№ 292 / 19.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Николинка Александрова и в присъствието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 752 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба на Г.А.Г. xxx,,Д. Т.” № 8, вх.А, ап.4, ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 005703 издадено на 08.12.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на по 10.00 лева и 300.00 лева за извършени административни нарушения по чл.100, ал.1 т.1 и т.2 и чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице оспорва санкциониращият административен акт в частта, с която му е било вменено извършването на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС спряно от движение. Твърди се, че управляваният от него лек автомобил е бил собственост на друго лице и самият той никога не е бил подавал молба за спирането му от движение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Г., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Пред съда навежда възражение и за изтекла давност.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 01.11.2017г., около 13:25ч. в с.Мърчево, Област Монтана на ул. ,,Първа" се намирали полицейските служители А. Н. и Л.Д., които спрели движещия се лек автомобил марка ,,БМВ 316", с рег.№ XXXX , собственост на А. Г.А.. При проверката било установено, че водачът на МПС бил жалбоподателя Г.Г., който при поискавен не представил СУМПС и КТ към него. При извършена спрявка с ОДЧ от страна на свидетеля А. Н. било установено, че управляваният лек автомобил бил спрян от движение. По случая бил сътвавен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражението, че не е бил уведомен, че колата е била спряна от движение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя и съдът я прие за безспорно установена и подкрепяща се от свидетелсикте показания на А. Н. и Л.Д. както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от разпита на свидетеля Н. е, че същият си спомня за случилото се при предявяване от страна на съда на АУАН. Същевременно в показанията си свидетелят Д. заявява, че не си спомня за извършената проверка и констатираното нарушение дори и при предявяване на акта. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, но неподкрепящи административното обвинение. Те установяват единствено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал спрян от движение лек автомобил, но не и налиичето на неговия умисъл в тази насока.
Допълнителен аргумент са и писмените доказателства по делото и в частност изисканата от съда справка от административно наказващия орган, в която изрично да бъде посочено дали е било сведено до знанието на санкционираното лице обстоятелството, че управляваният от него автомобил е бил спрян от движение. В тази насока липсва нарочен отговор, като единствено е било посочено, че има служебна промяна в регистрацията на въпросното МПС.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото е незаконосъобразно.
Съдът напълно споделя оплакването на жалбоподателя, наведени още в депозираното възражение при съставянето на процесния АУАН, че същият не е знаел, че управляваното от него МПС е било спряно от страна на дееца, че управлявания от него лек автомобил е бил спрян от движение. В своите показания актосъставителя признава, че поводът за санкциониране на дееца по чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП е бил единствено и само получената информация от ОДЧ, че след като не представил СУМПС и КТ, управляваният автомобил е бил спрян от движение. Никакви уличаващи вината обстоятелства не бяха ангажирани от страна на административно наказващия орган, чиято тежест е да докаже всички признаци на вменените административни нарушения, сред които е и субективната им страна. За пълнота следва да се отбележи, че показанията на актосъставителя А. Н. не бяха подкрепени от нито едно друго доказателство или доказателствено средство, включително и от страна на свидетеля по акта. Поради тази причина и на това основание, вменоното административно нарушение се явява необосновано и недоказано.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за погасяване на административната отговорност поради изтекла давност. Очевидно е налице смесване между погасителна и изпълнителна такава, последната от която касае погасяване на наказанието глоба, но при наличие на влязъл в сила санкциониращ административен акт. Погасяването на административната отговорност на това основание е разяснено в Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС, където изрично е налице препращане към погасяване на наказателно преследване по давност по НК. В случая наложеното като наказание глоба се погасява след изтичането на 4г. и 6м., тъй като разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК предвижда пълно погасяване на отговорността след изтичането на срок, който надвишава с една втора този по чл.80, ал.1 т.5 от НК, а именно – три години за всички останали случаи. При наличие на изпълнително деяние на 01.11.2017г. към настоящия момент абсолютния давностен срок все още не е изтекъл.
Поради тази причина и издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобрано в обжалваната му част и като такова следва да бъде отменено.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи цялостната отмяна на обжалвания акт на процесуално основание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 005703 издадено на 08.12.2017г. от от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана в частта, с която на Г.А.Г. xxx,,Д. Т.” № 8, вх.А, ап.4, ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП.
В останалата част наказателното постановление не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: