Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Русе, 10.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VI
– ти състав, в публичното заседание на 19 април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
административно дело № 130 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на А.М.А. ***,
чрез адвокат-пълномощник М.М. ***, против Решение № 2153-17-83 от 28.02.2022
г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му
и е потвърдено Разпореждане № 17221146342 от 01.01.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, с което разпореждане е извършено
преизчисление на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Иска се отмяна на оспорваното решение
и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния
орган за ново произнасяне с указания по точното прилагане на закона.
Претендира се и присъждане на направените
в производството разноски.
Ответникът в производството –
Директорът на ТП на НОИ – Русе чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Ц.Р. оспорва жалбата. В подробни писмени
бележки аргументира законосъобразността на обжалваното решение (л. л. 17 и 18
от делото). Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира присъждане на
разноски.
Съдът като взе предвид доводите,
изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по
делото, разгледани поотделно и в
съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:
Фактически
и правни изводи
Жалбата се явява допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок, съгласно чл. 118,
ал. 1 от КСО, указан и от административния орган в оспорения акт.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ -
Русе е изпратено на жалбоподателя по пощата и е получено от него на 07.03.2022
г. (вж. известие за доставяне на л. 4 от преписката).
Жалбата е подадена в деловодството на
административния орган, издал оспореното решение на 21.03.2022 г. (вж.
поставения щемпел от деловодството на органа с входящ номер и дата на л. 3 от
делото), с което е спазен преклузивният 14-дневен срок за оспорване.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-17-83 от 28.02.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, постановено по жалба на А.А. срещу
Разпореждане № 17221146342 от 01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване в същото териториално поделение на НОИ.
Съдът намира, че решението е издадено от материално и териториално
компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директора
на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е и изискуемата писмена форма като решението е мотивирано,
съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при постановяване на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане.
Спорно по делото е правилното
приложение на материалния закон като спорните въпроси са два:
1.
правилно ли е
извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателя на основание § 7е, ал. 1
от ПЗР на КСО и
2.
правилно ли е
приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на
всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на
отпускане на пенсията на жалбоподателя.
Релевантните за тези два спорни
въпроса фактически обстоятелства са установени по делото, не се оспорват от
страните и са следните:
А.М.А.
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната, считано от
31.07.2013 г. по § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО. Бил му е зачетен осигурителен стаж от първа категория - 11
години 04 месеца 15 дни, от втора категория - 01 година
02 месеца 27 дни, от трета категория - 19
години 06 месеца и 03 дни. Общ стаж превърнат към трета категория на основание
чл. 104 от КСО - 40 години 00 месеца 07 дни. По представените
документи е изчислен индивидуален коефициент - 0,853 за времето: от 03.08.1987
г. до 03.08.1990 г. - при осигурителен доход 8 391,00
лева и от
01.01.1997 г. до 30.07.2013 г. при осигурителен доход, вкл.
деноминиран за времето до 30.06.1999 г. – 27 915,27 лева. Определен
е действителен размер на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т.6 от КСО (л. л. 15 – 23 от преписката).
По повод
заявление от 28.10.2015 г. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст съгласно чл. 21, aл. 1 от НПОС, е бил зачетен допълнителен стаж от трета категория за периода
от 20.08.2013 г. до 15.12.2014г. (с
прекъсване) - 01 г. 00 м. 21 дни. Така общата продължителност на осигурителния
стаж към 28.10.2015 г. е изчислен на:
осигурителен стаж от първа категория - 11 години
04 месеца 15 дни, от втора категория - 01 година 02 месеца 27 дни, от трета категория - 20
години 06 месеца и 24 дни. Общ стаж превърнат към трета категория на основание
чл. 104 от КСО - 41 години 00 месеца 28 дни. Определен е нов
размер на пенсията на основание чл. 70, ал. 1 от КСО, като същият е осъвременен,
преизчислен и индексиран съобразно нормативната уредба,
действаща след датата на отпускане на пенсията (л. л. 26 – 30
от преписката).
Налице са данни за извършвано осъвременяване,
преизчисление и индексиране на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с влезли в сила разпореждания на Ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе съответно: от 01.07.2014 г. на
основание чл.100 от КСО (л. 24 от преписката); от 01.07.2015 г. на основание
чл. 100 от КСО (л. 25 от преписката); след изменението на пенсията, считано от
28.10.2015 г. (л.30 от преписката) на същото основание за 2014 г. и 2015 г.; от
01.07.2016 г. на основание чл. 100 от КСО (л. 31 от преписката); от 01.07.2017
г. на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и ПМС № 116/22.06.2017 г.
(л. 32 от преписката), от 01.07.2018 г. на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР
на ЗИДКСО/2015 г. и/или ПМС № 106/22.06.2018 г. (л. 33 от преписката); от 01.07.2019 г. на основание § 7б, ал. 2 и § 7в
от ПЗР на КСО и/или ПМС № 136/06.06.2019 г. (л. 34 от преписката); от
01.07.2020 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 107/28.05.2020 г. (л. 35 от
преписката); от 01.07.2021 г. на основание чл. 100 от КСО и/или ПМС №
200/23.06.2021 г. (л. 36 от преписката).
Последното постановено разпореждане
на ръководителя по пенсионно осигуряване, което е било потвърдено с оспореното
в настоящото производство решение на горестоящия орган, е Разпореждане №
17221146342 от 01.01.2022 г., с което на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на
КСО пенсията на жалбоподателя е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. (л. 37
от преписката).
При преизчислението е приложен
по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35% (при досегашен 1,2%)
като този процент е приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателя без
превръщане към ІІІ категория, т.е. сбора между стажа от І, стажа от ІІ и стажа
от ІІІ категория, който е 33 години 02
месеца 06 дни. За останалия стаж до 41 години 00 месеца 28 дни (формиран от
превръщането стажа от първа и втора категория в трета) е приложена тежест от
1,2%. Изчисленият при използването на тези величини размер на пенсията (293,09
лева) е осъвременен със съответните коефициенти за 2014 г. (с 1,027), 2015 г.
(с 1,019), за 2016 г. (с 1,026), за 2020 г. (с 1,067) и за 2021 г. (с 1,050).
Окончателният определен размер е 370 лева, като е приложената разпоредбата на
чл. 70, ал. 12 от КСО, тъй като при изчислението за 2021 г. е получен размер за
изплащане 352,56 лева, който е по-нисък от минималния за този вид пенсия,
затова този размер от 352,56 лева е приравнен към минималния за този вид пенсия
– 370 лева.
Именно това последно преизчисление на
пенсията на жалбоподателя от 25.12.2021 г. е предмет на настоящия спор.
Съгласно
разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 77 от 2021 г.,
в сила от 25.12.2021 г.), на която се позовава пенсионният орган в
разпореждането от 01.01.2022 г., отпуснатите с начална
дата до 24 декември 2021г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември
2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане
и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати
с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25
декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1.
Съгласно
ал. 2 на същия параграф преизчисляването
по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията,
след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната
уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително.
Според ал.
3 преизчислението на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно
за лицето.
Съдът намира, че съобразно цитираната
разпоредба на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО правилно пенсионният орган е приложил
новият процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на
пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда на чл. 70, ал.
1 от КСО спрямо сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е
изискването на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО.
По делото не е спорен зачетеният на
жалбоподателя осигурителен стаж осигурителен стаж от първа категория - 11
години 04 месеца 15 дни, от втора категория - 01 година 02 месеца 27 дни, от
трета категория - 20 години 06 месеца и 24 дни. Общ стаж превърнат към трета
категория на основание чл. 104 от КСО - 41 години 00 месеца 28 дни, а без
превръщане общ сбор от трите категории – 33 години 02 месеца 06 дни. Така
определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по
отношение на стаж с продължителност от 33 години 02 месеца 06 дни без превръщане.
Така извършеното преизчисление е напълно съобразено с изискванията на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КСО. Тъй като полученият размер е по-нисък от минималния за този вид пенсия като окончателен размер е определен именно размерът, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО.Следващият спорен по делото въпрос е за приложението на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Както вече беше цитирано, според тази разпоредба преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021г. включително.
Спорът в случая е свързан с това, какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 г.
Видно от представените по делото
разпореждания върху пенсията на жалбоподателя са приложени 5 осъвременявания на
основание чл. 100 от КСО и 3 преизчисления въз основа на различни разпоредби от
ПЗР на КСО и на ЗИДКСО/2015 г.
С оспорваното разпореждане след
преизчисляване на пенсията на жалбоподателя по реда на § 7е, ал. 1 от ПЗР на
КСО са приложени петте осъвременявания (за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2020 г. и
2021 г.), но не са приложени преизчисления за 2017 г., 2018 г и 2019 г.
За преценка основателността на
жалбата на А.А. следва да се извърши анализ на правните норми, въз основа на
които са извършени преизчисления и увеличения на пенсията на жалбоподателя за
2017 г., 2018 г. и 2019 г.
За 2017 г.
