Решение по дело №6791/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260280 гр.Пловдив, 23.02.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 17.02.2021г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №6791/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 267/16.10.2020г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/-Пловдив, с което на В.П.А. с ЕГН ********** *** на основание  чл.442, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /съкр.ЗВД/ е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл.229, ал.1 от ЗВД.

            В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението.

            Жалбоподателят, редовно призован, изпращат представител адв.Д., който подържа жалбата на основанията сочени в нея.Представя доказателства от които е видно, че на ул.** в гр.Пловдив е регистриран обект за производство на комбинирани фуражи.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител- юрк.Б. която моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

              Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

               При проверка на служители от ОБДХ, сред които и св.Б. на 16.09.2020г. на обект находящ се в гр.Пловдив, ул.** било констатирано че в обекта представляващ къща с двор се съхранявали везна, пакетираща машина, опаковки, етитеки, както и суровини за производство на храна за риби.Било преценено, че тъй като собственика на къщата жалб.В.А. няма обект регистриран по смисъла на ЗВД на този адрес същата е извършила нарушение по чл.229, ал.1 от ЗВД.

            Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – НП, АУАН и показанията на актосъствителя Б..

             В случая обаче се представи и удостоверение за регистрация на обект  за ул.** в гр.Пловдив издаден на ЕТ „**“.Съдът кредитира същото, макар че от ОБДХ е представено писмено доказателство с което се отрича съществуването на този обект на ул.**, обективирано в изявление на Директора на ОБДХ-Пловдив.Съдът не кредитира твърдението на ОБДХ тъй като видно от удостоверението същото би могло да се заличи на основание чл.16, ал.10 от Закона за фуражите със заповед.Доколкото такава не е представена то обекта не е заличен.

             При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

              При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

              В случая обаче не е извършено нарушение.Видно от представеното удостоверение и показанията на действащия едноличен търговец на когото е издадено разрешението св.К.А., който е ** на жалбоподателя същия упражнява дейност, има регистрация видно от пекатежния артикул представен и приет от съда.

               Все пак следва да се отбележи, че проверката е била на ул.**а, което е различно от ул.**.Но и административно наказващия орган предвид представеното удостоверение цели доказване именно за адрес ул.**.В констативния протокол също проверката е записана на адрес ул.**.В случая не се доказа дали е налице техническа грешка, но дори и административно това да се води друг адрес то последния неиминуемо е свързан със ул.**, тъй като се обитиват двата свързани адреса от съпрузите А. и жалб.А..Ето защо е следвало да се предупреди нарушителя в случай че е налице нарушение да поиска формално в удостоверението освен ул.** да се впише 14а, а в случай, че е налице наличен друг административен адрес да се добави и той.Тоест дори и да е налице нарушение същото би се явило и маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

               Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство по делото.Възнаграждението видно от представените доказателства е платено в брой и е на определения в наредбата минимум.Ето защо Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/-Пловдив следва да бъде осъдено да се заплатят разноските направени от жалбоподателя в размер на 300лева.

               Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът

 

                                                 Р Е Ш И:

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 267/16.10.2020г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/-Пловдив, с което на В.П.А. с ЕГН ********** *** на основание  чл.442, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /съкр.ЗВД/ е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл.229, ал.1 от ЗВД като незаконосъобразно.

               ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/-Пловдив да заплати на В.П.А. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокатска защита.       

               Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:       

Вярно с оригинала: