит Гаранция” ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно
за всички задължения на кредитополучателят
по Договор за потребителски кредит №12-854-692-2231708 от
22.12.2014г. срещу възнаграждение
в размер на 1890лв. Твърди се, че
кредитополучателят се е задължил да погаси
предоставената в кредит сума, ведно с начислените
лихви и договореното възнаграждение за обезпечение /поръчителство/ по погасителен план чрез 18 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 250лв. Твърди се, че първата
погасителна вноска е дължима считано от 22.01.2015г., а последната е с
падеж 22.06.2016г. Твърди се, че поради
неплащане на месечните погасителни вноски по договора
за потребителски кредит от страна
на кредитополучателя, ”Кредит Гаранция” ЕООД като солидарно задължено лице-поръчител е изпълнил паричното задължение, въз основа на което
се е суброгирал в правата на ”Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД и е придобил качеството на кредитор на
ответницата. Твърди се, че на
22.12.2015г. е сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между ”Кредит Гаранция”
ЕООД и ищеца, по силата на който
задължението на ответницата, произтичащо от Договор за
потребителски кредит
№12-854-692-2231708 от 22.12.2014г. и по Договор за
поръчителство от
28.12.2014г. е изкупено от ищеца. Твърди се,
че в изпълнение на чл.99 от ЗЗД, длъжникът е уведомен за цедирането на
дълга му с изпращане на писмо-уведомление
от 21.11.2016г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Твърди се, че със
съобщаването на цесията, на длъжника
е предоставен 7-дневен срок
за доброволно изпълнение. Твърди се, че за
посочените по-горе задължения ответницата е узнала най-късно с връчване на заповедта
за изпълнение, срещу която е възразила.
Твърди се, че соговорът за
цесия е произвел действие, както по отношение на
цедента и цесионера, така и по отношение
на длъжника-ответницата. Твърди се, че
към настоящия момент погасяване на задължението по Договор за
потребителски кредит
№12-854-692-2231708 от 22.12.2014г. и по Договор за
поръчителство от
28.12.2014г. не е осъществено.
Твърди се, че въз основа на
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№4010/2017г. по
описа Районен съд Варна, като
срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за
процесните суми. Твърди се, че
в срока по чл.414 от ГПК от ответницата
е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
което е породило интерес за ищеца
да предяви настоящия иск за
установяване вземането си.
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК
ищецът е представил писмени доказателства и е ангажирал експертиза, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и предявените искове следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса в размер от 69.50лв., както и сторените в исково
производство разноски в размер от 283.65лв. за заплатена държавна такса и
депозит за изготвяне на експертиза.
По изложените
съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът М.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца ”Е.М.” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6 следните суми: 1828.41лв./хиляда осемстотин двадесет и
осем лева и четиридесет и една стотинки/ главница,
491.59лв./четиристотин деветдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ договорна лихва и 1155лв./хиляда сто
петдесет и пет лева/ възнаграждение за
поръчител, дължими по Договор за потребителски кредит
№12-854-692-2231708/22.12.2014 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД,
ЕИК:*********, кредитор и М.Н.К., ЕГН:**********, кредитополучател и Договор за
поръчителство от 28.12.2014 г., сключен между „Кредит Гаранция” ЕООД, поръчител
„Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, кредитодател и М.Н.К., ЕГН:**********,
клиент, по силата на който поръчителят „Кредит Гаранция”ЕООД е поел задължение
да отговаря солидарно за всички задължения на длъжника по Договор за
потребителски кредит от №12-854-692-2231708/22.12.2014г., срещу възнаграждение
за обезпечение /поръчителство/, което клиентът се е задължил да погаси по
погасителен план, като на 22.12.2015 г. е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „Е.М.” ЕООД, ЕИК:********* е
придобило вземането спрямо длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение
№2111/28.03.2017г. по ч.гр.д. №4010 по описа за 2017г. на ВРС, 39 състав, на основание чл.415, вр.
с чл.422 ГПК, вр. с. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ”Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6
сумата от 69.50лв. /шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №4010 по описа за 2017г. на ВРС, 39
състав разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
М.Н.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ”Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6
сумата от 283.65лв. /двеста
осемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: