№ 269
гр. Варна , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20203100901171 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Н. ИВ. М., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Ю.Г. , редовно упълномощен и приет от съда, с пълномощно по
делото.
Ищецът Н. Р. М. , редовно призована чрез законен представител Н.М.,
не се явява, представлява се от адвокат Ю.Г., редовно упълномощен и приет
от съда, с пълномощно по делото.
Ищецът В. Р. М., редовно призована със съгласието на законен
представител Н.М., не се явява, представлява се от адвокат Ю.Г. , редовно
упълномощен и приет от съда, с пълномощно към исковата молба.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“ АД, редовно призовано, не се явява законен представител на
дружеството, представлява се от юрисконсулт Г.С., редовно упълномощена
и приета от съда с пълномощно по делото.
Ответникът ЯВ. АЛ. Р. , редовно призован, не се явява депозирана е
молба по делото.
Трето лице помагач ЯВ. АЛ. Р. , редовно призован, не се явява,
депозирана е молба по делото.
1
Свидетелят Д. ЮЛ. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице М. В. Р., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице ЦВ. АТ. СТ., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице АЛ. ХР. В. , редовно призован, не се явява, депозирана е
молба по делото.
Вещото лице В. Н. СТ., редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 10584 от 02.06.2021г. от
третото лице и ответник Я.Р., с която заявява, че няма да се яви в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 10571 от 02.06.2021г. от
вещото лице А.В., с която моли за допълнителен срок за изготвяне на
заключението.
Адв. Г.: Няма пречки. Моля да дадете ход.
Юриск. С.: Моля да дадете ход.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Г.: Поддържам исковата молба с допълнението към нея.
Юриск. С.: Оспорваме исковата молба. Поддържам отговора на исковата
молба и допълнителния отговор. Моля да допълните проекто-доклада по
делото с оглед заявените в отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Освен че
са били без правилно поставени обезопасителни колани и във връзка с това,
че същите са знаели, че водачът е употребил алкохол, възражения по чл.477,
ал.4 от Кодекса за застраховането, както и възражение за съпричниняване,
2
обективирано в знанието на пострадалите, че водачът е бил неправоспособен
или по-точно към момента на ПТП-то е бил с отнето свидетелство за
управление на МПС. Моля също така да се произнесете, доколкото липсва
произнасяне по доказателственото ни искане за събирането на
токсикологична експертиза, както и за разпореждане третото лице помагач
Я.Р. да се яви лично и да даде обяснение на страна. Имаме искане за
обяснение на страна, обективирано в т.6 на стр.4 от отговора на исковата
молба да даде обяснение във връзка с тези възражения.
В случай, че допълните доклада с тези наши искания, впоследствие ще
направя във връзка с това и доказателствени искания. Те са направени в
отговора, но ще бъдат уточнени доколкото видях, че е допусната
автотехническа експертиза, внесли сме депозит, а в отговора на исковата
молба нямаме изрично искане за автотехническа, а имаме за съдебно-
медицинска, по която вещото лице не му е указано да отговори по т.2 от
отговора. Единствено ще изменя искането си като вместо за съдебно-
медицинска – за комплексна съдебно-медицинска и автотехническа.
Въпросите са същите, но ще уточня допълнително още два въпроса. Не са
включени в т. 2 от отговора: Има ли характерни белези по пострадалия, по
които да се съди за поставяне на обезопасителен колан. На вещото лице не му
е указано в определението да отговаря на тези въпроси и на нас също не ни е
указано да внесем депозит за съдебно-медицинска експертиза, а е допусната
автотехническа. Въпросите са в т.2 на стр. 4 в отговора на исковата молба.
Доколкото вече е допусната автотехническа и е допусната и съдебно-
медицинска ще поискам да работят вещите лица комплексно, тъй като за да
бъде отговорено на тези въпроси, трябва да се вземе предвид механизма на
ПТП-то, който е установен вече с влязла в сила присъда.
Истината е, че видях това преди малко. Иначе щях да направя това
искане с молба и бях останала с впечатление, че наистина съм поискала
комплексна – не съм видяла - иначе щях да реагирам своевременно. Желая и я
поддържам по този начин, внесен е депозита, просто ако може да я изменим в
комплексна, като останат тези въпроси и да напишем два уточняващи към
инженера по автотехническата част, който е допуснат.
Също така поддържам искането в т.3 за допускане на съдебно-
3
токсикологична експертиза. Действително с влязла в сила присъда е
установено употребата на алкохол от страна на водача, но с тази експертиза
ние целим да установим знанието на пътниците в автомобила за това, че той
е употребил алкохол.
Последно във връзка с това, че е бил с отнето свидетелство, в отговора
сме направили искане да бъде изискана справка от КАТ в №7, като
поддържаме това искане.
Адв. Г.: Определено няма спор, както и по отношение на наличие на
застрахователно правоотношение, защото се признава в отговора, може да
прочетете едно определение. Това е установено с присъда.
Юриск. С.: Не съм сигурна, че точно в тази част е установено с присъда.
Адв. Г.: По-скоро в мотивите е посочено. Неправилно се изразих, че е с
присъда. Може да приемете, че е безспорно установено и не е спорно между
страните този факт. Няма как да го оспоря.
Юриск. С.: Да, че към момента на събитието е бил с отнето
свидетелство за управление на МПС поради глоби, неизползване на колан, но
това е в мотивите, а не в присъдата.
Ние сме признали наличието на застрахователно правоотношение. Не
възразяваме да бъде прието за безспорно.
СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК прави
следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 522 от
11.05.2021 година, като го допълва в частта, в която се обсъжда отговора
на ответника като след възражението за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан следва да се допълни и възражението,
направено в отговора за знание от страна на пострадалите, че шофьорът
е употребил алкохол, както и че е бил с отнето удостоверение за
правоуправление. Доклада се допълва и в частта за безспорните и
ненуждаещи се от доказване факти, че лицето Я.Р. е било лишено от
право на управление на МПС към датата на настъпване на процесното
ПТП на 13.11.2018г. След допълненията докладът се обективиран в
4
протокола от съдебно заседание, както следва:
Предявени са искове от Н. ИВ. М., действаща лично и като законен
представител на детето си Н. Р. М. и В. Р. М., действаща лично и със
съгласието на майка си, всички с адрес ***** срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати следните суми:
- на всяка от ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на техния съпруг и съответно баща Р.В.М. сумата от по 150 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на ПТП – 03.11.2018г. до
окончателното им изплащане;
- на В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М.,
ЕГН **********, за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки
и страдания от счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост с
разместване, счупване на кръстеца вляво без разместване, счупване на лявата
ключица, травми на лъчевия нерв на лявата предмишница, контузия на левия
бъбрек, счупване на две леви ребра с излив на кръв в лявата плеврална
кухина, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., обща сума в размер на 50 000
лева, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на ПТП -
03.11.2018 г. до окончателното изплащане;
- на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и
със съгласието на майка си Н. ИВ. М., ЕГН **********, за претърпените от
нея имуществени вреди в размер общо на 2190.00 лв. за заплатени нейни
лични разходи на МБАЛ „Света Анна Варна" ЕАД за лечение на травми,
настъпили при ПТП на 03.11.2018г., ведно с мораторната лихва върху тази
сума, считано от 03.11.2018 г., до датата на подаване исковата молба в съд -
16.10.2020г.. в размер: на 434.35 лв., а след тази дата и дължимата законова
лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;
- на Н. ИВ. М., ЕГН **********, за претърпените от нея имуществени
вреди за заплатени разходи за погребение на съпруга й Р.В.М. в размер на
453.00 лева, ведно с дължимата мораторна лихва върху тази сума, считано от
датата на плащане 03.11.2018г. до датата на подаване исковата молба в съд -
16.10.2020г., в размер на 89.84 лв., а след тази дата ведно със законната лихва
5
върху тази сума до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че трите ищци са съответно майка и двете
й дъщери, родени по време на брака й с баща им Р.В.М., ЕГН **********.
Семейният им л. а. AUDI с per. № ***** е бил застрахован по ГО в ЗАД
"АРМЕЕЦ" с полица № BG /11/118001409209 със срок на договора от
12.05.2018г. до 11.05.2019г.
На 03.11.2018г. в землището на с. Старо Оряхово по главен път 1-9
обл.Варна посоченият лек автомобил катастрофирал. В него като пътници
освен водача ЯВ. АЛ. Р. е пътувал Р.В.М., а на задната седалка е спяла В. Р.
М.. При това ПТП е причинена смъртта на Р.М. и средни н леки телесни
повреди на втората ищца, изразяващи се в счупване на горното и долно рамо
на лявата срамна кост с разместване, счупване на кръстеца вляво без
разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на лявата
предми мница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра с излив
на кръв в лявата плеврална кухина.
По случая е образувано ДП №2274/2018г. по описа на Четвърто РУ
гр.Варна и пр. пр. № 9574/2018г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Варна.
Образуваното НОХД № 1265/2019г. срещу подсъдимия ЯВ. АЛ. Р., ЕГН
**********, с адрес ***** по обвинение по чл.343 ал.4 вр.ал.З пр.1,б."Б", вр.
ал.1 във вр. чт.342. ал.1 от НК е приключило с постановена присъда №
1/15.01.20г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че: на
03.11.2018г. в землището на Старо Оряхово по главен път 1-9 обл. Варна при
управлението на МПС - л.а. „АУДИ А6" с рег.№ ****** е нарушил чл.21 ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.В.М. и средни
телесни повреди на В. Р. М., изразяваща се в счупване на горното и долно
рамо на лявата срамна кост с разместване, счупване на кръстеца в ляво без
разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на лявата
предмишница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра с излив
на кръв в лявата плеврална кухина, като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 1.07 на
хппяда, установено по надлежния ред и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 г. и половина, редуцирано на основание чл.58А от НК на
3 години лишаване от свобода, като присъдата е влязла в законна сила на
6
31.01.2020г. На основание чл.343Г от НК, вр.чл.37 ат.1 т.7 от НК съдът е
наложил на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от четири години.
По делото било установено, че през нощта автомобилът, движещ се с
несъобразена скорост, е излязъл от пътното платно и се е врязал в масив от
плътно израснали едно до друго дървета. Там е бил забелязан от инспектор
ЗН/ИН към РД ПБЗН Д. ЮЛ. М., който в това време пътувал с децата си към
болница в гр. Варна и веднага предприел спасителни мероприятия. При
отваряне на автомобила пожарникарите установили, че левият крак на В. се е
оказал между седалките по начин, който не е позволявал на спасителите да я
извадят преди свалянето на колата от дърветата и изваждането на другите
двама. След това с хидравлични инструменти отворили предна лява врата и
извадили първо тялото на М. и след това на подс. Р. и същите последователно
били откарани в болница. Тогава започнало освобождаването на изпадналата
в шок В., тялото на която е било заклещено между предната седалка и тавана
на автомобила, като в този момент тя била контактна, но в сериозно увредено
общо състояние.
В. Р. М. след ПТП била откарана с линейка и приета в ОАИЛ на МБАЛ
„Св. Анна" гр. Варна с изострено везикуларно дишане, спонтанни палпаторни
болки в пубиса и лява ключица и с ограничени движения, отоци и хематоми,
плеврален излив в лява белодробна основа, ляв бъбрек - с лека
хипоехогенност, възможна лумбална контузия. Преместена на 05.11.2018 г. в
КОТ на същата;болница за оперативно лечение. На 07.11.18г. било проведено
оперативно лечение под обща анестезия с открито наместване на тазовите
фрактури с вътрешна фиксация - канюлиран винт. Изписана била на
13.11.2018г. за продължаване на лечението и възстановяване в домашни
условия, с ортеза на ръката, поставена за 25 дни, и задължителни два
контролни прегледа и ЕМГ на контузия на н. радиалис.
В болницата лечението продължило 10 дни, през които В. била много
изплашена и депресирана вследствие на травмите и загубата на баща си. Била
в шок, чувствала се зле психически и се обвинявала за това, че е заспала след
качването в колата. През цялото това време била неподвижна на легло, не
чувствала крайниците си и изпитвала неистови болки от другите травми. На
7
13.11.2018г. била изписана от болницата, като лечението й продължило
медикаментозно в домашна среда. Били й предписани медикаментите
милгама, нивалин и ксарелто, които се пият по схема. Закупили и специален
ортопедичен дюшек, ортеза за нерва на лявата ръка и фиксиращ колан за
ключицата. През цялото време била обездвижена, но с общи усилия и помощ
постепенно започнала да се изправя, да се задържа и стои известно време в
седнало положение. Вкъщи я посещавал рехабилитатор за специални
упражнения за раздвижване на крайниците. Това й помогнало впоследствие
да може да се изправя и да прави опити, вкл. с чужда помощ да се движи
самостоятелно с помощта на проходилка, което продължило с месеци.
След претърпяното на 03.11.2018г. ПТП В. била приета в МБАЛ "Света
Анна" интензивно отделение. На 04.11.2018г. било извършено погребението
на баща й, за което тя с оглед състоянието й първоначално не знаела и не
присъствала. Това за нея било шок и голям удар, като наред със силните
физически болки преживяла и тежък психически стрес, научавайки след това
за смъртта му.
Твърди се, че смъртта на Р.М. било неочаквано и причинило стрес за
всички ищци, загубили внезапно съпруг и баща. Освен това В. била
пострадала, приета в Интензивно отделение и на 05.11.2018г. предстояла
операция, която се надявахме да е успешна.
Предвид ниската възраст на Н. и отчитайки силната привързаност към
баща й, не й съобщили за неговата смърт. Всички се притеснявали как ще
понесе случилото се, тъй като от малка била много затворена и изживявала
всичко дълбоко в себе си. Не знаели как ще понесе това и когато майка й й
съобщила, тя се затворила още повече в себе си и плакала цял ден. Оттогава
не говорела по никакъв повод за баща си и всички се стремяли да не
споменават името му, защото се разстройвала с часове. Връзката й с баща й
била поспециална, тъй като тя била малката сестра, по-затворена и той й
отделял много повече време и внимание. Тя видимо се променила, изпаднала
в депресия. Двете деца били изключително привързани към баща си, обичали
го и му имали огромно доверие. Излага се в исковата молба, че първата ищца
преживяла кошмара да загуби най-неочаквано съпруга си, след дългогодишен
брак и стабилна семейна трайна връзка. След неочакваната смърт трябвало да
8
преодолее мъката си, за да организира погребението и същевременно да се
грижи за психиката на децата си, вече сираци, едното от които претърпяло
тежък пътен инцидент и в болница с множество тежки травми. Майката се
страхувала за живота й, като се притеснявала и за Н., която била в шок. Трите
разчитали винаги на починалия, който освен добър баща и съпруг, се грижел
и финансово за семейството. След неговата смърт трябвало да се справят само
със заплатата на майката като продавач-консултант. По-късно на децата била
отпусната наследствена пенсия в размер на по 155.70 лева за всяка една.
Първата ищца заплатила за погребение 456.20 лв. с фактура
**********/03.11.2018г. и фискален бон и претендира възстановяването им
ведно с дължимите мораторна и законова лихва.
Претърпените болки и страдания от причинените при ПТП телесни
увреждания не били отзвучали и след втория контролен преглед на
12.12.2018г. Наложило се повторно постъпване на 14.12.2018г. в
„Еврохоспитал" същото отделение за операция с окончателна диагноза
счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. С операция
били отстранени имплантираните 4 винта при първата операция. В. била
изписана на 17.12.2018 г. с указания за нови два контролни прегледа. На
27.03.2019г. отново била приета в „Еврохоспитал" в същото отделение за
отстраняване на остеосинтезния материал и изписана на 30.03.2019г. С
изписването не приключили проблемите при възстановяването й, както
физически, така и психически. Острите болки в лявата област на таза не
отзвучавали. Първите два дни В. не можела да се движи и постоянно била на
обезболяващи. Започнала да се движи сама вкъщи след седмици и то с
помощта на проходилка. Травмите изисквали специализирано лечение в
клиника и възстановяването било бавно, трудно и мъчително. През периода
след 04.11.2018г. до началото на 2019г. В. се нуждаела от много специални и
постоянни грижи, защото не можела да се обслужва сама, както в болницата,
така и в къщи. От двете страни на таза й буквално стърчали металните
импланти, които й причинявали освен неудобства, но и постоянен психически
стрес. Проведените допълнителни две операции я разстройвали много, защото
в дните преди и след тях се връщали в съзнанието й спомени за ужаса от
самото ПТП. Това причинявало на В. психическа, емоционална и физическа
болка с нов срок за възстановяване.
9
Всички операции довели и до обезобразяване на местата, през които бе
извършена хирургична интервенция, и това загрозяване предизвикало
психическо напрежение и затваряне, защото не можела като останалите деца
да излиза, спортува, да ходи на плаж и пр. На три места в долната част на
тялото останаха големи и дълбоки белези, от които особено през лятото се
притеснявала, тъй като не могат да бъдат прикрити от бански костюм и лека
лятна дреха. Твърди се, че с протокол от 15.11.2018г. е констатирано, че
поради невъзможност за самостоятелно придвижване не може да се обучава в
училище за повече oт 30 последователни учебни дни. Освен това е
освободена и от спорт.
Лечението й наложило впоследствие да приключи годината на
индивидуална форма на обучение. Поради общото физическо и психическо
състояние на В. от назначената ЕЛКК комисия била определена целогодишна
индивидуална форма на обучение за учебната 2018г.- 2019г.
По време на престоя в болница МБАЛ „Света Анна - Варна" АД били
направени разходи за В., поради което се претендира заплащане на
имуществени вреди за разходи за лечението й в размер на 2190 лева ведно с
дължимата мораторна лихва върху тази сума считано от 03.11.2018 г., до
датата на подаване на исковата молба в съда 16.10.2020г., в размер на 434.35
лв. и дължимата законова лихва след тази дата до окончателното изплащане
на сумите.
Твърди се, че ищците уведомили ответника за застрахователното
събитие и за претенциите си за заплащане на обезщетение на основание чл.
498 и чл.380 от КЗ. В отговор застрахователното дружество предложило само
обезщетение за ищцата В.М. в размер, с който ищците не са съгласни, поради
което, както и поради отказа да се заплати обезщетение на другите ищци
предявяват настоящите претенции.
За заплатеното погребение първата ищца Н. ИВ. М. претендира да й
бъде заплатена сумата от 453.00 лева, представляваща имуществени вреди,
ведно с дължимата мораторна лихва, считано от датата на плащане 03.11.2018
г. до датата на подаване исковата молба в съда 16.10.2020 г., в размер на 89.84
лева, а след тази дата дължимата законова лихва до окончателното изплащане
на сумата.
10
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „Ауди
А6“ с рег. №*****. Възразява за съпричиняване от страна на починалия Р.М.,
както и на пострадалата В.М. поради непоставянето на предпазен колан, при
наличието на който се твърди, че не биха настъпили вреди в същия обем и
тежест. Релевирани са и възражения за знание от страна на пострадалите, че
шофьорът е употребил алкохол, както и че е бил с отнето удостоверение за
правоуправление.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди,
че е завишена с оглед обществения критерий за справедливост и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Оспорва твърденията за трайно
негативно отражение в психиката на ищците, както и началния момент, от
който се иска присъждане на законна лихва.
В допълнителната искове молба се твърди неоснователност на
направените в отговора на ИМ възражения за съпричиняване от страна на
пострадалите, както и относно началния момент, от който се дължи законна
лихва.
Предявен е от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ" АД срещу третото лице –
помагач ЯВ. АЛ. Р. от с.К. - водач на л. а. „Ауди А6“ с рег. №****** обратен
иск за заплащане на сумата 1250 лв. като частичен от общ размер от
503167,19 лв., ведно със законната лихва от 03.11.2018г. до окончателното
изплащане. Излага се, че при установяване по настоящото производство на
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахования водач
възниква основание на застрахователя да отправи регресна претенция на
основание чл.500, ал.1 от КЗ.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК третото лице – помагач и ответник по
обратния иск ЯВ. АЛ. Р. от с.К. не е депозирал отговор.
По предявения иск с правно основание чл.432 КЗ ищецът носи
доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти -
11
наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и деликвента към датата на деликта, факта на настъпване на
ПТП, механизма, при който е осъществено ПТП, противоправността на
деянието и виновността на дееца, претърпените неимуществени вреди и
обстоятелствата, обосноваващи техния размер, както и причинната им връзка
с твърдяното ПТП, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
фактите, на които основава своите възражения, в т. ч. твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица.
По обратния иск с правно основание чл.500 от КЗ ищецът носи
доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти –
причиняване на ПТП при управление на МПС без правоспособност и под
въздействие на алкохол с концентрация над допустимата по закон норма.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на
настъпване на 03.11.2018г. в землището на с. Старо Оряхово по главен път 1-9
обл.Варна на ПТП с л.а. „„Ауди А6“ с рег. №******, управляван от Я.Р.;
факта, че срещу водача на гореописания автомобил е било образувано НОХД
№ 1265/2019г. по описа на ОC - Варна, по което с присъда № 1/15.01.20г.
подсъдимият е признат за виновен в престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.З
пр.1,б."Б", вр. ал.1 във вр. чт.342. ал.1 от НК; наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" при ответника за лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. №******; лицето Я.Р. е било лишено от право на управление
на МПС към датата на настъпване на процесното ПТП на 13.11.2018г.
Адв. Г.: Аз само Ви моля, с оглед на нашия отговор, да изискате
служебно влязлото в сила решение по т.д. № 1036/2019г., касаещо същото
ПТП и водено от бащата на починалия Р.М.. Решението според мен е
относимо във връзка с твърденията за съпричиняване. Приключило е това
производство.
СЪДЪТ указва на адвокат Г., че делото се счита за служебно известно
на съда, но доколкото решението няма сила на присъдено нещо по
настоящото поради различието в страните, и няма основания да се изисква.
12
Юриск. С.: Нямам възражения по приемане на писмените
доказателства.
СЪДЪТ счита, че представените от страните писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствата по делото
представените с исковата молба писмени документи, а именно заверени копия
на: Присъда № 1 от 15.01.2020г. по НОХД № 1262/2019г. по описа на
Окръжен съд – Варна; удостоверение за наследници изх. № 373 от
07.11.2018г. на Р.М.; препис-извлечение от акт за смърт № 0013 от
04.11.2018г. на Р.М.; епикриза ИЗ № 17359/2018г. на В.М. от МБАЛ „Света
Анна“ АД- Варна; епикриза ИЗ № 3433 на В.М. от МБАЛ
„Еврохоспитал“ООД; епикриза ИЗ № 860 на В.М. от МБАЛ
„Еврохоспитал“ООД; молба от Н. и В. М.и до ЗАД „АРМЕЕЦ" АД от дата
10.10.2019г., ведно с известие за доставяне; молба от Н. и В. М.и до ЗАД
„АРМЕЕЦ" АД от дата 10.01.2020г., ведно с известие за доставяне; фактура
№ ********** от 06.11.2018г., ведно с 2 бр. касов бон; талон за медицинско
изделие ИЗ № 17354 на В.М., ведно с касов бон; талон за медицинско изделие
ИЗ № 17359 на В.М., ведно с 2 бр. касов бон; фактура № ********** от
09.11.2018г.; служебна бележка с изх. № 2209 от 16.11.2018г. на В.М.; писмо
от 04.02.2020г. от ЗАД „АРМЕЕЦ" АД до Н.М. относно ликвадиционна
преписка по щета; писмо от 08.04.2020г. от ЗАД „АРМЕЕЦ" АД до Н.М.
относно ликвадиционна преписка по щета; амбулаторен лист № 001716 от
15.11.2018г. на В.М.; амбулаторен лист № 000348 от 14.02.2019г. на В.М.;
изследване Амплитуда на М-отговора; амбулаторен лист № 000252 от
05.02.2019г. на В.М.; направление за хоспитализация от 21.03.2019г. №17 на
В.М.; удостоверение № 169 от 21.07.2020г. от Варненска търговска гимназия
„Георги Стойков Раковски“; служебна бележка № УД 22-265/23.07.2020г. на
Н.М. от основно училище „Йордан Йовков“- Варна; удостоверение за
сключен граждански брак от 03.09.2002г. № 13111; фактура № ********** от
03.11.2018г.; протокол на медицинска комисия № 1716/15.11.2018г. на В.М.;
Разпореждане № ********** от ТП на НОИ- Варна на Н.М. от 03.11.2018г. и
13
разпореждане № ********** от ТП на НОИ – Варна до В.М..
ПРИЛАГА по делото НОХД № 1265/2019г. по описа на Варненски
районен съд, Наказателно отделение.
Юриск. С.: Искам да поставя допълнителни въпроси към
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, а именно:
Снабден ли е лек автомобил „Ауди“ А6 с обезопасителни колани на всички
седалки? Вещото лице, като вземе предвид установения механизъм на ПТП-
то, да отговори на въпроса как действат инерционните сили на телата в
автомобила при този вид механизъм? Каква е функцията на обезопасителните
колани? Плюс тези въпроси, които са формулирани в отговора.
СЪДЪТ констатира, че по отношение на съдебно-автотехническата
експертиза действително е налице пропуск за произнасяне по исканията в
отговора на исковата молба, като в т.2 са поставени въпроси към съдебно-
медицинска експертиза, по които няма произнасяне в определението за
насрочване и с които следва да се допълни, като съдебно-автотехническата
експертиза се трансформира в комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа с поставяне на въпросите, които са по т.2 и допълнителни
въпроси, а именно: Снабден ли е лек автомобил „Ауди“ А6 с обезопасителни
колани на всички седалки? Вещото лице, като вземе предвид установения
механизъм на ПТП-то, да отговори на въпроса как действат инерционните
сили на телата в автомобила при този вид механизъм? Каква е функцията на
обезопасителните колани?, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА задачите на така формулираната комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза с така поставените задачи в днешно
съдебно заседание и формулираните в т.2 от отговора на исковата молба, а
именно:
Снабден ли е лек автомобил „Ауди“ А6 с обезопасителни колани на
всички седалки? Вещото лице, като вземе предвид установения механизъм на
ПТП-то, да отговори на въпроса как действат инерционните сили на телата в
автомобила при този вид механизъм? Каква е функцията на обезопасителните
колани?
14
По отношение на Р.М.: Има ли характерни белези по пострадалия, от
които да се съди за наличие на поставен обезопасителен колан; В резултат на
какво са получените от лицето увреждания, вследствие на които е настъпила
смъртта му, и в случай, че при удара е бил с предпазен колан, щяха ли да
настъпят всички вредни последици за здравето и живота му, и възможно ли е
да не настъпи смърт?
По отношение на В.М.:
Има ли характерни белези у пострадалата, от които са се съди за
наличие на поставен обезопасителен колан; Била ли е ищцата с поставен
обезопасителен колан, предвид получените травми? В случай, че не е била с
поставен предпазен колан, моля да бъде уточнено щяха ли да настъпят същите
травми /по вид и степен/, ако предпазният колан беше поставен?
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица освен А.В. и В.С..
Да се уведомят вещите лица за изпълнение на задача.
Относно исканията на ответната страна на основание чл.176 от ГПК да
бъде допуснато обяснение на страна, а именно на третото лице помагач и
ответник по обратния иск – ЯВ. АЛ. Р. да се яви лично и да даде обяснения
във връзка с направените възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат, СЪДЪТ намира, че са направени своевременно, намират се във
връзка с предмета на доказване, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поставянето на въпроси на основание чл.176 от ГПК, а
именно да бъде допуснато обяснение на третото лице помагач и ответник по
обратния иск – ЯВ. АЛ. Р., който да се яви лично и да даде обяснения във
връзка с направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата В. Р. М. и починалия Р.В.М., а именно:
Вярно ли е, че при настъпване на ПТП пострадалият Р.В.М., като пътник
на предна дясна седалка не е бил с поставен предпазен колан?
Вярно ли е, че при настъпване на ПТП В. Р. М., возеща се на задна
15
седалка в МПС, не е била с поставен предпазен колан?
Вярно ли е, че преди настъпване на ПТП, при тръгване от гр. Варна към
село Старо Оряхово, първоначално пострадалият Р.В.М. е управлявал
процесното МПС?
Вярно ли е, че преди пострадалият Р.В.М. да ви предостави автомобила
си за управление, Ви е попитал, дали притежавате удостоверение за
управление на МПС?
Вярно ли е, че вие сте казал на Р.В.М., че книжката ви е отнета, тъй като
сте управлявал МПС без колан и сте имал неплатени глоби?
Вярно ли е, че преди да се качите на МПС, с пострадалия Р.М. сте пили
заедно алкохол - бира пред магазин „Флирт", намиращ се в непосредствена
близост до жилището на Р.М. и
В.М.?
Вярно ли е, че Р.М. е изпратил дъщеря си В.М. до магазин „СБА" да купи
бира и цигари?
Вярно ли е, че В.М. е била с вас и е видяла, че консумирате заедно
алкохол?
Вярно ли е, че В.М. е знаела, че към момента на настъпване на ПТП,
книжката ви е била отнета?
Вярно ли е, че В.М. е знаела, че и двамата с пострадалия Р.М. сте
употребили алкохол, преди да тръгнете с процесния лек автомобил към село
Старо Оряхово?
ЗАДЪЛЖАВА третото лице помагач и ответник по обратния иск –
ЯВ. АЛ. Р. да се яви в следващо съдебно заседание и да отговори на
поставените въпроси на основание чл.176 от ГПК.
Да се отправи искане до Затвора – Варна да бъде осигурено
присъствието на ЯВ. АЛ. Р..
СЪДЪТ констатира, че е пропуснал да се произнесе по искането на
ответното дружество за назначаване на съдебно-токсикологична експертиза.
Адв. Г.: Ние сме възразили да я приемете, защото в това отношение
присъдата е безспорна.
Юриск. С.: Това е за различно обстоятелство.
С оглед на поставените въпроси във връзка с възражението за знание у
пострадалите, експертизата се явява необходима, и с оглед своевременното
заявяване, СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважено искането, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
16
ДОПУСКА съдебно-токсикологична експертиза, която да даде
заключение по поставените въпроси в т. 3 от отговора на исковата молба, а
именно: Установеното количество алкохол от страна на водача на л.а. „Ауди“
А6 – ЯВ. АЛ. Р., съобразно извършената химическа експертиза, на какво
количество и какъв вид алкохол се равнява? Как влияе алкохолното
опиянение/опиване в посочената степен на възприятията, поведението и
реакциите на лицето спрямо заобикалящата го среда? При установената
степен на алкохолно опиянение/опиване има ли проявление/ външни белези:
промяна в говора, нарушена координация на движенията, мирис на алкохол и
други? В случай, че е налице външно проявление на алкохолно
опиянение/опиване, същото видимо ли е за околните лица?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в
размер на 300 лв., вносим в едноседмичен срок от днес от ответната страна,
като вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание след
внасяне на определения депозит.
Адв. Г.: Със становището, което сме изразили и с допълнението към
исковата молба във връзка с дадения отговор сме поискали, вероятно вещото
лице може и да отговори, но въпросът ми е към съдебно-медицинската
експертиза дали без своевременна медицинска помощ е било възможно В.М.
да почине? Това е въпросът, който сме поставили.
Юриск. С.: Аз считам, че сега като я изслушаме вещото лице ще може
да отговори.
Адв. Г.: Само го заявявам. Разбрах – ще изчакаме.
В.л. С.: Поради служебна ангажираност, възможно ли е да бъда
разпитан преди свидетеля?
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 10480 от 01.06.2021г. заключение
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно-медицинска
експертиза и снема самоличността на вещото лице, както следва:
17
В. Н. СТ. - 46 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без
родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупреден за
отговорността по чл.291 НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. С.: Поддържам даденото от мен заключение. Запознат съм с
отговорността.
Съдът връчва на юрисконсулт С. препис от заключението.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. С.: Била е своевременна медицинската намеса, но от всички
травматични увреждания липсват такива, които да представляват опасност за
живота на пострадалата. Да кажем така - обичайно при такива травматични
увреждания, не е възможно да настъпи смърт. Сега с някакво усложнение,
което нали как да кажа е предотвратено и не се е случило, теоретично…
Има счупване, което е запазило конфигурацията на костта, тоест
частите, които се образуват при счупването, не са се разместили, а са
запазили обичайната конфигурация, но е налице счупване в тази област.
Лечението на такова счупване разбира се е обездвижване и постелен режим.
При счупванията на таза обичайно е това, ако няма вече нужда от оперативно
лечение - в случая има.
В конкретния случай, защото тук има счупване на две части на таза,
тоест в две области на тазовия пръстен има счупване – би могъл този
постелен режим да е поне два месеца.
Установен е плеврален излив, но не са взети никакви мерки за
отстраняването му, тъй като е бил в малък обем и е нямало клинична
симптоматика, тоест нямало е признаци на дихателна недостатъчност, на
притискане на важни органи в гръдната кухина и не са взети тези мерки, и за
това не представлява пряка опасност за живота на пострадалата.
Контузията на левия бъбрек е установена първо чрез хематурия, тоест
кръв в урината на пострадалата и на второ място с хиподенсна както пише в
зона при компютърно томографското изследване в областта на долния мисля
18
полюс на левия бъбрек. От там идва извода, че е налице контузия на левия
бъбрек. Отново няма данни за тежка контузия на бъбрека, която да доведе
примерно до нарушения на кръвообръщение, до некроза на бъбрека, тоест в
случая тази контузия е отшумяла в рамките вероятно на 15-20 дни. Тоест
функцията на бъбрека не е била сериозно нарушена и напълно се е
възстановила в този период.
Отново е посочена като диагноза контузията на дясната длан. В
епикризата от Отделение за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ)
тоест при приемането на пострадалата в ЕМБАЛ „Света Анна“ е пролежала
два или три дни в ОАИЛ и там е посочена тази диагноза. Съответно
отбелязана е тази диагноза и разбира се, че в първите дни при контузия на
дланта има затруднения в хватателната функция на ръката.
Костната остеосинтеза, метална остеосинтеза или както казах метални
импланти първо се поставят за съкращаване на оздравителния период на
счупването на костите, тоест те помагат по-бързо да заздравеят поради липса
на разместване и т.н. костите и от друга гледна точка и да се избегнат
усложнения в оздравяването. При завършване на оздравителния процес тоест
зарастване на костта, образуване на калус – новообразувано костно вещество
в местата на счупванията, тези импланти в редица случаи се отстраняват. Има
такива, които остават завинаги – те са в по-малко случаи. В случая са
отстранени тези импланти и да – в рамките на около 7-10 дни след
отстраняването отново е имало затруднения в движенията на крайника, които
са от оперативната интервенция.
Конкретно има различни начини на лечение на фрактурите на костите.
Има по-добри, има по-лоши. Добрият начин в конкретния случай е бил с тези
метални импланти. Това се посочва на пациента, вече той или ако не е
пълнолетен с родителско участие, се взима решение дали да се направи или
да не се направи тази операция, защото отново може и консервативно да се
лекува без операция. Резултатите не са толкова добри. Когато има съгласие на
пациента и е необходимо се взема решение за операция. Така се е получило,
като се покрива от здравна каса в някакви случаи, в някаква част от цената на
имплантите, сега в абсолютно конкретния случай не мога да кажа дали цялата
част се заплаща от пациента или някаква се покрива от Здравната каса, но
19
доколкото виждам няма част, която се покрива от Здравната каса.
Така или иначе оздравителният процес е свързан с фрактура на костите,
тоест основните болки ограничения и затруднения на движенията са по
фрактурите. Разбира се, че и самите импланти като чуждо тяло предизвикват
неприятно усещане, сега доколко боли зависи от пациента и конкретния
случай.
На въпроси на юриск. С.:
В.л. С.: За мен също беше изненада, тъй като в медицинската
документация не се съдържат никакви данни за такива оплаквания до
момента на прегледа в съдебна медицина. Така че много трудно ми е да кажа
със сигурност на какво се дължат изтръпванията в десен долен крайник. Пак
подчертавам, че за мен беше изненада и не зная категорично на какво се
дължат тези изтръпвания и болки. „Единствената травма“ на десния долен
крайник при имплантирането на металните бинтове има оперативен ръбец и
съответно при изваждането им също, но в областта на десния пубис, тоест
частта от таза, която е вдясно от симфизата. Как да го обясня сега – счупен е
левия пубис горния и долния клон, но при операцията има и в областта на
десния оперативен разрез и съответно при отстраняването на металната
остеосинтеза. Но други травми в областта на десния крайник не са описани
никъде в медицинската документация. Така че аз записвам това, от което тя
се е оплакала, но не мога да кажа с категоричност защо е така. Нямам
медицински данни за това.
Към момента се е възстановила. Движенията на долните крайници,
също и на лявата предмишница, дясната длан са напълно възстановени
движенията.
При прегледа са описани къде се намират белезите. Описано е, че те не
изкривяват анатомичните черти, не загрозяват обективно. Записано е в двете
слабинни области, които категорично не са в областта на лицето и в лява
хълбочноседалищна област. От двете страни на половия орган. Това са
слабинните гънки на нивото на таза нали там са фрактурите и операциите.
Не съм описал видими белези по долните и горните крайници при
прегледа и по лицето не се установяват, ако бяха щяха да бъдат описани.
20
Адв. Г.: Нямам повече въпроси.
Юриск. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
психологична експертиза, ведно с приложената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице В. Н. СТ. в
размер на 400 лв., съгласно приложената справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице В. Н. СТ. в
размер на 400 (четиристотин) лева, от бюджета на съда. (Изд.РКО за 400 лв.
от бюджета на съда)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 10265 от 31.05.2021г. заключение
по допуснатата съдебно-психологична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Съдът връчва препис от заключението на юрисконсулт С..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно-
психологична експертиза и снема самоличността на вещото лице, както
следва:
ЦВ. АТ. СТ. - 64 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без
родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупредена за
отговорността по чл.291 НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. С.: Поддържам заключението. Запозната съм с отговорността.
21
На въпроси на адв. Г.:
В.л. С.: Сигурно привързана е термин, който е от психологията на
привързаността между дете и родител. Имаме сигурна, несигурна и
амбивалентна привързаност. В случая става дума за сигурна, за близка, за
топла връзка на доверие. Те са били заедно, излизали са заедно и както казва
детето „загубата на бащата е много гадно нещо“. Това означава сигурна
привързаност.
Аз съм написала, че тогава, когато се е случило събитието, тоест тя е
научила няколко дни след като баща е починал, майка остава вечерта в
къщи и казва какво е станало. За детето е било шок и негативен стрес,
защото това е страшно неочаквана загуба. В резултат, на което е преживяла
определени негативни емоции – плакала е дълго, цяла нощ не е могла да спи и
след това бавно и полека се започва процес на възстановяване от този шок.
Само че при нея особеността е, че тя е много интровертна, много силно е
затворена в себе си. Посетила е психолога в училище – колега с един много
голям опит в психотерапията, разплакала се е пред нея, но явно до момента, в
който се е стигнало до докосване емоционалното нараняване в резултат на
това критично събитие, детето е отказало и се е капсулирало. Оттам нататък
то престава да говори за този случай и не иска с никого да го обсъжда. Но
това, което аз установих в изследването е, че тя има висока личностна
тревожност, която обикновено не е типична за дете на тази възраст и
ситуативна свързаност с различни критични житейски ситуации, което като
цяло оформя един тревожен компонент на безпокойство и несигурност, и по-
висока емоционална лабилност. На фона на това, че тя влиза и в пубертета.
Това е много тревожно състояние и освен това, така по мои виждания, детето
е развило психотравма, тоест в резултат на всичко това, което се е натрупало.
Това, че тя не го е преработила, не го е изговорила, не го е преживяла и
психотравмата полека лека се капсулира. Самият факт, че в процеса на
работа с тестовете и интервюто тя не искаше да отговаря за мен е сигнал, че
не позволява на никого да се докосва до тази травматична тема. В този
смисъл рискът за емоционалното ѝ състояние е висок.
На въпроси на юриск. С.:
В.л. С.: Интровертността е вид темперамент, тоест начина, по който
22
реагира човек на различни ситуации и той е базисно определен.
Темперамента около 85% си го наследяват от някого от родителите. Травмата
допълнително е допринесла за затваряне на детето.
Към момента не е преодоляна травмата. Аз съм записала, може би не
сте го видели това в анализа, от началото до 24 часа – това е шокът. След
което следва остро стресово разстройство 4 седмици и оттам нататък може да
се превърне в разстройство или посттравматично разстройство. Ако е
посттравматично разстройство това, е ангажимент на медицински лица да
помогнат за установяването и лечението.
Психологичното консултиране и психотерапия са избор на клиента или
на пациента. Никой не може да нареди принудително ако няма някакво
излизане от нормата, това да се случва. Детето се е затворило и е отказало
самостоятелно да посещава по-нататък психолога въпреки, че в училище
психологът явно е човекът, който е стигнал до същността на проблема след
като тя се е разплакала. След това се е затворила и се е прибрала вкъщи, с
което е регресирало, отключило е защитен механизъм, отказ и регрес в по-
ранна детска възраст – влязла е вътре в себе си като по-малко дете. Това се
развива на фона на семейство, което е променило своята динамика. В това
семейство изчезва най-важната фигура - в случая таткото гарантира
сигурността на цялото семейство и второто е, че те не обсъждат, не споделят
нито чувства, нито преживявания, нито спомени, това беше за мен наистина
много специфично да видя, че в крайна сметка цялото семейство е пострадало
и носи още психотравмата в себе си. Дали ще помогне, ако детето започне да
посещава психолог – най-вероятно, препоръчително е. Аз съм записала в
заключението, че има огромен риск за нейното емоционално състояние, за
нейния интегритет в средата и в общуването, който тя все още не е осъзнала и
не е преработила на емоционално равнище, но как ще се случи това е много
сложен процес, защото детето трябва само да каже, че има желание. Дори
нито майка му, нито един орган не може да го задължи.
Не е задължение на родителя. Родителя също може да препоръча, но
може да се възприеме като насилие от негова страна. Така че това е въпрос на
23
договаряне с детето, че е подходящо да се случи.
Не, тя така се е родила. Такъв е характерът. Това казва майката. Аз
съм направила интервю с майката по повод на детето за целия процес от
раждането, за детското развитие, за особеностите на характера. Тя каза:
„Такава си е. Тя си е по-затворена. Винаги е била по-свита, но най-добре се
разбираше с баща си.“
Не, не ми е известно да е имало загуба на друг член от семейството,
което да е оказало влияние. Тревожното напрежение се е качило, когато и
сестра е останала в болницата. Майка е напуснала дома и е посещавала
болницата. Доколкото разбрах сестрата на майката е гледала Н. почти месец –
нейната леля.
Юриск. С.: Скоро след бащата е починала и бабата на децата.
В.л. С.: Нито една от двете не ми спомена тази тема, въпреки че винаги
питам много задълбочено за развитието и за събитията, които са ставали в
живота от до.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси.
Юриск. С.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
психологична експертиза, ведно с приложената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице ЦВ. АТ.
СТ. в размер на 292.50 лв., съгласно приложената справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице ЦВ. АТ. СТ. в
размер на 292.50 (двеста деветдесет и два лева и петдесет ст.) лева, от
бюджета на съда. (Изд.РКО за 292.50 лв. от бюджета на съда)
24
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 10480 от 01.06.2021г.
заключение по допуснатата съдебно-психологична експертиза и констатира,
че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Съдът връчва препис от заключението на юрисконсулт С..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно-
психологична експертиза и снема самоличността на вещото лице, както
следва:
М. В. Р. - 42 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без
родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупредена за
отговорността по чл.291 НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Р.: Поддържам изготвеното от мен заключение. Запозната съм с
отговорността. Представям справка декларация.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. Р.: Да, описала съм в експертизата, че и при двете изследвани лица
има посочените от вас симптоми. Разбира се при всяка една от тях са в
различна степен на изразеност. По-силно изразени в хода на нашата
съвместна работа бяха наблюдавани при майката - Н.М.. Това, което се
наблюдава мисля, че то е подробно описано в експертизата. Като цяло ще
взема за основа думите на предишното вещо лице, тъй като въпреки, че са
различни експертизите и сме обследвали различни хора, госпожа С. това,
което каза за малкото момиченце кореспондира като личностни
характеристики с майката. Тя е така по-интровертна личност. Дори не съм
имала съпротиви. Напротив оказа ми пълно съдействие при работата с нея, но
като цяло имаше известни притеснения. По-интровертна е като личност, по-
затворена, несигурна, объркана, дори бих казала, че като че ли три години
почти след инцидента, тя може би по-скоро едва сега в най-силната форма
изразява стреса след загубата на своя съпруг, тъй като шокът при нея е
продължил доста по-дълъг период от време. Както казахте за съжаление след
инцидента със съпруга те я загубила и майка си. Грижата, страха за това да
не загуби и детето си са оказали много силно въздействие върху нея. Много
25
висока степен на тревожност и безпокойство. Освен това към всичките тези
симптоми и ситуации въобще, които са се случили се е наложило тя да полага
и труд, който до момента на загубата на своя близък не е полагала. Тя не е
работила преди това и грижата изцяло да поеме домакинство, издръжка на
семейството си, се отразили изключително негативно в нейния живот.
Поемането на това да отговаря за семейството си, за дечицата си е много
сериозен…
Дано да не подведа Съда, но мисля, че майка е имала здравословни
проблеми и преди това и дори ставането на въпрос за нейната майка не беше
в контекста на преживяването на стреса и безпокойство във връзка с делото, а
по-скоро резултат от задълбоченото психологично интервю, в което
обикновено личната ми практика подхожда към снемане на данни за
семейството, в какво семейство е отгледан освидетелстваният и така нататък.
Не беше дадено като основен аргумент за състоянието, в което се намира в
момента. Дано да не подвеждам Съда, но мисля, че беше споменато
заболяване от по-ранен етап.
При В. ми е трудно в момента да дам такава оценка кое от двете е
надделяло повече. Те като че ли по някакъв начин вървят ръка за ръка, тъй
като тя е попаднала в болница, след което е установила за загубата на баща си
и като цяло в сферата на психологията се твърди, че когато човек губи
родител – губи и част от миналото си. Това неименуемо се отразява. Двете
деца, както и госпожа Н.М. са имали много топли отношения с починалия и
разбира се, когато човек губи родител, дори и той да е бил по-авторитарен
тип, това се отразява стресово върху личността, но пък когато отношенията са
били топли, подкрепящи, в семейството е имало тон и отношение на доверие,
на разбирателство. Това се е отразило изключително стресово.
Невъзможността в момента да стане и да присъства на раздялата с баща си
определено се е отразило върху нейната личност.
При Н.М. бих казала, че сега ако трябва по някакъв начин да измерваме
по-стресирана, по-малко стресирана, като че в момента усещането за
преживяването на нещата едва сега така асимилира какво се е случило и какво
се очаква от нея. Шокът е първото нещо, което се е отразило. Шокът от
загубата на съпруга и след това дългите месеци, в които се е налагало да се
26
бори за състоянието на собственото си дете, грижите, които е трябвало да
полага за нея, страховете от това дали ще оцелее, защото една майка за
съжаление винаги мисли по-скоро в негативния емоционален фон отколкото в
положителния, особено в такива случаи.
На въпроси на юриск. С.:
В.л. Р.: Във връзка с обявеното извънредно положение и дългото
дистанционно обучение и В.М. е попаднала в тази система, която ни беше
наложена поради независещи от нас обстоятелства. Така по-скоро през тази
учебна година особено се е обучавала повече онлайн от дома си, но като цяло
се води дневна форма на обучение. Води се в такава. Инцидента се е отразил
на нейната личност на комуникацията с другите, невъзможността да
общува. Но тя за разлика от своята сестричка, която не съм виждала, не
познавам, по данните на колегата, е точно в обратния регистър – екстровертно
ориентирана. Тя е комуникативна, позитивна, слънчева. Когато човек е такъв,
той дава на другите да разберат, че нещата са ОК. Тя продължава да си
преживява нейните състояние все още, но не медицински само като
емоционално състояние ще го кажа – споделя някои оплаквания. Аз също в
моята експертиза, макар че не ми е работа, съм посочила болката в крака,
защото когато човек има дори и физиологичен проблем, той няма как да не се
отрази на тонуса, на възможността да се придвижва, да върви бързо, да
полага някакви такива неща, които са повишаващи настроението или
въобще справянето . Иначе почасово е започнала да си търси работа, тъй
като семейството се намира в тежко финансово състояние в момента. Тя се
чувства по някакъв начин ангажирана с оказване на помощ на майка си, като
тази помощ се изразява в това поне за себе си да си бъде полезна – „поне с
мен да няма грижи тя“. Все пак е предпоследна година, нормално е да има
някакви планове за бъдещето. И като вещо лице, и като психолог, и като
представител на образователната система, аз лично съм обезпокоена за
продължаването нататък в образователната система, тъй като 12 клас е
труден. Дано да продължи в дневна форма. Започването на работа понякога,
особено при тийнейджърите е много привлекателна възможността да
издържаш сам себе си - така ти прави хубаво усещане. В професионална
гимназия учейки се, обучавайки се, ако тя остане в къщи в самостоятелна или
друга форма, защото беше споменато в хода на интервюто и затова си
27
позволявам този коментар, възможността да завърши ще бъде много
затруднена.
Данните ми са от нея, от хода на интервюто. Не съм се изключително
много задълбочила в това, тъй като не беше задача по делото.
В хода на интервюто говорехме по тези въпроси за Я.. Задавала съм
въпрос и за мен беше важно дали има в самата нея чувство за вина, дали по
някакъв начин си позволява да обвинява Я. за този инцидент. Не съм
установила такива нарушения на техните взаимоотношения. Разбира се
връзката им е приключила още тогава. Мисля, че даже по време на самия
инцидент те вече са били в малко по-особени отношения. Но няма така
желание за отмъщение в детето, няма търсене на вина в него.
Към настоящия момент, да написала съм в експертизата, че има
приятел. Беше споменато в разговора ни. Някъде по времето на
здравословните проблеми се е запознала с момче, което доста помага в
ежедневието. Поне това беше споделено.
Ако може да прескочи 12 клас и направо да продължи напред в живота
– иска да става политик. Кой знае един ден…не се знае…
Н. категорично не е срещнала подкрепа от някой нито финансова, нито
лична.
Определено първият шок е загубата на близкия човек. След което ако
трябва да ги степенуваме по някакъв начин е грижата детето, страха от това
да не загуби отрочето си и паралелно с това необходимостта да поеме много
сериозната задача да издържа децата си и да се грижи за тях.
Може би донякъде неутрализиране на стреса, приемането на нещата,
тъй като при нея този постравматичен стрес заради по-късното преживяване
на тези емоции и заради малко по-късното осмисляне на това, че вече е сама и
изцяло сама трябва да поема отговорност, нея, очевидно както и с малкото
детенце първо трябва да се работи за доверие, защото както споменах беше
доста трудничко да успеем, да се уговорим за това, че имаме задача и трябва
да работим по нея. Трудно споделя, затворена е, капсулирана е и в тази връзка
темперамента е компилация от вродени биологични характеристики. Човек се
28
ражда с определен темперамент и в зависимост от начина си на живот може
да коригира. Темперамент в чист вид няма. Нейните личностни
характеристики са по-скоро в интровертна посока, в затворения тип личност.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. Р.: На стр. 4 от заключението съм написала, че тогава е разчитала
на помощ и подкрепа от леля и вуйчо си към момента на инцидента. Сега в
момента тя вече по-скоро някак си въпреки стреса се е мобилизирала.
Животът е започнал някакъв ритъм и върви напред. Децата си карат по
техните си задачи. В. вече е голяма. По някакъв начин тя си следва нейните
работа, учене и успява да ги съвместява. А за Н. е необходимо да издържа
къщата и да поема грижите за двете деца.
Адв. Г.: Няма повече въпроси.
Юриск.С.: Няма повече въпроси.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
психологична експертиза, ведно с приложената справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице М.
В. Р. в размер на 400 (четиристотин) лева, от бюджета на съда. (Изд.РКО за
400 лв. от бюджета на съда)
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел, с оглед
на което снема самоличността му, както следва:
Д. ЮЛ. М., ЕГН **********, българин; български гражданин;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Г.:
29
Свид. М.: На 03.11.2018г. имаше ПТП и няма как да сгреша, понеже
съм участвал в десетки, да не кажа стотици ликвидиране на произшествия. Не
бях на служба. Вечерта със семейството си пътувах към Варна поради мои
причини. Водих в болницата децата и недвусмислено видях, че има проблем
на пътя, за което веднага обърнах колата обратно на движението, отцепих
района. Спрях други водачи да ми съдействат и предприех мерки по
спасяването на трите лица в колата, но понеже имайки знанията, уменията,
опита, но нямайки материалния ресурс звъннах съответно веднага на Центъра
за спешна медицинска помощ (ЦСМП), на полицията. Директно на нашия
оперативен център, директно на колегите, които се отзоваха много бързо и
благодарение на съвместните усилия и на чистия късмет по ранното
откриване, част от лицата са живи. Иначе…
Детето, тя вече дама нали, момичето беше в шок, в съзнание. Нямаше
кръв по себе си от видими външни контузни рани, но това нищо не значи и
ние предприехме внимателно изваждане, защото много често външно нищо
няма, а вътрешно има разкъсвания и така нататък. За това паралелно извиках
ЦСМП. Крака беше заклещен в тунела на колата. Тунел наричаме средната
част, където се движат жилата за ръчната спирачка към задното колело. От
деформацията на купето понеже самата кола беше „прегърнала“ дървото
странично, казвам „прегърнала“, защото беше буквално така. От тази
деформация на купето на колата тунелът също беше деформиран и по някакво
нещастно щастливо стечение на обстоятелствата, не мога да го определя,
защото именно това заклещване е допринесло тя да не изхвърчи отпред. От
друга страна пък може да е допринесло за по нататъшното развитие на
нещата. Разбрах за счупен таз – не мога да коментирам. Кракът беше
заклещен в тунела на колата и това възпрепятстваше нейното безпроблемно
изваждане. Беше запознала да спада телесната температура, беше сменила
цвета на кожата като цяло и трябваше по най-бързия начин да действаме.
Тялото беше разположено между двете предни седалки. Може би от
центробежната сила, сега колата дали се е въртяла през таван нямам
представа. Странично със сигурност се е въртяла. Тялото беше разположено
на момичето, което беше в съзнание по средата между двете седалки. Ръцете
ѝ бяха свободни и нямаше наранявания по главата видимо.
Много е трудно да отговоря на въпроса дали съм говорил с нея. Аз
30
говорех, но дали е имало диалог не знам, понеже тя не беше адекватна.
Стандартните психологически процедури приложих, за да се запази
спокойствие, понеже обстановката беше крайно неприятна. Освен
катастрофата музиката ечеше в колата, което допринасяше за неспокойното
пребиваване и работа. Впоследствие успяхме да изкараме акумулатора с цел
не толкова музиката, колкото безопасността да не се възпламени купето,
както често става. Тогава спря музиката и вече можехме да се чуваме. Тя в
несвяст цитираше, крещеше, викаше, плачейки имена. Сега да ме върнете
назад…някои неща са ми се запечатали в мозъка, други мозъкът ги е
изключил. Знаете човек в шок за него е все едно дали ще го порежеш,
нарежеш, дърпаш, обиждаш – той е в шок и не знае какво се случва. В
съзнание е, но не знае какво се случва. Това способства, може би е защитна
реакция на тялото, способства нашата по-лесна работа и безпрепятствено
изваждане. В смисъл, ако тя не е в шок и изпитва болка, много по-трудно ще
се осъществи операцията по спасяването. Много трудна беше тази операция,
една от най-трудните, на които съм присъствал, защото имаше конкретни
причини, които влияеха на обратния процес.
При качване в линейката не е разговаряла с лекарите. Изваждайки я
най-внимателно от купето без да подозираме за състоянието , но
предполагайки, че има проблеми след такъв съкрушителен удар, най-
внимателно я придвижихме, не на самоход. Ние я прикрепяхме, държахме,
носихме, както искате така го тълкувайте до мястото на носилката. Нали
ЦСМП-то изкараха носилка, но тя не беше възможно да бъде поставена до
колата заради релефа на терена – неравния терен. Беше поставена носилката
на асфалта. Лицата докторите и с нас помогнаха да я пренесем до носилката,
сложихме я в хоризонтално положение – в съзнание, в шок, за пореден път го
казвам. И тогава разбрах от лекарите, че има счупване на таза. Сега как са
разбрали – аз не мога да разбера, но те явно…
На въпроси на юриск. С.:
Свид. М.: Това е защитна реакция на организма да изпадне в шок. Не е
необичайно явление. По-добре човек да е в шок, отколкото да е в съзнание –
това са мои разсъждения, защото по-трудно би понесъл болката и най-
вероятно би припаднал.
31
Не сме рязали колани. Рязахме само и единствено врати, колонки,
покрива надигнахме го, не го отстранихме целия, но го вдигнахме. Рискова
операция понеже това с рязането на колонките в купето е под напрежение и
крие двуяк риск от извъртане на метала и нанасяне на по-тежки поражения на
пострадалите лица. Благодарение на професионализма на колегите и бързата
реакция съвместно успяхме да доведем нещата до добър край.
Останалите пътници бяха в автомобила. Аз разпоредих, както е
стандартната процедура, въпреки че прозорците бяха по местата си – не
липсваха, разпоредих в периметър от около 50-60 до 100 метра доброволците,
които спрях да разследват, изследват дали няма изхвръкнали хора, тела или
предмети. Това е стандартна процедура. Те бяха отпред в колата другите тела.
Мястото на шофьора беше заето от младеж – неизвестен за мен. Той беше с
колан. Рязахме колана по памет. Много време мина – 80% казвам, че беше
водача с колан по памет, защото имам спомен, че го рязахме.
Аз съм написал в обясненията още изследователката, като ме разпитва
сега ще по повторя същото. Може да има достъп до тази информация. Като не
претендирам на 100%, че ще кажа същото понеже е минал голям диапазон от
време. Десният пътник-пасажера впоследствие разбрах, че е баща на
момичето, беше с окървавена уста, лице да речем и беше легнал с глава към
шофьорската врата върху скута на водача. Единствена причина за това според
мен е, че лицето се е возило без предпазен колан. И тримата ги вадихме, как,
вътре ли да го оставя. Не мога да кажа дали към момента тогава беше
починал. Според мен като изказване на професионалист в Пожарна
безопасност и защита на населението, но не като медицинско лице и лекар,
според мен имаше жизнени функции. Не беше в съзнание, имаше някакви
нарушения вътрешни, щом има кръвоизлив и излиза кръв през носа и устата
му. Сега дали е бил жив в смисъла, в който Вие го разбирате…не мога да
кажа, но имаше жизнени функции според мен.
С риск да навредя на някога не знам на кого и как. Аз съм си свършил
моята работа и съм чист пред съвестта си. Имаше кенове бира полупълни,
празни, търкалящи се около колата. Имаше мирис на алкохол, но не съм
установил от кого. От момичето – не. Дали от шофьора…дали…имаше
определено тя и самата кръв, когато лицето е погълнало алкохол самата кръв
32
мирише на алкохол. Не е нужно от устата му да излиза миризма на алкохол,
за да се усети аромата от кръвта. А кръв имаше. Затова казвам не мога
категорично да кажа: „Да, шофьорът беше пиян.“ или „Да, лицето…“ Да,
имаше миризма.
Ние сме 24 часа в денонощието на работа и служители на МВР. Не са
ми казали на сигнал да отида, а аз като гражданин и служител спрях да
помогна.
Интересувал съм се, доколкото е поредния ми случай и когато
дознателката в Четвърто Районно ме извика на разпит ми каза подробностите
около нещата. Формално, неформално, както искате така го разберете. Да,
проявих интерес, защото е нормално след като си спасил нечий човешки
живот да разбереш какво се случва по-нататък. Те не са се свързвали с мен по
някакъв повод и към момента не сме приятели. Единствено майката ме видя,
аз сега разбрах, че е майката, забравих името Н. ако не се бъркам, ме видя в
коридора, попитаме дали съм аз, прегърна ме, благодари ми и с това
приключи контакта ми с лицето.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. М.: Момичето го извадих първо. Значи степенуването на самата
операция предразполага да извадим най-бързо човека, който виждаме, че е
жив. До него момент за предните, ние сме задължени да ги извадим, но до
онзи момент не бяхме сигурни дали са мъртви или са живи и е логично да
почнем операцията от човека, който вика, крещи и има нужда от помощ.
Първо нея извадихме. Впоследствие извадихме…да, добре.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Г.: Водим допуснатите ни свидетели и моля да бъдат разпитани в
днешно съдебно заседание.
Юриск. С.: Не възразявам.
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати до
33
разпит водените свидетели от ищцовата страна за днешно съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели, при режим на водене за
ищцовата страна Цветелина В.а М. и Т.И.Р.-А. за установяване на
претърпените от ищците болки и страдания вследствие смъртта на съпруга и
съответно баща им, и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел, воден от
ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Цветелина В.а М., ЕГН **********; 38г.; българка; българска
гражданка; неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. М.: Починалият беше приятел на мъжа ми. Аз съм приятелка на
Н.. Познаваме се с Н. от 2009г., а със мъжа ѝ от 2005г.
Те бяха прекрасно семейство. Той имаше много силна връзка с децата
си. Уважаваше много жена си. Не даваше почти да работи, за да може да се
грижи за децата. Прекрасно семейство бяха.
Аз може би бях една от първите, които разбрах, защото Н. ми се обади
сутринта да ми каже. Беше изпаднала почти в шок – не знаеше какво да
прави. Бяха казали, че мъжът е починал, че дъщеря е в болница със
счупен таз и така. За погребението много не мога да кажа, защото по време на
него време малката дъщеря беше в къщи с цел да не разбере – тя въобще не
беше казала. И аз се грижех за нея. Тя по-късно каза не знам точно кога на
кой ден точно след инцидента, но по-късно каза, защото не знаеше как да
каже. Малката е малко по-свита и не знаеше как ще приеме факта, че баща
… Като е разбрала, каза, че е плакала целия ден. Не е могла да я успокои и по
принцип и до ден днешен е така. Тя трудно говори за баща си – почти не
говори.
34
С В. също, тя изпитваше някакво чувство на вина заради това, че е
заспала и си мислеше, че може би ако не е заспала нямаше да се случи тази
катастрофа. Относно друго за В. – за физическото състояние тя беше …след
болницата се чувстваше ужасно. Лежеше в тях в ужасни болки. Аз съм
ходила няколко пъти. Лежеше на едно легло с някакъв матрак такъв
специален и въобще не беше добре. В. много тежко го преживява. Тя също
беше привързана към него, въпреки че е малко по-голяма от малката, но
много тежко го преживя.
Н. беше депресирана и не знаеше какво да прави. Първо, че остава без
съпруг, без баща, той ги издържаше, всичките доходи в семейството той ги
изкарваше. После едното дете е в болница, другото още не знаеше за
смъртта. Беше в ужасна депресия. В този момент можеше да разчита само на
леля си, защото малкото детенце после го беше дала при леля , като го спря
от училище. Спря го от училище, защото се притесняваше децата, комшиите
да не му кажат, че баща е мъртъв. Н. на майка си не можеше да разчита в
този период. Тя майка беше болна. Не мога да кажа в какъв период от време
е била болна. Знам, че беше болна, защото тя почина жената.
Бабата нямаше как да идва при тях.
На въпроси на юриск. С.:
Свид. М.: Н. преди инцидента за кратко е работила като продавач-
консултант в мола, доколкото знам, но то беше за няколко месеца. Аз не я
познавам, преди да се родят децата. Към настоящия момент пак е продавач-
консултант в хранителен магазин. Чак да се справя с разходите по децата…
горе-долу. Всички ние помагаме, а за роднини знам леля . Аз познавах
брата на починалия Р.. Не знам дали към момента помага за децата и не мога
да кажа с какво се занимава. Не съм виждала брата и бащата на Р. да помагат
за децата след смъртта му.
Н. по принцип е по-странна, по-свита е. Тя не е много разговорлива. Не
си изразява чувствата. По-свито дете, как да го обясня.
Юриск. С. към свид. М.: Такава беше и преди инцидента?
Адв. Г.: Възразявам срещу така зададения въпрос.
35
На въпроси на юриск. С.:
Свид. М.: В. в момента учи и доколкото знам някъде работи по
часово. Аз работя, имам три деца и много, много често не можем да се
срещаме. Преди по-често се виждахме, защото бях в майчински и имах
повече свободно време. Сега 2-3 пъти в месеца. Близо живеем.
В. знам, че има някакво момче приятел. След инцидента за Я. нищо не
знам. Знам, че преди това са били близки, но нищо не знам за самото момче.
В момента не знам дали Н. и В. спортуват нещо.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. М.: Мъжът ми е от Старо Оряхово и с Р. от там са приятели. Н.
след смъртта на Р. не ходи в Старо Оряхово. Преди това ходеха с децата на
плаж. С брата на Р. по телефон поддържа връзка да. Преди произшествието
отсядаха там в къщата на брат му, която е. Тя всъщност е и на Р. май не знам,
не съм много в час, но в една къща бяха.
За брат му на Р. казах, че тук не съм го виждала. Въпросът беше дали
тук съм го виждала да идва да помага на семейството. Тук не съм го виждала.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел, воден от
ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Т.И.Р.-А., ЕГН ********* ; 50г.; българка; българска гражданка;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. А.: Приятелка съм на ищците. С Н. се познаваме от около десет
години и от 5-6 години сме приятелки. Познавам дъщерите сравнително
добре. Познавам нея, дъщерите , и мъжа също. Имали сме бизнес
отношения. Много хубаво семейство бяха преди инцидента и се преобърна
живота. Мъжа познавам най-отдавна. С него се знаем от 10-12 години, но
36
покрай него познавам и съпругата му, и цялото семейство. Като с Н. сме
приятелки може би от 4-5 години. За инцидента не помня дали тя ми каза или
някой друг близък, че е катастрофирал. Беше изненада за всички ни. Никой не
е очаквал, че ще се случи такова нещо. Отрази се на цялото семейство много
ясно. Н. беше много зле. Крепяло я е единствено това, че трябва да се грижи
за дъщеря си, която пък беше в болница. Всички го изживяха много тежко.
Даже мънинката се беше затворила в себе си и не коментираше. Те криеха
доста време от нея в интерес на истината, но така или иначе разбра накрая.
Според мен тя го изживя най-тежко. И за трите беше нещо ужасно.
Голямата дъщеря според мен изкара в болница около месец като те
всъщност са правили операция, излязла е и впоследствие разбрах нали, че
са имплантирали някакви планки, след това са ги махали. Изобщо изкара
много интервенции. Според мен и още не са го преодолели. Особено Н. и Н..
Имам чувството, че още търпят някакви последици. Докато Вики тя е по-друг
характер и въпреки че точно пък тя е пострадала много тежко, тя сякаш по-
така се е съвзела.
Н. и Н. - не знам, все пак Н. расте и възможно е и заради пубертета да
е по-така затворена, но преди сякаш беше по-открита, може би защото бяха
много близки с татко си. Той навсякъде я водеше с него. А тя не говори много
за случилото се. Децата не ги виждам толкова често, но Н. поне 2-3 пъти
седмично я виждам, защото офисът ми е там на същата улица и много често
се засичаме и се чуваме.
Сега Н. работи. Предполагам, че грижите за децата я държат, но не е
същата каквато беше. Беше си много уравновесена, пък сега от време на
време изпада в някакви мрачни състояния.
В. след болницата и тези операции я виждах. Беше много отслабнала и
не се е оплаквала много, много, но фактът, че изглеждаше толкова изпита,
предполагам, че е показателен. Лично на мен не се е оплакала, но майка
казва, че я е боляло глава. Тя също се беше затворила в себе си. Постоянно
има болки в главата и крака още я боли, но като стане въпрос за лекари и
доколкото разбирам не иска да ходи, пък тя на някакви контролни прегледи
не ходи. Левият крак я боли. Почти три години е минало все пак, не три – две
и половина от инцидента.
37
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Г.: Нямаме други искания.
Юриск. С.: Нямаме други искания.
СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено, с оглед изготвяне
на назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
и събиране на доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 29.09.2021 година от 11:00 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание, чрез процесуалните
си представители.
Да се уведомят вещите лица по телефон.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:46
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
38