№ 200
гр. Червен бряг, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20214440101263 по описа за 2021 година
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от ЗК „ххх, със седалище и адрес на
управление: гр. ххх представлявано от М.С.М.Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори против
ЮЛ. ЗЛ. М., с ЕГН **********, с адрес с. ххх, по която е образувано гр.д.№ 1263 по описа
за 2021 г. на съда, като се иска от съда да осъди ответната страна да заплати на ищеца
сумата от 785.31 лв., както и лихва в размер на 142.68 лв., за изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователна полица № ххх със срок на валидност от 29.09.2015г. до
28.09.2016г.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответната страна, чрез особен представител
– адв. С.Б. е представила подробен писмен отговор по предявената искова молба, с който се
оспорва същата, като възразяват срещу дължимостта на исковата претенция, като погасена
по давност.
ИЩЕЦА – редовно призован не се представлява в съдебно заседание. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА – редовно призована, не се явява, представлява се от назначения особен
представител – адв. С.Б. от АК - Плевен. Оспорва исковете изцяло и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след
преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
приема за установено следното от фактическа страна: Видно от Застрахователна
полица № ххх/29.09.2019 г., л. а. марка „ххх, собственост на „ххх и от транспортния
инцидент са му нанесени щети, същият е застрахован по застраховка “Гражданска
1
отговорност” при ищеца за периода от 29.09.2015г. до 28.09.2016г.. Установява се от
Протокол за ПТП № 1463245/11.03.2016 г., че на 11.03.2016г. около 07.40 часа на ПП-3, с.
Радомирци, на кръстовището образувано от ул. „Г. Димитров“ водачът ЮЛ. ЗЛ. М. при
управление на л.е. марка „Форд“ модел „Мондео“ с рег. № ЕН 2757 ВТ, собственост на
Алекси Борисов Милов поради отнемане на предимство на знак /Б-2/ реализира ПТП с
движещия по път с предимство, л.а. марка ххх, собственост на „ххх.
Видно от уведомление за настъпило застрахователно събитие; докладна записка; опис-
заключение; сравнителна експертиза; експертиза; доклад по щета № ххх и РКО, е
образувана преписка по щета и е извършена оценка за претърпените щети по застрахования
автомобил в размер на 785.31 лв.Видно от Преводно нареждане с уникален регистрационен
номер ххх г., на застрахованото юридическо лице „ххх е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 785.31 лв. за претърпените щети по автомобила.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, е
правомерен юридически факт, тъй като е предмет на изпълнение на възникнало за
застрахователя задължение да го стори. Предпоставките за възникване на това задължение,
респ. за пораждане насрещното право на третото лице да получи застрахователно
обезщетение, запълват следния законов фактически състав: 1/ действие на валиден договор
за имуществена застраховка „Гражданска отговорност", имащ за предмет поемане от
застрахователя на риск от настъпване на частични повреди/ опасност от настъпване на вреди
/ по обекта на застраховката- застрахованото МПС чрез покриването му с възстановителната
парична стойност на увредените части, срещу заплащане на премия от застрахования; 2/
настъпване на застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП; 3/
източник на реална имуществена вреда, претърпяна от застрахования, която е; 4/ установена
по вид и парична стойност/ оценка/. С плащането на застрахователното обезщетение на
правоимащото застраховано /трето на спора/ лице в полза на застрахователя/ищеца/
възниква по силата на закона субективно регресно материално право да иска възстановяване
на платеното от причинителя на вредата, тъй като застрахователят се счита встъпил
/суброгирал се е/ в правата на застрахования /от момента на плащането на обезщететието/,
които последният притежава към деликвента - чл. 410, ал.1 от КЗ. Удовлетворяването на
правото на обезщетение, чийто носител е увреденото застраховано лице има двоен
погасяващ ефект- погасява се както това пряко субективно право, така и правото на това
лице към причинителя на вредата. Затова в идейната основа на разглежданото законно
регресно право е заложен един общ правен принцип- този за недопустимост на
неоснователното обогатяване /този, който уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да
избегне в крайна сметка тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата,
която друго лице е платило на увредения, независимо, че това е извършено по силата на
договор.Установи се, че между ищеца и застрахования „ххх е сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” със Застрахователна полица № ххх/29.09.2019 г., л. а.
марка ххх, собственост на „ххх, който е бил валиден към момента на процесното
2
ПТП. Установи се, че ищеца по делото е изплатил застрахователното обезщетение на
застрахованото лице в размер на 785.31 лв. с платежно нареждане уникален регистрационен
номер ххх, с което и на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата.
Но, основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че процесното
задължение е погасено по давност. Видно от твърдението на ищеца в исковата молба и от
приложеното платежно нареждане с уникален регистрационен номер ххх ищеца е
извършил плащането на 10.07.2016г. Именно от тази дата за застрахователя възниква
правото да поиска регресно плащане. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на
17,08,2021г. Това е сторено след изтичане на срок повече от пет години. Предвид това
предявения положителен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения положителен установителен иск от ЗК „ххх,
със седалище и адрес на управление: гр. ххх представлявано от М.С.М.Г. и П.В.Д. –
изпълнителни директори с който се исска от съда да признае за установено, че ЮЛ. ЗЛ. М. с
ЕГН ********** от с. ххх дължи сумата от 785.31 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и
31 ст., представляваща обезщетение за изплатена застрахователна сума по щета, вследствие
настъпило ПТП на 11.03.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3