РЕШЕНИЕ
№ 889
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500697 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от М. С. К.
чрез адв. Й.Д., против решение №260049/11.01.2022 г., постановено по гр.д.
№18039/2019 г. по описа на РС Пловдив, ХХII граждански състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу А. В. С. и В. Н. С. иск за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сума в общ размер
7850 лв., представляваща половината от стойността на извършените ремонтни
дейности на втори жилищен етаж от къща, находяща се в с. *********** с
която сума ответниците са се обогатили за сметка на ищцата. Отхвърлени са
и предявените искове от М.К. срещу А.С. за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сума в общ размер на 15744.43 лв., от които 13662 лв. -
половината от стойността на закупените движими вещи за обзавеждане и
оборудване на втори жилищен етаж от къща, находяща се в *************,
професионални инструменти, ремарке, два автомобила – Хонда Сивик и
Хонда ЦРВ и подобренията по тях, 1332.43 лв. – платени кредити и 750 лв.,
платени от ищцата за зъболечение на ответника, с които същият се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата. С решението К. е осъдена да заплати на
А.С. и В.С. сумата от 900 лв. – разноски в производството.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
1
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че не е
изтекла предвидената от закона давност, както неправилно е прието от съда.
Средствата са били общи и сумите, предоставени на ответника С., неправилно
е прието, че не следва да се връщат. Неправилно е прието и, че не са налице
основания за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
уважени и на страната да се присъдят разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, като се излагат подробни съображения, че същата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да се потвърди.
Иска се и присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално - правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно.
С оглед наведените във въззивната жалба съображения, следва да
се има предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД - претендира се
ответната страна да заплати обезщетение на ищцата, която се е обеднила
неоснователно за сметка на ответниците.
Ищцата твърди, че с ответника А.С. живели на семейни начала в
дома на майката на последния в село ***********, като обитавали втория
жилищен етаж, а ответницата В.С. – първия. Ответниците са съсобственици
на имота с права ¾ ид.ч. за ответницата и ¼ ид.ч. за ответника. Тъй като
ищцата и ответника имали сериозни отношения и намерения, решили в този
дом да създадат семейно жилище, но обитаваното не било в добро състояние.
2
С ответника С. решили да извършат ремонтни дейности с общи усилия и
средства, като това и покупките били извършени в периода 2013-2016 г. През
2019 г. ответникът напуснал семейното жилище и заживял с друга жена, а в
последствие принудил и ищцата да го напусне. За извършените ремонтни
дейности по собственото на ответниците жилище и платени суми от ищцата
се иска да бъдат върнати на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Твърди, че са извършени следните ремонтни дейности в къщата в село Б:
1. Вътрешни стълбища – изправяне на стени чрез полагане на
кнауф и боядисване на обща стойност материали и труд – 1000 лева.
2. Етаж втори:
изправяне на стените на стаите с полагане на кнауф – 3000 лева;
подова настилка на стаите /кухня, хол и спалня/ с ламинатен паркет –
материал ламинат бежов на цвят, светъл дъб, имитиращ дърво - 800 лева
и 200 лева труд – общо 1000 лева;
прокарване на тръби за топла и студена вода, сиви на цвят, пластмасови
– 200 лева за материали и 200 лева труд – общо 400 лева;
подновяване на ел. инсталация – 200 лева за материали и 150 лева за
труд – общо 350 лева;
закупени и монтирани ел. контакти на стойност 50 лева;
смяна на дограма на 3 бр. прозорци, ПВЦ, бяла, по 260 лева – общо 780
лева;
смяна на интериорни врати - тъмно кафяви с орнаменти – 500 лева плюс
40 лева монтаж – общо 540 лева;
поставяне на колони и покрив на терасата с дървена конструкция – общо
3000 лева;
покрив за цялата къща – 1500 лева;
ново кухненско обзавеждане – шкафове светло бежови с плот, леко по-
тъмен от шкафовете – 2500 лева.
3. Баня на първи етаж:
- 2 бр. врати – ПВЦ, бели – 800 лева;
- душкабина стъклена – 700 лева кабината и монтаж 80 лева –
общо 780 лева;
С извършването на описаните ремонтни дейности на обща
стойност от 15 700 лева ищцата и ответника А.С. увеличили стойността на
къщата, собственост на ответниците.
Твърди се, че ответниците са се обогатили за сметка на ищцата, а
тя се е обеднила със сумата от 7850 лева, а именно половината от стойността
на извършените ремонтни дейности, която е платената от нея част. Тази сума
ищцата я претендира солидарно от ответниците в качеството им на
съсобственици на процесния имот.
Твърди се, че освен ремонтните дейности, ищцата е предоставила
и половината средства за закупуване на обзавеждане в жилището,
3
собственост на ответниците, както следва:
кухненско оборудване – фурна, керамични котлони и абсорбатор марка
Ханза, хладилник Либхер, пералня Индезит, мивка с цвят бежов и
смесител – инокс – на обща стойност 3000 лева;
кухненски диван, бежов – двойка и маса – общо 374 лева;
2 бр. кухненски стола дървени, тъмен орех, тип ветрило, с тапицерия на
седалището тъмно бежова на цвят – по 60 лева – общо 120 лева;
1 бр. маса за хранена – 250 лева;
1 бр. скара – 140 лева;
щори за терасата, бели на цвят – 600 лева;
8 кв.м изкуствена трева за терасата, зелена на цвят– 140 лева;
3 броя лампиони с метално тяло, стъклени осветителни тела, имитиращи
жълъд плюс кабели и контакти – 200 лева;
спално обзавеждане – комплект от легло с нощни шкафчета с цвят венге
и светло бежово, гардероб с плъзгащи врати с цвят венге и светло
бежово – общо 530 лева;
1 бр. холна маса с метални крака и стъклени плотове на две нива, диван
– ъгъл, тройка плюс лежанка, бежов на цвят, изкуствен велур с елементи
от черна изкуствена кожа, може да се разтяга и да става на спалня и 3 бр.
табуретки - общо на стойност 1280 лева;
Секция цвят венге смесена с бяла слива – общо 230 лева;
Музикална уредба Сони – 1400 лева;
Климатик „Дайкин“ – 2500 лева;
2 бр. телевизори “Самсунг” – 32 инча и 48 инча – общо 2900 лева;
Лаптоп „Дийп“ – 500 лева;
Пералня „Индезит“ в баня на етаж първи – 560 лева;
Бойлер „Елдом“ в баня на етаж първи – 370 лева;
Джип марка „Хонда“, модел ЦРВ, производство 2003 г.- 4000 лева;
Допълнителни екстри по джипа – мултимедия 500 лева, буфер – 400
лева, газова уредба – 1300 лева, регистрация – 500 лева – общо 2700 лева;
лек автомобил марка „Хонда“, модел Сивик, произведен 1996 г. – 1800
лева, плюс подмяна на части след закупуване 700 лева – общо 2500 лева;
допълнителни екстри по лекия автомобил – СД – 250 лева, суббуфер
/тонколона/ плюс обикновени колони – 280 лева – общо 530 лева;
ремарке – 500 лева;
професионални инструменти – резачка за кабели, комплекти отвертки,
гедоре, гаечни ключове, винтоверт „Бош“, бормашина „Макита“ – общо
2000 лева.
Общо средствата, вложени за закупуване на посочените движими
вещи от ищцата и ответника А.С., се твърди да са в размер на 27 324 лева,
предоставените от ищцата средства са половината от тази сума, а именно
13 662 лева.
Ищцата твърди, че е предоставила на ответника А.С. сума в
размер на 750 лева за направа на зъби, както и сума в размер на 1332.43 лева
4
за погасяване на кредити на ответника.
Общо от ответника А.С. се претендира сума в общ размер на
15 744.43 лева, от които 13 662 лева - половината от стойността на описаните
движими вещи, 1332.43 лева – платени кредити и 750 лева – платени от
ищцата за лечение на зъбите на ответника. Претендира се и законната лихва
върху претенциите от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2019 г. до
окончателното плащане, както и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, които оспорват исковете като неоснователни. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Твърди се, че
ремонта на къщата е извършен в периода 2010 г. – лятото на 2014 г., като в
този период било закупено и кухненското обзавеждане и мебелите.
Доколкото претенцията била на плоскостта на неоснователното обогатяване,
давността била 5 години и започвала да тече от датата на извършване на
ремонта. Твърди се, че сумата за лечение на зъби е заплатена в периода
август-септември 2014 г., а сумите, които ищцата твърди да е заплатила по
погасяване на кредити на ответника, били извършвани в периода 2010 – 2012
г., като всички тези вземания били погасени по давност. Оспорва се ищцата да
е участвала във влагане на средства за извършване на ремонтните дейности по
процесния имот, за обзавеждането в къщата и за моторните превозни
средства. Същите били закупени от ответника А.С. и с негови средства.
Професионалните инструменти също били закупени от ответника в периода
от 2010 – 2012 г. по време на престоя му във В., като ищцата не е участвала
финансово за придобиването им. Иска се отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Не се спори, че по време на съвместното съжителство между К. и
С. са закупени описаните в исковата молба леки автомобили и са направени
подобренията по тях. Ответникът не оспорва, че ищцата му е превела сумата в
общ размер на 1332.43 лева за погасяване на кредит, както и, че е заплатила
сума в размер на 750 лева за зъболечение през периода месец август –
септември 2014 г.
С доклада по делото съдът е указал на ищцата, че не сочи
доказателства, че е участвала с влагане на половината от средствата за
извършването на ремонтните дейности и обзавеждането на къщата, както и за
закупуването на превозните средства и допълненията към тях и за
инструментите на ответника.
Разпитаните по делото свидетели – както тези, посочени от
5
ищцата – Н. и Л. К., така и доведения от ответника Т., са категорични, че
подобрения са правени в къщата, обитавана от страните - закупувани са
мебели и вещи, извършвани са ремонтни дейности от двамата, с общи
средства, но не се установява какво е било участието на всеки от тях. Не се
установяват и конкретни вещи, закупени от жалбоподателката по време на
съвместното съжителство със С.
Основателно е позоваването от първостепенния съд, че
презумпцията за съвместен принос на съпрузите не намира приложение
между лица, които съжителстват на съпружески начала. В този смисъл е и
теорията, и съдебната практика. Както е отбелязаното в цитираното и от
първостепенния съд решение № 65 от 18.05.2015 г. по гр.д. № 7088/2014 г., II
г.о. на ВКС, а в този смисъл е и решение №114/29.05.2019 г. по гр.д.3715/2018
г. на ВКС, IV г.о., фактическото съпружеско съжителство се определя като
неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и
жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за
противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985
г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския
брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му
придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на
съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи
имуществените отношения между съпрузите, включително тези,
регламентиращи общност на правата (само върху вещи – при действието на
Семейния кодекс от 2009 г. и Семейния кодекс от 1968 г., а при действието на
Семейния кодекс от 1985 г. – върху вещи и върху парични влогове)
придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно,
без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат
индивидуално. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест
при установяване принадлежността на средствата, с които едно от
съжителстващите лица е финансирало разходи за извършването на
подобрения в съсобствен имот, следва да се прилага принципното правило на
чл.154 ГПК , съгласно което всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук
следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които
извлича изгодни за себе си правни последици. В отношенията между
съжителстващите лица не намират приложение разместващите
доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията
на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява
презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос
спрямо лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е
несъответна на отношенията между тях. Ето защо и като се изхожда от
обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства,
които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето,
което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са
6
собственост на извършилия това действие.
В последното решение е посочено, че в ППВС № 6/74 г. се
приема, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот
по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само владелецът, не и държателят. Разпоредбите
регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на
собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се
отнасят до лица, които не упражняват владение. Според ППВС № 1/79
г. когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска
по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване
на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка
на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Въпросът за правната квалификация на предявения иск е
дейност на съда, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и
съдържанието в петитума на исковата молба. Лицето, с което собственикът на
имота е живяло на семейни начала и е извършило разноски по време на
съвместното им съжителство, ако е упражнявало фактическата власт с
намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е държател –
право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за негова
сметка до размера на обедняването му. В конкретния случай обаче не се
твърди да е упражнявано владение, като предявения иск е с правна
квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ремонт на имота и покупките за
същия са извършвани в периода от 2013 г. до края на 2016 г. Според отговора
на исковата молба обаче ремонта е осъществен в периода 2010 г. – лятото на
2014 г. Св. Н. не посочва кога точно е извършен ремонта, покупката на вещи е
ставала 2014 г. - 2015 г., но не конкретизира. Същевременно е посещавала
имота общо три пъти в периода 2009 г. – 2016 г. Св. К. също не посочва
периоди, в които са правени покупките и подобренията в имота. Никоя от
двете не конкретизира размер на сумите, влагани от жалбоподателката. Нещо
повече – в обясненията си, дадени в съдебно заседание (л.57 от
първоинстанционното дело), жалбоподателката също посочва, че не е казвала
кой колко пари е дал – факт, който се потвърждава и от обясненията на С.
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, не се
установи при условията на пълно и главно доказване за какво и в какъв
7
размер са давани лични средства от жалбоподателката при извършените
ремонти в жилището на ответниците – както на първия, така и на втория етаж
от къщата. Искът за заплащане на сумата в размер на 7850 лева солидарно от
ответниците, представляваща половината от стойността на извършените
ремонтни дейности, платени от ищцата, правилно е отхвърлен като недоказан.
Не е налице и основание за ангажираност на солидарната
отговорност на ответниците. Действително, същите са съсобственици на
имота, но правата им са различни. Освен това, солидарната отговорност
произтича от закон или договор, а случая не е такъв. Ето защо и това
възражение на жалбоподателката е неоснователно.
Правилни са и съображенията за недоказаност на претенциите
относно описаните в исковата молба вещи - и в този случай не е доказано
средства в какъв размер и кога са вложени от жалбоподателката. Ето защо и
тези искове се явяват недоказани и правилно са отхвърлени като такива.
В съдебно заседание на 21.09.2020 г. (л.63 от
първоинстанционното дело) ищцата е заявила, че не поддържа иска относно
лекия автомобил Хонда Сивик, като същият правилно е отхвърлен. Относно
втория автомобил Хонда ЦРВ – и в този случай не се доказа кога и в какъв
размер са вложените средства от К., като и този иск правилно е отхвърлен.
Относно исковете за връщане на предоставени парични суми:
Безспорно е между страните, че жалбоподателката е превела
сумата от 1332.43 лева за погасяване на кредит, като това е станало в периода
19.07.2010 г. – 12.11.2012 г. (според платежните документи, приложени към
исковата молба).
Не се оспорва от ответника, че е заплатила и сумата от 750 лева за
зъболечението му в периода месец август – септември 2014 г.
По отношение на тези два иска е направено възражение за изтекла
погасителна давност, което е прието за основателно от първостепенния съд.
Изводът е правилен и законосъобразен.
Вземането по иск с правно основание чл.59 ЗЗД се погасява с
общата 5-годишна давност, предвидена в чл.110 ЗЗД. Давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а тя настъпва от момента на
разместване на имуществените блага, в случая - от извършване на
съответното плащане, като правилно съдът се е позовал на ППВС № 1/1979 г.
и ТР №5/21.11.2019 г. по тълк.д. №5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
8
Неоснователни са доводите в жалбата, че тази съдебна практика касае
исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Същата касае и производствата по чл.59 ЗЗД.
Нещо повече – в цитираното от настоящия състав решение №114/29.05.2019 г.
по гр.д.3715/2018 г. на ВКС, IV г.о., изрично е отбелязано, че в хипотезата
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата.
В чл.115 ЗЗД изрично са посочени случаите, в които давност не тече. Една от
хипотезите е, че давност не тече между съпрузи. Случаят обаче не е такъв,
като нормата не намира приложение. Ето защо от извършване на плащанията
за погасяване на кредит и за зъболечение на въззиваемия С. (момента на
изискуемост) до предявяване на иска на 06.11.2019 г. са изминали повече от
пет години. Възражението за изтекла давност е основателно и правилно
исковете са отхвърлени.
Основателни са възраженията във въззивната жалба, респективно
– не се споделят съображенията на първоинстанционния съд, че извършените
плащания са свързани с изпълнение на морално задължение. Това обаче не
води до промяна в крайния резултат.
Въз основа на изложеното първоинстанционното решение като
краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото,
следва да се присъдят единствено на въззиваемата страна в размер на 1200 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260049/11.01.2022 г., постановено
по гражданско дело №18039/2019 г. на Районен съд Пловдив, ХХII
граждански състав.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.
************, да заплати на А. В. С., ЕГН ********** и В. Н. С., ЕГН
**********, и двамата от село **********, направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200
(хиляда и двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10