РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. ХАСКОВО, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500719 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от П. Ш. Ю.,с ЕГН **********,
****,чрез адв.Р.М. против решение № 260100 / 01.07.2021 г. на РС - Харманли по гр.дело
№ 306/2020 г. по описа на съда.
С решение № 260100/01.07.2021 г. по гр. д. № 306/2020 г., Районен съд –
Харманли е осъдил “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, да заплати на П. Ш. Ю., с ЕГН ********** от *** сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
вследствие на претърпяно ПТП на 05.04.2016 г.,ведно със законната лихва, считано от
17.10.2019г. - датата на която ответникът е отказал изплащане на обезщетение до
окончателното изплащане на главницата, като иска за разликата до пълния предявен размер
от 24 500 лева и претенцията за лихва в периода от 05.04.2016 г. до 17.10.2019 г. като
неоснователни и недоказани отхвърля.С решението “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК
********* е осъден да заплати на П. Ш. Ю. сумата 15,60 лв. – имуществени вреди
вследствие на претърпяно ПТП на 05.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от
17.10.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като претенцията за лихва в
1
периода от 21. 06.2019 г. - 17.10.2019г. ,като неоснователна и недоказана е
отхвърлена.„ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на П. Ш.
Ю. сумата от 322, 45 лв. - разноски по делото, а на адв. Ралица М. АК София, сумата от
580, 00лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.1 т.2 вр.чл. 36 ал.2 от ЗАдв,
вр. чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С решението П. Ш. Ю. е осъден да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1245, 61лв. - разноски по делото.
Недоволен от решението е останал въззивникът П. Ш. Ю., който чрез
пълномощника си адв. М. го обжалва с оплаквания за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност, постановяване на решението в противоречие с материалния закон и
съдебната практика при прилагането на разпоредбите на чл. 52 и чл. 51 от ЗЗД.Решението се
обжалва в частта в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение на причинените му
неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 05.04.2016 г. за разликата над
уважения размер от 5000,00 лева до размера от 24 000 лева за претъпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.10.2019 г. и в частта, в която е
отхвърлен иска за заплащането на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и
за имуществени вреди за периода от 21.06.2019 г. до 17.10.2019 г. ,както и в частта в която
ищецът е осъден да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ********* сумата
от 1245, 61 лв.представляваща направените по делото разноски.
В жалбата се излагат съображения за неправилна правна квалификация на
предявените искове. Поддържа се становището, че правното основание на исковете не е
чл.432 от КЗ, както е приел първоинстанционния съд, а чл.226,ал.1 от КЗ /отм/, вр. пар.22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,а на исковете за присъждане на законната лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди по чл.223, ал.2 КЗ/отм/,вр. с чл.86 и
чл.84 от ЗЗД.
Поддържа се и становището, че неправилно в обжалваното решение съдът не е
взел предвид характера, вида и степента на получените увреждания и не е обсъдил всички
неимуществени вреди, които са настъпили за ищеца в резултат на ПТП. Счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на съпричиняване по
отношение на вредоносния резултат от ищеца в настоящото производство. Направен е
анализ на приетите по делото експертизи и гласни доказателства, които според въззивника
водят до извод различен от този, който е приел първоинстанционния съд. Изложени са
подробни съображения по отношение на фактическата обстановка, на експертизите, както и
съображения досежно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства по никакъв
начин не се установява наличието на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като приносът
му за наличието на такова съпричиняване не бил установен по несъмнен и категоричен
начин.Доказателствата в тази връзка по делото били противоречиви и не е доказано
възражението на ответника за наличието на съпричиняване. В тази връзка счита, че
определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не е следвало да
бъде редуциран съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД.Поддържа се становището,че
2
напълно необосновано и неправилно съдът е приел съпричиняване 50 %, като не е
изложил мотиви за приноса на пострадалия ищец който да обуславя процента на
съпричиняване.Счита,че ако бъде прието съпричиняване в някаква степен,въпреки липсата
на категорични доказателства,то приносът на пострадалия ищец следва да бъде определен
в далеч по-малка степен.
Поддържа се и становището, че неправилно съдът е определил началния
момент от който следва да се присъди законната лихва, дължима съгласно отменения КЗ и
нормите на чл.84 и чл.86 от ЗЗД най-рано от датата на настъпване на деликта,тъй като по
отменения КЗ н е предвидена задължителна процедура аналогична на тази по чл.480 от КЗ в
сила от 01.01.2016 г.. И доколкото се претендира присъждане на законна лихва от
21.06.2019 г.,то от този момент би следвало да се присъди и претендираната лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, а на от датата на която е отказано
изплащането на обезщетение извънсъдебно.
Претендират от въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд -
Харманли в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с
което да уважи предявения от ищеца срещу „ДЗИ - Общо застраховане" АД иск за
претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000 лева , ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди на
ищеца законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 21.06.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.Претендират присъждане на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдВ, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. З, т. 4 и т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, чрез пълномощника на дружеството, с който се
оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.
Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на
Районен съд - Харманли. Претендират от въззивната инстанция присъждането на разноски,
съгласно списък по чл.80 ГПК - 1320,00 -платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. С
постъпила писмена молба от пълномощника на страната, се поддържа подадената въззивна
жалба. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски по делото ,в това
число адвокатско възнаграждение определено на основание чл.38,ал.2 и ал.1,т.2 вр. с
чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7,ал.2,т.3,4 и 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение в случай, че същото
надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована за насроченото заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли
съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Молят
при постановяване на решението да се отчете факта,че застрахователят е платил
3
присъденото в първа инстанция застрахователно обезщетение. Претендират присъждане на
разноски съгласно представен по делото списък по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Пред първоинстанционния съд са били предявени преки обективно съединени
искове срещу застрахователя по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане причинено от застрахования, както следва: 24 500 лв., -
неимуществени вреди и 15,60 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Страните по делото не спорят за наличие на валидно сключена към 05.04.2016г.
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество „ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД и Н. С. Р., водач на лек автомобил марка „Форд",модел
„Ку риер", с рег.№****, обективирана в застрахователна полица , валидна от 21/07/2015 г.
до 21/07/2016г. , което се установява както от извършената справка на електронната
страница на Информационен център, така и от приетия по делото като писмено
доказателство констативен протокол № 9/05.04.2016 г. Към момента на ПТП - 05.04.2016
г. лек автомобил „Форд", модел „Куриер", с рег. № ***** е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с „ДЗИ - Общо
застраховане" АД, с полица № ВG/06/********* 599, валидна от 21/07/2015г. до
21/07/2016г., поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
предявените от ищеца преки обективно съединени искове.
Относно оплакването във въззивната жалба за неправилно приложение на
материалния закон от първоинстанционния съд, настоящият състав на съда намира
оплакването за основателно. След като застрахователното събитие - процесното ПТП е с
покрит риск съгласно приетата по делото валидна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена през 2015 г. и ПТП е в срока на гражданската отговорност
4
осигуряваща покритие за периода от 21.07.2015 г. до 21.07.2016 г. приложение следва да
намери действащия към този момент материален закон - приложението на част четвърта от
отменения КЗ, действащ до 01.01.2016 г., което изрично е уредено в пар.22 от ПЗР на
действащия към настоящия момент КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Съгласно пар.22 от ПЗР на
КЗ от 2016 г.,в сила от 01.01.2016 г. по отношение на настъпилото на 05.04.2016 г.
застрахователно събитие следва да намерят приложение разпоредбите на отменения КЗ,
доколкото застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното
дружество застрахователен договор от 21.07.2015 г.
С оглед изложеното предявените искове за заплащане на застрахователни
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл.226, ал.1 от
КТ /отм/ вр. пар.22 от ПЗР на КЗ от 2016 г., а исковете за присъждане на законната лихва
върху обезщетенията за вреди са с правно основание чл.223,ал.2 от КЗ ,вр. чл.86 и чл.84 от
ЗЗД. Във връзка с процесното ПТП, на 21.06.2019г. до "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е
била отправена молба, с вх.№ 94-Р-116/ 21.06.2019г. от ищеца за заплащане на имуществени
и неимуществени вреди, като до предявяване на исковите претенции пред районния съд
ответникът не е удовлетворил претенциите на ищеца.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./е дадена възможност на увреденото от
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност”лице да иска пряко от застрахователя
обезщетение за причинените му вреди.Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования, поради което следва да са налице
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.С оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя по предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/
отм./ от отговорността на делинквента и застрахована гражданска отговорност на
последния, застрахователят отговаря за всички причинени от прекия причинител вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Спорните по делото въпроси са осъществено ли е виновно поведение от страна
на водача на застрахования лек автомобил, механизма на ПТП, има ли съпричиняване от
страна на ищеца и в каква степен.
Образуваното досъдебно производство №138/2016г. по описа на РУ-Харманли
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК вр. чл.342, ал.1 от
НК е прекратено с постановление от 06.03.2017 г. С определение от 30.03.2017г. на РС-
Харманли, потвърдено с определение от 02.05.2017 г. на ОС-Хасково жалбата на П. Ш. Ю.
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 138/2016
г. по описа на РУ-Харманли е оставена без движение като недопустима.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда обвързваща гражданския съд
съдът дължи произнасяне за механизма на ПТП и определяне на лицето което виновно е
причинило вредоносния резултат.Гражданският съд следва да се произнесе по
5
преюдициалния въпрос за установяване извършил ли е застрахованият Н. Р. непозволено
увреждане, което е предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя.
По делото са приети като доказателства констативен протокол № 9/05.04.2016г.,
за ПТП съставен от мл. автоконтролъор при „Пътен контрол„ РУ Харманли, АУАН от
05.04.2016 г. срещу Н. Р. и влязло в сила Наказателно постановление № 19-0271-001244,
ОДМВР - Хасково, РУ – Харманли.За установяване механизма на ПТП, по делото са
назначени съдебна автотехническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза.
Съдът приема за установен следният механизъм на ПТП : На 05.04.2016г., в гр.
Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Алеко Константинов" и ул. „Атанас
Чочков", лек автомобил марка „Форд", модел „Куриер", с рег. № **** , с водач Н. С. Р.,
извършвайки завой наляво отнема предимството на насрещно движещия се мотоциклет
„Ямаха", модел „600", с рег.№ *****, управляван от ищеца П.Ш. Ю., при което настъпва
удар между двете МПС. Механизмът на настъпване на произшествието се установява от
приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
9/2016 г., а вината на застрахования в ответното дружество водач реализирал процесното
ПТП, противоправността на извършеното деяние, вредите и причинната връзка между
деянието и вредите се установяват от приетите като доказателства по делото АУАН от
05.04.2016 г. срещу Н. Р. и влязло в сила Наказателно постановление № 19-0271-001244,
ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли,с което по административно-наказателен ред на водача
на л.а. „Форд Куриер" Н. С. Р. е наложено административно наказание, за това, че виновно
е причинил процесното ПТП, нарушавайки разпоредбата на чл.36, ал. 1 от ЗДвП.
Вследствие на пътно-транспортното произшествие са пострадали както водача
на мотоциклета ищецът П. Ш. Ю., така и возещото се на мотора лице. Причината за
настъпването на удара между автомобила и мотоциклета е предприета маневра завой
наляво от страна на водача на лекия автомобил без да пропусне насрещно движещия се
мотоциклет.
По делото са разпитани като свидетели Н. Р.,водач на лекия автомобил
участващ в произшествието, А. С. ,очевидец на ПТП, движещ се зад ищеца и свид.О. М.От
показанията на св. Р. , свид.С. и свид.М. са установяват обстоятелства относно
настъпилото ПТП, които са изследвани от назначените по делото автотехническа и
комплекксна съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза неоспорена от
страните и от доклада на вещото лице инж. С. П. в съдебно заседание се установява,че
непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Форд" с рег. № *****, се е
движел със скорост 22,5км/ч., а мотоциклетът управляван от ищеца се е движел със скорост
от 91.9км./ч. При тези скорости на движение е настъпил и удара между двете превозни
сред ства.Според заключението от техническа гледна точка и при конкретната пътна
обстановка причините за възникването на процесното пътно транспортно произшествие са
предприемане и изпълнение на маневра „преминаване през кръстовището със завой наляво",
6
от страна на водача на лекия автомобил „Форд Куриер" с рег.№****, по начин несъобразен
с другите участници в движението, при съществуваща възможност да ги види и да следи
поведението им. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза ,мотоциклетът управляван от ищеца се е движел преди
произшествието със скорост от 91.9км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в
градски условия - 50км/ч. Според експертизата и при скорост от 50км/ч. ищецът не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Свид.Б., свид.М. и свид.Н. установяват обстоятелства свързани със
здравословното и психичното състояние на ищеца след произшествието,което му се
отразило и физически, и емоционално. Показанията на свид.Л. Б., свид.Ш. М. и свид.Н. Н. са
логични и допълващи се и от тях се установяват настъпилите за ищеца неимуществени
вреди,поради което и съдът ги кредитира изцяло.От показанията на св.Б. и свид. М. се
установява, че след инцидента синът им не познавал близките си и имал болки по цялото
тяло, в китката на дясната ръка и в главата,като се оплаквал и от замайване. За около
период от три месеца се нуждаел от придружител при извършването на елементарни битови
дейности. Не можел да става и не помнел инцидента, не можел да се храни, до тоалетна да
ходи и др. Около три месеца свид.Б. го хранела с каша поради болките от счупването на
кост на лицето. Бил със счупена китка на дясната ръка, като ръката му била изцяло
деформирана.Имал поставен гипс за 45 дни. След инцидента бил променен, като дори спрял
да ходи и на училище. Завършил 10 клас в самостоятелна форма на обучение.Три месеца
имал болки в китката и по тялото. Стоял предимно на тъмно, тъй като имал и главоболие.
Главоболието продължавало периодично и до настоящия момент.Срамувал се когато майка
му го обслужвала.Преди инцидента П. обичал да се събира с приятели, а сега не се виждали.
Свид. Ш. М. установява, че непосредствено след ПТП синът му е имал болезнени
усещания в главата и цялото тяло. Нищо не можел да прави сам и бил изцяло на грижите на
майка си, която му помагала да се храни, да ходи до тоалетна, да се облича и съблича.Гипса
на ръката носил в продължение на 45 дни,като след премахването му имал болки в крайника.
Китката му била изкривена, по краката имал охлузвания, както и по главата. Към настоящия
момент имал и главоболие, като постоянно се ядосвал и се чувствал зле. В тази насока са и
показанията на свид.Н. Н.,която установява, че вследствие на процесното ПТП дясната ръка
на П.Ю. е била счупена, лявото око било затворено, а краката му окьрвавени. Не можел да
се храни нормално и приемал храна с помощта на сламка. Бил с гипс на ръката в
продължение на 45 дни. След изписването му от болницата грижите за П. продължили в
дома му.Имал болки в главата и приемал обезболяващи. Предпочитал да седи на тъмно,
защото светлината го дразнела и засилвала болките му в главата. След катастрофата бил
психически и емоционално стресиран. Станал по-затворен и не искал да общува,дори спрял
да ходи и на училище.
Видно от заключението на съдебно медицинска експертиза вследствие на
претърпяно на 05.04.2016г. ПТП, ищецът П. Ш. Ю. е получил: контузия на главата -
сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, без да е изпадал в кома;
7
охлузване на лицето в ляво; рентгенови данни за счупване в областта на лявата ябълчена
кост и счупване на лъчевата кост на дясната ръка, които увреждания са причинени по
механи зъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при блъскане на
мотоцик летист в автомобил, по начина и при обстоятелствата описани в материалите по
делото.
Според вещото лице д-р Христо Еленски счупването на лъчевата кост на
дясната ръка е причинило трайно и за повече от 30 дни затруднение в движението на
дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК. Определен е срок за имобилизация -4 седмици и
срок на нетрудоспособност 2,5 – 3 месеца. Ищецът е лекуван консервативно като му е
била наложена гипсова превръзка, която е свалена на 20-я ден. В началото изпитвал болки,
чиято интензивност спаднала с времето.Личен преглед на ищеца е извършен на 10.05.2021
г. или почти пет години след произшествието, при който е установено, че ръката му е
напълно възстановена. В заключението е отразено че мозъчното сътресение, което ищецът е
претърпял е протекло със степенно помрачение на съзнанието, без да е изпадал в
състоя ние на кома , при което било причинило разстройство на здравето извън случаите
на чл.чл. 128 и 129 от НК. Посочено е че това увреждане е лекувано консервативно,
лечението е протекло успешно и по делото не се съдържат данни за усложнения от това
ув реждане. Според експерта към настоящия момент няма основание да се приеме, че е
налице причинна връзка между оплакванията от световъртеж при внезапно ставане и
процесното ПТП.Според вещото лице в случай, че наистина е налице счупване в областта
на ябълчената кост, то същото е било без разместване и без клинични прояви, поради което
следвало да се приеме, че е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК, със срок за възстановяване до 20 дни. Охлузването в областта на лявата половина
на лицето причинило страдание, без разстройство на здравето, със срокът за възстановяване
от около 15 дни. Закупените медикаменти Витамин С и Контратубекс - гел според
експертизата пред ставляват разноските направени за лечение за получените увреждания и
са напълно оправдани. Установява се от заключението а и от разпита на вещите лица , че
ако ищецът е бил с поставена изправна каска несъмнено е щяло да бъде избегнато
получаването на описаната в съдебномедицинската експертиза черепно-мозъчна травма.
Претърпените неимуществени вреди и настъпилите промени в
психологическото състояние на П.Ю. вследствие на претърпяното ПТП от 05.04.2016 г. се
установяват и доказват и от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза,която
дава заключение, че настъпилото ПТП на 05.04.2016г. се е отразило негативно върху
психоемоционалното състояние на ищеца, като е застрашило здравето му и е причинило
физически болки и страх,като е формирало у него отпадналост, подтиснатост, напрегнатост,
тре вожност, недоверие и повишена бдителност. Пострадалият Ю. е преживял нервен срив
след инцидента, който с оглед възрастта му на 16 години е блокирал за дълъг период
социализацията на личността му. При прегледа експерта е установила, че соматичното
състояние на пострадалия от ПТП Ю. е възстановено напълно, но психичното му състояние
все още не е. Получените резултати от теста за регидност давали основание на експерта да
8
предположи, че преживяната психотравма от ищеца е трайна и трудно ще бъде отработена с
оглед и консервативността в поведението му. Вещото лице отбелязва, че психологичното
изследване е установило, че към момента на изследването се проявяват симптоми на
посттравматичен стрес и хроничен стрес при ищеца.Налице е висока личностна и
ситуативна тревожност, последица от настъпилото на 05.04.2016 г. ПТП. Страхува се да не
се повтори преживяната злополука. Към настоящия момент той все още има симптоми на
посттравматичен стрес и хроничен стрес. При него съществува вероятност при попадане в
близка до преживяната ситуация да се активират преживяванията и страховете от
инцидента, а това ще доведе до трайни негативни изменения и последствия за личността му.
Вещото лице не може с категоричност да каже, че ако беше потърсена помощ от специалист,
то би било преодоляно посттравматичното стресово състояние.
Така установеното от фактическа страна налага извода,че всички травматични
увреждания, които е претърпял ищеца от настъпилия пътен инцидент на 05.04.2016 г. са
категорично доказани, както и че са последица от противоправното и виновно поведение на
застрахования в ответното дружество водач, който с действията си е реализирал процесното
ПТП. Нарушението на чл.36,ал.1 от ЗДвП от водача на лекия автомобил е виновно действие
по смисъла на чл.45 от ЗЗД, което е в причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен
резултат.
Въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал, настоящият съдебен състав приема за доказана тезата на ищцовата страна за
механизма и обстоятелствата по настъпването на произшествието.
По делото е безспорно установено,че инцидентът е станал на 05.04.2016г., в гр,
Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Алеко Константинов" и ул. „Атанас
Чочков", когато лек автомобил марка „Форд", с рег. № ****, с водач Н. С. Р., извършвайки
завой наляво, е отнел предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха", модел
„600", с рег. № ****, управляван от ищеца Ю., при което настъпило ПТП. Вследствие на
пътно транспортното произшествие е пострадал водача на мотоциклета, ищецът
Ю..Установява се и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и
причинените на пострадалия наранявания.В резултат на ПТП ищецът е получил телесни и
психически увреждания, безспорно и несъмнено са предизвикали болки, страдания и
неудобства, представляващи по своя характер причинени на ищеца неимуществени вреди.
За обезвредата им, виновният водачл носи гражданска отговорност - да заплати
обезщетение, за да ги поправи - съгласно разпоредбите на чл. 45, чл, 51 ал.1 и чл. 52 от
Закона за задълже нията и договорите.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост,като при определяне размера на неимуществените вреди съгласно
утвърдената съдебна практика следва да се вземат предвид всички обстоятелства, в това
число характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при
които е извършено, причинените морални страдания и други. На преценка подлежат вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
9
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото
развитие.Съобразявайки всички тези обстоятелства, възрастта на ищеца - към датата на
ПТП е непълнолетно лице, което вследствие на пътно-транспортното произшествие е
получило наранявания, които са променили начина му на живот и нормите на
справедливостта, съдът счита, че следва да определи обезщетение за неимуществени
вреди размер на 15 000 лева ,до който размер предявения иск за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан и съответства на принципа на справедливост в чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира за основателно направеното от страна на ответното дружество с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия.Ответното дружество се позовава на обстоятелствата, че ищецът е бил
неправоспособен водач на мотоциклет, управлявал е без поставена предпазна каска и се е
движил със скорост от 91.9км./ч., при ограничение от 50 км/ч. в населено място. Нямал е
сключена застраховка „ГО" на автомобилистите.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, е само това
конкретно установено поведение - действие или бездействие на пострадалия, чието
кон кретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и
без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или вредоносните
последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори
без спорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия имат значение при прецен‐
ката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настьпването
на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.В конкретния случай скоростта с която се е
движил ищеца не се намира в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП и
вредоносните последици от него,тъй като и при скорост от 50км/ч. ищецът не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Според настоящия състав на съда, възраженията направени от ответната страна
относно неправоспособността на ищеца да управлява конкретния мотоциклет, без
поста вена каска и при скорост почти надвишаваща два пъти максимално разрешената
скорост за движение в градски условия са категорично установени. Ако въпреки това
ищецът е управлявал с по-ниска скорост, получените наранявания нямаше да бъдат в
установения по делото характер и интензитет. При преценка наличието на съпричиняване
от страна на ищеца, съдът отчита и категоричното становище на вещото лице д-р Еленски,
че ако ищецът е бил с поставена и изправна каска, несъмнено е щяло да бъде избегнато
получаването на получената черепно-мозъчна травма.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца П. Ш. Ю., но това
съпричиняване е в размер на 25 % ,а не както е приел първоинстанционния съд 50%, поради
което и на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, следва определеният размер от 15 000 лева да се
намали на 11 250 лева. До този размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи,
10
като искът за разликата до пълния предявен размер от 24 000лв., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Предвид основателността на главния иск основателен
се явява и предявения акцесорен иск за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди
в размер на 11 250 лева, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателна е и претенцията за лихви върху обезщетението за имуществени вреди в размер
на 15,60 лева, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Претенцията
на ищеца за неимуществени и имуществени вреди и депозирана пред ответното дружество с
писмена молба от 21.06.2019 г.,считано от която дата следва да се присъди законната лихва.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Ш. Ю., с ЕГН ********** от **** против
“ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София иск за присъждане на сумата над 5000,00 лв. до 11 250,00 лв. - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 05.04.2016
г. ПТП, ведно със законната лихва върху разликата над 5000 лв. до 11 250,00 лв. от
17.10.2019г., в частта в която е отхвърлен иска за заплащане на законната лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 21.06.2019 г. до
17.10.2019 г., и в частта в която ищецът- П. Ш. ЮЛ. е осъден да заплати на “ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 1245, 61 лв. - разноски по делото.Решението
в останалите му части следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК и чл.80 от ГПК ,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените съдебни и
деловодни разноски съобразно уважения размер на исковете.Видно от представения
списък за разноски по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски в размер на 1580,00лв. от
които: 1030лв. – държавна такса , 380 лв. – държавна такса и 550лв. - възнаграждение за
вещи лица.Съобразно уважените размери на предявените искове – 11 250 лв. – за
неимуществени вреди и 15,60 лева – за претърпени имуществени вреди ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на въззивника сумата от 899, 43 лв. - разноски
по делото.
На основание чл.38 ал.1 т.2 вр.чл. 36 ал,2 от Закон за адвокатурата вр. чл.7 ал.2
т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р.М. от
АК-София адвокатско възнаграждение в размер на 580,71 лв.за първа инстанция и
сумата от 651,32 лв. – за въззивната инстанция.
С оглед направеното искане от ответното дружество за присъждане на раз‐
носки, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК , ищецът следва да бъде осъден да
заплати деловодни разноски съобразно отхвърления размер на исковете и размера на
доказаните по делото разходи от страна ответника - сумата 1146,38 лв.-направени разноски
за производството пред районния съд и сумата 758,58 лв.-направени разноски за въззивното
производство.
Мотивиран така, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260100/01.07.2021г. на Районен съд-Харманли по гр.дело
№ 306/2020 г. по описа на съда в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Ш. Ю., с
ЕГН ********** от **** против “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД,с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София иск за присъждане на сумата над 5000,00 лв. до 11
250,00 лв. - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
настъпило на 05.04.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва върху разликата над 5000 лв. до
11 250,00 лв. от 17.10.2019г., в частта в която е отхвърлен иска за заплащане на законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, за периода от
21.06.2019 г. до 17.10.2019 г., и в частта в която ищецът- П. Ш. ЮЛ. е осъден да заплати на
“ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 1245, 61 лв. - разноски по
делото,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати на П. Ш. Ю., с ЕГН ********** от ***** сумата
над 5000 лева до 11 250 лева или още 6 250,00 лв. над присъдената от районния съд сума от
5000 лв. като главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
в болки и страдания, резултат от получените увреждания във връзка с настъпило на
05.04.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва считано от 21.06.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в
размер на 15,60 лв. вследствие на претърпяно ПТП на 05.04.2016г., считано от 21.06.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата до 24 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен отхвърля.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати на П. Ш. Ю., с ЕГН ********** от **** сумата от
899,43 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати на адв.Р.М. от АК-София на основание чл.38 от
ЗАдв ,вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатско възнаграждение от 580,71 лв. пред районния съд и адвокатско
възнаграждения от 651,32 лв. – за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Ш. Ю., с ЕГН ********** от **** да заплати на “ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София сумата
1146,38 лв. -направени разноски за производството пред районния съд.
ОСЪЖДА П. Ш. Ю., с ЕГН ********** от **** да заплати на “ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
сумата 758,58 лв.-направени разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
12
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13