№ 32
гр. Радомир, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100572 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на . г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, в качеството на заемодател и С. Р. С., в качеството на заемател, бил
сключен договор за потребителски кредит с № EMLN-., по силата на който заемодателят се
задължил да предостави на заемателя сума в размер на 9000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита, а последният се задължил да върне същата на
заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 8914,32 лева. С предоставянето на
посочената сума заемодателят изпълнил задължението си към заемателя по сключения
договор, като за последния възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в договора. Заемателят се задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.03.2015 г. на 72 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 248,81 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил на 20.04.2019 г., а на
последната – на 20.03.2025 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.03.2025 г., но
предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на
основание чл. 5 от Общите условия. В тази връзка от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД до кредитополучателя било изпратено писмено уведомление, с което му се
съобщавало, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 18.03.2022 г.
Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на
1
18.03.2022 г.
Вследствие на допуснатата забава в изпълнение на задълженията на длъжника била
начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 21.09.2019
г. до 30.03.2022 г., като общият размер на начислената лихва бил 2673,53 лева.
Ищецът посочва, че вземането, произтичащо от сключения договор за потребителски
кредит, било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения по силата на договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1
от 10.02.2020 г.
Цедентът упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да изпраща
писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на сключения договор за
цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните
задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Изпратеното до ответницата уведомително
писмо за извършената цесия било получено от последната на 18.03.2022 г.
Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответницата, „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било образувано ч. гр. д. № .
г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение № . г., връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата С. Р. С. дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД следните суми: 8805,63 лева – главница по договор за потребителски кредит
с № EMLN-. от . г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията;
сума в размер на 5648,07 лева – договорна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 г. до
18.03.2022 г. и сума в размер на 2673,53 лева – мораторна лихва за забава за периода от
21.09.2019 г. до 30.03.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С писмена молба изразява становище за основателност на предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което същите да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 30.03.2022 г.
до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК против ответницата С. Р. С. за дължими суми по договор за паричен заем от . г., въз
2
основа на което е образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ
ответник, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № EMLN-. от . г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството на
кредитор и С. Р. С., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 9000,00 лева, която кредитополучателят
се е задължил да върне на 70 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 248,81
лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 20.04.2019 г., а на
последната – на 20.01.2025 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между
тях договор: лихвен процент – 20,95%; годишен процент на разходите – 24,91%; общ размер
на всички плащания – 17 914,32 лева.
По делото е приет и договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
(цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора.
От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г. се установява, че вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България срещу ответницата С. Р. С., произтичащо от
договор за потребителски кредит № EMLN-. от . г., е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г., потвърждение за сключения
договор за цесия, подписано от управителя на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, както и уведомително писмо, с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
уведомява ответницата С. Р. С. за настъпилата предсрочна изискуемост по сключения
договор за потребителски кредит № EMLN-. от . г., както и че задължението ú по сключения
договор за кредит е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Представени са също и доказателства във връзка с изложените твърдения за
уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия (известие за доставяне).
По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя изцяло по
3
посочена от него банкова сметка в ОББ АД на . г., като последният е извършил плащания в
общ размер на 1595,24 лева и с тях са погасени 230,35 лева – главница, 1250,97 лева –
договорна лихва и 243,92 лева – застраховка. Според вещото лице размерът на непогасеното
задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва: 8805,63 лева –
главница; 5648,07 лева – договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 18.03.2022 г. и
обезщетение за забава в размер на 2673,53 лева за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г.
Според вещото лице последната заплатена от кредитополучателя месечна погасителна
вноска в пълен размер е с падеж 20.06.2019 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
съобразно задачите, по които е назначена експертизата.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответницата във връзка със сключения договор за
потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната
сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и цесионера - „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, уведомяването на ответницата за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин наличието на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството ú на
кредитополучател, въз основа на сключения договор за потребителски кредит № EMLN-. от .
г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на
страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се
оспорва неговата действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните
са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.
Установява се наред с това от представените по делото писмени доказателства, че
вземането на кредитора срещу ответницата по сключения договор за кредит е прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за прехвърляне на парични
4
задължения от 19.08.2019 г., като в тази връзка съдът съобрази и представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към сключения договор за цесия, в което е включено и
вземането на кредитора срещу ответницата С. С.. Съдът, като взе предвид приложеното към
исковата молба уведомление, с което ответницата бива уведомена, че задължението ú по
сключения договор за паричен заем е изкупено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
както и представеното пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г. и съобразявайки практиката
на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове, сред които: решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015
г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника. Според
решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о., предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
На следващо място, видно от събраните по делото писмени доказателства,
уведомлението, изпратено от ищцовото дружество до ответницата на 16.03.2022 г., с което
вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, не е достигнало до
последната преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, тъй като видно от приложената по делото обратна разписка уведомлението не е
било потърсено от ответницата. Задължението за плащане на погасителните вноски по
договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно
уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост
настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до
кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този
момент. Независимо от липсата на ангажирани по делото доказателства, от които да е видно,
че предсрочната изискуемост е обявена на ответницата преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съгласно приетото в решение № 10/25.02.2020 г. по т. д.
№ 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да
бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен
като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици
с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
5
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в
хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното
основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението
следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то
към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита.
Предвид горните мотиви и като съобрази предвиденото в чл. 5 от ОУ към договора за
кредит право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при просрочие на две
или повече месечни вноски, като видно от заключението на вещото лице
кредитополучателят е преустановил напълно плащанията по договора, считано от 20.01.2020
г. и доколкото към исковата молба е приложено уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, което е получено от ответницата заедно с преписа от исковата
молба на 09.08.2022 г., съдът намира, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно и
този факт следва да бъде взет предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Размерът на дължимата от ответницата главница по сключения договор за
потребителски кредит от . г. е изчислен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза и е в размер на 8805,63 лева.
Задължението за заплащане на договорна лихва страните са уговорили в раздел
„Параметри и условия“ по договора. Според вещото лице общият размер на дължимата
договорна лихва за целия срок на договора е 6899,04 лева, като останалата непогасена сума
от ответницата е в размер на 5648,07 лева. В тежест на заемателя/кредитополучателя може
да се възложи да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски
заем/кредит и това не противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2
ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите
парични средства и тя има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се
дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят размера ù над размера на
законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и в равна степен и на добрите нрави. В този
смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки (арг. от
чл. 288 ТЗ). С оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на
заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки,
съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна,
водеща до противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
По отношение на претенцията, касаеща лихвата за забава, следва да се посочи, че
вземането на това основание възниква при наличие на главно парично задължение,
6
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. С
оглед постигнатата между страните договорка в чл. 5 от ОУ, предвиждащ дължимостта на
мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането на погасителни вноски и предвид
изложеното от вещото лице, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита, като
последната платена в пълен размер месечна погасителна вноска е от 20.06.2019 г., съдът
намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както се
претендира с исковата молба за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г., чийто размер,
изчислен от вещото лице, е 2673,53 лева.
Предвид всичко гореизложено, следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 8805,63 лева – главница,
договорна лихва в размер на 5648,07 лева за периода от 20.09.2019 г. до 18.03.2022 г., както
и обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г. в размер на 2673,53 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното ù
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съобразно уважената част от исковете.
Съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева
- за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от
ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 685,00 лева,
както и сумата от 150,00 лева – депозит за вещо лице и предвид изхода на спора, да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 985,00 лева – направени разноски
по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес:
с. С., общ. К., обл. Перник, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата в размер на 8805,63 лева (осем хиляди
осемстотин и пет лева и шестдесет и три стотинки) – главница по договор за потребителски
кредит с № EMLN-. от . г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задълженията; сума в размер на 5648,07 лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и осем
7
лева и седем стотинки) – договорна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 г. до
18.03.2022 г. и сума в размер на 2673,53 лева (две хиляди шестстотин седемдесет и три лева
и петдесет и три стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 21.09.2019 г. до
30.03.2022 г.
ОСЪЖДА С. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. К., обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 сумата от 985,00 лева (деветстотин осемдесет и пет лева) – направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8