В тази година пенсията на жалбоподателя
е преизчислена на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Разпоредбата на § 53 от
ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към 01.07.2017 г., към която дата е извършено
преизчисляването на пенсията на жалбоподателя, има следната редакция:
„§ 53. (Обн. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.(2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение второ.“От своя страна нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, към която препраща цитираната разпоредба на § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., към същия момент е със следното съдържание: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.“С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – 1,126 на сто.Видно от цитираните разпоредби през 2017 г. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, което всъщност не се и спори от страните, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същата технология е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането, потвърдено с оспорваното в настоящото производство решение като обаче е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35% за стажа без превръщане в ІІІ категория и 1,2% за остатъка, получен от превръщането. Изложеното сочи, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Налице е именно, така нареченото „поглъщане“, тъй като приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент. С оглед на това правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 г. Преизчислението от 01.07.2018 г. е извършено също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) и за 2018 г. има следната редакция:„§ 53. (Изм. и доп. - ДВ, бр. бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. (2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.(3) (Нова) Когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер.“Налице е и промяна в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО, която към 01.07.2018 г. има следното съдържание: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност 1,5. Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.С чл. 11 от Закова за бюджета на ДОО за 2018 г. е определен процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО – 1,169.Видно от цитираните разпоредби през 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО, макар извършените преизчисления да включват в себе си величини, получени по реда на чл. 100 от КСО. От една страна е извършено преизчисление на пенсиите, което е напълно идентично с това през предходната 2017 г., т.е. преизчисление на пенсията с по-висок процент за тежест на всяка година осигурителен стаж. Този процент от 1,126% през 2017 г. е станал 1,169% за 2018 г. В тази връзка и по отношение на това преизчисление важат изцяло изложените по-горе в настоящото решение мотиви за това, че посоченото преизчисление е обективно неприложимо при извършеното с разпореждането, потвърдено с оспорваното решение, преизчисление, което както вече се посочи го „поглъща“ поради определения с § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. През 2018 г. обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в редакцията за 2018 г.) е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г. разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като този увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. размерът на пенсията, определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 г., с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО или с други думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В случая, както вече се посочи от 1,126% за 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169% или нарастването е с 3,8%. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 г., с което е сравнен размерът, получен при преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. В случая липсва основание за прилагане на посоченото увеличение от пенсионния орган при постановяване на разпореждането, потвърдено с оспореното в настоящото производство решение, като доводите си за този извод, съдът черпи от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО и съвместното й тълкуване с нормата на § 53 от ПЗР на ЗИДСКО/2015 г. От една страна нормата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО предвижда, че след преизчислението по ал. 1 пенсията „се осъвременява, преизчислява и индексира“. Съгласно § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2018 г. не се извършва осъвременяване по чл. 100 от КСО. Разпоредбата на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. предвижда извършване на преизчисление, за което вече се каза, че е обективно неприложимо след процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Липсват данни за наличие на основание и прилагане на някакъв вид индексация на пенсиите през 2018 г. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисление, нито индексация. Самият законодател, за да го разграничи го е регламентирал като „увеличение“ и то в отделна разпоредба (алинея), след указанието на прилагане, респективно неприлагане, на осъвременяване и преизчисления за 2018 г.
За 2019 г.През 2019 г. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., но едновременно с това (с § 3, т. 25, б. „б“) са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО, които са със следното съдържание:
„§
7б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1)
През 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.
(2) Размерът към 30 юни 2019 г. на
пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1
юли 2019 г. с процент 5,7.
§ 7в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) (1) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември
2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019г. с процент 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019
г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1.
(2) Преизчисляването по ал. 1 се
извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което
тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително.
(3) Когато преизчисленият размер на
пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията
се определя в по-високия размер.“
Видно от цитираните разпоредби и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5,7 и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,2% (при 1,169% през 2018 г.).И тук с пълна сила важат изводите, изложени по-горе в настоящото решение, относно преизчислението и увеличението за 2018 г. Очевидно е, че преизчисляването по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО се покрива („поглъща“) от преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, извършено с разпореждането, потвърдено с оспорваното решение, поради определение с последната разпоредба по-висок процент на тежест на всяка година осигурителен стаж, дори и приложен само по отношение на общия стаж без превръщане. Увеличението по § 7б, ал. 3 от ПЗР на КСО от своя страна, както вече се посочи не попада в обхвата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО поради това, че не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация.В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че в настоящия случай правилно пенсионният орган е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателя по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. осъвременявания по чл. 100 от КСО, тъй като преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими, поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.С оглед на тези изводи, съдът счита оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-83 от 28.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 17221146342 от 01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване за законосъобразни, а подадената срещу тях жалба за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.М.А.
против Решение № 2153-17-83 от 28.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на
НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №
17221146342 от 01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ – Русе, с което разпореждане е извършено преизчисление на отпуснатата на А.М.А.
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от
ПЗР на КСО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
Съдия: