Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
04.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д.№17171 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба подадена от "У.С.Б."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-11 чрез адвокат Ю.С.
от САК срещу Р.Б., представлявана от
министъра на финансите, със съдебен адрес:***, с която е предявен иск с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД
вр. с чл. 7 от КРБ, за сумата от 199 168,64 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от
цена на произведена електрическа енергия в периода 01.01.2014г. – 30.06.2014г.
, настъпили вследствие действия на народни представители от 42-ро Народно
събрание, извършени на 04.12.2013г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата
на §6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на
РБ за 2014г., с които се създават чл.35а ал.1,2 и 3, чл.35б ал.1,2,3 и 4,
чл.35в ал.1,2 и 3 и чл.73 ал.1,2,3 и 4 от Закона за възобновяемите енергийни
източници, които са обявени за противоконституционни с Решение №13 от
31.07.2014г. по конституционно дело №1/2014г. Конституционния съд, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска –
21.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е дружество с предмет на
дейност производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници, като притежава вятърна електроцентрала с инсталирана мощност 4000 кW
– ВяЕЦ „Нейково“, находяща се в с. Нейково, община Каварна, област Добрич,
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи“ АД/, въз основа на договор от
24.06.2009г. с „Енерго – Про Продажби“ АД ищецът сключил договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №101/31.08.2009
г., която се заплащала ежемесечно по преференциални цени за произведеното
количество електрическа енергия на база издадени фактури.
С преходните и заключителните разпоредби на
Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (обн., ДВ, бр. 109 от 2013 г., в
сила от 01.01.2014 г.) е изменен ЗЕВИ като са създадени нови разпоредби – чл.
35а, чл.35б, 35в и чл. 73, с които законодателят въвел такса в размер на 20% от
преференциалната цена /без ДДС/ за количеството изкупена електрическа енергия
от обществения доставчик, съответно крайните снабдители. Адресат на
задължението да заплаща въведената такса били производителите на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия, като таксата се удържала от крайните
снабдители, в случая от „Енерго – Про Продажби“ АД. С Решение №13/31.07.2014г.
на КС на РБ разпоредбите, уреждащи събирането на процесната такса, приети със
Закона за държавния бюджет за 2014г. и ЗЕВИ били обявени за
противоконституционни. Посоченото решение било обнародвано в Държавен вестник и
влязло в сила, считано от 10.08.2014г., което довело до изгубване силата на
посочените разпоредби утвърдени с двата закона, включително отпаднало и правото
да се събира посочената такса в размер на 20 %. Независимо от това се стигнало
до удържане на таксата от страна на крайния снабдител както за периода от
01.01.2014г. до 30.06.2014г., така и след 10.08.2014г., когато основанието за
нейното събиране вече било отпаднало, поради отмяната на разпоредбите като
противоконституционни. Вследствие поведението на законодателя, в имуществената
сфера на ищеца са настъпили вреди, за които претендира обезщетение в посочения
размер.
Ответникът оспорва предявените искове.
Поддържа, че липсва възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД от Държавата на
Народното събрание, тъй като Държавата не е възложител на работа на НС,
доколкото изборът, функциите и правомощията на НС са детайлно регламентирани и
произтичат от Конституцията. Законодателна инициатива притежават единствено
народните представители и МС. НС е конституционно установена форма на народно
представителство, овластено е с акта на избора си, поради което не може да се
разглежда като лице, на което Държавата е възложила работа. Излага и, че не е налице липса на основание
за събиране на процесните такси, тъй като до влизането в сила на решението на
Конституционният съд, с което разпоредбите са обявени за противоконституционни,
те са били действащи и въз основа именно на тях са били събрани дължимите
вземания. Приемането на закон, представляващ действащо и приложимо право до определен
момент / в случая до 10.08.2014г./ не може да се квалифицира като противоправно
действие, от което са произтекли вреди, доколкото КРБ с разпоредбата на чл.151,
ал.2, изр. 3 не признава извършеното плащане за противоправна последица респ.
претърпяна вреда. На основание посочената норма обявените за
противоконституционни норми, установяващи задължение за удържане на такса по
смисъла на чл.35а и сл. от ЗЕВИ, запазват приложимостта и законосъобразното си
действие до влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014г. на КС на 10.08.2014г.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията, тъй като според ищеца
увреждането му е настъпило в резултат на действията на народните представители
по приемането на Закона за държавния бюджет на Р.Б., осъществили се на
04.12.2013г. , а исковата молба е входирана в съда на 21.12.2018г.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Не е
спорно, че ищецът има качеството на производител на електрическа енергия от
възобновяем източник – вятър.
Между
ищеца в качеството на производител и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ Продажби“ АД в качеството на купувач, е сключен договор за изкупуване
на електрическа енергия №101/31.08.2009г. По силата на договора ищецът произвежда
електрическа енергия, отговаряща на показателите за качество,
регламентирани в стандарт БДС EN
61400-21:2004 в съответствие с изискванията на действащото законодателство, а купувачът изкупува в сроковете и при
условията на Договора по определената
от ДКЕВР преференциална цена цялото количество произведена и доставена от
производителя активна електрическа енергия от възобновяеми електрически
източници, за което има издаден сертификат за произход.
Представени са седем броя фактури за периода от месец януари 2014г. до 30.06.2014г., за произведената
електрическа енергия по преференциална цена.
Съдът е допуснал и назначил
съдебно-счетоводна експертиза въз основа на представените документи. От
заключението на вещото лице Р.С. се установява, че размера на удържаните такси
по чл.35а от ЗЕВИ за произведената ел.енергия от „У.С.Б.“ ЕАД за първото
тримесечие на 2014г. от 01.01.2014г. до 31.03.2014г. е общо 111 060,22лв.
Размерът на удържаните такси за второто тримесечие от 01.04.2014г. до
30.06.2014г. е общо 88 108,42лв. Или за целия период е в размер на
199 168,64лв. На 15.04.2014г. и на 15.07.2014г. „Енерго – Про Продажби“
ЕАД е извършило плащане към ДКЕВР, включващо удържаните такси за периода. На
същите дати в КЕВР са получени плащанията.
Предявеният иск е с правно основание чл.49
във вр. с чл.45 ЗЗД вр.чл.7 от КРБ.
Отговорността
на ответника се
претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди на
ищцовото дружество, произтекли от бездействието на Народното събрание да уреди
правоотношенията, възникнали въз основа на обявените за противоконституционни
разпоредби на ЗЕВИ.
За
да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже
факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
Деянието
трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на
противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага,
а следва да се докаже от увредения.
По
делото не се спори, че със ЗИД на Закона за бюджета за 2014г. е въведена такса
от 20% върху приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни
централи. Съгласно чл.35а ал.1 и ал.2 ЗЕВИ, за производството на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20% от
преференциалната цена /без ДДС/ на количеството изкупена електрическа енергия
от обществения доставчик/крайните снабдители. Задължени за заплащане на таксата
са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
Изменението на ЗЕВИ е влязло в сила от 01.01.2014г.
Не е спорно между страните, че процесната сума е заплатена от ищеца по
сметка на КЕВР, а това се установява и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетенто
изготвена. Страните не спорят и
относно обстоятелството, че сумата съставлява въведената с нормата на чл.35а
ал.2 ЗЕВИ 20%-на такса. Разпоредбата е действала в периода от 01.01.2014г. до
09.08.2014 г., с оглед последващото й обявяване за противоконституционна с решение №13 по
к.д. №1/2014 г. на КС на РБ, влязло в сила на 10.08.2014 г. по арг. на чл.14
ал.3 ЗКС. На решенията на КС на РБ не е придадено ретроактивно действие, а същите
имат действие занапред по арг. на чл.151 ал.2 КРБ. Периодът от време, за което
ищецът претендира обезвреда за причинените му вреди като времеви отрязък
съвпада с периода, през който тази разпоредба е действала, т.е. била е част от
обективното българско законодателство. Законодателната дейност е правомерна
такава, респ. законите са задължителни за всички правни субекти, поради което
не е налице противоправно поведение от страна на ответника за процесния по делото период, с оглед твърденията за
противоречие с КРБ. Нормата на чл.35а от ЗЕВИ, обявена за
противоконституционна, не се прилага от деня на влизането на решението на
Конституционния съд в сила. Според настоящия съдебен състав и предвид правната
регламентация в Конституцията на РБ, актът на КС не е отменителен по своя
характер, тъй като Съдът не притежава правомощията да отменя закони. С това
правомощие разполага само Народното събрание-чл.84, т.1 от Конституцията. От
това следва, че законът, а в случая част от него, обявен за противоконституционен,
не се прилага, но продължава да съществува в правната действителност и само
Народното събрание може да го отмени.
Поради
изложеното, съдът намира, че след като не е налице елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се изследват останалите елементи от
фактическия състав на съдебнопредявените права.
При
този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 450,00лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "У.С.Б." ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-11 чрез адвокат Ю.С. от САК
срещу Р.Б., представлявана от
министъра на финансите, със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД вр.чл.7 КРБ за заплащане на сумата в размер на 199 168,64 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от удържана 20%-на такса по чл.35а ал.2 от
ЗЕВИ в периода
01.01.2014г. – 30.06.2014г., /настъпили
вследствие действия на народни представители от 42-ро НС, извършени на
04.12.2013г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на §6, т.2 и т.3 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2014г., с
които се създават чл.35а ал.1,2 и 3, чл.35б ал.1,2,3 и 4, чл.35в ал.1,2 и 3 и
чл.73 ал.1,2,3 и 4 от Закона за възобновяемите енергийни източници, които са
обявени за противоконституционни с Р №13 от 31.07.2014г. по конституционно дело №1/2014г. КС/, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на иска – 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
"У.С.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-11
чрез адвокат Ю.С. от САК, да заплати на Р.Б.,
представлявана от министъра на финансите, адрес: гр. София, ул. „******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 450,00
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: