Определение по дело №236/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260232
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Агнеса Борисова Ставарова
Дело: 20211400200236
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

28.04.2021 г.

 

     Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 28.04.2021г. в състав:

 

 

 

                       Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

 

                    

с участието на секретаря: ХРИСТИНА ЦЕКОВА

и прокурор: НИКОЛАЙ ЛАЛОВ

като разгледа докладваното от А. СТАВАРОВА

ЧНД N 236 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от Г.Р.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване от останалата част от наказанието лишаване от свобода. В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание и е придобил право за условно предсрочно освобождаване. Твърди, че не е наказван, спазвал е вътрешния ред и дисциплина, установени в затвора.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения Е. И..

В съдебно заседание осъденият поддържа молбата.

Упълномощеният от началника на Затвора гр. Враца с изрична Заповед № Л-915/22.04.2021г. С. С. М. - инспектор "РД", изразява становище за неоснователност на искането. Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище да не се уважава молбата.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

    На лицето Г.Р.Б. с определение по ЧНД № 4440/2015г. на СГС е приета за изпълнение присъда № 20/2012г. от 09.12.2012г. на Областен съд - гр.Мадрид по дело № 1/12г. по силата на която същият търпи наказание лишаване от свобода от 19 години, при първоначално определен строг режим, за престъпления по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.129 ал.2 НК.

    Начало на наказанието - 18.02.2010г. Към днешна дата фактически е изтърпял 11 години, 2 месеца и 10 дни. От работа 2 години, 8 месеца и 15 дни. Всичко 13 години, 10 месеца и 25 дни. Остатък 5 години, 1 месец и 5 дни.

    Доказателствата сочат, че осъденият Г.Р.Б. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, съгласно изискванията на чл.70, ал. 1, т.1 НК.

    В приложения доклад от администрацията на затвора се сочи:

    Минали решения на комисията по изпълнение на наказанията или на окръжния съд.

    От датата на придобиване на формално право за условно предсрочно освобождаване не е подавана молба.

Първоначална обща оценка на риска и профила на криминогенните нужди.

Заложени цели в плана на присъдата.

Първоначалната оценка на риска от рецидив, отчита ниски стойности - 87 точки.

Проблемни зони с дефицит се очертават:

- отношение към правонарушението - липсва изцяло критично отношение към извършените престъпления и разбиране за причините, довели до престъпното поведение, с лабилна мотивация за промяна;

- умения за мислене - не разпознава всичките си проблеми, среща трудности при намиране на алтернативни и законосъобразни решения и действия, не се замисля за възможните последици от действията си, липса на адекватно планиране в дългосрочен план, склонен към импулсивни и необмислени действия, надценява собствения опит.

Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказание е НИСЪК по отношение на служителите и останалите лишени от свобода. В условията на контролирана среда демонстрира толерантно отношение. Не декларира дискриминационни нагласи.

Рискът от суицид и самонараняване е НИСЪК.

Рискът към обществото е определен като висок при първоначалната оценка с оглед извършените престъпления - убийство и нанасяне на средна телесна повреда. Рискът е насочен към познат пълнолетен.

В първоначалния план на присъдата са заложени следните цели:

- формиране на критично отношение към собственото криминално поведение;

- приучване към социално приемливи порядки и начин на живот в и извън затвора;

    - осъзнаване на нанесените вреди и осъзнаване на  причините довели до извършване на правонарушението;

    - преценка на минало поведение;

    - повишаване на мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални контакти;

    - приучване към системно полагане на труд.

    Предишна оценка на промените в профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и поправително въздействие

    При изготвените текущи оценки рискът от редицив варира, като в минали отчетни периоди се повишава до 39т., пред последния отчетен период оценката на рискът от рецидив е 44т.-среден.Завишени са стойностите в зони "отношение към правонарушението" - не поема изцяло отговорноста за престъплението, с лабилна мотивация за промяна, приема постановената присъда за завишена с оглед размера на наложеното наказание, с необосновани претенции към служителите и администрацията, с оглед постигане на собствени цели. Има формирани криминални нагласи и не зачита изцяло правата на другите; "трудова заетост" - няколкократно назначаван на работа, но спиран поради извършени нарушения, "начин на живот и обкръжение" - интегриран в криминални среди, склонен към безразсъдно и рисково поведение и "умения за мислене" - не разпознава всичките си проблеми и среща трудности при разрешаването им, склонен към прибързани и необмислени действия, не разбира напълно вижданията на другите.

    При изготвената последна оценка се наблюдава завишение до 44т. Завишението се отчита с оглед извършените дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания на осъденото лице.

    Рискът от вреди се понижава до среден за обществото и запазва стойностите си за всички други категории.

    В изготвеното препланиране като цели са заложени разпознаване на проблемите, формиране на ясни и реалистични цели, осъзнаване на причините довели до правонарушението, ограничаване на участието в субкултурни дейности, спазване на установените правила и избягване на деструктивни прояви в охранявана среда, съхраняване на позитивните социални контакти. Смяна на режим и прекатегоризиране в Открит тип.

    За времето на престой в затвора при л.св.Б. се регистрират периоди на позитивни промени, последващи от негативни прояви и извършване на дисциплинарни нарушения. Склонен е към предявяване на неоснователни претенции към администрацията с оглед постигане на свои лични цели - назначаване на работа и ползване на позитивни стимули, които не е заслужил.

С оглед извършените дисицплинарни нарушения е наказван, както следва: заповеди №№ 408/09.12.16г. 33/09.02.18г.;97/17.04.18г.;58/26.03.19г. Извършените нарушения са разнородни - притежание на неразрешени вещи и грубо и арогантно поведение.

Участвал е в курс за готвачи в Затвора Ловеч, като за завършването му е награден със заповед № 647/14.06.16г. Включен  и завършил специализирана групова работа "справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето" през месец ноември 2019г.

Работил е в кухнята към Затвора Враца, на щат и като чистач в училището към затвора Враца. Спиран от работа поради извършени две поредни дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания и поради конфликт на работното място, при работата му в училището към Затвора. Към момента е назначен по ч.80 от ЗИНЗС като чистач. Справя се добре със задачите.

    За времето на престой в Затвора Враца е награждаван още със заповеди №№ 120/08.12.16г.; 301/12.09.17г.; 453/20.12.17г.; 160/30.05.19г.; Л-1161/02.06.20г В цялостното поведение на осъденото лице Б. се наблюдава колебливо поведение и колебание в  нагласите му. Има периоди на неустойчиво емоционално състояние, депресивни симптоми, чувство за вина и недооценяване, във връзка с което е консултиран два пъти от психолог през месец юли 2019г. и месец февруари 2021г.

    Липсва устойчива и дълготрайна тенденция на примерно поведение.  Необходимо е  да продължи работата с л.св.Б. до постигане на необходимия обрат и промяна у него.Декларираните нагласи не кореспондират с реалните му прояви. По отношение на извършените престъпления продължава да не разпознава изцяло вредите,които е причинил с поведението си в обществото. Липсва устойчива мотивация за промяна с оглед наблюдаваното поведение в Затвора. В поведението и нагласите на л.св.Б. се наблюдават и негативни последици от дългогодишния престой В местата за лишаване от свобода. Има склонност към опити за манипулиране на администрацията с оглед постигане на лични цели и включване в субкултурни дейности.  Не е склонен да съдейства на служителите за разкриване на режимните нарушения.

    В зона "нагласи" лишеният от свобода Б. няма изцяло критично отношение към извършеното престъпление. Има силни оневинителни нагласи, доколкото приема, че е бил в състояние на афект.

    При работата с л.св.Б. има постигнати позитивни промени, но целите и задачите залегнали в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем. Рискът от рецидив е повишен до средни стойности.

    Л.св.Б. е със съхранени социални контакти, жилищно устроен, но не получава необходимата морална подкрепа от близките си. Провежда нерегулярни свиждания.

Има дефиците в зона "умения за мислене", като доказателство за това е фактът, че не осъзнава голяма част от наличните си проблеми, склонен е към прибързано и необмислено поведение, с неясни цели в житейски план.

Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, вследствие преживените ограничения в Затвора. Не са изпълнени всички етапи на прогресивната система за изтърпяване на наказанието.

    Л.св.Б. е запознат със заложените цели и задачи в плана на присъдата, но те не са изпълнени. Предстои индивидуална корекционна работа и интервенции в зони "отношение към правонарушението" и "умения за мислене", с оглед изграждане на стабилна мотивация за просоциална промяна, подкрепа на устно декларираното желание за законоскъобразен начин на живот на свобода, изграждане на критично отношение към деянията и вътрешен коректив на поведението.

    Според администрацията на затвора към настоя етап от изтърпяване на присъдата осъденото лице Б. все още не е дал достатъчно категорични и доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъборазен начин а на живот и за съобразяване с установените норми и правила в обществото. Необходимо е корекцинно-възпитателната работа с него да продължи в посока изграждане на отрицателно отношение към извършеното , осъзнаване на факторите и мотивите довели до извършване на деянията и изграждане на стабилна мотивация за законосъборазно поведение при освобождаването.

Необходимо е корекционната работа с л.св. Б. да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 НК.

Този съд прие оценката като обективна и дадена от лица имащи пряко отношение към изпълнение на поставените задачи с плана на присъдата. При оценката, че не е дал достатъчно и категорични доказателства за постигнат положителен ефект от изпълнението на наложеното и търпяно наказание,че не е изпълнил задачите заложени в плана на присъдата,при данните за завишаване стойности на риск от рецидив и без промяна на стойностите за вреди за обществото, съдът категорично приема, че не са настъпили желаните промени, че не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. По тези причини не може да се направи обобщаващ извод за положителна промяна на осъденото лице по време на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода". Института на  условно предсрочно освобождаване цели постигане целите на наказанието по чл.36 НК и задълбочаване процеса на превъзпитание на осъдения, но само когато са налице основанията на чл.70 НК и са налице доказателства в тази връзка по смисъла на чл.349а НПК. Данните по делото не дават основание да се приеме, че е налице втората предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето реално поправяне, че няма занапред да има съприкосновение със закона, че е коренно променена личност, която осъзнава вината си и предпоставките за извършеното, че има изградени  навици да взема алтернативни решения за решаване на проблемите с цел да избегне противоправните последици. И тъй като това е процес, който пряко е свързан с индивидуалната корекционна дейност и не е завършен към момента, съдът счита, че не следва да се приложи този институт по отношение на осъдения на този етап. Минималните и колебливи  положителни тенденции са отчетени от ръководството на затвора,за което е стимулиран.Но  цялостното му поведение сочи на  липса на устойчива ,трайна положителна промяна в личностен план.Не са преодолени множеството регистрирани дефицити в маркираните зони,за което трябва да продължи индивидуалната работа с него.Данните сочат че лишеният от свобода показва краткотрайна тенденция за положително повлияване,след което настъпва регрес при отчитане на по-високи стойности от рецидив.Той дори няма дължимото поведение,което е задължително съобразно мястото за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и съответните правила,които следва да спазва там.На основание горните данни не може да се направи задължителния извод,че той се е поправил до такава степен,че да се приеме,че процесът при него е завършил изцяло и че по-нататъшния му престой в затвора е безпредметен.Корекционният процес спрямо него не е приключил.Не без значение е и обстоятелството,което трябва да посочим,че неизтърпения остатък от наказанието "лишаване от свобода" не е малък,който към момента на произнасяне е в размер на 5 год. /Пет години/, 1 мес. /Един месец/ и 5 дни /Пет дни/.

 

Предвид гореизложеното и след преценка на относимите към предмета на производството доказателства не е налице основание за формиране на извод,че са налице кумулативно дадените предпоставки за Условно предсрочно освобождаване от  изтърпяване на остатъка от наказанието"лишаване от свобода". Този състав намира молбата на осъдения Б. за неоснователна.

    Това е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.

 

    На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.2 НК, Врачанският окръжен съд

 

                     О П Р Е Д Е Л И:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г.Р.Б. - роден на ***г***, с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, понастоящем в Затвора - гр.Враца, ЕГН **********, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на деветнадесет години, наложени с определение по ЧНД № 4440/2015г. на СГС, с което е приета за изпълнение присъда № 20/2012г. от 09.12.2012г. на Областен съд - гр.Мадрид по дело № 1/2012г., при първоначално определен строг режим, за престъпления по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.129 ал.2 НК, с остатък в размер на 5 год. /Пет години/, 1 мес. /Един месец/ и 5 дни /Пет дни/.

 

    ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в който лишеният от свобода Г.Р.Б. не може да подаде нова молба за УПО.

 

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

    Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

 

 

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: